№ 316
гр. Сливен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова М.а
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М.а Въззивно
гражданско дело № 20222200500485 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260041/06.10.2022г. по гр.д.
№806/2021г. по описа на С. районен съд, с което: 1. отхвърлени са като неоснователни
предявените от З. Ж. К. против С. И. С. и С. Д. С. искове с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД и чл.93, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща
четворния размер на задатъка по предварителен договор, както и сумата 4000 лева като
платена на отпаднало основание по развален предварителен договор за продажба на
недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумите от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане; обявявен е за нищожен сключения на 04.06.2019г.
в гр.С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална
заверка на подписите рег. №6445/04.06.2019г. на нотариус Н.С., поради липса на
надлежна представителна власт на пълномощника Д. С. И.. С решението са присъдени
разноски на С. И. С. и С. Д. С. в размер на 240,30лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца по първоначалния иск в
първоинстанционното производство З. Ж. К. и с нея се обжалва посоченото решение
изцяло.
В жалбата си З. Ж. К. чрез пълномощника адв. М. М. от АК – Благоевград
1
посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Посочва, че съдът правилно е установил фактите по делото, но е достигнал до
незаконосъобразни правни изводи във връзка с учредената от ответниците спрямо
пълномощника, подписал предварителния договор, развален от тяхна страна,
представителна власт и излизането на пълномощника извън нея. За изясняване
действителната воля на представлявания следвало да се подложи на тълкуване текста
на пълномощното, като било недопустимо тази воля да бъде подменяна с
формалистичното посочване на определена дума или израз. Въззивницата посочва, че
в случая пълномощното започвало с делегирането на права относно ипотекирането на
имота, но в последния абзац имало посочване на редица разпоредителни сделки, наред
с договорната ипотека, в т.ч. покупко-продажба. Посочва, че е достатъчно в
пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за
извършване на разпоредителни правни сделки от негово име чрез пълномощника,
който следва също ясно и еднозначно да е посочен в пълномощното. Сочи, че тези
въпроси са предмет на детайлен анализ в ТР №5/12.12.2016г. по тълк.д. №5/2014г. на
ОСГТК на ВКС. На следващо място развива подробни съображения относно това, че
дори и предварителният договор да е бил сключен без представителна власт, то същият
не би бил нищожен. Посочва, че този въпрос също е развит в цитираното тълкувателно
решение на ВКС, като се приема, че е налице висяща недействителност. Посочва, че
съгласно мотивите към т.1 от ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, било изключено
съвместяването на абсолютна нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и висящата
недействителността, каквато е тази по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Липса на съгласие по
смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД е порок, при който волеизявлението е направено
при т.нар. „съзнавана липса на съгласие”. В настоящия случай не може да се говори за
нищожност на сключения договор. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да
отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с
което да уважи предявените от нея искове в пълните им претендирани размери и да
отхвърли искова претенция на насрещната страна. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – С. И. С. и С. Д. С., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемите чрез пълномощника адв. С. И. С.
оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна. Намират
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от
2
сочените в жалбата пороци и молят въззивния съд да го потвърди. Счита, че по делото
било установено, че пълномощникът няма надлежна представителна власт за
сключването на предварителния договор за продажба и пълномощникът е излязъл
извън рамките и обема на учредената му представителна власт. Липсата на надлежна
представителна власт и непотвърждаването на действията от упълномощителите
водело до нищожност на процесния договор. Въззиваемите заявяват, че не са давали
съгласие за покупко-продажба на имота, не са потвърждавали и няма да потвърдят
действията, които упълномощеното лице е извършило извън кръга на пълномощията
си. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание, въззивницата З. Ж. К., редовно призована, не се явява и
не се представлява. По делото е подадено писмено становище от процесуалният й
представител по пълномощие адв. М. М. от АК - Благоевград, който посочва, че
поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й.
Излага подробни аналогични съображения. Моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи
исковите претенции на З. К. и да отхвърли иска на насрещната страна. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание, въззиваемият С. И. С., редовно призован се явява лично.
