Р Е Ш Е Н И Е
№ 90/23.2.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на двадесет и
шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1165
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Й.Г.И. с
адрес: *** срещу Решение изх. № 97-00-97/28.11.2022 г. на и.д. Главния секретар
на Министерство на културата, за отказ за предоставяне на информация по реда на
ЗДОИ. Решението е оспорено като незаконосъобразно като постановено в
противоречие с материалния закон и с целта на закона. По същество се твърди, че
жалбоподателят изрично е посочила, че желае исканата информация със заличени
лични данни, както и се позовава на Решение № 4 от 26.03.2012 г. на КС на Р
България по к.д. № 14/2011 г., с оглед приетото че лицата заемащи публични
длъжности и извършващи публични дейности се ползват от защита на личните им данни
в занижена степен. Посочва се, че искана
информация е обществена и е налице надделяващ обществен интерес. Иска се отмяна
на оспореното решение, като преписката бъде върната за предоставяне на исканата
информация. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично. Поддържа жалбата.
Ответникът оспорва жалбата с кратко
писмено становище представено заедно с административната преписка. Изложено е,
че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при
спазване на материалните разпоредби, административнопроизводствените правила и
в съответствие с целта на закона. Иска се потвърждаване на оспореното решение.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, представлява се от юрк. Х.,
която оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на решението.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 97-00-97 от 01.11.2022
г. жалбоподателят е поискала предоставяне на обществена информация относно решения и заповеди на Министъра на
културата за установяване за наличие или липса на конфликт на интереси за
периода 01.01.2021 г. – 01.11.2022 г., като бъдат заличени трите имена,
постоянният адрес и населеното място на лицето подало сигнала, както и трите
имена на лицето против което е подаден сигнала, населено място и други данни
свързани със самоличността му и представляващи лични данни по смисъла на ЗЗЛД,
както и да бъдат предоставени следните документи: копия на решения/заповеди на Министъра
на културата за същия период за наличие или липса на конфликт на интереси.
Отбелязано е, че желае да получи информацията на хартиен носител и на технически
носител. Заявлението е подписано с
мастилен подпис на заявителя.
Заявлението е препратено по
компетентност до Дирекция АОЧР в Министерство на културата и до Инспектората по
чл. 46 от Закона за администрацията за становище и предоставяне на информация.
От Инспектората по чл. 46 от ЗА е получен отговор, че в посочения период са
извършени две проверки срещу две лица, като исканата информация засяга
интересите на тези лица и от същите следва да бъде изискано съгласие за
предоставянето ѝ. Съответно от Дирекция АОЧР в Министерство на културата
е посочено, че при тях липсва такава информация.
С оглед развилото се административно
производство, срокът за отговор по заявлението е удължен на основание чл. 31,
ал. 1 от ЗДОИ с 14 дни, за което жалбоподателят е уведомена с писмо изх. №
98-00-97 от 15.11.2022 г. На същата дата са изготвени и две отделни
уведомления, с които е поискано съгласие от двете лица посочени в писмото от Инспектората
по чл. 46 от Закона за администрацията за предоставяне на информация, която ги
засяга. Съответно с писмо вх. 97-00-97 от 21.11.2022 г. и с писмо вх. №
97-00-97 от 18.11.2022 г. двете лица са посочили, че не предоставят своето
съгласие за разкриване на информация.
Административното производство е
завършило с издаването на оспореното решение за отказ за предоставяне на
обществена информация. За да постанови отказа, административният орган се е
позовал на чл. 49, ал. 1 от ЗПКОНПИ, който предвижда изрична защита на
самоличността на лицата подали сигнали за корупция или за конфликт на интереси,
както и на чл. 7 и чл. 14 от Вътрешните правила за реда за постъпване,
регистриране, проверка, препращане и архивиране на сигнали за корупция,
корупционни прояви и/или конфликт на интереси в Министерство на културата,
както и на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, с оглед приетото, че исканата
информация представлява защитена от закона тайна, както и с оглед дадените
становища с отказ за предоставяне на информация от третите лица. Решението е редовно връчено на жалбоподателя
на 02.12.2022 г. Право на жалба е упражнено на 14.12.2022 г.
По делото е представена и Заповед №
РД09-502 от 14.07.2022 г., с която на главния секретар на Министерство на
културата е възложено да подписва решения за предоставяне или отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация.
Във връзка с дадено от съда указание,
жалбоподателят е обосновал наличието на надделяващ обществен интерес с
представени сигнал до Министъра на културата с вх. № 94-00-976 от 30.05.2022 г.
