РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 697
гр. Перник, 24.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500361 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 133/17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 632/2024 г., Районен съд
– Перник е отхвърлил предявения иск правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗС от М. Б. Д., ЕГН: **********, И. Е. Е., ЕГН: ********** и Е. Е. Е., ЕГН:
********** и тримата от ****срещу А. Б. В., ЕГН: ********** от ***** за признаване
на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния
имот ПИ с идентификатор 55871.501.694 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес на имота: *****, с площ по скица 513 ( петстотин и тринадесет)
кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана", начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план - 1.1615, квартал
449, парцел XII, при съседи: имоти с идентификатори - 55871.501.692; 55871.501.695;
55871.501.701; 55871.501.691; 55871.501.697 и 55871.501.693 спрямо ответника на
основание давностно владение, като и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 185, том първи, рег. № 1435 от
29.06.2023 г. на Нотариус Николай Златанов като неоснователен и недоказан.
С решението съдът е отхвърлил предявения насрещен иск правно основание чл.
124 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС от А. Б. В. срещу М. Б. Д., И. Е. Е. и Е. Е. Е. за
признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
процесния имот ПИ с идентификатор 55871.501.694 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на имота: *****, с площ по скица 513 ( петстотин и
1
тринадесет) кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана", начин на
трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план - 1.1615,
квартал 449, парцел XII, при съседи: имоти с идентификатори - 55871.501.692;
55871.501.695; 55871.501.701; 55871.501.691; 55871.501.697 и 55871.501.693 спрямо
ответниците на основание давностно владение като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. Б. Д., И. Е. Е.
и Е. Е. Е., чрез адвокат М. Т., с която се обжалва първоинстанционното решение в
частта, в която районният съд е отхвърлил предявеният от тях иск с правно основание
чл. 124, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС и е отхвърлил искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяна на НА № 185, том първи, рег. № 1435 от 29.06.2023 г. Навеждат се твърдения,
че постановеното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон и нарушаване на процесуалните правила. На първо
място се излагат съображения, че атакуваното решение е недопустимо на осн. чл. 270,
ал. 3 от ГПК. Твърди се, че липсва каквото и да била законово и/или фактическо
основание Б. Б. да бъде въвеждан като страна в съдебното производство, като се сочи,
че същият е разпитван в качеството му на свидетел и няма качеството на страна по
гр.д. № 632/2024 г. на ПРС. Счита, че на практика първоинстанционният съд е
подменил ответника в производството като през цялото време излагал твърдения за
собственост и фактическа власт върху спорния имот в полза на Б., а в диспозитива се
съдържа името на реалния ответник – А. В.. Сочи, че по този начин – въвеждайки
трето лице в процеса – като собственик на спорен имот, решаващият съд е излязъл
изцяло от предмета на делото. На следващо място с въззивната жалба се навеждат
твърдения, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон. Сочи се, че съдът не се е съобразил изцяло с презумцията на чл. 69 от ЗС, по
силата на която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Допълва, че първоинстанционният съд не е тълкувал
всестранно и в пълнота наличните гласни доказателства. В продължение се излага, че
съдът не е коментирал изцяло факта, че възраженията направени от ответната страна в
отговора на исковата молба, всъщност касаят индикации за съсобственост не на
ответника по делото, а на неговия баща. С жалбата се правят оплаквания, че в
атакуваното решение не е обсъдено и обстоятелството, че в хода на производството са
събрани доказателства, че в последните десет години ответникът в производството не
е упражнявал явна и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот,
като допълва, че това от своя страна е доказано от свидетелските показания на
разпитаните в хода на производството свидетели. В заключение се сочи, че
решаващият съд не е тълкувал правилно и в съответствие с разпоредбите на ГПК и
съдебната практика свидетелските показания на свидетелите, разпитани от ответната
страна, като не е отчел, че те са заинтересовани от изхода на делото и не е подходил с
нужната критичност. Допълва, че тази липса на критичност от своя страна е довела до
неправилност на обжалваното решение и е основание за неговата отмяна. По подробно
изложени аргументи за неправилност на атакуваното решение се моли съда да
постанови ново, с което въззивната жалба да бъде уважена, а атакуваното решение да
бъде обезсилено като недопустимо в частта му, в която решаващият съд е отхвърлил
предявеният иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС и е отхвърлил
искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на НА № 185, том първи, рег. № 1435 от
29.06.2023 г. Алтернативно, в случай, че съдът приеме атакуваното решение за
допустимо, се моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в
2
обжалваните му части. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.09.2025 г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3