Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 130

 

гр.Белоградчик, 28.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

            при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 51 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е  по  жалба на С.К.А. ***, с ЕГН ********** срещу НП № 17-0242-000482/24.10.2017г. на Началник Група към ОД-МВР-Видин,  РУ-Белоградчик, с което е санкциониран за извършено нарушение  по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като му е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2 години, на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП.

            В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и не законосъобразност на НП – отрича се вината и авторството на деянието, и се твърдят допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени наказателното постановление. От проведените две с.з., в първото жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата, във второто с.з. – се явява единствено повереникът на Св.А., който в пледоарията си – навежда доводи за недоказаност на обвинението, противоречие в гласните доказателства – свидетелски показания, наличие на обективна невъзможност А. да се яви в медицинско заведение и даде кръвна проба, както и  не надлежно установяване на отказ да се даде такава проба.

          Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо препис ката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. 

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

        На 19.06.2017 г., вечерта, в РУ-Белоградчик постъпил сигнал за нарушител на ЗДвП - водач на автомобил , който се движел по ул.”Хр.С.” в гр.Б., до дом № …, с посока към ул.”Т. м.”. Св.Г.Г. *** /мл.автоконтрольор/, който бил дежурен тогава, бил повикан в сградата на полицейското управление. Когато пристигнал в него, заварил там жалбоподателя А., както и други граждани – свид. Т.И. и Ст.И.. От колегите си полицаи и от св.И., Г. разбрал, че С.А. е управлявал МПС – л.а. м.”Опел Астра” с временни регистрационни табели, както и къде се е случило това, а също така и че срокът на табелите бил изтекъл и имало съмнения за употребен алкохол от А.. Г. установил, че А. не носи у себе си свидетелство за управление на МПС, а след като направил справка в централната база данни на КАТ – констатирал, че този документ на А. му бил отнет/иззет и преценил, че А. е неправоспособен към момента. В разговор с А.,*** Г.Г. му пояснил, че следва да му състави АУАН по ЗДвП относно управлението на автомобил с табели, чиито срок е бил изтекъл, относно иззетото СУ за управление на МПС, както и че ще го изпробва с технич.средство за употреба на алкохол. А. отрекъл пред Г. да е  управлявал МПС на соченото място и по това време, както и да е употребявал алкохол. И заявил, че няма да позволи да му бъде извършена пробата за алкохол с техн.средство, но не възразява Г. да изпълни задълженията си по оформяне на акт. Заявил и, че няма да даде кръв за изследване. Предвид заявените откази от страна на А., Г.  съставил АУАН № 292 от 19.06.17г. / отразен в деловодната система на РУ-Белоградчик на 20.06.17г./ за три нарушения по ЗДвП – по чл.140 ал.1 от ЗДвП, чл.150 и чл.174 ал.3 от ЗДвП. В акта вписал Т.И. и Ст.И., като свидетели, въз основа на чиито думи Г. е приел за водач на МПС С.А.. С. Кр.А. отказал да подпише акта в реквизита “нарушител”, и да приеме копие от него, за удостоверяване на което се подписал колега на Г.. След това Г.Г. написал и талон за медицинско изследване кръвта на Св.А., с указание в талона – до 30 мин. да посети   болнично заведение и да предостави кръв за медицинско изследване за наличието на алкохол в нея. А. обаче отказал да получи въобще талона, в уверение на което – отказа – се подписал отново колега на Г. / посочен с три имена и адрес/ . Св.Г. проверил все пак дали във ФСМП-Белоградчик се е явил А. и предоставил кръв за изследване наличието на алкохол в кръвта, но не установил такъв факт – въобще да е посетил А. заведението. Въз основа на съставеният от Г. на 19.06.2017г. АУАН е издадено обжалваното НП № 17-0242-000482/24.10.2017г. на Началник Група при ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик.  

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Относно две от вписаните в АУАН № 292/20.06.17г. нарушения на С.А. – по чл.140 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП,  наказания по този ред – на ЗДвП във вр. ЗАНН не са налагани, поради което и съдът не ги обсъжда, нито са предмет на жалбата.

         Относно обвинението към А., санкционирано като деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП – съдът счита отправената към него жалба за основателна.

