№ 602
гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д.а Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Гражданско дело №
20245200100303 по описа за 2024 година
Определението се постановява на осн. чл.140 от ГПК.
Образувано е по повод предявен иск от И. Б. П., ЕГН **********, от гр.
В. бул. *** против Прокуратура на Република България, с адрес гр.София,
бул.”Витоша” №2.
Първоначално по повод заявената претенция е било образувано гр.д. №
473/2024 г. по описа на РС-Велинград, който с Определение № 348/23.04.2024
г. е прекратил производството на основание чл.118, ал.2 ГПК вр. чл.119, ал.1
вр. чл.104, т.4 и т.6 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на ОС-Пазарджик.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че на 20.10.2023 г., около 17.30 ч. ищецът се намирал в офиса
на фирма „Дъ Централ“ ЕООД в централната градска част на гр.В., която
фирма стопанисвала заведение „***“. От дълги години той работел в тази
фирма като *** и на посочената дата изплащал аванси на служители, като при
него в офиса се намирал пицаря на заведението А. Г.. Твърди се, че внезапно в
офиса нахлули полицейски служители, които му казали да става и да тръгва с
тях. Попитал ги какво става и защо да тръгва, но не получил отговор. Дори не
му било позволено да прибере парите за заплатите в касата. На слизане по
стълбите също така не му било позволено да се върне и да вземе личната си
карта, която останала в джоба на якето му. Без обяснения бил изведен от
офиса. Градината на заведението била пълна с клиенти, повечето от които
познати на ищеца. Това извеждане, охраняван от полицията, било ужасно
унизително за ищеца пред погледите на хората, персонала и клиентите, като
1
той бил воден и през целия пълен с хора паркинг до полицейския автомобил, в
който бил „натикан“. Пак пред погледите на хората бил отведен в сградата на
РУ-Велинград. Стоял в една стая около час и не получил обяснения защо е
там, като в същия момент силно се притеснил от неизвестността за това какво
се случва.
След това бил качен отново в полицейски автомобил и отведен в дома
му, където трябвало да се извърши претърсване и изземване. Полицаите били
около 10 човека, като водели още поемни лица и експерти. Твърди се, ищецът
е семеен и живее в дома си със съпругата и две малки деца, които в този си
били вкъщи и след влизане на служителите започнали да пищят, а съпругата
му изпаднала в шок, паника и ужас.
В дома си ищецът държал парични средства от отпуснат паричен кредит
и спестявания в размер на 23700 лева и спестени пари в евро банкноти, които
закупил за предстоящо пътуване на екскурзия в чужбина. При претърсването
полицията взела всички намерени в дома му парични средства в лева и евро,
както и дебитните и кредитните карти, както и цялото портмоне, телефона.
Бил отведен отново на паркинга на заведението „***“ при автомобила
му, където също започнало претърсване и изземване пред погледите на целия
персонал на заведението и клиентите. Около ищеца имало внушителен брой
полицейски служители, които стояли неотлъчно до него, при положение, че
към този момента заповед за задържане все още не му беше връчвана. На
въпрос дали е задържан и дали може да си тръгне, му било отговорено, че това
е невъзможно. Едва тогава му било обяснено, че имало сигнал от лице, че той
купува гласове за предстоящите избори, след което му била връчена и заповед
за държане – часове след като било ограничено правото му на свободно
придвижване. Бил задържан за 24 часа в арестните помещения на РУ-
Велинград, през което време не били извършвани никакви процесуално
следствени действия, а на следващия ден бил освободен без обвинение.
Прибрал се при семейството си, които били в истински шок след
преживения стрес и тъй като не разполагал с никакви парични средства, с
кредитни или дебитни карти, които били иззети, се наложило както той, така и
съпругата му да изтеглят кредити от по 1000 лв. всеки, за да могат да закупят
храна за семейството си и да посрещнат ежедневните нужди, понеже нямали
пари дори за един хляб. Тези кредити били погасени по-късно лично от ищеца,
2
който върнал сумите от по 1200 лв. за всеки, или общо 2400 лв.
На 01.11.2023 г. му било предявено постановление за привличане на
обвиняем и повдигнато обвинение, затова че на 20.10.2023 г. в гр.В. е
предложил на Д. Г. Д. от В. имотна облага-сумата от 100 лева, с цел да го
склони да упражни избирателното си право в полза на политическа партия ПП
„Земеделски народен съюз“ и в полза на определен кандидат - А. Р., на
изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за 29.10.2023 г. -
престъпление по чл.167,ал.2 от НК, което е „тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т.7 НК.
