РЕШЕНИЕ
гр.София, 02. 04.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧОКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНИ ЗАХАИЕВА
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
с
участието на секретаря В. Иванова и в присъствието на прокурора……. след като
разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА
ВНЧХД № 5147 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда постановена на 19.09.2018г. по НЧХД
№ 18238/2017г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав е
признал подсъдимия К.С.Л. за невиновен в това, че на 20.10.2017 г. в условията
на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват по отделно
различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите е разгласил позорни обстоятелства и е приписал престъпление на
тъжителя А.К.П. чрез печатно произведение и по друг начин, като клеветата е
разпространена по отношение на длъжностно лице по повод изпълнение на службата
му, както следва:
1. На
20.10.2017 г. в статия със заглавие: „Превозвачи: П. завлече наши колеги“,
публикувана на 20.10.2017 г. в бр. 8857, година XXV на вестник „Стандарт“ е
разгласил позорни обстоятелства по отношение на А.К.П., употребявайки следните
изрази: 1.) „Тъй като НСБП доставяше за наши членове от специалната добавка за
дизелови двигатели Adblue, П. поискал да му доставим такава и за неговата фирма
„И.“. Ние му доставихме исканото количество и му пуснахме фактурата, която той
и до ден днешен не е заплатил; 2.) „А навярно и тогава не е смятал да плати
поради простата причина, че малко по- късно фирмата беше обявена в
несъстоятелност“; 3.) „Сред колегите от години П. е известен и с това, че често
иска пари на заем, които после „забравя“ да върне“; 4.) А.П. ,,...е и срам за
транспорта“.
2. На
20.10.2017 г. в статия със заглавие: „А.П. карал шеф на ИААА да напусне“,
публикувана в електронното издание на вестник „Стандарт“ на уеб адрес:
http://rn.standartnews.com/balgariyaobshtestvo/angel_popov_karal_shef_v_iaaa_da_napusne363862.html,
е приписал на А.К.П. извършването на престъпление по служба по чл. 282, ал. 1 НК чрез употребата на израза: „А.П. подгони да маха шефа на областния отдел на
ИААА в София, който му беше голяма пречка за разпространяването на едни добре
известни корупционни схеми в агенцията от Капитан Андреево до Калотина“, като
клеветата е разпространена по отношение на длъжностно лице по повод изпълнение
на службата му, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1,
вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
Срещу
така постановената присъда в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е постъпила жалба от
повереника на частния тъжител П. – адв.Г., с която се иска отмяна й като
неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова от въззивната инстанция,
с която подсъдимият К.С.Л. да бъде
признат за виновен по повдигнатите му с частната тъжба обвинение за извършени
престъпления по чл.148,ал.2 вр. ал.1 т.2
и по чл.147,ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. В допълнение към жалбата се
развиват подробни съображения в подкрепа на направеното искане за отмяна на първоинстанционната
присъда, като се твърди, че в мотивите си съда не се е съобразил с нормативната
уредба, с практиката на съдилищата, както и с конкретния случай. Оспорват се
изводите на пръвата инстанция, „че информацията в статията „Превозвачи : П. завлече
наши колеги“, публикувана във в. „Стандарт“ в брой от 20.10.2017г. не отразява
действително казани от г-н Л. думи“; като се твърди, че видно от приобщената по
делото статия се съдържат цитати с конкретни изявления направени от подсъдимия Л.,
както и че описаните в тъжбата думи и изрази не осъществяват състава на
престъплението клевета, тъй като няма обиден характер. В допълнението към
жалбата се навеждат и доводи относно неправилност на тезата на съда, че
границите на критика към един политик са по-широки, отколкото критиката към
частни лица, като се посочва, че изказванията на подсъдимия Л. не са насочени
към работата на частния тъжител, свързана със заеманата от него зам.министър
към момента на инкриминираното деяние. Прави се искане съдът да задължи „С.Н.“
АД да представи по делото информация за това дали информацията в статията,
озаглавена „Превозвачи : П. завлече наши колеги“ публикувана в хартиената
версия на в. „Стандарт“, в бр. от 20.10.2017г., е почерпена освен от двата посочени
документа, и от интервюто, дадено от К.Л. на 19.10.2017г..