Въззиваемата С. Д. С., редовно призована, не се явява. Двамата въззваеми се
представляват от процесуален представител по пълномощие адв. С. И. С., който
оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора на въззивната жалба
съображения относно неоснователността на жалбата. Посочва, че неговите доверители
не са учредили представителна власт на пълномощника за извършване на процесната
сделка по продажба на имота, а единствено такава за учредяване на договорна ипотека.
Посочва, че в хода на процеса се установило, че те не са дали съгласие за сделката и не
са я потвърдили. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
3
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
От събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, които
съдът анализира заедно и поотделно, се установява следното от фактическа страна:
На *** С. И. С. и С. Д. С. упълномощават сина си Д. С. И. със следните права:
Да ги представлява навсякъде, където е необходимо, включително и пред нотариус и от
тяхно име да учреди договорна ипотека в полза на когото намери за добре,
включително физически лица,, юридически лица, банки, при условия, каквито
договори, с размер на кредита до 30000лв., за обезпечаване на техен дълг и дълг на
трети лица, вкл. да договаря сам със себе си като кредотополучател, да извършва
добавки и поправки на нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки върху
техния собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. С., с адрес: с. Ч., общ. С., с
площ 1221 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно
ползване – за складова база, при посочени съседи, ведно с построените в имота: сграда
с идентификатор №***.1 с предназначение: складова база, склад, на един етаж, със
застроена площ 249 кв.м. и сграда с идентификатор №***.2, с предназначение: друг
вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 41кв.м. Упълномощили са
Д. И. във връзка с отпуснатия кредит да получава суми по банков път, по негови или
техни банкови сметки, да подписва всички необходими документи, както и да ги
представлява пред всички служби, например Агенция по вписванията, Община
Дирекция МДТ и др. във връзка с издаване на документи във връзка с имота и
гражданският им статус. В края на пълномощното фигурира абзац да ги представлява
пред Нотариус при сключване на договора за покупко-продажба, дарение, замяна,
договорна ипотека в нотариална форма, да подписва необходимите документи и да
извършва всички други правни или фактически действия във връзка с горепосочената
сделка. Пълномощното е със заверени подписи на упълномощителите и със заверено
съдържание, *** от Кмета на Кметство с. Ч., общ. С. ***
На 04.06.2019г. е сключен договор за учредяване на договорна ипотека под
формата на нотариален акт *** на Нотариус Н.С., рег. №123 и район на действие
СлРС, по силата на който Т.И.Б. е дал в заем на Д. С. И. сумата от 6000лв. с краен срок
за погасяване – 04.12.2019г., като за обезпечаване на дадената в заем сума от 6000лв.,
ведно със законна лихва и разноски, С. И. С. и С. Д. С., действащи чрез пълномощника
си Д. С. И., упълномощен с пълномощно със заверка на подписите №86 и заверка на
съдържанието *** от *** на Кмета на Кметство с. Ч., общ. С., са учредили в полза на
заемодателя Т.И.Б. ипотека върху собствения си недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ.
С., с адрес: с. Ч., общ. С., с площ 1221 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана
4
територия, начин на трайно ползване – за складова база, при посочени съседи, ведно с
построените в имота: сграда с идентификатор №***.1 с предназначение: складова база,
склад, на един етаж, със застроена площ 249 кв.м. и сграда с идентификатор №***.2, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ
41кв.м.
На 04.06.2019г. е сключен договор за учредяване на договорна ипотека под
формата на нотариален акт *** на Нотариус Н.С., рег. №123 и район на действие
СлРС, по силата на който Д.Т.Б. е дала в заем на Д. С. И. сумата от 9000лв. с краен
срок за погасяване – 04.12.2019г., като за обезпечаване на дадената в заем сума от
9000лв., ведно със законна лихва и разноски, С. И. С. и С. Д. С., действащи чрез
пълномощника си Д. С. И., упълномощен с пълномощно със заверка на подписите №86
и заверка на съдържанието *** от *** на Кмета на Кметство с. Ч., общ. С., са учредили
в полза на заемодателя Д.Т.Б. ипотека върху собствения си недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч.,
общ. С., с адрес: с. Ч., общ. С., с площ 1221 кв.м., трайно предназначение –
урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за складова база, при посочени
съседи, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор №***.1 с
предназначение: складова база, склад, на един етаж, със застроена площ 249 кв.м. и
сграда с идентификатор №***.2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на
един етаж, със застроена площ 41кв.м.