Твърди се, че ищецът останал шокиран от случващото се, почувствал се
ужасен и безкрайно унижен от несправедливо повдигнатото му обвинение. По
отношение на него била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като в
последствие на няколко пъти бил призоваван и викан в полицията за
извършването на процесуално-следствени действия и очни ставки с човека,
който е наговорил измислици на полицията и дал свидетелски показания
срещу него. Твърди, че всяко едно явяване коствало много душевни терзания и
страдания, както на него самия, така и на семейството му.
С постановление № 5846 от 28.11.2023 г. образуваното наказателно
производство ЗМ № 532/2023 г. по описа на РУ-Велинград и по вх.№ 5846 по
описа на РП-Пазарджик-ТО-Велинград било прекратено на основание
чл.243,ал.1, т.1 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1, предл 1-во от НПК. Посоченото
постановление не било обжалвано от ищеца, който нямал правен интерес да го
атакува.
Всички обстоятелства около воденото срещу него наказателно
производство му причинили огромни негативни морални и психологически
вреди. Изпитвал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
Изтъква се, че той е дългогодишен *** на едно от най-посещаваните и
големи заведения в центъра на гр.В., дълбоко уважаван и ценен както от
работодателя и персонала, така и от хората в региона, както и от честите гости
от други населени места. В следствие на образуваното и водено срещу него
наказателно производство, той изпаднал за продължителен период от време в
състояние на стрес и тревожност, имал големи терзания и притеснения, че
може да бъде осъден, без да има някаква вина, което предизвиквало у него
3
много негативни емоционални преживявания, не можел да спи и да работи
нормално.
Настъпили негативни промени в личността му, което му създавало
проблеми в общуването с близките хора, с персонала на заведението и с
приятелите. Приятелския му кръг били, общо взето, също уважавани хора в
града, които се отдръпнали и избягвали комуникация и срещи с него. Сочи се,
че гр.В. е малко населено място и много негови познати разбрали за воденото
наказателно преследване, като станало обществено достояние, като се
коментирало и получило гласност. Поради тази причина ищецът изпитвал
срам, почувствал се като отхвърлен от обществото, имал чувството, че от
всеки поглед, който отправяли към него, у съгражданите му имало
отрицателна реакция и укоримо отношение. Бил принуден да ограничи
социалните си контакти, като се затворил в себе си, нямал желание да се
вижда и комуникира с никого. Това довело да влошаване на обстановката на
работното му място, където се изисквали ежедневен контакт с клиенти,
персонал и доставчици. Изпитвал огромно притеснение и стрес, че това
негово състояние е възможно по някакъв начин да рефлектира и върху
работата му и върху работния режим на работа, която изисквала максимална
концентрация, отдаденост и задълбоченост. Изпитвал също сериозни
притеснения да не загуби работното си място.
Изтъква се, че бил задържан в арестните помещения на РУ-Велинград,
където изтърпял истински стрес, почувствал се като животно в клетка и било
ограничено правото му на свободното придвижване. Вземането на мярка за
неотклонение макар и най-леката предвидена в закона създала у него също
доста стресова ситуация, предвид факта, че за всяко напускане на населеното
място следвало да уведомява органа, който я е наложил. Уточнява се, че с
решение № 1515/18.04.2024 г. по адм.д. № 224/2024 г. на Адм. съд-Пазарджик,
заповедта за задържане на ищеца е била отменена.
Изразено е становище, че повдигнатото неоснователно обвинение се
посрещало различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана
процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и
е било обект на наказателно преследване. Цитира се съдебна практика в тази
връзка, като се сочи, че до този момент ищецът не е бил осъждан, не е имал
досег до правоохранителните и правораздавателните органи и образуваното и
4
водено срещу него наказателно производство го извадило от нормалното от му
състояние от началото до приключването му.
Твърди се, че наказателното производство се отразило негативно върху
личния му и обществен живот. Развиват се съображения, че всеки индивид,
подложен на такава репресия, изпитвал притеснения, несигурност, стрес,
неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг, евентуално
затруднения в професионалната реализация, безперспективност. Изложена е
тезата, че фактът на засягане на личната сфера настъпвал от момента, в който
спрямо съответното лице се извършвали действия във връзка с образуваното
срещу него наказателно производство, а не от формалното му привличане в
качество на обвиняем по реда на НПК. Цитира се съдебна практика.
Твърди, че в следствие на преживения стрес му се наложило да посети
специалист-лекар в областта на психологията, и след становището на когото,
изрично в ИМ се поддържа, че са му били причинени болки и страдания над
обичайните за такъв случай, с оглед конкретните обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда и обществено положение.
Отделно от изложеното се твърди и че във връзка представителства пред
правозащитните органи по воденото наказателно производство той
упълномощил адвокати, за което им заплатил адв.хонорар в размер на 4 900
лв., представляващи за него имуществена вреда. Т.е. поддържа се, че са му
причинени както имуществени, така и неимуществени вреди, които са в пряка
и непосредствена връзка от действията правозащитните органи.