В
разпоредително заседание 26.11.2018г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и
вещи лица.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител П. –
адв. Йорданов поддържа жалбата, с направеното в нея искане за отмяна на присъдата на СРС и постановяване на
ново от въззивната инстанция, с която да подсъдимият да бъде признат за виновен
в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Сочи, че СРС е стигнал до
неправилни изводи, а именно че подсъдимият с изречените от него изрази е
изразил своето мнение относно частният тъжител като лице представляващо властта,
и изказването на това свое мнение не може да се възприеме като обидно. Твърди,
че мнението също може да бъде обидно и съгласно практиката на ВКС то също
подлежи на санкциониране.
Повереникът
на частния тъжител П. – адв. Г. се присъединява към изложеното от неговия
колега.
Защитата
на подс. Л. – адв. А. пледира жалбата да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Изтъква се, че
липсва заявената процесуална незаконосъобразност, тъй като в хода на съдебното
следствие първоинстанционният съд е събрал необходимия доказателствен материал
при съблюдаване на процесуалните изисквания. Заявява, че не се констатира и
необоснованост на атакувания съдебен акт, тъй като това се оборва от
показанията на св.Ч.. Липсва и заявената материално-правна незаконосъобразност
на атакувания акт, тъй като в писмото
отговор на в. „Стандарт“ е посочено, че статията е журналистическа компилация
между писмени документи и интервюта с К.Д.и К.Л.. Твърди се, че изразеното
мнение на подзащитния й е съобразено с позицията на Конституционния съд,
съгласно Решение № 7 от 1996г., а именно че степента, в която е допустимо
ограничаването е в зависимост от интереса, подлежащ на конституционна защита.
Подсъдимият
К.Л. редовно уведомен не се явява и не взема становище по делото.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез показанията на свидетелите К.Д., А.Ч., Л.З., М.Т.и К.
К.; както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства- бр. 8857,
година XXV на вестник „Стандарт“; извлечение от статия „А.П. карал шефа на ИААА
да напусне“; преписка за налагане на дисциплинарно наказание на К.Д.; Решения
на СТС и САС за откриване на производство по несъстоятелност на „И.Е.“ ЕООД;
Отворен писмо от НСБП от 11.05.2017 г.;
декларация от К.Д.от 12.05.2017 г.; писмо- отговор от „НСБП С.“ ЕООД, ведно със
заявления и фактури към него; справка-отговор от „С.Н.“ АД и справка за
съдимост на подс. Л..
Въззивният съд след собствен комплексен
анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа
обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност.
Правилно районният съд е установил, че през
2009 и 2010 г. „НСБП С.“ ЕООД, чийто управител бил подсъдимия. К.Л. доставило
на „И.Е.“ ЕООД с управител тъжителя А.П., добавка за гориво „Adblue“, за което
били издадени фактура № 84/02.11.2009 г. и фактура № 96/04.01.2010 г.
Получените доставки на добавка за гориво не били заплатени от „И.Е.“ ЕООД, като
общо дължимата сума възлизала на 1776 лева.
През месец декември 2012 г. била проведена
среща на сдружения на българските превозвачи в гр. Трявна, на която среща К.Д.споделил
пред подс. Л. и св. Н.Ч. (председател на УС на НСБП), че е предал на А.П.
определена сума пари, за да може да ги предаде на подс. Л. и св.Ч., които от
своя страна да съдействат пред М.НА Т., информационните технологии и
съобщенията да снабди фирмата на Д. с допълнителни СЕМТ-разрешителни. На
въпросната среща бил извикан и А.П., който не отрекъл твърденията на Д., като
бил помолен да напусне срещата на превозвачите в гр. Трявна.