         На първо място, съдът намира допуснато съществено нарушение при оформяне на акта, изразено в качеството на свидетелите, вписани в него, по повод техните възприятия на фактическата обстановка по случая, вкл. и за описваните нарушения на ЗДвП в акта. В АУАН, съставен на С.А., свид.Т.И. е посочена като “очевидец” на деянията и като “свидетел на съставяне на ката”, св.Ст.И. – не е уточнено какъв точно свидетел е. Пред съда, и двамата – Т.И. и Ст.И. заявиха, че са видели А. да управлява МПС с временни табели по ул.”Хр.С.” в града, като той дори бил спрял пред заведение, в което работела И., а И. бил случаен посетител там. В последствие , двамата - Т.И. и Ст.И. били повикани в полицията, за да дават обяснения и там именно били приканени да подпишат съставен на А. акт. И двамата тези свидетели твърдят, че пред тях на А. не е предоставян за подпис акта, като св.И. е разбрала, че акта е за неправомерното управление на автомобила с изтекъл срок на табелите – с временна регистрация, а И. – за това поведение и за “алкохол”. Нито един от двамата обаче, не потвърди да знае за неправоспособността на А., в смисъл да е разбрал, че акта е и за това, и най-вече – че е имало / направен пред тях/ отказ да се осъществи проба за алкохол. Св.И. знаел, че акта е за “алкохол”/ употребата му /, но изрично каза , че “не е видял да е изпробван с уред” за алкохол А.. Св.И. твърди, че е подписала акт за карането без табели, също не е видяла дали А. е “изпробван за алкохол”, нито е видяла да му се “пишат други документи”. Съдът при това положение, няма как да приеме, че изискуемите съгласно общият приложим закон – чл.40 ЗАНН свидетели, са видели и могат да удостоверят с подписите си в акта, фактите на било установена употреба на алкохол, било опит да се установи такава – с техн.средство и/или направен отказ от страна на проверявания С.А., нито да му е издаван талон за медиц.изследване на кръвта. Безспорно от техните показания е само, че действително св.И. се явява “очевидец” на обстоятелствата / а и св.И. се оказва такъв, макар и не посочено в акта/ :  кой и къде е управлявал на 19.06.17г. МПС м.”Опел Астра” с временните регистрационни табели. Самият св.Г. заяви пред съда, че талона за медиц.изследване на кръвта е съставил след като е получил отказ от страна на А. да осъществи проба с техн.средство и заявление, че няма да посети и медицинско заведение. При така състоялите се факти, АУАН № 292 от 20.06.17г., се оказва не надлежно оформен - без необходимите свидетели на нарушението, което съдът разглежда – по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Това пък нарушение при съставяне на акта , опорочава процедурата по ангажиране отговорността на евентуалния нарушител, както опорочава и издаденото в последствие НП и представлява самостоятелно основание за отмяната на последното.

         От друга страна, съдът отчита, че в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП / в редакцията и към момента на деянието/ се описват две хипотези на противоправно поведение на едно лице, което е приканено да бъде изпробвано за употреба на алкохол / или другите посочени в закона вещества/. Двете хипотези са алтернативни – разделени са в изречението със съюза “или”. Първата предвижда отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство, а втората – отказ да се изпълни, т.е. неизпълнение на дадено предписание /писмено, съобразно под законовите нормативни актове/  за медицинско изследване за употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози / в редакцията на закона към момента на нарушението !/ . Съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП / в обстоятелствената му част/ са посочени с думи и двете хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП / дори в НП , при цитирането на точната законова разпоредба с думи – е отразен текста на ЗДвП, редактиран при измененията от м.09.2017г., действащи от 2018 г. – относно ползването на “доказателствен анализатор” – не относимо към деяние от 2017г./.  Не се и отрече в с.з. от самия актосъставител, че акта е съставен и за двата “отказа” – да се извърши проба с техн. средство и да се изпълни предписание за медицинско изследване на кръвта. От процесуална гледна точка, съдът намира това също за нарушение правилата по ангажиране на отговорността на дееца, тъй като не е ясно за кое от двете незаконосъобразни поведения е обвинен и наказан Св.А.: за това , че отказва извършване на проба с техническо средство, или че не е изпълнил предписанието за провеждане на медицинско изследване / въпреки, че в санкционната част на НП е посочен чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, а ако е счел АНО, че има нарушаване и на двете хипотези – то би следвало да има две отделни деяния, респ. и наказания/. Резонен се явява в тази насока и доводът на представителя на жалбоподателя, че отказът да се даде кръв за изследване е различен от отказа да се получи талона за указаното изследване. / като първото се удостоверява от медицинско лице в медицинско заведение/, а доколкото твърди, че А. *** и поради това не е могъл и да отиде, при желание от негова страна, до медицинско заведение – доказателства за това не се ангажираха, а твърденията бяха направени едва в пледоарията, след приключване съдебното следствие по случая.

Предвид всичко изложено до тук съдът намира, че НП с което е санкциониран жалб. С.К.А. за извършеното от него нарушение, е не законосъобразно, и като такова, следва да бъде отменено.

           Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0242-000482/ 24.10.2017г. на Началник Група към ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което С.К.А. ***, с ЕГН **********, е наказан за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и са му  наложени наказания : глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2 години, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                          

    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: