РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. гр. Хасково, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. С.
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101115 по описа за 2021 година
Предявен е от С. ЮС. Ч. с ЕГН:********** от гр.С., *************, против ИВ. Г.
ИЛ. с ЕГН:********** от гр.Д., у****************, иск с правно основание чл.51 от Закона
за адвокатурата /ЗА/ във връзка с чл.82 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Ищецът твърди, че упълномощил ответника в качеството му на адвокат да го
представлява по гр.д.№292/2020г. по описа на РС-Хасково. В хода на делото разбрал слабия
опит и квалификация на ответника, но вече го бил упълномощил и му заплатил
предварително хонорара за правната помощ. Грешката в преценката на ищеца се отразила
като материални вреди спрямо него в заключителното решение на РС-Хасково и
потвърдителното решение на ОС-Хасково. Недоказването на причинени вреди от
неоползотворени ползи при една пропусната продажба неминуемо водело със себе си
разходи. Ищецът описва подробно в исковата молба претърпените от него вреди и
неоползотворените ползи. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответника да му заплати имуществени вреди в размер на 3430лв. –
загуба от стойността на автомобила и 778,75лв. – разходи по автомобила, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Според ответника, твърденията на ищеца, че действията
му са продиктувани от корист не кореспондират с действителността. Твърденията на ищеца
не били подкрепени с доказателства. В отговора излага насрещни твърдения за развитието
на делото, по което е представлявал ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в законна сила на 15.04-2021г. решение, постановено на 30.09.2020г. по
гр.д.№292/2020г. по описа на РС-Хасково, са уважени частично предявените от С. ЮС. Ч.
против М.Ю.А. искове с правно основание чл.79 ал.1 предл.2, във връзка с чл.82 от ЗЗД за
сумата от 2410лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
1
виновното неизпълнение на ответника по сключен между страните договор през м.март
2018г., както и за сумата от 600лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие същото договорно неизпълнение, като иска за разликата до пълните предявени
размери от 5500лв. обезщетение за имуществени вреди и от 1000лв. обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен.
С решение от 15.04.2021г., постановено по В.гр.д.№88/2021г. по описа на ОС-
Хасково, въззивната инстанция потвърждава постановеното от първоинстанционния съд
решение. Така постановеното въззивно съдебно решение на 15.04.2021г. е окончателно и не
подлежи на обжалване.
В настоящото производство се представя заявление от Т.К., подписано на
20.08.2020г., в което се излагат твърдения относно постигнати договорки за продажба на
процесния автомобил между него и ищеца С.Ч.. Представят се също така квитанциите за
платени от ищеца данъци и такса за годишен преглед на същия автомобил, които са били
приложени към въззивната жалба, по която е образувано В.гр.д.№88/2021г. по описа на ОС-
Хасково и които въззивният съд е отказал да приеме като писмени доказателства по делото.
От показанията на свидетеля С.С.С. се установява, че присъствала на разговор между
ищеца и неговия адвокат – ответник в настоящото производство, когато първият казал на
упълномощения от него адвокат по гр.д.№292/2020г. по описа на РС-Хасково, че има
свидетел, който пожелал да закупи процесния автомобил. На това адвокатът му казал, че
няма нужда да се призовава свидетел, а достатъчно било да едно заявление от него, в което
да се опише договорката между двамата за покупко-продажба. Според св.С., те двамата с
ищеца дали това заявление и други доказателства на ответника И.И. и поискали той да ги
представи по делото, но той не направил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи досежно основателността на предявените искове:
Предявеният иск с правно основание чл.51 от ЗА съдът намира за допустим, но
разгледан по същество същият се явява неоснователен. Съгласно чл.51 от ЗА, за всяко
виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и
наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента
вреди.
В настоящия случай по категоричен начин се установява събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че ответникът е имал сключен договор за правна защита и
съдействие с ищеца, по силата на който го е представлявал като адвокат пред РС-Хасково по
гр.д.№292/2020г. по описа на съда. От постановеното по делото съдебно решение се
установява, че предявените искове за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди са уважени частично от първоинстанционния съд и в една част са
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Така постановеното решение е потвърдено
изцяло от въззивната инстанция с решение от 15.04.2021г., постановено по В.гр.д.
№88/2021г. по описа на ОС-Хасково.