След като през 2017 г. в общественото
пространство се появила информация, че А.П. е предложен за Заместник-министър
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Управителният съвет на
Националното сдружение на българските превозвачи (УС на НСБП) излязло с
отворено писмо, адресирано до М.-П.и М.НА Т., информационните технологии и
съобщенията на Република България. С горепосоченото отворено писмо НСБП
уведомявало компетентните органи по назначаване на Заместник-министъра за
професионалните качества на А.П. и евентуалното подвеждане на предложилите го
лица относно неговия опит и компетентност в областта на транспорта. Отвореното
писмо било съпроводено от подписа на К.Д.декларация, в която последният
разказвал за предадените на А.П. пари за снабдяване със СЕМТ-разрешителни.
Въпросните документи били входирани на 12.05.2017 г. в Министерски съвет и в
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Въпреки това със Заповед № КВ-383/12.05.2017
г. на Министър- председателя на Република България А.К.П. бил назначен за Заместник-министър
на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
На 12.06.2017г. в кабинета на Заместник-М.НА
Т., информационните технологии и съобщенията А.П. била проведена среща между
последния, св. К.Д., който към този момент бил началник на ОО „АА“-гр. София, и
св. К. К., който бил изпълнителен директор на ИА „АА“. Срещата била инициирана
от А.П., като на същата последният поискал от св. К.Д.да си подаде оставката с
оглед на извършената проверка от ЕД „БОП“ към МВР и задържани по-рано същия
месец служители на ОО „АА“-гр. София. Св. Д. отказал да си подаде оставката,
при което срещата приключила. След приключване на срещата св. Д. дал интервюта
за различни медии и подал сигнали до прокуратурата във връзка с оказания му
натиск от А.П. да подаде оставката си, като считал, че последният искал да го
премахне, тъй като пречел на корупционни схеми в ОО „АА“-гр. София. За
посочената среща и опитите да бъде принуден да си подаде оставката св. Д.
разказал около 1-2 месеца след срещата на подс. Л..
Във връзка със случая на 19.10.2017 г. било
проведено интервю от журналист от „С.Н.“ АД с К.Д.и впоследствие интервю по
телефон с подс. Л., като въз основа на заявеното от тях била изготвена статия „А.П.
карал шеф на ИААА да напусне“, публикувана на 20.10.2017 г. на сайта на вестник
„Стандарт“ на уеб адрес: http ://m. standartnews .com/balgari
vaobshtestvo/angel popov karal shef v iaaa d a_napusne363862.html. В статията
бил употребен следният израз: „А.П. подгони да маха шефа на областния отдел на
ИААА в София, който му беше голяма пречка за разпространяването на едни добре известни
корупционни схеми в агенцията от Капитан Андреево до Калотина“, като коментар
от подс. К.Л. в проведеното на предишния ден интервю.
На същия ден - 20.10.2017 г., в бр. 8857,
година XXV на вестник „Стандарт“ била публикувана следната статия: „Превозвачи:
П. завлече наши колеги“. Статията била изготвена изцяло въз основа на отворено
писмо от НСБП, изпратено до М.-П.и М.НА Т., информационните технологии и
съобщенията, както и на декларация, изготвена от К.Д.от 11.05.2017 г. В
статията били употребени следните изрази, на които бил придаден вид, че са
казани от подс. К.Л.: „Тъй като НСБП доставяше за наши членове от специалната
добавка за дизелови двигатели Adblue, П. поискал да му доставим такава и за
неговата фирма „И.Е.“ ЕООД. Ние му доставихме исканото количество и му пуснахме
фактурата, която той и до ден днешен не е заплатил; „А навярно и тогава не е
смятал да плати поради простата причина, че малко по-късно фирмата беше обявена
в несъстоятелност“; „Сред колегите от години П. е известен и с това, че често
иска пари на заем, които после „забравя“ да върне“; както и че А.П. „.. .е и
срам за транспорта“.
След като узнал за горепосочените две статии А.П.
подал тъжба срещу К.С.Л., въз основа на която било инициирано наказателно
производство.
Въззивният съд извърши проверка на
доказателствената дейност на първостепенния съд и не констатира наличие на
процесуални нарушения в тази насока, тъй като доказателствата не са тълкувани
превратно, нито е допуснато необоснованото им надценяване или неглежиране.
