№ 329
гр. Плевен, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500377 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Кнежански Районен съд №121 от 18.12.2020г.,
постановено по гр.д.№138/2020г. по описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения иск от К. АНТ. Л. , ЕГН **********
от гр.Горна Оряховица чрез пълномощника й адвокат Т. Г. от САК срещу Х.
Н. ИВ. ,ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“*** 2“,бл.270,вх.Г,ет.2,ап.66 и
„Б.“ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. ,ул.“***“
№2,вх.А, ет.1, представлявано от управителите Д. Б. и Г. Б. относно
претенцията да се признае за установено ,че договор за дарение ,обективиран
в нотариален акт №142 от 22.10.2015г.на нотариус В.Р., сключен между Х.Н.
като дарител и „Б.и „ ООД като надарен ,с който са дарени 1/12 ид.ч. от 4
броя ниви,всички в землището на гр.Кнежа а именно:1./нива с площ от 10 854
кв.м.в м. “Гостиля, ПИ с №37376.642.7 ;2./ нива с площ от 2 598 кв.м.в м.
“Кукутановец“, ПИ с №37376.643.9;3./нива с площ от 21 730 кв.м.в
м.“Кукутановец“, ПИ с №37376.643.14 ;4/ нива с площ от 54 007 кв.м.в
м.“Гостиля“,ПИ с №37376.645.17,при описани съседи е нищожен като
1
привиден и прикриващ продажба.
Със същото решение на Кнежански РС е отхвърлен като неоснователен
и недоказан предявения иск от К. АНТ. Л. , ЕГН ********** от гр.Горна
Оряховица чрез пълномощника й адвокат Т. Г. от САК срещу Х. Н. ИВ. ,ЕГН
********** от гр.София,ж.к.“*** 2“,бл.270,вх.Г,ет.2,ап.66 и „Б.“ООД ,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С. ,ул.“***“№2,вх.А, ет.1,
представлявано от управителите Д. Б. и Г. Б. относно претенцията да се
признае за установено ,че договор за дарение , обективиран в нотариален акт
№142 от 22.10.2015г.на нотариус В.Р., сключен между Х.Н. като дарител и
„Б.и „ ООД като надарен ,с който са дарени 1/12 ид.ч. от 4 броя ниви,всички
в землището на гр.Кнежа а именно:1./нива с площ от 10 854 кв.м.в м.
“Гостиля,ПИ с №37376.642.7 ;2./ нива с площ от 2 598 кв.м.в м.
“Кукутановец“,ПИ с №37376.643.9;3./нива с площ от 21 730 кв.м.в
м.“Кукутановец“, ПИ с №37376.643.14 ;4/ нива с площ от 54 007 кв.м.в
м.“Гостиля“,ПИ с №37376.645.17,при описани съседи е нищожен като
сключен при липса на основание или на основание,противоречащо на закона
и добрите нрави .
С решението на КРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от К. АНТ. Л. , ЕГН ********** от гр.Горна Оряховица чрез
пълномощника й адвокат Т. Г. от САК иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС
срещу Х. Н. ИВ. ,ЕГН ********** от гр.София,ж.к.“***
2“,бл.270,вх.Г,ет.2,ап.66,СН. Д. ИВ. ,ЕГН ********** от гр.София,кв. “***“,
ул. “***“,бл.5Б,вх.Б,ет.4,ап.31 и „Б.“ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.С. ,ул.“***“№2,вх.А, ет.1, представлявано от управителите Д.
Б. и Г. Б. относно претенцията да бъде допуснато изкупуване в полза на
ищцата К.Л. на придобитите от „Б.“ООД 1/12 ид.ч.и 1/6 ид.ч. от
гореописаните 4 броя ниви,всички в землището на гр.Кнежа а именно:1./нива
с площ от 10 854 кв.м.в м. “Гостиля,ПИ с №37376.642.7 ;2./ нива с площ от
2 598 кв.м.в м. “Кукутановец“,ПИ с №37376.643.9;3./нива с площ от 21 730
кв.м.в м.“Кукутановец“, ПИ с №37376.643.14 ;4/ нива с площ от 54 007 кв.м.в
м.“Гостиля“,ПИ с №37376.645.17,при описани съседи ,на цена
22 000лв.,съгласно нотариален акт №142 от 22.12.2015г.на нотариус В.Р..
Със същото решение на Кнежански РС e оставен без произнасяне
2
предявения от „Б.“ООД чрез адвокат Г. Б. от САК с адрес за призоваване
гр.София,ул.“Граф Игнатиев“№52-54,ет.3,ап.14 обратен иск срещу СН. Д.
ИВ. ,ЕГН ********** от гр.София, кв. “***“,ул.“***“, бл.55, вх.Б,ет.4,ап.31 с
цена 22 000лв., предявен за разглеждане при условията на евентуалност –ако
бъдат уважени исковете на К. АНТ. Л.,с който се иска да бъде осъдено
третото лице помагач СН. Д. ИВ. като продавач по нотариален акт за
продажба №143,том ХІІ,рег.№5547,дело №1820/2015г.от 22.12. 2015г.да
върне на дружеството сумата в размер на 22 000лв.,продажна цена,на която е
закупило описаните ид.части от процесните имоти.
