Р Е Ш Е Н И Е
№ 215/6.2.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието
на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
5263 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от „Р.Т.“ ООД, срещу Наказателно постановление № В -
0047598/07.06.2019 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище *** към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 222 ЗЗП на юридическото лице е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за това, че въззивното
дружество не е вписало рекламацията на Г.Б.И., предявена пред търговеца на
20.12.2018 г. относно некачествено предоставена туристическа услуга от „Р.Т.“
ООД - нарушение по чл. 127, ал. 3 ЗЗП.
В жалбата си въззивното дружество излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Отправено
е искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивното дружество чрез
процесуалния си представител адв. Д.М. поддържа
жалбата и отправеното искане за отмяна на наказателното постановление. Отправя
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата
страна Комисия за защита на потребителите, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Н.Н., която в хода на съдебните прения изразява становище, че
от събраните по делото доказателства се установява описаното в НП нарушение.
Излага съображения, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от
другата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.01.2019 г. била извършена
проверка от служители на КЗП, измежду които и св. Ф.В.Т. (ст. инспектор в КЗП), по повод
постъпила потребителска жалба от Г.Б.И.
относно организирано пътуване „Онируполи – Коледният
град на мечтите“ за периода от 15.12.2018 г. – 16.12.2018 г., в която се
съдържали оплаквания за некачествено предоставена туристическа услуга.
При проверката на контролните
органи бил предоставен регистър на предявените рекламации. Същите направили
извод, че рекламацията на Г.Б.И. относно некачествено предоставена услуга от „Р.Т.“
ООД, предявена пред търговеца на 20.12.2018 г., не е вписана.
За направените констатации
служителите на КЗП съставили констативен протокол на същата дата.
При така установените факти на
07.02.2019 г. св. Ф.В.Т., съставила на дружеството - жалбоподател АУАН за
нарушение по чл. 127, ал. 3 ЗЗП.
В законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта.
На 07.06.2019 г. директорът на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия
за защита на потребителите издал обжалваното НП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Ф.В.Т. (частично) и
писмените доказателства: констативен протокол; служебен бон; протокол за
проверка на документи; становище до КЗП;
договор за организирано пътуване; удостоверение за регистрация на Министерство
на туризма; ваучер; застраховка; граждански договор; списък на лица, пътуващи
по дестинацията Варна – Кавала – Драма – Варна; карта за квалификация на водач;
свидетелство за управление на МПС; разписка за платена застрахователна премия
от 19.09.2018 г.; застрахователна полица за застраховка „Отговорност на
туроператора“; лиценз за международен автобусен превоз на пътници за чужда
сметка или срещу възнаграждение; сметка от ЗК „Лев инс“
АД; застрахователна полица по сключена застраховка „Гражданска отговорност“;
разписка за платена застрахователна премия от 22.06.2018 г.; застрахователна
полица за застраховка „Злополука“ на пътниците; договор за отдаване под наем на
моторно превозно средство; свидетелство за регистрация, част I; заверено копие
на лиценз за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу
възнаграждение; удостоверение за техническа изправност на ППС; извлечение от
регистър на предявените рекламации на „Р.Т.“ ООД; Общи условия на „Р.Т.“ ООД за
организирано пътуване; 2 бр. заповеди на председателя на КЗП; сигнал до КЗП.
Съдът кредитира частично свидетелските показания на св. Ф.В.Т..
Съдът намира за достоверни показанията на свидетеля в частта, в която заявява,
че е извършена проверка в офис на въззивното
дружество, както и че в представения регистър за рекламации не е вписана
рекламация, предявена от Г.Б.И..
В частта, в която св. Т.
заявява, че рекламацията е предявена на 20.12.2018 г., респективно това е
датата на нарушението, съдът намира, че показанията в тази част са
недостоверни, доколкото не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
по-конкретно от постъпилия в КЗП сигнал. В същия изрично е посочено от жалбоподателката Г.И., че на 18.12.2018 г. е подадена жалба
в писмен вид в офиса на въззивното дружество за
възстановяване на заплатената сума за некачествена услуга. Между страните било
постигнато съгласие въззивното дружество да даде отговор
до 20.12.2018 г. Изрично е посочено в жалбата до КЗП, че на 20.12.2018 г. в
11,58 ч. е отправено по електронен път „любезно напомняне за уговорката на
отговор към тази дата“. Жалбоподателката И. уведомила
въззивното дружество за намерението й да сигнализира
в КЗП, за което отново е информирала дружеството по електронен път на
21.12.2018 г. в 13,51 часа. Следователно рекламацията е предявена на 18.12.2018
г., а не както е посочено от св. Т. на 20.12.2018 г.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
(отчасти) изгради своите фактически изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 3 ЗЗП при предявяване на рекламация търговецът или упълномощено от
него лице задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава
документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в
регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията.
При анализа на приложимата
нормативна уредба и съдържанието на обжалваното наказателно постановление съдът
намира, че описаното от наказващия орган деяние не съставлява нарушение, тъй
като на 20.12.2018 г. потребителят Г.Б.И. не е предявявала рекламация,
респективно за търговеца не е възникнало задължение за вписване на същата в
регистъра, респективно за издаване на документа, посочен в посочената по-горе
разпоредба. Поради липса на извършено нарушение на посочената дата, то
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон.
В конкретния случай рекламацията
е била предявена два дни по-рано (на 18.12.2018 г.), когато е възникнало и
задължението за вписването й и за издаването на документ, удостоверяващ
предявяването й. Последната дата, като индивидуализиращо нарушението
обстоятелство, не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Следователно не следва да
бъде обсъждано от съда дали на 18.12.2018 г. е извършено нарушение. Дори и да е
извършено нарушение, то съдът не може едва във въззивното
производство да установява нови факти за нарушение, което не е било вменено на
санкционираното дружество. Приемайки друга дата на извършване на нарушението,
съдът би нарушил правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото ще
бъде санкционирано за напълно различно нарушение.
По
изложените съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление,
съдът намира, че не следва да обсъжда останалите възражения и доводи на
страните.
В заключение съдът намира, че
наказателното постановление е незаконосъобразно поради нарушение на материалния
закон и следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност
по чл. 63, ал. 4 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., като същото се явява неоснователно, доколкото минималният размер на
дължимото в конкретния случай адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00
лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В - 0047598/07.06.2019 г. на директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия
за защита на потребителите, с което на основание чл. 222 ЗЗП на „Р.Т.“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 127, ал. 3 ЗЗП.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЕИК *********, с адрес гр. София
1000, пл. „Славейков” № 4А ДА ЗАПЛАТИ на „Р.Т.“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, сумата от 300,00 лв., представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14
– дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен
съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: