СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 12550 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 340747 от 16.02.2018 г., постановено по гр.д. № 72917/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 81 състав, е отхвърлен предявения от М.Г.М. против М.В.Р.иск
с правно основание чл. 82, ал. 6, т. 1, пр. 2 от Закона за Държавна агенция „Н.с.“
за сума в размер на 585,45 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд, от които сума в размер на 247,19 лв. за положени 19
часа извънреден труд на 24.05.2014 г. и 25.05.2014 г. и сума в размер на 338,26
лв. за положени 26 часа извънреден труд на 01.11.2014 г. и 02.11.2014 г.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца М.Г.М.. Във въззивната
жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че съдът е разгледал и се е произнесъл по спора срещу процесуално
нелегитимирана страна. Посочва се, че процесуалната легитимация е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, поради което решението
е недопустимо. Релевират се доводи и за неправилност на обжалваното решение.
Депозирана е въззивна
жалба от ищеца М.Г.М. срещу допълнително Решение № 412295 от 21.05.2018 г., постановено
по гр.д. № 72917/2015 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, с което е оставена без
уважение молбата на ищеца съдът да се произнесе с допълнително решение относно
претендираната законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното плащане. Излагат се доводи, че са предявени два иска – един за
заплащане на главница и един за заплащане на законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба.
Ответникът по
жалбата в законоустановения срок не е депозирал отговор на въззивните жалби.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
Решение № 340747 от 16.02.2018 г., решение, допълнено с Решение № 412295 от
21.05.2018 г. е валидно.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
СРС е сезиран с исковете по чл. 82, ал. 6,
т. 1, пр. 2 от Закона за Държавна агенция „Н.с.“.
Страните не спорят, че ищецът е бил
държавен служител в Държавна агенция „Н.с.“ за периода 01.01.2013 г.-23.02.2015
г.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е полагал извънреден труд на дати
24.05.2014 г., 25.05.2014 г., 01.11.2014 г. и
02.11.2014 г.
Считано от 24.02.2015 г. на основание §
92, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ПЗР към ЗИДЗМВР)
служебното му правоотношение на служител на ДАНС е преминало в служебно
правоотношение в МВР.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Постановление №
132 от 29.05.2015 г. за уреждане на отношенията във връзка с преобразуване на
структурите по § 94 от ПЗР на ЗИДЗМВР, (обн. ДВ бр. 41/2015 г), до 23 февруари
2015 г. включително изплащането на основните и допълнителните възнаграждения,
на осигурителните и здравноосигурителните вноски и на дължимите обезщетения
съгласно ЗДАНС и КТ се извършва за сметка на бюджета на ДАНС.
Видно от материалите по делото ищецът
твърди, че е полагал извънреден труд, като служител на ДАНС до 23.02.2015 г.,
който не му е начислен. Следователно въз основа на регламентираното в Постановление
№ 132 от 29.05.2015 г. ДАНС е надлежният ответник, срещу когото ищецът следва
да предяви процесния иск. МВР е ненадлежен ответник по процесното дело.
При така изложеното, настоящият съдебен
състав намира обжалваното Решение № 340747 от 16.02.2018 г., решение, допълнено
с Решение № 412295 от 21.05.2018 г. за процесуално недопустимо, поради
постановяването му спрямо ненадлежна страна.
Съгласно задължителните указания в ТР №
1/30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, въпросът за посочването на
надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал.1 КТ е въпрос на процесуална, а не
на материалноправна легитимация. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от
ОСГК на ВКС, процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи
служебно. Ако при проверка съдът констатира, че исковете са предявени срещу
ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани тази
нередовност, като предприеме действия за конституиране на надлежен ответник,
като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.
Независимо, че ТР № 1/30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС е
постановено досежно исковете по чл. 344, ал.1 КТ, същото е приложимо принципно
по спорове във връзка със служебни правоотношения.
Предвид изложеното, обжалваното Решение №
340747 от 16.02.2018 г., решение, допълнено с Решение № 412295 от 21.05.2018 г.
следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и делото върнато на СРС
за даване на указания на ищеца да отстрани в определен срок нередовността на
исковата молба, като предприеме действия по конституиране на надлежен ответник.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 340747 от 16.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 72917/2015 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, допълнено с Решение
№ 412295 от 21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 72917/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 81 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане от нов
състав на съда, съобразно дадените в обстоятелствената част на решението
указания.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.