С решението на КРС К.Л. е осъдена да заплати на Х.И. деловодни
разноски в размер на 400лв.,адвокатски хонорар.Със същото решение К.Л. е
осъдена да заплати на „Б.“ООД сумата 5 972лв.
С определение на КРС №175 от 18.03.2021г.,постановено по гр.д.
№138/2020г.е оставена без уважение молбата на К. АНТ. Л., подадена чрез
пълномощника й адвокат Т. Г. от ПАК по чл.248 ГПК за намаляване на
присъдените със съдебното решение разноски в полза на „Б.“ ООД гр.С.
общо в размер на 5 972лв.,от които адв. възнаграждение в размер на
2 856лв.по основните искове,2 856лв. адв. възнаграждение по обратния
иск,депозит от 40лв.за свидетел и ДТ 220лв.по обратния иск като
неоснователна.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата пред КРС
К. АНТ. Л.,която чрез своя пълномощник адвокат Т. Г. от САК го обжалва
изцяло като неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Изложени са
доводи,че неправилно КРС е приел,че искът по чл.33 ал.2 ЗС не е предявен в
двумесечния срок от узнаването,като в тази насока е цитирана съдебна
практика на ВКС.Твърди се,че неправилно КРС е счел показанията на
свидетелите И.Д. и С.К. за недостоверни ,заинтересовани и противоречиви
помежду си, поради което не са кредитирани.Изложени са доводи за
неправилност на изводите на КРС,че по делото не са събрани доказателства
,че дарението прикрива продажбата.В тази насока се твърди,че няма данни
дарителката да познава лично лицето Д. Б. ,че дарението между непознати е
съмнително ,че ако същата е искала да дари това лице ,то би извършила
3
дарението лично на Д. Б.,а не на едно от притежаваните и управлявани от
него търговски дружества.Посочено е,че с пълномощното двете ответнички
са упълномощили лицето Пл. Ц. П. с изключително широки права по
отношение на притежаваните от тях ид.ч.от нивите-да продава,дарява и
т.н.,което не обосновава дарствено намерение ,а ако такова е налице ,то е
спрямо П. ,а не спрямо „Б.“ООД.Изложени са подробни съображения в тази
насока.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени изцяло
обжалваното решение на КРС и да постанови друго,с което исковете да бъдат
изцяло уважени.Претендират се и направените по делото разноски.В
съдебното заседание на 29.09.20121г.на което бе даден ход по същество
въззивницата К.Л. чрез своя пълномощник адвокат Т. Г. от ПАК поддържа
подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се и
направените разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Направено е
възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение на
пълномощника на „Б.“ООД
Въззиваемата Х. Н. ИВ. не е депозирала писмен отговор в срока по
чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 29.09.2021г. същата чрез своя
пълномощник адвокат Р.М. от ПАК взема становище,че въззивната жалба е
неоснователна,а обжалваното решение на КРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.Претендират се направените
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни съображения в
тази насока са изложени в депозираната от пълномощника адвокат Р.М. от
ПАК писмена защита.
Въззиваемата СН. Д. ИВ. чрез своя пълномощник адвокат Д.Х. от САК е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна,а с обжалваното решение
съдът правилно е преценил всички представени по делото
доказателства.Изложени са доводи,че решаващият съд обосновано и
съобразно приложимата съдебна практика е приел,че в тежест на ищцата е да
установи привидността на сделката дарение,прикриваща продажба на идеални
части от процесните имоти ,собственост на Х.И.,каквито доказателства не са
представени.Въззивааемата се позовава на дадените разяснения в ТР
№5/2012г.на ОСГК на ВКС.Посочено е,че правилно съдът е приел,че ищцата
не е доказала твърденията си за узнаването на сделката и образуване на
4
производство в предвидения в чл.33 ал.2 ЗС преклузивен срок и обосновано
не е дал вяла на показанията на доведената от ищцата свидетелка.В
заключение въззиваемата моли съда да постанови решение,с което да бъде
потвърдено обжалваното решение ,като се претендират и направените
разноски за двете инстанции.
Въззиваемото дружество -„Б.”ООД гр.С. чрез своя пълномощник адвокат
Г. Б. от САК е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който
взема становище,че въззивната жалба е неоснователна.Посочени са
множество решения и определения на ВКС, съгласно които при предявен иск
по чл.33 ал.2 ЗС ищецът носи доказателствена тежест и следва да докаже,че
искът е предявен в срока по чл.33 ал.2 ЗС. Въззиваемата страна счита за
неоснователно направеното с жалбата възражение относно начина по който
решаващият съд е ценил свидетелските показания на И.Д. и С.К.,като е
направен анализ на показанията на двете свидетелки.Изложени са доводи, че
от събраните по делото доказателства не е установена твърдяната привидност
на дарението,обективирано в нот.акт №142/2015г.като прикриващо договор за
покупко-продажба,че договорът за дарение,сключен между Х.И. и „Б.”ООД е
действителен,при наличие на дарствен мотив у дарителя, което се
потвърждава и от отговора на Х.И..В отговора дружеството също се позовава
на ТР№5/2012г.на ОСГК на ВКС.В заключение моли съда да постанови
решение, с което въззивната жалба бъде оставена без движение и да бъде
потвърдено обжалваното решение на КРС №121/18.12.2020г.като правилно и
законосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски. В
съдебното заседание на 29.09.2021г. въззиваемата страна чрез адвокат
И.У.,преупълномощен от адвокат Г. Б. поддържа доводите изложени в
писмения отговор .Подробни съображения в тази насока са изложени в
депозираната писмена защита от адвокат И.У..
