№ 22995
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110151409 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл.
181 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „О. М.“ АД срещу М. Х. Х. с искане ответникът да бъде
осъден да заплати следните суми: 873,87 лева, представляваща дължима сума за
разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносната мрежа и пренос на природен
газ за периода 01.03.2022г. до 31.08.2022г. за обект, находящ се в гр. София, с. Лозен, ул. „П“
№ 4, абонатен № **********; сумата от 131,99 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 12.04.2022г. до 17.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от дата на подаване на исковата молба18.09.2023г., до окончателно изплащане на
задължението
В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателя на ответника – Х. М. Х.,
бил сключен Договор за предоставяне на услуги № СNT-172677 от 10.08.2020г., с който било
договорено присъединяване на обект на адрес гр. София, с. Лозен, ул. „П“ № 4 към
газоразпределителната мрежа. Сочи се, че съгласно чл. 8 от Приложение № 1 към Договора,
продажбата на природен газ се извършвала при ОУ, одобрени от КЕВР и публикувани в
национален ежедневник. Твърди, че между страните е сключен и Договор за предоставяне на
услуги № CNT-172678 от 10.08.2020г., с който било договорено разпределение, снабдяване и
доставка на природен газ. Излага, че е изпълнил задълженията си по договора –
присъединил е купувача към газоразпределителната си мрежа и доставял природен газ по
цени, одобрени от КЕВР, но Х. М. Х. не заплатил дължимите суми. Сочи, че на тримесечен
период се извършва изравняване между начислените и реално направени разходи, като при
наличието на разлика се издавал коригиращ финансов документ. Аргументира, че съгласно
чл. 58 от ОУ, неполучаването на фактура не освобождава купувача от задължението да
заплати дължимите суми, като сочи и също, че се дължи обезщетение за забава при
1
неплащане в срок на задълженията, считано от деня следващ датата на падежа до
окончателното изплащане съгласно чл. 72 от ОУ. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба с вх. № 342872/29.11.2023г. ищецът е посочил, че Х. М. Х. е
починал на 06.08.2021г., както и че претендираните суми не представляват наследствени
задължения. Изложено е, че след смъртта на Х. М. Х., неговият наследник е придобил
качеството на битов потребител на природен газ за процесния имот при публично обявени
ОУ съгласно ЗЕ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представил, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът сочи, че липсват доказателства за действителната консумация на природен газ.
Оспорва да е собственик или ползвател на имота. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието
на облигационно правоотношение по договор за доставка на природен газ между страните,
количеството на реално доставен от него по договора природен газ за процесния период и
неговата стойност, а също така изпадането на ответника в забава и размера на мораторната
лихва.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно нормата пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Според пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а според пар. 1, т. 41б от ДР на ЗЕ,
„потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ. Както е изяснено в постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по
прилагането на тези разпоредби /в този смисъл Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. №
439/2018г. на ВКС, III г.о./ от така изложената законова регламентация следва, че всяко лице,
чийто обект е присъединен към електроразпределителната, съответно газопреносната мрежа
съгласно действащото законодателство, използва мрежата за снабдяването на обекта с
електрическа енергия, респективно с природен газ. В този смисъл е нормата на чл. 183а, ал.
1 ЗЕ съгласно която крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи
условия, които подлежат на публикуване и влизат в сила без да е необходимо изричното им
приемане от крайните клиенти /чл. 183, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ/. От нормата следва, че за уреждане
2
на отношенията във връзка с доставката на природен газ на крайни клиенти по
газопреносната мрежа, не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ищцовото
дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или ползвателят на съответния
присъединен имот
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
141, том LLXXV, дело № 24796/1996г. се установява, че на 25.11.1996г. Х. М. Х. е придобил
правото на собственост върху дворно място ведно с построената в него жилищна сграда,
находящи се в общ. Столична, с. „Лозен“, ул. „П“ № 4. От приетия договор за предоставяне
на услуги № CNT-172677 от 10.08.2020г. се установява, че Х. М. Х. е присъединил имота към
газопреносната мрежа. От приетото удостоверение за наследници на Х. М. Х. се установява,
че същият е починал на 06.08.2021г. и негов единствен наследник е ответникът М. Х. Х.. От
приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том II, рег. №
11503, дело № 306/2023г. се установява, че на 11.08.2023г. ответникът М. Х. Х. е продал
имота на трето лице /с което също така е приел наследството на Х. М. Х. с конклудентни
действия/. При това положение се налага изводът, че за процесния по делото период от
01.03.2022г. до 31.08.2022г. потребител на доставения природен газ за присъединения към
газопреносната мрежа обект, находящ се в общ. Столична, с. Лозен, ул. „П“ № 4, е
ответникът М. Х. Х. като негов собственик. Релевираното възражение, че договорът от
10.08.2020г. бил сключен с Х. М. Х., поради което ответникът не бил задължен за стойността
на доставените след неговата смърт количества природен газ, е неоснователно. Формалният
договор касае единствено присъединяването на имота към газопреносната мрежа, докато,
както беше изяснено по-горе, правоотношението относно доставката на природния газ е
неформално при общи условия и краен клиент по него е собственикът на газоснабдения
имот, какъвто именно е ответникът.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че през процесния по делото период имотът е бил газоснабден и е
доставен и отчетен чрез монтирания на обекта разходомер, природен газ в обем от 533 куб.
м. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което също следва да
бъде кредитирано по посочените съображения, се установява, че стойността на доставения
за периода природен газ, ведно с дължимите разходи за достъп до газопреносната мрежа и
пренос през нея, е 873,87 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция. Възражението
на ответника, че не следвало да се присъжда сумата за доставен газ за м.08.2023г., когато
имотът бил продаден, е неотносимо, тъй като процесният по делото период е до 31,08.2022г.,
а имотът е продаден около една година след това – на 11.08.2023г.
Ето защо предявеният осъдителен иск за сумата от 873,87 лева, представляваща
дължима сума за разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносната мрежа и
пренос на природен газ за периода 01.03.2022г. до 31.08.2022г. за обект, находящ се в гр.
София, с. Лозен, ул. „П“ № 4, абонатен № **********, е изцяло доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
3
На следващо място съгласно клаузата на чл. 72 от Общите условия за продажба на
природен аз на потребители за битови нужди на ищцовото дружество, при неплащане на
дължимите суми в сроковете, посочени издадените от продавача фактури за плащане,
купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
до деня на издължаване на задължението за заплащане на консумирания природен газ.
Размерът на дължимата лихва се отбелязва на отделен ред във фактура или се издава нова
такава. Съгласно чл. 58 от същите общи условия, неполучаването на фактура не
освобождава купувача от задължението му за плащане на дължимите суми. Видно от
представените по делото общи условия, същите са публикувани във в. „Сега“ на
11.12.2006г., а при извършената служебна проверка съдът не установи процесните по делото
вземания да се основават на неравноправни клаузи в посочените общи условия. Начинът на
отчитане и начисляване на консумацията и редът за нейното плащане са ясно установени в
общите условия и не нарушават изискването за добросъвестност или равнопоставеността
между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
От приетите по делото фактури и дебитно известие за процесния период се установява,
че същите съдържат посочен срок за плащане на задълженията, който не е по-кратък от 10
дни считано от датата на издаване на всяка от тях /чл. 55, ал. 2 от ОУ/.
Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства за извършено плащане на
фактурираната цена на доставения природен газ, такива плащания не се установяват и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От последното се установява,
че за периода от 12.04.2022г. до 17.09.2023г. считано от падежа на всяка фактура, дължимата
законна лихва се равнява на 131,99 лева, какъвто е и претендираният размер на лихвата.
Предвид гореизложеното, и двата предявени осъдителни иска са основателни и следва
да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за издаване на съдени удостоверения в
размер на 10 лева, за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 600 лева и за
възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 400 лева, както и за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платено изцяло по банков път, или общо
1460 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х. Х., с ЕГН: **********, с адрес: общ. Столична, с. Лозен, ул. „П“ № 4,
да заплати на „О. М.“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ф. К.“ № 1, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 181 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 873,87 лева, представляваща дължима сума за разпределение, снабдяване,
4
доставка, достъп до газопреносната мрежа и пренос на природен газ за периода 01.03.2022г.
до 31.08.2022г. за обект, находящ се в гр. София, с. Лозен, ул. „П“ № 4, абонатен №
**********, ведно със законната лихва считано от 18.09.2023г. до окончателно изплащане на
вземането; сумата от 131,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
12.04.2022г. до 17.09.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1460 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5