Твърденията на ищеца, че исковете са отхвърлени от съда частично единствено
поради непрофесионалното и некомпетентно поведение на неговия адвокат в
производството пред районния съд, който е ответник в настоящото производство, се
основават на това, че ищецът поискал от адвоката си да призове свидетел, но последният
отказал това. Според ищеца, неговият адвокат по гр.д.№292/2020г. по описа на РС-Хасково
го уверил, че не е необходимо да се разпитва Т.К. като свидетел, а е достатъчно едно
заявление от него, в което да се опише договорката между двамата за покупко-продажбата
на автомобила. Тези твърдения на ищеца се подкрепят изцяло от показанията на разпитания
по делото свидетел Светослава С., която присъствала на този разговор между страните. Този
разговор между упълномощител и пълномощник се състоял преди делото, според
показанията на св.С.. В протокола от проведеното съдебно заседание пред районния съд на
31.08.2020г. обаче липсва каквото и да е твърдение в тази насока било от адвоката, било от
ищеца, който е присъствал лично в заседанието. В цялото производство, развило се пред
2
районния съд, липсва представеното вече в настоящото производство заявление от
20.08.2020г. от потенциалния купувач на процесния автомобил на ищеца – Т.К.. Липсва
също така направено искане за разпит на това лице, като то изобщо не е споменавано като
име или конкретна част от фактическата обстановка по делото от ищеца, от адвоката на
ищеца или от св.С., която е разпитана като свидетел в съдебното заседание на 31.08.2020г. В
приложената по гр.д.№292/2020г. по описа на РС-Хасково прокурорска преписка,
образувана по подадена от ищеца жалба до прокуратурата, също липсва това заявление от
20.08.2020г. или разпит на Т.К. като свидетел. Заявлението на Т.К. се появява едва след
постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд при подаване на
въззивната жалба от С.Ч. до ОС-Хасково и едва пред въззивната инстанция се прави искане
за разпит на този свидетел.
При тези данни по делото съдът намира за неподкрепени с убедителни доказателства
твърденията на ищеца, че преди съдебното заседание на 31.08.2020г. пред
първоинстанционния съд е пискал от своя адвокат да представи това заявление на съда или
да се разпита като свидетел Т.К.. Нито като име, нито като конкретна дата тези
обстоятелства не са описани нито в исковата молба до районния съд, нито има конкретно
изявление, записано в протокола от съдебното заседание, проведено на 31.08.2020г., в което
е присъствал лично ищеца и е имал възможност дори адвоката му да е отказал да направи
подобно искане или да представи конкретно писмено доказателство самият той да го
направи. Същевременно в показанията на св.С., разпитана в същото съдебно заседание на
31.08.2020г., също така между другото се споменава, че ищецът е имал договорка за
продажба на автомобила, но отново нито се споменава конкретното име на потенциалния
купувач, нито дата или други подробности от тази евентуална договорка.
Следва да се има предвид също така, че след приключване на съдебното дирене и
даване на ход на устните състезания по гр.д.№292/2020г. по описа на РС-Хасково адв.И.И.
депозира писмени бележки по делото няколко дни след заседанието с прикрепени към тях
изписани на ръка бележки от ищеца. Очевидно за тези бележки написани след заседанието
от ищеца говори в своите показания пред настоящия съдебен състав и св.С., което сочи на
неоснователност на твърденията на ищеца, че неговия пълномощник по делото от 2020г. не
е изпълнил поетото задължение да представи дадените му бележки на вниманието на съда.
Същевременно следва да се вземе предвид и факта, че на 02.09.2020г. ищецът изпраща по
гр.д.№292/2020г. по описа на РС-Хасково свои собствени бележки и то на два пъти, първите
в 13,28ч. и втори такива в 16ч., като нито в първите нито във вторите свои собствени
бележки, а не на адвоката му или предадени на последния да ги представи по делото, никъде
не споменава нито заявлението на Т.К. от 20.08.2020г., нито пък имената на същия, който е
бил готов да свидетелства по делото. Съображенията на ищеца за уважаване на предявените
от него искове са били в съвсем друга насока.
Гореизложените съображения дават основание да се направи извод, че неоснователно
ищецът твърди, че е поискал от своя адвокат, а той поради някакви причини, не е изпълнил
това негово искане да се разпита като свидетел потенциалния купувач или да се представи
неговото писмено заявление от 20.08.2020г. Съвсем очевидно е, че тези твърдения се
появяват вече с въззивната жалба, която ищецът депозира собственоръчно, поради което
може да се приеме за установено по несъмнен начин, че адвоката на ищеца е бил сезиран от
последния с подобни искания за ангажиране на доказателства по гр.д.№292/2020г. по описа
на РС-Хасково. Изцяло в тежест на ищеца е да установи в настоящото производство
виновното поведение на ответника в качеството на негов процесуален представител по гр.д.
№292/2020г. по описа на РС-Хасково, както и наличието на връзка между причинените
вреди от частичното отхвърляне на иска по цитираното дело и конкретното виновно
поведение на адвоката – ответник в настоящото дело. Поради гореизложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че не се доказва по категоричен начин нито виновно
поведение на адвоката, нито наличието на връзка между вредите и неговото поведение по
делото. Ето защо, така предявения иск с правно основание чл.51 от ЗА следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
3
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъден
ищеца да заплати на ответника направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 525лв., определени съобразно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение и ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ЮС. Ч. с ЕГН:********** от гр.С., *************,
против ИВ. Г. ИЛ. с ЕГН:********** от гр.Д., ********************, иск с правно
основание чл.51 от ЗА във връзка с чл.82 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на 3430лв. –
загуба от стойността на автомобила и 778,75лв. – разходи по автомобила, нанесени му от
последния в качеството на адвокат по гр.д.№292/2020г. по описа на РС-Хасково, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. ЮС. Ч. с ЕГН:********** от гр.С., *************, да заплати на ИВ.
Г. ИЛ. с ЕГН:********** от гр.Д., ***********************, направените по делото
разноски в размер на 525лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
4