От въззивницата К.Л. чрез пълномощника й адвокат Т. Г. от САК е
постъпила и частна жалба срещу определението на КРС по чл.248 ГПК №175
от 18.03.2021г.
Ответниците по частната жалба Х.И. и С.И. не са депозирали писмени
отговори в срока по чл.276 ал. ГПК.
5
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната
жалба от „Б.”ООД,в която е взето становище,че същата е неоснователна.
Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани във въззивната и в
частната жалба ,становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Частната жалба срещу определението на КРС по чл.248 ГПК е подадена
в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество е
основателна.
Безспорно от представените по делото писмени доказателства се
установява, че с решение №189/27.10.1997г.на ПК гр.Кнежа е възстановено
правото на собственост на наследници на Ц.Ц.П.,с план за земеразделяне
върху процесните четири земеделски имота,всички в землището на
гр.Кнежа,а именно:1./нива от 10,853 дка ,ІVкат.,в м.”Гостиля”, имот
№642007 ;2./нива от 2,598 дка ,ІV кат.,м.”Кукутановец”, имот №64300 ;
3./нива от 21,729 дка ,ІV кат,в м.”Кукутановец” , имот №643014;4./нива от
54,001 дка,Vкат.,в м.”Гостиля”,имот №645017.
От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че ищцата К.Л. и ответниците Х.И. и С.И. са наследници на
общата наследодателка Ц.П., поч.на 27.03.1952г.,съответно ищцата е
наследник на нейния син Косто Цеков Полюв,поч.на 17.09.1945г., а
ответниците са наследници на нейната дъщеря И.Ц. Натовска,поч.на
27.09.1981г.
Безспорно по делото е,че с пълномощно от 13.11.2015 г.,с нот.заверка
на подписа /рег. №9840/13.11.2015г./ и на съдържанието му /рег.№9841/13.11.
2015г./ , заверени от нотариус Евгения Петрова , с рег. № 379 на НК и район
на действие РС София,заверено от помощник –нотариус К.Ж.,Х. Н. ИВ. и СН.
Д. ИВ.,двете от гр.София са упълномощили четири лица :Пл. Ц. П.,Л.С.А.,
Д.И.М. и Б.Н.Б. да ги представляват пред нотариуси,общински служби по
6
земеделие,данъчни служби ,служби по вписвания,Общини и др.институции с
право да извършват всякакви правни и фактически действия във вр.с
подготовката и разпореждане чрез продажба или по друг възмезден или
безвъзмезден способ със собствените им наследствени земеделски
имоти,останали в наследство от Ц.Ц.П. ,а именно процесните четири
зем.имота :1/имот №642007 с площ от 10,853 дка ,ІVкат.,нива в
м.”Гостиля”;2./имот №643009 с площ 2,598 дка ,ІV кат.,нива в
м.”Кукутановец”;3./имот №643014 с площ от 21,729 дка,ІV кат.,нива в
м.”Кукутановец” и 4./имот №645017 с площ от 54 дка,V кат.,нива в
м.”Гостиля”.С посоченото пълномощно са дадени широки правомощия на
упълномощените лица ,с правото да продават или даряват описаните имоти,
вкл.ид.части от тях , при условия и начин на плащане,каквито преценят, на
цена,каквато се договорят,вкл.и от името на упълномощителите да
извършват съдебни / доброволни делби и т.н.
Безспорно е,че въз основа на гореописаното нотариално заверено
пълномощно, пълномощникът Пл. Ц. П. е сключил двете процесни сделки-
дарение и продажба,като двата договора са сключени на една и съща дата
22.12.2015г.С договор за дарение от 22.12.2015г.,обективиран в нот.акт
№142,том ХІІ,рег.№5546,дело 1819/2015г.на нотариус В.Р. , Х.И. чрез
пълномощника си Пл. Ц. П. е дарила на „Б.” ООД,гр.С.,представлявано от Д.
Б. 1/12 ид.ч. от гореописаните четири земеделски имота,всички в землището
на гр.Кнежа , оставени в наследство от Ц.П..С договор за покупко-продажба
от 22.12.2015г.,обективиран в нот.акт №143,том ХІІ,рег. №5547,дело №1820/
2015г.на нотариус В.Р., СН. Д. ИВ. чрез пълномощника си П.Ц. |П. е продала
на съсобственика си „Б.” ООД гр.С.,представлявано от Д. Г. Б. 1/6 ид.част от
процесните четири земеделски имота,оставени в наследство от Ц.П..