На 04.06.2019г. е сключен договор за учредяване на договорна ипотека под
формата на нотариален акт *** на Нотариус Н.С., рег. №123 и район на действие
СлРС, по силата на който З. Ж. К. е дала в заем на Д. С. И. сумата от 9000лв. с краен
срок за погасяване – 04.12.2019г., като за обезпечаване на дадената в заем сума от
9000лв., ведно със законна лихва и разноски, С. И. С. и С. Д. С., действащи чрез
пълномощника си Д. С. И., упълномощен с пълномощно със заверка на подписите №86
и заверка на съдържанието *** от *** на Кмета на Кметство с. Ч., общ. С., са учредили
в полза на заемодателя З. Ж. К. ипотека върху собствения си недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч.,
общ. С., с адрес: с. Ч., общ. С., с площ 1221 кв.м., трайно предназначение –
урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за складова база, при посочени
съседи, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор №***.1 с
предназначение: складова база, склад, на един етаж, със застроена площ 249 кв.м. и
сграда с идентификатор №***.2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на
един етаж, със застроена площ 41кв.м.
На 04.06.2019г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба между
С. И. С. и С. Д. С., действащи чрез пълномощника си Д. С. И., упълномощен с
пълномощно със заверка на подписите №86 и заверка на съдържанието *** от *** на
5
Кмета на Кметство с. Ч., общ. С., от една страна като продавачи и З. Ж. К., от друга
страна, като купувач, по силата на който договор продавачите се задължили да
прехвърлят на купувача правото на собственост върху следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Ч., общ. С., с адрес: с. Ч., общ. С., с площ 1221 кв.м., трайно
предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за складова
база, при посочени съседи, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор
№***.1 с предназначение: складова база, склад, на един етаж, със застроена площ 249
кв.м. и сграда с идентификатор №***.2, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, на един етаж, със застроена площ 41кв.м., срещу продажна цена от 9000лв.,
платима: 5000лв. капаро, платени в деня на подписване на договора и 4000лв., платими
в срок до 04.09.2019г., но не по-късно от 14.09.2019г. В чл.3 от договора е уговорено
подписването на окончателен договор в срок до 04.09.2019г., но не по-късно от
14.09.2019г. В чл.7 е уговорено, че при отказ от подписването на окончателен договор,
продавачите връщат на купувача даденото капаро в четворен размер. Предварителният
договор е с нотариална заверка на подписите, рег. №6445/04.06.2019г. на нотариус
Н.С., рег. №123, район на действие СлРС.
На 09.09.2019г. е сключен анекс към предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 04.06.2019г. между С. И. С. и С. Д. С., действащи чрез
пълномощника си Д. С. И., с който било договорено удължаване с 1 месец срока на
сключения предварителен договор за продажба, като крайния срок бил уговорен за
14.10.2019г.
С декларация с нотариална заверка на подписите, рег. №12721 от 09.10.2019г.
на нотариус Н.С., С. И. С. и С. Д. С., действащи чрез пълномощника си Д. С. И. са
декларирали, че са получили от З. Ж. К. сумата от 4000лв. – остатък от продажната
цена на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. С., с адрес: с. Ч., общ. С., с
площ 1221 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно
ползване – за складова база, при посочени съседи, ведно с построените в имота: сграда
с идентификатор №***.1 с предназначение: складова база, склад, на един етаж, със
застроена площ 249 кв.м. и сграда с идентификатор №***.2, с предназначение: друг
вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 41кв.м.
На 11.02.2020г. З. Ж. К. е изпратила до С. И. С. и С. Д. С., чрез пълномощника
Д. С. И. нотариална покана за явяване пред Нотариус Е.Ш., с посочен адрес на
кантората в гр. С., на 24.02.2020г. в 10,00 часа, за прехвърляне собствеността върху
имота, предмет на сключения на 04.06.2019г. предварителен договор за покупко-
продажба. При положение, че откажат прехвърляне на собствеността, ги кани да й
заплатят сумата от 29000лв. – четворен размер на капарото и връщане на платената
6
продажна цена. Продавачите са предупредени за възможността от предявяване на иск
за обявяване на предварителния договор за окончателен или алтернативно на иск за
връщане на даденото капаро и платената продажна цена. Поканата не съдържа изрично
изявление за разваляне на сключения предварителен договор, поради неизпълнение от
страна на продавачите.
Нотариалната покана е получена от сина на С. и С. С.и - Д. С. И. на 12.02.2020г.
Нотариус Е.Ш. е отразила върху поканата неявяването в кантората на
24.02.2020г. на нито едно от поканените лица.
На 25.02.2021г. пред СлРС е подадена искова молба от З. Ж. К. против С. И. С.
и С. Д. С., образувана в гр.д. №806/2021г. по описа на СлРС, с която са предявени при
условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване искове за
заплащане на сумата от 20000лв., представляваща четворния размер на задатъка по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2019г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба, с правно основание чл. 93, ал.2 от
ЗЗД и сумата от 4000лв., представляваща извършено плащане на отпаднало основание
по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
04.06.2019г., с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В исковата молба изрично
е заявено, че ищцата е развалила предварителния договор с изявление в нотариалната
покана, което потвърждава с исковата молба, поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответниците.
С отговора на исковата молба, ответниците оспорват исковете, като заявяват, че
пълномощно за извършване на покупко-продажба на имота не са подписвали, договора
е сключен при липса на представителна власт по отношение на упълномощеното лице,
както и при липса на съгласие от тяхна страна, поради което е нищожен. Изложени са
съображения относно нищожни нотариални действия по отношение на пълномощното,
водещи до нищожност на предварителния договор. Изрично са заявили, че не са
потвърждавали и няма да потвърдят действията, които упълномощеното лице е
извършило извън кръга на пълномощията си.
На 11.10.2021г. пред СлРС е подадена искова молба от С. И. С. и С. Д. С. против
З. Ж. К., образувана в гр.д. №4631/2021г. по описа на СлРС, с която са предявени при
условията на субективно активно и обективно съединяване искове за обявяване на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2019г. за
нищожен, поради противоречие на закона, липса на предписаната от закона форма, с
оглед нищожни нотариални действия във връзка с нотариалната заверка на
пълномощното от ***, липса на съгласие и привидност, с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1, чл.26, ал.2, предл.2,3 и 5 от ЗЗД, както и поради липса на представителна
власт по отношение на упълномощеното лице, с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Изрично ищците са заявили, че не са потвърждавали и няма да потвърдят действията,
7
които упълномощеното лице е извършило извън кръга на пълномощията си.
С протоколно определение от проведено на 14.06.2022г. открито съдебно
заседание по гр.д. №4631/2021г. по описа на СлРС, съдът е констатирал, че са налице
условията на чл.213 от ГПК и е съединил производството по гр.д. №4631/2021г. и по
гр.д. №806/2021г. на СлРС в едно производство, което ще продължи под №806/2021г.
на СлРС.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд се установява
следното: Нотариалната заверка на подписите и съдържанието на пълномощното от
30.05.2019г. извършил кмета на с. Ч. в канцеларията на кметството, като С. И. С. и С.
Д. С., се подписали лично пред него.
Свидетелят Д. И. – син и пълномощник на С. И. С. и С. Д. С. е заявил, че лично
е подписал сделката пред нотариус Н.С.. Получил парите – 9000лв. наведнъж от Т.Б..
Не познава З. К.. Взел 9000лв. от Т.Б. и не му ги е върнал.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
С.ят районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно и
обективно съединяване искове, както следва: първоначални искове предявени от З. Ж.
К. против С. И. С. и С. Д. С. за заплащане на сумата от 20000лв., представляваща
четворния размер на задатъка по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 04.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба, с правно основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД и сумата от 4000лв., представляваща
извършено плащане на отпаднало основание по развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2019г., с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД и предявени в съединеното за общо разглеждане производство искове
на насрещната страна С. И. С. и С. Д. С. против първоначалната ищца З. Ж. К. за
обявяване на нищожност на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 04.06.2019г., поради противоречие на закона, липса на предписаната от закона
форма, липса на съгласие и привидност, с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, чл.26,
ал.2, предл. 2, 3 и 5 от ЗЗД, както и поради липса на представителна власт по
отношение на упълномощеното лице, с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че правната квалификация на иска за нищожност, поради
липса на представителна власт у пълномощника за сключването на предварителния
договор за покупко-продажба, въззивният съд определя по чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба,
съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба /изложеното в нея
искане към съда/ указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа
на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната
квалификация на иска. Съгласно трайно установената съдебна практика, сочената от
8
ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му
твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а задължение на
последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата
материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание
на иска за недействителност. В случая ищците са предявили няколко обективно
съединени иска за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба, които
имат различни правни основания.
Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл първо по иска за
нищожност, поради липса на представителна власт у пълномощника за сключването на
предварителния договор за покупко-продажба, с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, определящи обхвата на
въззивното производство, въззивният съд също ще се спре първо на тази искова
претенция.
Понятието "без представителна власт", използвано в разпоредбата на чл.42,
ал.2 от ЗЗД, обхваща изключително голямо многообразие от хипотези, които не могат
да бъдат изчерпателно изброени, но могат да бъдат примерно и обобщено посочени в
следните четири групи /Решение №52/14.05.2021г. на ВКС по гр.д. №4923/2019г.,
ІVг.о./: 1) Представителна власт изобщо не е била учредена. Такива са случаите, когато
лицето, действало като пълномощник, никога не е било упълномощавано или
упълномощителната сделка е нищожна; а също и когато лицето, действало като
представител по закон, не е било такъв. 2) Представителна власт е била учредена, но
сключеният чрез представителя договор е извън нейните предели. В тази група
хипотези попадат всички случаи на действия на пълномощника, извършени извън
обема и границите на представителната власт, очертани чрез волеизявленията на
упълномощителя, обективирани в пълномощното (например – упълномощителят е дал
изрично пълномощно само за продажбата на определен имот, а пълномощникът е
заменил или е дарил имота, или е продал друг имот на упълномощителя, различен от
посочения в пълномощното). 3) Представителна власт е била учредена, но
впоследствие е отпаднала и договорът е сключен чрез представителя след отпадането
й. Такива са например хипотезите на оттегляне на пълномощното и на отказ от него
(чл.38, ал.2 и чл.41 от ЗЗД), но само ако третото лице, което е договаряло с
пълномощника, е било недобросъвестно (знаело е за оттеглянето или отказа), или ако
оттеглянето, респ. – отказът, са подлежали на вписване и са били вписани. 4)
Представителна власт е била учредена и е съществувала към момента на сключване на
договора, но впоследствие е отпаднала с обратно действие във времето. Например –
упълномощителната сделка, овластяваща пълномощника, чрез който е бил сключен
договорът, е унищожена със съдебно решение поради порок във волята на
упълномощителя (чл. чл.27-33, вр. с чл.44 от ЗЗД).
9
Мнимо представляваният може да се позове на недействителността по чл.42,
ал.2 от ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда; последното той може да направи
чрез предявяване на установителен иск с правна квалификация чл.42, ал.2 от ЗЗД, или
чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен против него
облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други претенции и
последици, произтичащи от договора, сключен от негово име без представителна
власт.
