Р Е Ш Е Н И Е
№ 154 11.02.2022 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и втора година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: В. С.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия
М. Николова административно дело № 29 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Д., ЕГН: **********, чрез адв. С.П.-
САК против Решение № 833/19.11.2021 г. постановено по а.н.д. № 1544/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 20-0769-004629 от 15.12.2020г. на Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор
„Пътна полиция”, с което на касатора, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /дванадесет и
четири/ месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно
решение е неправилно, като е преповторено и вече изложеното в първоначалната
жалба. Посочено е, че Д. е била санкционирана и за това, че е отказала да бъде
тествана за употреба на алкохол, като за извършените две деяния, следва да бъде
наложено едно административно наказание. Поискано е от съда да отмени оспорения
съдебен акт, както и НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. По делото е депозирана молба, в която е посочено че жалбата се
поддържа и е направено искате за отправяне на преюдициално запитване.
Ответникът, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не е взел становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за оставяне без уважение искането на касатора.
С Протоколно определение, постановено в проведеното
съдебно заседание, съдът е оставил без уважение направеното от
касатора искане за отправяне на преюдициално запитване.
Административен съд - Бургас,
ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление отговорността
на касаторът е ангажирана за това, че на 18.10.2020 г., около 03:20 ч., в гр.Бургас, на ул.
Струга” до бл.61 в посока УМБАЛ Бургас, е управлявала собствения си лек
автомобил „Мазда 2“, с рег. № СТ 4903 РН , като водачът отказва да й бъде извършена
проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните
аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните
аналози.
За установеното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е
издадено и процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение
РС - Бургас е приел, че наказателно постановление е издадено от компетентен
орган,
както и Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентно лице, в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от
формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като НП от
формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съдът е намерил, че водачът Д. е отказала да й бъде
извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо
средство, така и посредством медицинско изследване, с което си поведение
безспорно е нарушила разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съдът е обсъдил
детайлно всички възражения, описани в депозираната пред него жалба, като е
приел за установено, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Приел е, че обстоятелството,
че се е наложило Д. да изчака няколко минути пристигането на екип на сектор
„ПП”, за да бъде тествана на място както за употреба на алкохол, така и за
употреба на наркотични вещества и техни аналози, не представлява съществено
процесуално нарушение и не е довело до ограничаване на правото й на защита в
административнонаказателния процес. Съдът е обсъдил и материалната законосъобразност на
оспореното пред него наказателно постановление. Не е споделил становището на
процесуалния представител на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, че е налице съществено противоречие в писмените доказателства
и разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, като е приел, че всички
те са еднопосочни и взаимно допълващи се относно фактите как жалбоподателката е
управлявала процесния автомобил, били ли са й разяснени правата и същността на
процедурата, съставен ли е АУАН, връчен ли е той, отказа й да го получи,
съставен ли е талон за медицинско изследване, връчен ли е той и отказа да го
получи, т.е. фактите субсумирани под хипотезата на нормата на чл. 174, ал. 3,
пр.2 от ЗДвП. Съдът е достигнал до извод, че НП следва да бъде потвърдено, като е
застъпил тезата, че отказите
по чл.174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни нарушения.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно
убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели,
представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на
нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният
състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за
спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на
полицейските служители в проведеното съдебно заседание се установява, че касаторът
е управлявала МПС, като е отказала да бъде изпробвана на място с техническото средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози, както
и е отказала да даде кръвна проба за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване. Фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените
писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема
изцяло.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба, идентични с
възраженията, направени и пред първата инстанция, като изложените
в тази насока мотиви на РС-Бургас се споделят изцяло от касационната инстанция,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без
да е необходимо тяхното преповтаряне.
С Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия е прието, че отказите по чл.174, ал.3 от
Закона за движението по пътищата на водач за извършване
на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл.18 от Закона за
административните нарушения и наказания. С оглед приетото ТР, обстоятелството,
че Д. евентуално
ще бъде наказана с влязло в сила НП и за отказ за извършване на проверка за
наличие на алкохол в кръвта, не съставлява пречка да
се ангажирана наказателната отговорност на касатора по настоящото дело.
С оглед изложеното, съдебният състав приема, че
възраженията в касационната жалба се явяват неоснователни, а оспореното
решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 833/19.11.2021
г. постановено по а.н.д. № 1544/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.