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
искове с правно основание 26 ал.2,пр.5 във вр.чл.17 от ЗЗД,с който се
претендира да бъде признато за установено,че договорът за дарение е
нищожен като привиден и прикрива покупко-продажба.При условията на
евентуалност е предявен иск за нищожност на договора като сключен при
липса на основание или поради противоречие на закона и добрите нрави.
Предявен е и иск по чл.33 ал.2 ЗС ,с който се претендира в полза на ищцата да
бъде допуснато право на изкупуване на частите ,с които останалите
7
съсобственици са се разпоредили в полза на „Б.”ООД ,а именно 1/12 ид.ч.и
1/6 ид.ч.за сумата 22 000лв.
В производството пред КРС от ответницата Х.И. е направено
възражение,че ищцата не е активно легитимирана ,тъй като не е съсобственик
на двете ниви в м.”Гостиля”,описани в т.1 и т.4 от ИМ. В тази насока е
представен нотариален акт за публично завещание №40 от 23.12.1941г., с
който общата наследодателка Ц.П. е завещала на дъщеря си И.Ц.Х.,по мъж
П.Н. и на внучката си М. П.Н. три земеделски имота.Представен е препис от
решение на Кнежански РС от 14.03.1957г.по гр.д.№929/1956г.,с който е
признато спрямо други наследници,че И.Ц. по мъж П.Н. и М. П.Н. са
собственици по завещание и давностно владение на описаните имоти.Няма
данни дали това решение е обжалвано и дали е влязло в сила.В настоящото
производство не е предявен иск за собственост ,няма категорични данни
имотите по завещанието,които са в реални граници да са идентични с
процесните,възстановени на общата наследодателка Ц.П. с план за
земеразделяне,поради което съдът приема,че направеното от ответницата
възражение е недоказано.Правото на собственост върху процесните четири
имота е възстановено на наследници на общата наследодателка Ц.П..Ищцата
е един от наследниците й по закон и чрез наследяване е придобила право на
собственост върху идеални части от тези имоти,легитимира се като
съсобственик на същите, поради което е активно легитимирана да води
предявените искове.В случай,че между наследниците има спорове във вр.със
собствеността на процесните земи, същите следва да се решат по друг начин и
в друго съдебно производство.
ОТНОСНО иска по чл.26 ,ал.2,пр.5 във вр.чл.17 ЗЗД
За да бъде уважен иск на посоченото основание,ищцата,която носи
доказателствена тежест следва да установи по несъмнен и категоричен начин,
че дарението е привидно и прикрива покупко-продажба,че въпреки
безвъзмездния характер на сделката дарителят реално е получил заплащане
срещу дарените имоти.От събраните по делото гласни и писмени
доказателства не може да се направи такъв извод.Както в производството
8
пред КРС, така и с оглед събраните пред въззвината инстанция доказателства
не се установи надареният „Б.”ООД преди ,по време или след сключване на
сделката за дарение да е заплатил някаква парична сума на дарителката Х.И.
за дарените от нея 1/12 идеални части от процесните зем.земи.Това
твърдение не се доказва и от показанията на разпитания пред ПОС свидетел
П.П.,пълномощник по двете сделки.Същият установява,че е упълномощен от
Х.И. и С.И. с правомощията,съгласно приложеното на л.134 пълномощно,че
Х. е искала да дари нейната част на дружеството,а С.на е искала да продаде
своята част.Свидетелят посочва,че практиката на „Б.”ООД е била да се
превеждат големи парични суми на Ц.М.,търговец на земеделски земи,без те
да са за конкретни имоти и от тези суми той е плащал на продавачите,като
същият е търсил продавачите,а свидетелят се е занимавал с изготвянето на
документите по сделката.Същият твърди,че са 4-5 човека,които се занимават
със сделките, имат офис в София и първо с тях се е свързала Х.,която е
споделила,че има дялове от наследство в Кнежа и иска да се освободи от
тях,като ги дари,че впоследствие се е обадила,че нейна братовчедка иска да
продаде дялове от същите земи.Свидетелят посочва,че двете ответнички са
възрастни жени, живеят в София и затова са направили общо
пълномощно,като той се е занимавал с изготвянето на документите ,като
лично на него не са давани пари от дружеството, а С.на е получила парите от
продажбата.Според свидетеля практиката е била продавачите да получават
парите си при подписване на пълномощното,а не на сделката ,което е било за
удобство на самите хора,че по този начин са продавани стотици декари на
„Б.” ООД,като с парите,които Ц.М. е получавал от дружеството,са заплащани
отделните имоти.Свидетелят твърди,че Х. е заявила,че желае да дари имотите
си на „Б.”ООД .
От приетата в съдебното заседание на 29.09.2021г.пред ПОС вносна
бележка се установява,че „Б.”ООД е превело сумата 190 000лв. на Ц.М.,като
пълномощникът на дружеството посочва,че част от преведената сума
22 000лв.е използвана за заплащане на цената по договора за
продажба,съгласно нот.акт №143/2015г.Така представеният документ
кореспондира с показанията на свидетеля П. относно начина по който
дружеството е заплащало цената на закупените имоти.
