Р Е Ш Е Н И Е
№ 699
гр.Бургас, 31.07.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на тридесет и първи юли две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №984 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№10704/05.07.2019г.,
подадена чрез частен съдебен изпълнител Наско Георгиев, от К.Г.Б., с адрес: ***,
с която се обжалва Разпореждане за заплащане на разноски по изпълнително дело №20188020400399/2018г.
по описа на ЧСИ Наско Георгиев.
Твърди се в жалбата, че атакуваното действие е
разпореждането за заплащане на разноски по горепосоченото изпълнително дело,
дадено със съобщение №11228/23.04.2019г., връчено на жалбоподателката на
25.04.2019г., като задължението за заплащане на разноски е в размер на 153.78
лв. - пропорционални такси. Според жалбоподателката
разноските са неправилно определени.
Твърди се, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е начислена
три пъти. Посочва се още, че общият размер на пропорционалните такси е 166.28
лв., което противоречи на т.27а, т.1 от ТТРЗЧСИ.
Изложени са съображения и се иска от съда да отмени
като незаконосъобразни действията на ЧСИ – разпореждане за заплащане на
разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок не е подадено възражение от взискателя.
По делото са представени мотиви от ЧСИ Наско Георгиев, с които описва хронологично извършените от
него действия и изразява становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Жалбата е депозирана в срок, същата е подадена от
легитимирано лице – длъжник срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.
435, ал.2, т.7 от ГПК. Поради това се явява процесуално допустима.
Като взе предвид наличните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Изпълнително дело №20188020400399 по описа на ЧСИ Наско Георгиев е образувано
въз основа на Възлагателно писмо за образуване на изпълнително производство за
събиране на публични вземания по реда на ГПК, от Община Бургас, против К.Г.Б. въз основа на Акт за установяване на
задължения по декларация № 001545/13.03.2013г. и № ГЯ11_14/-179/06.10.2016г.
ЧСИ е изпратил Покана за доброволно изпълнение на К.Г.Б.
относно дължимите суми в общ размер от 1 947, 01 лева, от които: 246, 17 лева –
неолихвяема сума, 1399, 10 лева – главница, 16,05 лева лихви, 4,20 лева,
присъдени разноски, 98 лева – разноски по изпълнителното дело, както и сума в
размер от 183,49 лева, представляваща такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските
по ЗЧСИ с включен ДДС.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от К.Б.
чрез нейната майка на 08.08.2018г., което обстоятелство
е безспорно между страните.
Депозирана е жалба от длъжницата, с която се
претендира да бъде отменено като незаконосъобразно действието на ЧСИ Наско
Георгиев, изразяващо се в разпореждане за заплащане на разноски, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение.
С Решение №152/25.02.2019г., постановено по гр.д. 1426/2018г., по описа на БОС, съдът е отменил действията на ЧСИ Наско
Георгиев с район на действие – Окръжен съд – Бургас, рег. № 802 КЧСИ, извършени
по изпълнително дело №20188020400399, изразяващи се в определяне на дължими
разноски в изпълнителното производство от страна на длъжника – К.Г.Б.,
обективирани в изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
22291/06.08.2018г. и е върнал изпълнително дело № 20188020400399 по описа на
Частен съдебен изпълнител Наско Георгиев с район на действие – Окръжен съд –
Бургас, рег. № 802 на КЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия.
В мотивите си окръжният съд е посочил, че по делото
няма данни ЧСИ да е изготвил сметки за дължимите
разноски към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение.
На 23.04.2019г. ЧСИ Наско Георгиев е изпратил до К.Г.
писмо с изх. №11228/23.04.2019г., с което я уведомява за дължимите от нея суми.
Към писмото са приложени екземпляри от сметки за направените разноски в
изпълнителното производство, като е посочено, че по изпълнителното дело е
останала дължима сума в размер на 416.75 лв., от които: за Община Бургас –
195.57 лв., за НАП Бургас – 67.40 лв., пропорционални такси 153.78 лв.
Съобщението е връчено на 25.04.2019г. на жалбоподателката Б., чрез нейния брат,
видно от известието за доставяне.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК предвижда, че
разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в
изрично предвидените като изключение от това правило случаи. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна,
като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер. Тази отговорност намира своето основание в това, че
неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за
образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от
взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка
с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на
вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за
тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са
останали нереализирани.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице. Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба,
в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
неплащане. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в
изпълнителното производство е действие в изпълнение на общия принцип за
отговорност за разноски – т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди,
което подлежи на обжалване.
В настоящия случай, видно от представените по делото
сметки, общият размер на пропорционалните такси по тях не съответства на
посочената в обжалваното разпореждане сума, дължима от жалбоподателката за
пропорционални такси, която ЧСИ е определил в размер на 153,78 лв. В една от
сметките – тази с №**********/12.04.2019г. е посочен материален интерес в
размер на 1243,14 лв., като пропорционалната такса върху него е изчислена в
размер на 108,10 лв. /посоченият размер на таксата е неправилно изчислен, тъй като
при изчисление, съгласно чл. 26, б. „в“ от Тарифата, сумата която се получава е
119,45 лв./. Независимо от това не става ясно как е определен този материален интерес,
тъй като същият не кореспондира със задълженията на жалбоподателката по
изпълнителното дело.
Видно от материалите по изпълнителното дело, от
постъпилите плащания - 402.39 лв. и 203.08 лв., ЧСИ е разпределил суми за
таксите по изпълнението, сред които фигурират и пропорционалните такси по две
от представените сметки.
Поради гореизложените несъответствия е налице
невъзможност да се провери дали дължимите от Б. разноски са правилно изчислени
и оттам дали са дължими.
В жалбата са изложени твърдения, че жалбоподателката е
платила целия дълг, а в разпореждането на ЧСИ е посочено, че дължи още суми –
195,57 лв. за Община Бургас и 67,40 лв. за НАП Бургас.
Настоящият състав намира, че по тези възражения не
следва да се произнася, тъй като те касаят размера на дълга, а последният не
може да бъде предмет на оспорване в производството по чл. 437 от ГПК.
Независимо от това, тези възражения са изложени в обстоятелствената част на
жалбата, а видно от заявения петитум, се претендира отмяна само на
разпореждането за заплащане на разноски.
Независимо от изхода на делото, на жалбоподателката не
следва да се присъждат направените от нея разноски в настоящото съдебно
производство, тъй като ЧСИ не носи отговорност за разноски при обжалване на
неговите действия.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. №11228/23.04.2019г., за заплащане
на разноски по изпълнително дело №20188020400399/2018г. по описа на ЧСИ Наско
Георгиев, рег. № 802 ЗЧСИ, с район на действие Окръжен съд Бургас, в частта, с
която са определени разноски по изпълнението /пропорционални такси/, за сумата от
153,78 /сто петдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.