и отговор изх. № 94-00-976 от 11.08.2022 г. От съдържанието на същите е видно,
че към 30.05.2022 г. е подаден сигнал с
приложени писмени доказателства до Министъра на културата за „евентуално
наличие на конфликт на интереси, злоупотреби със служебно имущество и рецидив
на административна нарушения“. С писмо
изх. № 94-00-976 от 11.08.2022 г. на Министъра на културата е посочено, че по
случая е направена проверка, като част от изложените в сигнала твърдения са се
потвърдили и са установени нарушения на ЗЗРК и ЗФУКПС, както и такива
съставляващи основания за търсене на дисциплинарна отговорност. По повод
твърденията за наличие на конфликт на интереси е посочено, че е образувана
проверка, която към момента на предоставяне на отговора не е приключила.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок срещу акт
подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се
явява допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Административен съд – Пазарджик като
обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и
извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК,
за да се произнесе съобрази следното:
Оспореното решение е издадено от и.д.
Главния секретар на Министерство на културата, като тези правомощия са му
възложени със Заповед № РД09-502 от 14.07.2022 г. на Министъра на културата,
съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ във вр. с чл. 5, ал. 2 от Устройствения
правилник на Министерство на културата. Предвид това, настоящият състав намира,
че оспорения акт е издаден от компетентен орган.
Що се касае до спазване на изискванията
за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира,
че процесното решение за отказ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ е
изготвено в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа
наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и
задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да
се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно
посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Предвид това
не се установява отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Преди да постанови оспореното решение,
административният орган е събрал необходимата информация от съответните
дирекции и инспекторат към Министерство на културата и е уведомил засегнатите
трети лица за исканата информация, която засяга техните интереси. Удължил е и
срока на административното производство по реда на чл. 31, ал.1 от ЗДОИ, поради
необходимостта от получаване съгласието на трети лица, за което е надлежно
уведомена и жалбоподателя. Предвид това не се установява съществено нарушение
на адинистративнопроизовдствените правила.
Спорът в настоящия случай се свежда до
правилното прилагане на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена
е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на задължените по закона лица. Съдебната практика конкретизира понятието
"обществена информация" като сведение или знание за някого или нещо,
свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по
чл. 3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други
материални носители, създавани, получавани или съхранявани от последните.
От
горните следва и въпросът дали исканата информация съставлява обществена
информация по смисъла на ЗДОИ във вр. със ЗПКОНПИ и дали същата попада извън
обхвата на защитата по чл. 37 от ЗДОИ.
Съгласно
чл. 9-11 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите
и техните администрации, е официална и служебна. Официална е информацията,
която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Част
от правомощията на КПКОНПИ включва установяване на конфликт на интереси на
лица, заемащи висши публични длъжности. Лица, заемащи висши публични длъжности
по смисъла на ЗПКОНПИ са изчерпателно
посочените в чл. 6, ал. 1 от същия. В случая обаче лицата, за които е изискана
информация не заемат висши публични длъжности, а такива на управление на
юридически лица на бюджетна издръжка. Съответно и искането за предоставяне на
информация във връзка с наличие или липса на конфликт на интереси е адресирано
не до КПКОНПИ, а до Министерство на културата. Съгласно § 2, ал. 1, т. 3 от ДР към ЗПКОНПИ, разпоредбите на
глави пета, осма и петнадесета от посочения закон се прилагат съответно за: управителите
и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни
предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на
други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от
допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, когато не попадат в
обхвата на чл. 6, ал. 1.
Организацията
и редът за извършване на проверката на декларациите, както и за установяване на
конфликт на интереси се уреждат с наредба на Министерския съвет. В тази връзка
е приета Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите и за установяване конфликт на интереси /НОРИПДУКИ/. От чл. 26, ал.
1 от НОРИПДУКИ става видно, че органът по избора или назначаването, се
произнася с мотивирана заповед, съответно решение за наличието или липсата на
конфликт на интереси, в срок до два месеца от образуването на производството.
Предвидено е, съгласно чл. 27 от НОРИПДУКИ, че актът по чл. 26, ал. 1 се
съобщава на заинтересованото лице и на окръжната прокуратура по седалището на
органа, като за влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по
отношение на кмет на кметство, се съобщава и на съответната общинска
избирателна комисия.
В
случая безспорно се установява, че е изискано предоставянето на служебна
изискана информация във връзка с проведено производство по чл. 18 и сл. от
НОРИПДУКИ във вр. с § 2, ал. 1 от ДР към
ЗПКОНПИ.
Разпоредбата
на чл. 27, ал. 1 от НОРИПДУКИ се отличава от чл. 13, ал. 3 от ЗПКОПНИ, който
предвижда, че решенията на КПКОНПИ, касаещи установяване на конфликт на
интереси на лице заемащи висша публична длъжност се публикуват незабавно на
интернет страницата на комисията. Т.е. в случай че законодателят, респ. нормотворецът
в лицето на МС, визираше хипотеза за обявяване на информация за наличие на
конфликт на интереси на дадено лице, което не заема висша публична длъжност, но
попада в обхвата на § 2, ал. 1 от ДР към
ЗПКОНПИ, то щяха да бъдат предвидени изрични норми в тази насока. Това обаче
явно не е сторено. Следователно за органите по чл. 26, ал. 1 от НОРИПДУКИ не е
налично задължения за обявяване на решенията за наличие на конфликт на интереси
в публичното пространство. Липсва и изрично уредена процедура за обявяване на
решения за липса на установен конфликт на интереси както в ЗПКОПНПИ, така и в
НОРИПДУКИ.