При така събраните доказателства и изяснена фактическа обстановка не
9
се установява дарението ,извършено на 22.12.2015г. от Х.И. на 1/12 ид.ч.от
процесните зем.земи в полза на „Б.”ООД да е привидно и да прикрива
покупко-продажба.В тази насока не са представени нито преки,нито косвени
доказателства, от които да се приеме,че дарението прикрива продажба и
дарителката реално е получила заплащане на парични суми от дружеството
срещу дарените ид.части от имотите.Искът по чл.26 ал.2,пр.5 във вр.чл.17
ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователен се явява и предявеният при условие на евентуалност иск по
чл.26 ЗЗД за нищожност на договора за дарение като сключен при липса на
основание и поради противоречие със закона.Дарението на недвижим имот
от физическо лице на търговско дружество не съставлява липса на
основание,нито противоречи на закона.Не съществуват законови разпоредби
забраняващи на едно лице безвъзмездно да се разпорежда с притежаваните
идеални части от земеделски земи в полза на ЮЛ-търговско дружество,вкл.и
на дружество,с предмет на дейност обработка,наемане ,аренда на земеделски
земи,както и покупко-продажба на зем.земи.В този смисъл е налице и съдебна
практика на ВКС решение №40 от 07.04.2020г.,по гр.д.№2383/2019г.,ІІІ г.о.,в
което е прието,че в обективното ни материално право няма забрана
търговско дружество да придобива имущество на безвъзмездно
основание.Изложените от въззивницата твърдения,че дарителката Х.И. има
други близки роднини и не познава лично Д. Б.,представляващ дружеството,
което е надарено по договора не са доказани,а от друга страна не обуславят
извода за липса на дарствено намерение.
В подкрепа на доводите си,че дарението не заобикаля закона
ответниците-въззиваеми се позовават на дадените разяснения в ТР№5/28.11.
2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№5/2012г.В същото е прието,че когато с
договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в
съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата
идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото
лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на
закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.ТР безспорно е задължително за
съдилищата,но в конкретния случай същото е
неприложимо.Хипотезата,разгледана от ОСГК на ВКС в цитираното ТР касае
10
случаи,при които едно и също лице съсобственик дарява част от
съсобствения имот на трето за собствеността лице и същият този
съсобственик впоследствие продава на това трето за съсобствеността лице
останалата ид.част от притежаваните имоти.В конкретния случай не е налице
идентичност между дарителя и продавача по двете сделки,тъй като дарението
е извършено от съсобственика Х.И.,а продажбата от друг съсобственик-С.И..
Изводите на въззивната инстанция за отхвърляне на иска за
прогласяване нищожността на договора за дарение като привиден,прикриващ
покупко-продажба,както и за отхвърляне на евентуално предявения иск за
нищожност на дарението,поради липса на основание и противоречие на
закона съвпадат с тези на КРС и в тази част решението на осн.чл.271 ГПК
следва да бъде потвърдено като правилно.
ОТНОСНО иска по чл.33 ал.2 ЗС
В чл. 33, ал. 2 ЗС е уредено правото на изкупуване в полза на
съсобственик,който не се е разпоредил със своята идеална част от съсобствен
недвижим имот и на когото не е предложено да закупи разпоредената чрез
договор за покупко- продажба идеална част от съсобствения недвижим имот
на трето, чуждо за съсобствеността лице.Именно чрез конститутивния иск по
чл.33 ал.2 ЗС на този съсобственик е предоставено правото да поиска промяна
в правната сфера на купувача - приобретател на продадените му ид.части като
замести последния в договорната връзка по силата на съдебното решение ,
заплащайки на купувача продажната цена по договора.
Категорична и непротиворечива е съдебната практика,че
двумесечният срок за предявяване на конститутивния иск по чл.33 ал.2 ЗС
тече от датата на узнаване на договора за съсобственика,който не е бил
поканен да изкупи имота, предмет на продажбата.В този смисъл са :решение
на ВКС №209/19.07.2010г.по гр.д.№750/2010г.,І г.о.;решение на ВКС
№190/05. 12. 2013г.по гр.д.№3440/2013г.,І г.о.;решение №172 /02.06. 2021г.
по гр.д. №3478/2020г.,І г.о.и много други.В решение № 1/23.01.2009 г. по гр.
11
д. № 5355/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че ако съсобственикът, продал
своята идеална част, не е предложил писмено на останалите съсобственици да
изкупят дела му, т. е. те не знаят за извършената продажба, срокът за
предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на
потестативното субективно право тече от момента на узнаването за сделката.
Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците -
съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който следва да се
счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е. моментът е
твърденият от ищците по делото.