В настоящия случай е налице позоваване на хипотеза от втората основна
група – учредена представителна власт с пълномощно от ***, но действията,
извършени във връзка със сключване на процесния предварителен договор за продажба
на недвижимия имот излизат извън обема и границите на представителната власт.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и приема, че
действително е налице посочената хипотеза на превишаване на представителната
власт, което е довело до недействителност на сключения от пълномощника
предварителен договор за покупко-продажба от 04.06.2019г. Това позоваване е
направено от мнимо представляваните С. и С. С.и, както чрез правоизключващо
възражение, заявено в срока по чл.131 от ГПК по исковите претенции на купувача З.
К., така и чрез предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожността с
правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Тълкувайки волята на упълномощителите С. и С. С.и в пълномощното от ***, по
правилото на чл.20 от ЗЗД – отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор - пълномощното, с оглед
целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, въззивният състав стига до
извода, че волята на упълномощителите е била единствено и само учредяване на
представителна власт за договаряне и сключване на договор за ипотека за обезпечаване
на дълг до 30000лв., в т.ч. извършване на всички действия, във връзка с отпускане на
кредит и нотариалното оформяне на обепечителната сделка, която обаче е посочена
изрично – договорна ипотека, снабдяване с необходимите документи именно във
връзка с тази сделка. Тълкувайки пълномощното съдът приема, че абсолютно всички
изброени правни и фактически действия, за които пълномощникът Д. И. е
упълномощен, са свързани единствено и само с изрично посочената сделка –
договорна ипотека на подробно описания в пълномощното недвижим имот за
обезпечаване на кредит, като преценката в полза на кого и при какви условия ще бъде
отпуснат /кредита/ е предоставено на преценката на пълномощника. Волята на
упълномощителите не се разпростира върху учредяване на представителна власт за
извършване на други разпоредителни действия с описания имот, извън изрично
посочените такива, свързани с договорна ипотека. Този извод не се променя при
тълкуване на последния абзац на пълномощното, схващан в смисъла, произтичащ от
целия договор и с оглед целта му. И в последния пасаж е налице изрично препращане
10
на действията, които могат да се извършат пред Нотариус към изрично посочената
сделка – договорна ипотека. Съдът, прилагайки правилата на тълкуване не може да
изведе воля на упълномощителите да учредят представителна власт и за други
разпоредителни действия на пълномощника спрямо описания имот, извън посочената
подробно сделка, още повече, че права за договаряне на услови по преценка на
упълномощителя по други разпоредителни действия, извън изрично предоставените
му в първия абзац относно договорната ипотека, няма посочени в последния абзац.
Във връзка с възраженията на въззивницата във въззивната жалба, че съгласно
ТР №5/12.12.2016г. по т.д. №5/2014г. но ОСГТК на ВКС, е достатъчно в
пълномощното да е изразена общо воля за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от негово име, без да е необходимо да са посочени вид разпорежзане,
конкретни по вид сделки или действия, нито техни елементи, следва да се отбележи, че
именно от мотивите на тълкувателно решение е посочено, че „Също по своя воля, но
без да е длъжен, поради липса на императивно установено законово изискване за това,
упълномощителят може изрично да включи или да изключи от обема на
представителната власт, или да ограничи само в дадени насоки (например - до
определен размер или относно определен кръг лица), и всички или само някои
разпоредителни сделки и действия….“. В случая е налице именно такова ограничаване
чрез изрично посочване в пълномощното на сделката и правните действия, които
упълномощеното лице може да извърши. Ограниченията следват от общия смисъл на
пълномощното, изведен при тълкуването му по правилото на чл.20 от ЗЗД.