След дадени указания с молба вх. № 7393/05.08.2024 г. и молба вх. №
7775/19.08.2024 г. ищецът е уточнил претенцията си за имуществени вреди за
погасени и изтеглени кредити, като е посочил, че реално нанесените такива
вреди във връзка двата договора за кредит, на практика се равняват в размер
на общо 400 лв., колкото е възлизало задължението за връщане на съответните
лихви по всеки от тях.
Въведеният и след допълнителните уточнения петитум е, да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лв. - неимуществени вреди,
както и сумата от 5 300 лева - имуществени вреди, от които сумата от 400 лв.
представляваща претърпяна загуба - платени лихви по изтеглени и погасени
кредити и сумата от 4900 лв. - заплатени адвокатски хонорари, заедно със
законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
5
Представени са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.
Възразява се, че ИМ досежно претендираните имуществени вреди била
нередовна, доколкото ищецът не конкретизирал съответните договори за
правна помощ, във връзка с които произтичат тези вреди, нито тези на
договорите за кредит. (В тази връзка ИМ е била оставена без движение, при
което от ищеца са постъпили цитираните по-горе уточняващи молби.)
Изразено е становище, че предявените искове по реда на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ са допустими.
Поддържа, че исковете следва да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, като се излагат съображения, че същите са неоснователни, тъй като
не кореспондират като пряка последица с действията на Прокуратурата.
Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с
конкретни доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения
за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена
последица от незаконно обвинение. По този повод се изтъква, че в тежест на
ищеца е да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди, размерът на
обезщетението, което не следвало да служи като източник за обогатяване.
Недоказани били твърденията, че от незаконното обвинение спрямо
ищеца са настъпили морални и психологически вреди, изразяващи се в стрес,
тревожност, страх, унижение, ограничаване на социалните контакти,
проблеми с общуването, накърнена репутация, които да са пряка последица от
действията на ответника.
Твърди се, че действията, свързани с претърсването и изземването на
вещи и документи от жилището му са били в извършени рамките на
процедурата по закон, а Прокуратурата на РБ не е разпространявала данни за
воденето на наказателното производство и не следвало да отговаря за отзвука
му в обществото.
Освен основанието се оспорва и сочения от ищеца размер на претенцията
за неимуществени вреди. Възразява се, че размерът й е прекомерен и не е
несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна
6
практика по аналогични случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с
обществено-икономическите условия в страната. Посоченото обезщетение от
50000 лв. не съответствало на обстоятелствата, свързани с развитието и
движението на наказателното производство. Сочат се съображения, изведени
от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление №
4/23.12.1968 г. Цитира се практика на ВКС (Решение №832/10.12.2010 г. по
гр.д.№593/2010г.; Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., т.11 от
ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК), като се сочат подробни
съображения относно начина за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.
Твърди се, че наказателното производство е било проведено в разумен
срок – в рамките на законоустановения двумесечен срок за разследване по
чл.234, ал.1 НПК, с изключително кратка продължителност от само 28 дни - от
повдигане на обвинение на 01.11.2023г. до прекратяване на наказателното
производство на 28.11.2023г., с нисък интензитет на извършените спрямо
ищеца процесуални действия. Изтъква се, че в случая се касаело за обвинение
в едно престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, по отношение на
което е приложима предвидената с чл.66, ал.1 НК възможност то да бъде
отложено с определяне на изпитателен срок, като по отношение на ищеца е
била приложена и най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която с нищо
не е ограничила неговите права и спрямо него не са налагани каквито и да
било мерки за процесуална принуда.
Възразява се, че негативните емоционални състояния, за които твърди да
е изпитвал, не характеризират никакви болки и страдания, а от заявеното в
исковата молба не могат да се извлекат никакви трайни конкретни
увреждания, причинени от конкретни действия на прокуратурата, нито може
да се направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между действията на ответника и твърдените вреди.
Направено е възражение, че прокуратурата не е пасивно легитимирана да
отговаря по иск за обезщетяване на вреди от задържане по ЗМВР, което по
своето естество представлява административна дейност и в тази връзка
претенции за възникнали вреди в резултат на незаконосъобразни актове,
следва да се реализират по административен ред.
Оспорва се също основанието, както и размера и на претенциите на
7
имуществени вреди. Твърди се, че липсвали доказателства за заплатен
хонорар и за реално осъществена адвокатска помощ по наказателното
производство във връзка с двата приложени договори за правна помощ и
съдействие, като липсват. Сочи се, че единият от договорите бил с предмет
обжалване по административен ред на Заповед за задържане по ЗМВР, като с
влязло в сила Решение № 1515 от 18.04.2024г по КНАХД № 224/2024г. на АС-
Пазарджик, в полза на ищеца са били присъдени съдебно-деловодните
разноски по това дело, представляващи възнаграждение за адвокат и ДТ.
