Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор Р.Рачев
от ШОП
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД № 58 по описа за 2021г.
на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Ю.В.В.
с ЕГН: ********** *** против Решение № 260185/18.12.2020г., постановено по АНХД
№ 1935/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № № 20 – 0869 - 002758/15.09.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР– гр. Шумен. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно
материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства не се
установявало безспорно, какво точно нарушение е осъществил жалбоподателят-
паркиране или спиране за престой и паркиране на разстояние по-малко от 5м от кръстовище.
Твърди още, че жалбоподателят не е бил водач на собствения си автомобил. Сочат
се съществени процесуални нарушения, свързани със ставен АУАН само с един
свидетел, който не е от категорията очевидец и вписан друг свидетел, който не е
присъствал при съставяне на акта. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото
с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят не се явява, като се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата.
Ответникът по касация- ОД на МВР- гр.Шумен
изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, който изразява
становище по неоснователността на жалбата.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 20- 0869- 002758/15.09.2020г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР– гр. Шумен, с което на Ю.В.В. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50/петдесет/ лева на основание
чл.183 ал.4 т.8 от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение по чл.98
ал.1 т.6 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,
че на 23.07.2020г. през тъмната част на денонощието, около 22.40 часа,
свидетелите по делото Г.М. и И.С.– младши автоконтрольори при сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР– гр. Шумен, констатирали, че лек автомобил марка „Опел
Зафира“ с рег. № Н 6600 ВС, собственост на жалбоподателя, е паркиран в зоната
на кръстовището на ул.„Хан Омуртаг“ и ул. „Цар Иван Александър“ в
непосредствена близост до пътните знаци, указващи забрана за паркиране, като в автомобила
липсвал водач. За нарушението бил издаден фиш за налагане на глоба на
собственика на автомобила, със съответното уведомление, като проверяващите
направили и фотоснимка, приложена по делото. Жалбоподателят депозирал
възражение срещу наложената „глоба“ с фиш, сочейки, че са допуснати грешки,
неточности и неясноти в размера на глобата, което препятствало заплащането
ѝ. Поради това, фишът бил анулиран по реда на чл.186 ал.2 от ЗДвП и на
03.08.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
2758 на жалбоподателя, за това, че в гр.Шумен, ул.Хан Омуртаг, кръстовището с
ул.„Цар Иван Александър“ е паркирал собствения си лек автомобил на по-малко от
пет метра или на кръстовището. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя,
бил предявен и подписан с възраженията, че деянието е незначително, предвид
глухата уличка и паркирането късно през нощта. Впоследствие нарушителят се е
възползвал от законното си право и депозирал допълнителни писмени възражения в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, в които посочва, че спрял колата си на посочената
в акта улица поради липса на свободни места за паркиране пред дома му на ул.Цар
Освободител №61 вх.1 и деянието е малозначително. Възраженията били счетени за
неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на така съставения акт
и материалите в административно-наказателната преписка било издадено процесното
Наказателно Постановление, с което водачът бил санкциониран за нарушение на чл.98
ал.1 т.6 от ЗДвП.
Въззивният съд установил, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- Началник сектор ПП към ОД МВР Шумен, съгласно Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министър на вътрешните работи.
Настоящият
съдебен състав споделя, установената от съда фактическа обстановка, за която са
били събрани всички относими доказателства, като са разпитани множество
свидетели. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на
доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно
установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и обосновани са направените
от въззивна инстанция правни изводи, включително относно липсата на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН в настоящия казус, които настоящата инстанция не
следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Съгласно чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП,
престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от
тях. Правилно е издирена и приложимата за
нарушението санкционна разпоредба на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, съгласно
която водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на
пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище, се
наказва с глоба в размер 50.00лв. Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят
в качеството си на водач на притежаваното от него МПС е паркирал в зоната на кръстовище по смисъла на §6 т.8
от ДР на ЗДвП, като тези факти не са оспорвани от него в хода на
административно-наказателното производство и не се сочат доказателства в
обратен смисъл. Следва да се отбележи, че твърдението, че жалбоподателя не е
бил „водач“ е направено за първи път в касационната жалба, но по отношение на
качеството на жалбоподателя са били събрани неоспорими доказателства в хода на
въззивното производство- разпит на двама свидетели, установили нарушението и
същото е неоснователно.
По отношение на възражението, че в
АУАН и в НП са описани различни фактически обстановки и санкционираното лице не
могло да разбере за какво е наказано, съдът намира, че липсва подобно
разминаване в двата съставени документа. Изпълнителното деяние е описано пълно
и точно и се е осъществило чрез паркиране на кръстовище или на по-малко от 5
метра от него. Ирелевантно по делото се явява описаното нарушение във фиш серия
GT № 393048 от 23.07.2020г., понеже същият е анулиран.
По отношение на твърдението за
допуснати съществени процесуални нарушения, в хода на
административно-наказателното производство, свързани с със съставянето на АУАН
само с един свидетел, който е присъствал на самото съставяне, а не е очевидец,
съдът намира, че първоинстанционният съд е изложил правилни правни изводи,
които споделя напълно. Вписаният в Акта св.Г.И.- очевидец, не положил подписа
си и не е участвал в съставянето му, като същият е бил разпитан в съдебно
заседание, заедно с другия колега от полицейския патрул. От съдържанието на
акта се установява, че същия носи подписа на актосъставителя и на свидетеля Й.Ж.,
присъствал при неговото съставяне, като това е изрично посочено. Вторият
свидетел Г.И. не е положил подпис на акта, което се установява от съдържанието
му и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание. Според разпоредбата на
чл.43 ал.1 от ЗАНН, АУАН е законосъобразен и когато е подписан само един от
свидетелите посочени в него, какъвто е настоящия случай. Поради което, твърденията в касационната жалба, че в
практиката се приема, че липсата на втори свидетел се явява съществено
нарушение на административно-наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП като незаконосъобразно, са напълно неоснователни. Констатациите в Акта за
установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2
от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, а същите се подкрепят от събрания доказателствен
материал. В производството пред въззивна инстанция, както и в настоящото
производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази
презумпция.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна
е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в
размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноски са били
законосъобразно присъдени в тежест на касатора от първоинстанционния съд.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260185/18.12.2020г.,
постановено по АНХД № 1935/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.
ОСЪЖДА Ю.В.В. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР- гр. Шумен, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 18.03.2021 г.