Видно от доводите на частния тъжител в жалбата му и в изложеното от
поверениците му в откритото въззивно съдебно заседание, той оспорва не установените
факти, а тяхното правно значение. Наред с това по отношение на съществените
обстоятелства от предмета на доказване, факта на публикацията, нейното
съдържание и авторството, предварителната журналистическа подготовка по
изготвянето й, отношенията между подсъдимия и частния тъжител и процесуалната
съдба на образуваното по същия случай наказателно производство, събраните
доказателства са еднопосочни, поради което по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3, изр.2 НПК не се налага обсъждането им поотделно.
При това положение, щом фактическата
обстановка е изведена при стриктно
съблюдаване на процесуалните правила и не е допуснато превратното
тълкуване на доказателствата, вътрешното убеждение на първостепенния съд по
фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
В същото време пред въззивния съд не са
ангажирани нови доказателства, които биха могли да бъдат основание за промяна
на приетата фактология.
Оттук нататък в съгласие с материалния закон
първостепенния съд е приел, че подс. К.С.Л. не е осъществил инкриминираното му
престъпление по чл. 148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.2 и т.3, вр. чл. 147, ал.1,
пр.1-во и пр. 2-ро, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Основните възражения, изложени във въззивната
жалба, се отнасят до изводите на първостепенния съд по отношение на липсата на
съставомерност на всеки от включените в тъжбата изрази.
Неоснователно е възражението, че информацията
в статията „Превозвачи: П. завлече наши колеги“, публикувана във в. „Стандарт“
в брой от 20.10.2017г. отразява действително казани от г-н Л. думи. Въззивният
съд приема за правилна констатацията на районния съд, че инкриминирания израз е
изваден от контекста от писмо изпратено по делото от „С.Н.“ АД – издателят на
в. „Стандарт“.
Освен това при анализ на текста не се установява
с нужната категоричност, че информацията публикувана във в. „Стандарт “ и конкретно
инкриминираните изрази са казани от подс. Л., а не са в резултат на журналистическа
разработка и компилация. Публикацията възпроизвежда съдържание извлечено изцяло
от два документа - отворено писмо от НСБП до М.-П.и М.НА Т., информационните
технологии и съобщенията на Република България и декларация от К. Д.. Същите са
били адресирани до М.-П.и М.НА Т., информационните технологии и съобщенията с
цел НСБП да възрази срещу номинацията и предстоящото назначаване на А.П. за Заместник-министър,
описвайки професионалните качества на последния. Правилно, както е приел
районният съд подс. Л. не следва да носи отговорност за изразите, отразени в
посочената статия, тъй като от една
страна не е доказва, че е автор на същите, а от друга изразите са извлечени от
документи, адресирани като сигнал до държавни органи във връзка с назначаването
на тъжителя П. за Заместник-министър, а не е цел информацията да бъде
възпроизведена чрез медията до читателите на вестник „Стандарт“. Изразите, включени в обвинението, а по
същество и самите журналистически публикации като цяло се основават на извлечени
от документи, адресирани като сигнал до държавни органи. Изграждането на
публикацията върху тях е избор не на подсъдимия, а на самия автор на
журналистическия материал.
При това положение основният въпрос е дали
сигнализирането на държавните органи относно професионалните качества на
тъжителя П. е средство за разпространение на неверни твърдения, преписани на
тъжителя или разгласяващи позорни обстоятелства за него. В наказателния процес,
съгласно императивните правила на чл. 103, ал.1 и ал.2 НПК доказателствената
тежест лежи върху страната, повдигнала обвинението пред съда независимо от
естеството на обвинението и фактите, които подлежат на доказване. Това основно
положение се извлича от процесуалната гаранция, осигуряваща на обвиняемия
ефективно упражняване на правото му на защита, а именно – презумпцията за невиновност,
която е и конвенционално гарантирана ( чл. 6, пар. 2 ЕКПЧ). НПК изрично
закрепва посочения принцип, чрез забрана да се правят изводи във вреда на
обвиняемия от това, че той не е успял да докаже възраженията си. В тази насока
е красноречиво развитието на нормативната уредба на престъплението клевета.