Затова се възразява, че защитата не е била реализирана по процесното ДП №
532/2023г. на РУ МВР-Велинград.
Възразява се и срещу искането за обезщетяване за причинени
имуществени вреди, представляващи изтеглени и погасени кредити,
доколкото същите не били в пряка причинно-следствена връзка с
обвинението. Изразява се становище, че неизпълнението на договорените
условия пораждало договорна отговорност, а извършеното плащане на
лихвата, дължима при връщане на кредита (32,50 лв.) и неустойката
(167,50лв.) са резултат на гражданско-правни взаимоотношения. Сочат се
съображения, че договорната лихва, както и неустойката, поради възмездния
характер на първата, както и предвид характера на неустойката като
последица от недобросъвестно поведение на ищеца по чл.11, ал.1 вр. чл.5 от
договора, изключвали възможността те да се отъждествяват с вреди по реда на
ЗОДОВ. Освен това неоснователно се претендирало и обезщетяване на вреди,
претърпени от близки на ищеца, доколкото връщането на чужд кредит било
личен избор на ищеца, поради което и не били налице основания за неговото
репариране.
Възразява се срещу посочения начален момент, от който е поискана
законовата лихва. Твърди се, че същата се претендирала от датата на
прекратяване производството, но реално би била дължима от датата, на която
прокурорският акт е придобил стабилност - по арг. от т.4 на ТР №3/22.04.2005
г. на ОСГК на ВКС.
Сочи се, че предвид неоснователността на претенцията, разноски не
следва и да се дължат. Освен това липсвали доказателства за направени
разноски по настоящото дело освен платената ДТ в размер на 10 лв.
Направено е евентуално възражение за прекомерност на дължимия адв.
8
хонорар.
Не се сочат доказателства.
Изразено е становище, че не следва да се приемат част от представените
писмени доказателства - Становището относно психологичен и емоционален
статус и договорите искания и договори за паричен кредит.
Възразява се по искането на ищеца за допускане разпит на двама
свидетели, поради неспазване изискванията на чл. 156, ал.2 и чл.159, ал. ГПК.
Направени са доказателствени искания. Не се възразява по делото да
бъде изискано от РП - Пазарджик, ТО- Велинград на ДП № 532/2023г. на
РУМВР-Велинград, пр.пр. № 5846/2023г. на РП- Пазарджик.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на
чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение
представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на
чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК:
Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -
главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими
като предявени от надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата.
По доказателствените искания, направени от страните:
Анализа на изложените от страните доводи сочи, че между тях са спорни
основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от
действията на Прокуратурата на РБ.
Затова тези обстоятелства се нуждаят от доказване.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните
да упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия
за установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154
ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него
факти и обстоятелства – причиняването на претендираните вреди, в т.ч. вида и
интензитета на твърдените изживени неимуществени вреди, както и че същите
се намират в пряка причинно-следствена връзка от повдигнатите обвинения в
хода на прекратеното наказателно производство. Ответната прокуратура носи
доказателствената тежест във връзка с правопогасяващите факти и
възраженията, сочени от нея. Наред с горното и при спазване изискванията на
9
чл.146, ал.2 от ГПК съдът ще следва да укаже на ищеца, че е в негова тежест е
да установи и размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Съобразно изложеното ще следва да се приемат представените писмени
доказателства.
Ще следва да се изиска от РП - Пазарджик, ТО- Велинград и респ.
приобщи към доказателствения материал посоченото от страните ДП №
532/2023г. на РУ МВР-Велинград, пр.пр. № 5846/2023г. на РП- Пазарджик.
Ще следва да се уважи искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели - Т. Т. Т. от гр.В.,ул.“*** и А.
И. Р. от гр.В., ул. „***, при режим на довеждане, за установяване на сочените в
исковата молба обстоятелства.
Настоящото определение има характер на проект за доклад по делото,
като окончателния и пълен доклад по чл.146 от ГПК ще бъде направен в
открито съдебно заседание.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ по настоящото дело от РП -
Пазарджик, ТО- Велинград посоченото от страните посоченото от страните
ДП № 532/2023г. на РУ МВР-Велинград, пр.пр. № 5846/2023г. на РП-
Пазарджик.
ДОПУСКА разпита на двама свидетели, при довеждане, от страна на
ищеца за установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, а именно
Т. Т. Т., от гр.В.,ул.“*** и А. И. Р. от гр.В., ул. „***.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.11.2024 г. от 9.30 часа, за която дата да се призоват страните, на които са се
връчи препис от определението, а на ищеца – и от отговора на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10
11