Нещо
повече – съгласно чл. 30 от НОРИПДУКИ когато с влязъл в сила акт е установен
конфликт на интереси, освобождаването от заеманата длъжност се осъществява по
ред, предвиден в съответния закон. Т.е. при наличие на установен конфликт на
интереси с влязъл в сила акт, съответното лице бива освободено от заеманата
длъжност, като съдържанието на разпоредбата е императивно. Предвид това, следва
че наличието на акт за установяване на наличие или липса на конфликт на
интереси ще е приобщен към служебното досие на съответния служител, като по
аргумент от чл. 17, ал. 3 от ЗДСл обаче разгласяване на сведения от служебното
досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено
съгласие. По сходен начин е предоставена защита и по КТ, като съгласно чл. 128б
от КТ работникът или служителят има право да получава заверени копия от
съхраняваните документи по реда на чл. 128а, без да е предвидено предоставянето
им на трети лица. В случая изрично съгласие от двете засегнати
лице е изискано, но не е предоставено. Точно обратното, и от двете засегнали
лица е представено изрично несъгласие.
От
изложените следва, че от една страна дори да е наличен акт за установяване
наличието на конфликт на интереси, административният орган не е задължен да го
обявява в обществеността, така както е предвидено за решенията на КПКОНПИ по
чл. 13, ал. 1 т. 4. От друга страна дори да има такъв акт, същият ще е част от
служебните досиета на лицата, като тази информация е защитена по силата на
закона.
Следва
да се отбележи и, че не се установява и наличие на надделяващ обществен
интерес. Съгласно § 3, т. 6 от ДР към ЗДОИ „надделяващ обществен интерес“ е
налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на
злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по
чл. 3. В конкретния случай с писмо от 30.05.2022 г. съответният административен
орган е сезиран с искане за извършване на проверка за наличие на конфликт на
интереси. Предоставен е отговор от
11.08.2022 г., съобразно който са предприети надлежни действия по установяване
на конфликт на интереси. Целта на преодоляване защитата по чл. 37, ал. 1 от
ЗДОИ е конкретно посочена в закона - разкриване на корупция и на злоупотреба с
власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. При
предоставяне на решение за установяване наличието или липсата на конфликт на
интереси по отношение на някое от двете лица, няма да бъде постигната тази цел,
доколкото решението ще касае конкретните физически лица и установени по тяхно
отношение обстоятелства, не дейността на
организациите по чл. 3 от ЗДОИ. Информацията в този случай няма как да
допринесе за разкриване на посочените §
3, т. 6 от ДР към ЗДОИ обстоятелства, тъй като същите ще са били обект на
проверката в тази хипотеза и ще са обследвани от компонентния орган.
С
оглед изложените не се установява при издаване на оспореното решение да е
нарушен материалния закон.
Освен
горните, в случая следва да се вземе предвид, че в съответствие с принципите на
защита на информацията и защита на лицата, подали сигнал за нарушение,
провъзгласени в чл. 4, ар. 1, т. 6 и т. 5 от ЗПКОНПИ, респ. в чл. 2, т. 4 и т.
5 от НОРИПДУКИ, в приетите вътрешни правила от Министерство на културата,
съгласно чл. 10 от от НОРИПДУКИ,
представени и приети по делото, предвиждат защита на лицата подали сигнал за
установяване на конфликт на интереси и корупция. При предоставяне на копия от
решенията за установяване наличие или липса на конфликт на интереси макар и със
заличени лични данни на лицата подали сигналите, е възможно по друг косвен
начин да се идентифицира подателят на сигнала. Последното би било в пълно
противоречие на забраните визирани както в чл. 9, ал. 1 от НОРИПДУКИ , така и на чл. 37 от
ЗДОИ.
Предвид
горните, настоящият състав намира, че оспореното решение е издадено и в
съответствие с целта на закона.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника се
дължат разноски, съобразно своевременно направено искане от страна на
процесуалния му представител, които съдът определя в минимален размер на 100
лева съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.
37 от ЗПП.
С
оглед изложените и на основание чл. 172, ал. 2, пред. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик,
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.И. с адрес: *** срещу Решение
изх. № 97-00-97/28.11.2022 г. на и.д. Главния секретар на Министерство на
културата, за отказ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ.
ОСЪЖДА
Й.Г.И. да заплати на Министерство на културата разноски по делото в размер на
100 /сто/ лева юрисконсулстко възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ:
/П/