№ 2685
гр. Варна, 10.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100501254 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 24441/31.03.2023г., подадена от „Фератум България“ ЕООД срещу Решение №
851/15.03.2023г., постановено по гр.д. № 10180/2022г. на ВРС, 33-ти състав, с което е
уважен предявеният от Т. А. В. иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен
заем № 1073406 от 09.10.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно, поради което се
настоява за неговата отмяна. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел процесният
договор за нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, тъй като
закрепените в посочената норма изисквания следва да не са спазени кумулативно. За
неправилно се посочва приетото от съда, че таксата за гарант следва да бъде включена в
годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 от ЗПК с мотивите, че тя не е задължително
условие за предоставянето на кредит от кредитора и не подлежи на включване в годишния
процент на разходите по Договора за кредит. Разяснява характера на таксата и основанието,
на което тя произтича, а именно – възнаграждение по договор за поръчителство или т.нар.
договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“ ЕАД. Описва процеса на сключване на
договор за кредит между кредитополучателя и кредитната институция, при който се
предоставял избор на потребителя да реши, дали ще се ползва от собствен поръчител, или
ще сключи договор за гаранция с „Фератум Банк" ЕАД. По този начин подчертава
незадължителността на този договор, съответно начисляване на възнаграждението по него с
такса за гарант. Въззивникът отбелязва, че с експертизата се доказва заплащането на
задължението на кредитополучателя към кредитора от поръчителя му „Фератум Банк“ ЕАД,
поради което счита, че услугата по договора за гаранция е била реално предоставена. С
изложеното се прави извод, че при определяне размера на ГПР няма допуснати нарушения и
потребителят е разполагал на всеки етап от процеса с необходимата информация и време, за
да прецени, дали посоченият договор е подходящ за него. По същество, настоява за отмяна
на решението, постановено от ВРС поради неправилност и за отхвърляне на иска на
въззиваемата страна. Моли за отмяна присъждането на деловодни разноски в полза на
процесуалния представител на насрещната страна, тъй като намира, че посочените факти за
оказване на безплатна адвокатска помощ в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не са налице, поради което
настоява, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява неоснователно
1
и недоказано и следва да се отхвърли.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Т. А. В. чрез адв. М. М., с който оспорва жалбата и намира
постановеното решение от РС Варна за правилно и законосъобразно. На първо място,
намира, че правилно ВРС е обявил за нищожен Договор за предоставяне на потребителски
кредит, тъй като той не отговаря на всички изисквания на чл. 22 от ЗПК. Причината за това
изтъква неспазването на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и съответно липсата на
ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита. За неясен се посочва начинът, по
който е получен размерът на ГПР, кои са неговите компоненти, както и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Отделно от това,
договорът за потребителски кредит се определя за недействителен и на основание чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като липсвал погасителен план, отговарящ на изискванията на
посочената разпоредба. Въззиваемата страна счита, че доколкото в Договора за
предоставяне на потребителски кредит и Договора за гаранция, са предвидени заплащането
на договорна лихва и на такса поръчителство, то същите е следвало да бъдат
индивидуализирани и подробно посочени с оглед тяхната периодичност, което не било
сторено, а само била упомената общата дължима сума. На следващо място, Договорът за
предоставяне на потребителски кредит се счита за недействителен, поради заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, с оглед неправилно приложен ГПР и надвишаване на
максимално определения процент на ГПР, което е довело до нищожност на целия договор,
тъй като съгласно чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК ГПР е част от задължителното съдържание на
всеки един Договор за кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК нарушението неизпълнението на
тази разпоредба води до нищожност на цялото договорно правоотношение. Невключването
на таксата за гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП се приема за заобикаляне на нормите на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като задължението по нея се счита за услуга, част от дейността по
управление на кредита. По този начин с уговорките за заплащане на допълнителни разходи
по Договора за поръчителство въззиваемата страна намира за нарушено изискването ГПР
бъде в размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. С това се
счита, че е допуснато несъответствие между посочения в Договора ГПР и действително
прилагания. В подкрепа на становището си, въззиваемата страна се мотивира и с
разпоредбата на § 1. Точка 1 от ЗПК, с който е дадена дефиниция на понятието "Общ разход
по кредита за потребителя". Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните въззиваемата страна определя като
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453/10 относно
използването на заблуждаващи търговски практики. Въззиваемата страна счита, че чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД е неприложим към настоящия случай, тъй като нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от
повелителни норми на закона, както и с оглед обстоятелството, че договорът за
потребителски кредит не би бил сключен и ако в него е била включена клаузата,
определяща ГПР в пълен размер. Обобщавайки спорните моменти, въззиваемата страна
посочва, че основен е въпросът, дали процесният договор за кредит е в колизия с
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и в частност, дали при изчисляване на годишния
процент на разходите, е следвало да се включи и възнаграждението, дължимо на "Фератум
Банк", като одобрен от кредитора гарант за това, че е обезпечил погасяване на задължението
с поръчителство. Поради изложеното, счита, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а направените разноски в двете производства
да бъдат присъдени в тежест на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, с изключение
на чл. 261, т. 4 от ГПК, а именно не е заплатена в цялост дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Държавната такса се начислява в размер на 50% от таксата,
2
дължима за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес, който в случая
е 2700 лева и съответно дължимия размер на ДТ е 54.00 лева.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 24441/31.03.2023г., подадена от
„Фератум България“ ЕООД срещу Решение № 851/15.03.2023г., постановено по гр.д. №
10180/2022г. на ВРС, 33-ти състав, с което е уважен предявеният от Т. А. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, иск с правно основание чл. 124 от ГПК
за приемане на установено, че по отношение на ответника „Фератум България“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51,
бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, сключеният между страните договор за паричен заем Договор
№1073406 от 09.10.2021г. за предоставяне на потребителски кредит, е недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника в едноседмичен срок от съобщаването да довнесе по
сметка на Окръжен съд гр. Варна държавна такса в размер на 0,69 лева на основание чл. 18,
ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3