Следователно, тъй като пълномощникът не е разполагал с представителна
власт да сключва договор за покупко-продажба по отношение на недвижимия имот и
свързаните с него правни действия, то той не е разполагал с представителна власт да
сключи процесния предварителен договор за покупко-продажба. Този порок, видно от
подробните разяснения дадени от ВКС с ТР №5/12.12.2016г. по т.д. №5/2014г. но
ОСГТК, т.2, води до висяща недействителност на сделката до момента на евентуално
потвърждаване от мнимо представляваното лице, респ. до момента на негов изричен
отказ за такова потвърждаване. В случая е налице изричен отказ от потвърждаване на
сключения без представителна власт предварителен договор за покупко-продажба от
страна на мнимо представляваните С. С. и С. С., заявен с отговора на исковата молба
по гр.д. №806/2021г. на СлРС и с исковата молба, въз основа на която е образувано
производство по гр.д. №4631/2021г. на СлРС /обединени за разглеждане в едно
производство/. Насрещната страна не е навела твърдения и не е ангажирала
доказателства за направено преди този изричен отказ, потвърждение на сделката в
изискуемата за това писмена форма. Поради това, от момента на изричния отказ на
мнимо представляваните да потвърдят сделката, недействителността от висяща, вече е
станала окончателна.
11
С оглед изложеното, предварителния договор за покупко-продажба от
04.06.2019г. е нищожен и исковата претенция на С. и С. С.и за обявяването му за такъв
е основателен и следва да се уважи на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради липса на
представителна власт на пълномощника за сключването му.
С оглед основателността на тази искова претенция, настоящата инстанция, също
както и районния съд, няма да се произнася по останалите искове за нищожност на
предварителния договор за продажба на недвижим имот.
По отношение на исковете, предявени от З. Ж. К. с правно основание чл.93, ал.2
от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД:
Както бе посочено, процесният предварителен договор за покупко-продажба е
недействителен, като тази недействителност, с оглед изричния отказ от потвърждаване
от страна на мнимо представляваните, е станала окончателна.
От дадените задължителни разяснения с ТР №5/12.12.2016г. по т.д. №5/2014г. но
ОСГТК на ВКС, т.2, следва, че договорът не поражда правни последици, както за
мнимо представлявания, така и за другата страна - лицето, договаряло с мнимия
представител – ищцата З. К..
След позоваване (в случая пред съда с отговора на исковата молба и предявения
установителен иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД) от страна на мнимо представлявания на
недействителността, когато от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно
отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни
последици (насрещни права и задължения за страните по него), всяка от страните
дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Когато недействителният договор е бил сключен при липса на учредена
представителна власт или извън пределите на учредената такава, какъвто е настоящия
случай, връщането на даденото се дължи в хипотезата на начална липса на основание
(чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД). Такава претенция не е предявявана.
В случая исковата претенция за връщане на платената по договора сума от
4000лв. е предявена на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД – като платена при отпаднало
основание – развален от изправната страна по договора, поради виновно неизпълнение
от другата страна. Тази хипотеза не е налице, тъй като предварителния договор е
недействителен, като сключен при липса на представителна власт за пълномощника,
която недействителност е окончателна и от самото си сключване той не е породил
правни последици, както за мнимо представляваните продавачи, така и да купувача –
ищцата К.. Поради това и ищцата не е имала правната възможност да го развали.
Исковата претенция по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, основана на развален договор е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Неоснователна е и исковата претенция по чл.93, ал.2 от ЗЗД за връщане на
12
даденото по договора капаро в четворен размер. Както бе посочено, предварителният
договор не е породил правни последици за страните по него, в т.ч. и тези, свързани с
разпоредбата на чл.93 от ЗЗД и чл.7 от договора. Поради това тази искова претенция
също следва да се отхвърли като неоснователна.
Щом като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на С. и С. С.и сторените
от тях в първоинстанционното производство разноски.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивницата К., като
тя следва да понесе своите разноски така, както са направени и да заплати на
въззиваемите направените от тях разноски в доказания размер от 3800лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 260041 от
06.10.2022г., постановено по гр.д.№806/2021г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА З. Ж. К. с ЕГН ********** от с. Т., общ. С. да заплати С. И. С. с
ЕГН********** и С. Д. С. с ЕГН **********, двамата от с. Ч., общ. С. сумата от
3800лв. /три хиляди и осемстотин лева/ представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13