За да отхвърли иска по чл.33 ал.2 ЗС,първоинстанционният съд не е
кредитирал показанията на разпитаните свидетели И.Д. и С.К.,приел е същите
за недостоверни и заинтересовани,като е стигнал до извода ,че не е
установено кога точно ищцата К.Л. е узнала за извършените сделки ,че не е
спазен двумесечния срок по чл.33 ал.2 ЗС. Тези изводи на КРС са неправилни
и не кореспондират с представените по делото доказателства.
Твърденията на ищцата са,че в началото на м.март 2020г.,седмицата
преди рождения й ден,който е на 12.03.от своя роднина е научила ,че Х. и С.
са продали своите идеални части от нивите на „Б.”ООД.От показанията на
разпитаната свидетелка И.Д. се установява,че е в добри отношения с К.Л.,че
последната дълго време е била в Гърция и затова я е упълномощила да я
представлява във вр.с нейни имоти,че въз основа това пълномощно се е
легитимирала като пълномощник на К.Л. пред „Б.”ООД.Свидетелката
установява ,че въпросното пълномощно е подписано от К. през м.октомври
2019г.,когато ищцата при посещение в кооперацията е узнала,че земите се
обработват от „Б.”, че дружеството е превело на нея по банков път арендните
вноски,а тя ги и е изплатила на ищцата.Свидетелката посочва,че през м.
октомври 2019г.,когато е взела рентата на К. за зем.земи в Кнежа, последната
е знаела,че има сключен договор за аренда с Б.,а за това,че Х. и С. са продали
дяловете си е разбрала през м.март 2020г.,преди рождения си ден на
12.03.2020г.
От показанията на свидетелката С.К. се установява,че с К. са си
уговорили среща в гр.Плевен,в началото на м.март 2020г.,преди
пандемията,че когато са се видели К. е била разстроена ,тъй като е разбрала
12
от близки ,че хора от София са продали оставени в наследство земи от дядо й
са я лишили от полагащите й се части от земи и гори.Свидетелката
посочва,че при този разговор К. е била много ядосана и афектирана, защото
не е уведомена за тези продажби.
Съдът кредитира с доверие показанията и на двете свидетелки като
непротиворечиви и логични.От същите се установява,че за извършените
разпоредителни сделки с ид.части от наследствените зем.имоти,ищцата К.Л. е
научила в началото на м.март 2020г.,преди пандемията и преди рождения си
ден на 12.03.2020г.Твърденията в ИМ относно датата на узнаване се доказват
от показанията на двете свидетелки,които не са оборени от останалите
събрани по делото доказателства.Ако ответниците твърдят,че ищцата е
узнала за продажбата в един по-ранен момент,тяхна е доказателствената
тежест да докажат този факт,но доказателства в тази насока не са
ангажирани.Исковата молба е заведена на 04.05.2020г.,по време на
извънредното положение и с оглед данните ,че ищцата е узнала за сделките в
началото на м.март 2020г., съдът приема,че е искът е предявен в двумесечния
срок по чл.33 ал.2 ЗС.
Налице са елементите на фактическия състав, от който се поражда
правото на изкупуване за продадените по договора за продажба 1/6 ид.ч.
Ищцата К.Л. и продавачът по сделката С.И. са съсобственици на продадените
земеделски имоти,като наследници на общата наследодателка
Ц.П..Ответницата С.И. е продала своите 1/6 ид.части от наследствените и
съсобствени зем.имоти с договор за прокупко-продажаба,обективиран в
нотариален акт №143 от 22.12.2015г. Безспорно е, че на ищцата не е
предлагано да изкупи тези ид.части съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС.Искът по чл.33
ал.2 ЗС е основателен, доказан и следва да се уважи като в полза на
съсобственика К.Л. се признае правото да изкупи при цена 22 000лв.
продадените от съсобственика й С.И. на „Б.”ООД 1/6 ид.ч.от процесните
зем.имоти,при условие,че заплати продажната цена от 22 000лв.на купувача
”Б.”ООД в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Съгласно чл.33
ал.3 ЗС в случай,че тази цена не бъде заплатена в едномесечен срок от
влизане в сила на решението,същото ще бъде обезсилено по право.
В частта,в която искът по чл.33 ал.2 ЗС е отхвърлен относно
13
продадените от С.И. 1/6 ид.ч.от земите,решението на КРС е неправилно,
незаконосъобразно и на осн.чл.271 ГПК следва да се отмени,а въззивната
инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
С оглед действителния характер на дарението ,искът по чл.33 ал.2 ЗС за
изкупуване на дарените от Х.И. 1/12 ид.ч.от имотите се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен .Разпоредбата на чл.33
ал.2 ЗС е приложима само при продажба,но не и при дарение.В тази част
решението на КРС следва да бъде потвърдено.
Решението на КРС в частта,в която е оставен без произнасяне обратен
иск от ответника „Б.”ООД срещу ответника С.И. за сумата 22 000лв.,предявен
при условията на евентуалност,в случай,че бъдат уважени исковете на К.Л.,с
който се претендира С.И. да бъде осъдена да върне на дружеството 22 000лв.е
недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл.270 ал.3 ГПК.С
писмения си отговор ответникът „Б.”ООД е предявил обратен иск срещу
третото лице помагач С.И. за връщане на продажната цена по договора в
размер на 22 000лв.,предявен при условията на евентуалност,в случай,че
предявените от Калина Л. искове бъдат уважени.С.И. е ответник по
предявения иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС,а не трето лице-
помагач.Недопустимо е едно и също лице да участва в процеса в две качества
и като главна страна,и като трето лице.помагач.Съгласно чл.219 ал.3 ГПК
обратен иск може да бъде предявен от главна страна в процеса –ищец или
ответник срещу третото лице-помагач,надлежно допуснато от съда.
Недопустимо е да се предявява обратен иск от един ответник срещу друг
ответник,доколкото такава възможност за съединяване на искове не е
предвидена в ГПК.В съд.заседание на 20.10.2020г.Кнежански РС е приел за
съвместно разглеждане така предявения обратен иск от ответника „Б.”ООД
срещу ответника С.И. ,а в диспозитива на обжалваното решение е оставил
същия без произнасяне.В тази част решението се явява недопустимо и следва
да бъде обезсилено ,а производството по делото прекратено.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ,с оглед уважения
иск по чл.33 ал.2 ЗС ответниците С.И. и „Б.“ООД следва да заплатят на
ищцата от общо направените деловодни разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 1710,13лв.,половината от тях в размер на 856лв.
14
На основание чл.78 ал.3 ГПК ,съобразно отхвърления иск по чл.26 във
вр.чл.17 ЗЗД спрямо ответницата Х.И.,ищцата следва да й заплати
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.КРС е присъдил
разноски в размер на 400лв.за производството пред първата инстанция,в която
част решението следва да се потвърди,а Окръжният съд следва да присъди
направените разноски за въззивната инстанция в размер на 300лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК,съобразно отхвърления иск по чл.26 във
вр.чл.17 ЗЗД спрямо ответника „Б.“ООД,ищцата следва да заплати на
дружеството деловодни разноски за двете инстанции.В производството пред
КРС е представен договор за правна помощ от 22.06.2020г./л.23/,с който
ответникът е упълномощил АД“Б. и партньори“,като е отразено,че е
заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 2 856лв.с ДДС. За
въззивната инстанция е представен такъв договор ,сключен на
11.02.2021г./л.24/ съгласно който на пълномощника адвокат Б. е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 1428лв.с ДДС.В така
представените договори за правна помощ не е направено разграничение за
адв.възнаграждение ,заплатено за всеки от исковете.Както пред първата
инстанция в съд.заседание на 24.11.2020г.,така и пред въззивната инстанция в
съд.заседание на 29.09.2021г. пълномощникът на ищцата адвокат Г. е
направил възражение за прекомерност на осн.чл.78 ал.5 ГПК на адвокатското
възнаграждение, заплатено на пълномощника на дружеството ответник. Това
възражение е своевременно направено и е основателно.По първия иск за
нищожност на договора за дарение като привиден ,цената на иска е 819,27лв.
/1/12 от дан.оценка на имотите общо в размер на 9831,20лв./и мин.размер на
адв.възнаграждение,съгласно чл.7,ал.2,т.6 от Наредбата за мин.размер на
адв.възнаграждения е в размер на 600лв.По втория иск с правно осн.чл.33 ал.2
ЗС,който е вещен ,цената на иска се определя от материалния интерес и е
22 000лв.,а не съобразно данъчната оценка на имотите.Мин.размер на адв.
възнаграждение за този иск,изчислен съобразно чл.7 ал.2,т.4 от наредбата е
1 190лв.Общо за двата иска мин.адв.възнаграждение е в размер на 1790лв.и
заплатеното от страната в размер на 2 856лв.за първата инстанция се явява
прекомерно.С оглед отхвърления иск по чл.26 във вр.чл.17 ЗЗД и на осн.чл.78
ал.3 във вр.ал.5 ГПК ищцата следва да заплати на „Б. „ООД
адв.възнаграждение в определения минимален размер от 600лв.за всяка
15
инстанция или общо 1200 лв., както и внесения депозит от 40лв.за свидетел
или деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1 240лв.Няма данни
за регистрация на пълномощника по ДДС,за да се начислява ДДС върху
размера на възнаграждението.Относно посоченото адв.възнаграждение в
размер на 2856 лв.за предявения обратен иск и внесената ДТ от 220 лв.за този
иск разноски не следва да се присъждат с оглед изложените по-горе
съображения за недопустимост на този обратен иск,предявен от дружеството-
ответник срещу другия ответник С.И.. Не се дължат и разноските в размер на
240 лв.за отговора по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК.