Наказателният кодекс от 1951 г. след изменението му от 1956г. в чл. 166, ал.3 предвижда, че деецът
трябва да докаже истинността но твърденията си, ако иска да се освободи от
наказателна отговорност. Редакцията на чл. 147 от актуалния наказателен кодекс,
съпоставена с чл. 103 НПК, еднозначно показва, че подсъдимият в наказателния
процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред
може тя да се прехвърли върху него. Поради това и чл. 147, ал.2 НК постановява,
че деецът не се наказва, не „ако той докаже“, а ако „се докаже“ истинността на
разгласените обстоятелства. Вярна е, че тази норма въвежда т. нар. exceptio
veritatis ( възражение за истинност ) и възможността чрез активно поведение
подсъдимият да се защити, като докаже
верността на твърденията си. Но от начина, по който е формулирана сега
разпоредбата и от историческото й тълкуване, се извежда, че правилното й
разбиране е в съгласие с основните принципи за справедлив наказателен процес по
чл. 6 ЕКПЧ, в който за подсъдимия не възникват неблагоприятни последици при
пасивно поведение.
Посочените принципни съображения установяват
първото изискване за успешното поддържане на обвинението – частният тъжител да
докаже, че сочените в публикацията твърдения, написани от трето лице, изхождат
именно от подсъдимия.
На следващо място, частният тъжител трябва да
докаже, че твърденията в публикуваното писмо са били неверни.
Същевременно поради изтъкнатата специфика, че
публикацията се основава на жалба, която по същество представлява сигнал до
държавен орган, посочените изисквания, произтичащи от доказателствената тежест
в наказателния процес, не са достатъчни за
обосноваването на престъпна съставомерност.
Поначало криминализацията на клеветата е
предвидена като една от юридическите гаранции, осигуряващи закрилата на
достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на
информация, на свободата на изразяване, в частност – на подаване на жалби и
петиции, в случаите в които словесното изразяване не представлява квалификация
или оценка, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти. Поради
това в настоящия случай се изисква нещо
повече – да бъдат събрани доказателства, че чрез подаването на жалбата със
сигнални функции, подсъдимият като един от жалбоподателите е злоупотребил с
правата си по чл. 45 от Конституцията, като е съзнавал, че обстоятелствата в
сигнала са неверни и са целяли иницииране на проверка не в защита на собствени
права и интереси, а за да се злепостави тъжителя и така да му бъде навредено.
Следващото значимо за вярното юридическо
квалифициране на установените факти принципно положение е, че изолираната
проверка на истинността на отделните твърдения не е достатъчна, за да
дискредитира сигналната функция на жалбата, тъй като самата поредица от
изложени данни, твърдения, съмнения, оценъчни съждения, представени на
заинтересования да провери тази информация държавен орган, който притежава
необходимия технологичен властови ресурс за комплексна проверка, може да
допринесе за установяване на
закононарушения.
При това положение, след като е изяснено, че
жалбата е със сигнална функция, то това предпоставя основната й характеристика
да постави началото на всестранна, обективна и пълна проверка на истинността на
обективните факти и на информативността на дадените негативни оценки от страна
на жалбоподателя за тъжителя като Зам. министър на транспорта. Оттук нататък
начинът, по който жалбата е отразена в журналистическия материал, доколкото
представлява професионален избор на други лица, а не на подсъдимия, не може да
представлява основание за възникване на неговата наказателна отговорност.
През призмата на изведените релевантни правни
въпроси съдът прие, че в процесния случай събраните по делото доказателства не
позволяват да бъде установено по несъмнен начин, първо подсъдимият да е
подписал сигнала не защото не е искал извършване на надлежна проверка от
компетентните органи с даване на обоснован отговор по поставените въпроси, а с
пряката цел да злепостави без основание частния тъжител.
На основата на изтъкнатите съображения
въззивният съд прие, че подсъдимият не е извършил престъплението клевета с първия инкриминирания израз.
По отношение на инкриминираните четири
израза, част от статията „Превозвачи : П. завлече наши колеги“ правилно и обосновано
районният съд е приел, че същите не представляват неистински позорящи
обстоятелства, уронващи доброто име на
тъжителя в обществото. Видно е, че авторът на текста е направил своя
субективна интерпретация на несъмнено установените факти от изпратените сигнали,
обективирани в отворено писмо от НСБП до М.-П.и М.НА Т., информационните
технологии и съобщенията на Република България и декларация от К. Д., както и
от даденото от него интервю.
По отношение на израза: „Тъй като НСБП
доставяше за наши членове от специалната добавка за дизелови двигатели Adblue, П.
поискал да му доставим такава и за неговата фирма „И.Е.“. Ние му доставихме
исканото количество и му пуснахме фактурата, която той и до ден днешен не е
заплатил“ правилно е отбелязано, че не съдържа позоряща информация относно
частният тъжител. Това се установява от показанията на св.Ч. и представените от „НСБП С.“
ЕООД фактури и заявления, от които се констатира, че действително на „И.Е.“
ЕООД е била доставена добавка за гориво „Adblue”, като същата не е била
заплатена на „НСБП С.“ ЕООД. Още повече фактът, че на определено лице са
доставени стоки, които не са заплатени от него, не представлява обективно
позорящо обстоятелство за личността на това лице.
По отношение на израза : „А
навярно и тогава не е смятал да плати поради простата причина, че малко по-
късно фирмата беше обявена в несъстоятелност“ и тук правилно районният съд е
приел, че по делото не се установява по несъмнен начин, че тези думи са точен
цитат на споделеното от подсъдимия. Въззивната инстанция прие, че в тази част
обвинението почива на оценъчна, субективна дейност, плод на личната способност
на тъжителя да възприема събитията, включително и въз основа на известни му
обстоятелства, които не са въведени в статията. На същото основание
субективните процеси на индивидуално осмисляне и преработка на информацията не
са годен предмет на престъплението клевета и не се поддават на методите и
подходите, чрез които се изследва и установява обективната действителност. В
съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че
предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице/лица ( явление
от миналото и настоящето). Поради това въззивният съд прие, че освен не е
доказано авторството на подсъдимия по отношение на конкретния израз, той
обективно не би могъл да бъде съставомерен, защото не преписва престъпление на
тъжителя.
По отношение на израза : „Сред
колегите от години П. е известен и с това, че често иска пари на заем, които
после „забравя“ да върне“ правилно е отбелязано от първата инстанция, че в
случая не се касае за конкретен факт , който се е осъществил в
обективната действителност, а именно тъжителят да е взел пари на заем, които да
не е върнал, а за слух. Още повече, че в случая се касае очевидно за
внушение, че тъжителят е известен в транспортния бранш като некоректен
съконтрахент без обаче да е изложена каквато и да е конкретика в тази насока,
поради което посоченият израз е несъставомерен от обективна страна по чл. 147,
ал. 1 НК.
По отношение на израза ,че А.П. ,,...е и срам
за транспорта“ – правилно е посочено , че представлява оценъчно съждение за
личността на тъжителя, а не твърдение за конкретен факт, поради което
настоящата инстанция се съгласява изцяло с изложеното от първоинстанционния
съд.
В контекста на настоящия случай се установи,
че въпросната статия е журналистическа разработка, информацията за която е
извлечена от отворено писмо до М.-П.и М.НА Т., информационните технологии и
съобщенията на Република България и декларация от К. Д., а не от интервю на
подс. Л. до съответната медия. Въпреки че подс. Л. не е автор на изразите,
отразени в процесната статия, следва да се посочи, че търсенето на отговорност
от авторите на посочените документи за отразените в тях факти е недопустимо
ограничаване на правото на изразяване на мнение, свързано с политическа
дискусия от обществен интерес.
С оглед изложените съображения въззивният съд
изцяло споделя правната оценка на първостепенния, че обвинителната теза не
намира необходимата категорична опора в доказателствения материал, тъй като не
установява подсъдимият да е извършил престъплението клевета с инкриминираните
изрази. Ето защо въззивният съд прие, че въззивната жалба е неоснователна като
районният съд правилно е приложил материалния закон и на основание чл. 304 НПК
е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
В заключение, след извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Воден от изложеното и на основание чл.334, т.6 във вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.09.2018г., постановена по НЧХД
№ 18238/2017г., по описа на СРС, НО, 96-ти
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.