Категорична е съдебната практика,че в производството по чл.248 ГПК не се
начисляват допълнителни разноски.В този смисъл решението на КРС следва
да се отмени в частта,в която К.Л. е осъдена да заплати на „Б.“ООД
деловодни разноски в размер на 5972лв.Като неправилно следва да се отмени
и определението на КРС №175 от 18.03.2021г. постановено по реда на чл.248
ГПК.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 ал.3 ГПК като недопустимо
решението на Кнежански Районен съд №121 от 18.12.2020г.,постановено по
гр.д.№138/2020г.по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която е оставен без
произнасяне обратен иск,предявен от „Б.“ ООД чрез адвокат Г. Б. от САК
срещу СН. Д. ИВ.,предявен за разглеждане при условията на евентуалност –
ако бъдат уважени исковете на К. АНТ. Л.,с който се претендира да бъде
осъдена СН. Д. ИВ. да върне на „Б.”ООД продажната цена в размер на
22 000лв.за закупените от дружеството ид.части от имотите,съгласно
нотариален акт за продажба №143,том ХІІ,рег.№5547,дело №1820/2015г.от
22.12.2015г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част .
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Кнежански
Районен съд В ЧАСТТА,в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.33 ал.2 ЗС от К. АНТ. Л. срещу СН. Д. ИВ. и „Б.”ООД гр.С.
16
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл.33 ал.2 ЗС в полза на К.
АНТ. Л. ,ЕГН ********** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Т. Г. от
САК,гр.С.,ул.”Стефан Пешев” №67 при цена 22 000лв.на продадените от
съсобственика й СН. Д. ИВ.,ЕГН ********** от гр.София, кв. ”***” ул.
”***”,бл.5Б,вх.Б,ет.4,ап.31 ,със съдебен адрес за призоваване : адвокат Д.Х.
от САК ,гр.София,ул.”Лайош Кошут”№33,ап. 3 на „Б.”ООД ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С. ,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Г. Б. , гр.София,ул.”Граф Игнатиев”№52-54,ет.3,ап.14
1/6 идеални части от следните недвижими имоти :
1./Поземлен имот №645017, нива с площ от 54,001 дка ,V кат
в.м.”Гостиля”,при граници :№645001; №645002; №645007; №645016;
№645018; №00044.
2./Поземлен имот №643014,нива с площ от 21,729 дка,ІV кат.в
м.”Кукутановец”,при граници:№643006;№643011;№000468;№643010.
3./Поземлен имот №642007 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа,нива
с площ от 10,853 дка в м.”Гостиля”,при граници: №642006; №000459;
№642008; №642009; №000437.
4./Поземлен имот №643009 по плана за земеразделяне на
гр.Кнежа,нива с площ от 2,598 дка в м.”Кукутановец”,при граници: №643010;
№ 000468;№643008;№643004 ,
които имоти са продадени с договор за покупко-продажба от
22.12.2015,обективиран в нотариален акт №143,том ХІІ,рег.№5547,дело
№1820 от 2015г.на нотариус В.Р.,при условие ,че К. АНТ. Л. заплати на
„Б.”ООД сумата от 22 000лв.в едномесечен срок от влизане на настоящото
решение в сила.
УКАЗВА на К. АНТ. Л. на основание чл.33 ал.3 ЗС,че ако в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение,не заплати цената
от 22 000лв.на „Б.”ООД,решението в частта по иска по чл.33 ал.2 ЗС ще се
счита за обезсилено по право.
17
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК решението на Кнежански
РС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК СН. Д. ИВ.,ЕГН ********** от
гр.София, кв. ”***” ул. ”***”,бл.5Б,вх.Б,ет.4,ап.31 ,със съдебен адрес за
призоваване : адвокат Д.Х. от САК ,гр.София,ул.”Лайош Кошут”№33,ап. 3 и
„Б.”ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. ,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат Г. Б. , гр.София,ул.”Граф Игнатиев”№52-
54,ет.3,ап.14 ДА ЗАПЛАТЯТ на К. АНТ. Л. ,ЕГН ********** ,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат Т. Г. от САК,гр.С.,ул.”Стефан Пешев” №67
деловодни разноски за двете съдебни инстанции,съобразно уважената част от
исковете в размер на 856лв.
ОСЪЖДА чл.78 ал.3 ГПК К. АНТ. Л. ,ЕГН ********** ,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат Т. Г. от САК,гр.С.,ул.”Стефан Пешев” №67 ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Н. ИВ.,ЕГН********** от гр.София,ж.к.“*** 2“, бл.270,
вх.Г,ет.2,ап.66,със съдебен адрес за призоваване :адвокат Р.М. от
ПАК,гр.Кнежа,ул.“Огнян Михайлов“№2 деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 300лв.
ОТМЕНЯВА решението на Кнежански РС В ЧАСТТА,в която К. АНТ.
Л. е осъдена да заплати на „Б.“ООД деловодни разноски в размер на 5 972лв.и
постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на КРС
№175/18.03.2021г.по гр.д.№138/2020г.по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 във вр.ал.5 ГПК К. АНТ. Л. ,ЕГН
********** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Т. Г. от САК, гр.С.,
ул.”Стефан Пешев” №67 ДА ЗАПЛАТИ на„Б.”ООД ,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.С. ,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Г. Б. ,
гр.София,ул.”Граф Игнатиев”№52-54,ет.3,ап.14 деловодни разноски за двете
съдебни инстанции в размер на 1240лв.,съобразно отхвърлената част от
исковете.
В горепосочената част решението е с характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
18
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 и сл ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19