Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260031

гр. Русе, 26.01.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Мариета Цонева                                               и в присъствието на

прокурора                                                              като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                             гр. дело № 189 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Ищците твърдят, че са родители на З.Н. Н. ***. На 24.03.2015 г. около 18.26 ч. на главен път І-5 при км. 31+900 по пътя Русе – Бяла, между управлявания от нея автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег. № ***** и румънски т.а. „МАН“ модел „TGA18.840 4X2 BLS“ с рег. № *****, управляван от В.К., настъпило ПТП, при което тя загинала. По случая било образувано ДП № 562/2015 г. по описа на РОП (ДП № 718/2015 г. по описа на ОД на МВР Русе). Съобразно промените в КЗ, ищците отправили писмена застрахователна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им, съгласно чл. 380 от КЗ. Според ищците ПТП е настъпило по вина на румънския шофьор, управлявал т.а. „МАН“, но според експертизите, назначени в ДП, ПТП е настъпило по вина на дъщерята на ищците – З.Н. Н.. Ищците считат, че ответното застрахователно дружество следва да обезщети претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им, настъпила при процесното ПТП. Причината за нейната смърт били травмите, които тя получила в областта на главата, шията, гърдите, корема и крайниците. Тежките гръдни и коремни травми били несъвместими с живота, довели до тежки увреждания на вътрешните органи и остра кръвозагуба, вследствие на което тя починала. Към момента на процесното ПТП управляваният от З.Н. автомобил имал застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество с полица № 22114002445469, валидна от 17.10.2014 г. до 16.10.2015 г.

В резултат на ПТП ищците били лишени от своята дъщеря, животът им се променил драстично, мъката им като родители била неутешима и огромна, тъй като те загубили своето дете – млада жена починала на 33-годишна възраст, с която те имали прекрасни отношения. Преди инцидента ищците и тяхната дъщеря и нейното семейство живеели като задружно и сплотено разширено семейство, взаимно се подкрепяли, често се събирали заедно по празниците или на гости през почивните дни. Дъщеря им била радост за своите родители и преждевременната ѝ смърт ги лишила от възможността за в бъдеще да разчитат на нейната подкрепа и помощ – както финансова, така и морална, чисто човешка, с оглед близките и топли взаимоотношения в семейството. Тя била основен помощник на родителите си, след нейната преждевременна смърт настъпила промяна у ищците, както физическа, така и психическа, те били изцяло съкрушени, видимо се променило и физическото им състояние, като болката и страданието от нелепата загуба на дъщеря им щяла да ги съпътства до края на дните им. Внезапната смърт на дъщеря им била голям шок за тях, от който все още не можели да се отърсят и мъката, страданията и психическата им травма продължавала и до сега. Разбито било едно сплотено и грижовно семейство, в резултат на смъртта на дъщеря им целият им свят се преобърнал, което наложило нуждата всеки от тях да заживее по съвсем нов, различен начин, без опората на скъпата им дъщеря. Между тях съществувала дълбока взаимна обич, помощ и подкрепа и внезапната смърт на дъщеря им причинила силен стрес.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 24.03.2015 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. На основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез тяхното намаляване от 80 000 лв. на 50 000 лв. за всеки от ищците.

В отговора на исковата молба ответният застраховател прави възражение за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на дъщерята на ищците и че дружеството не носи отговорност за претърпените от тях болки и страдания, тъй като застрахователят заплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди причинени на трети лица от застрахования. Когато ПТП е причинено от починалия водач, неговите близки нямат право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, защото било налице съвпадение на застрахован и пострадал, което изключва неговата отговорност и от там отговорността на застрахователя.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата и поради това, че тя е управлявала Ситроен-а без поставен обезопасителен колан.

Оспорва правото на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от дружеството, тъй като починалият при пътния инцидент наследодател е виновен за процесното ПТП, а полицата на „Ситроен Джъмпи“ е сключена със ЗК „Лев инс“ АД.

Оспорва интензитета на претърпените от тях болки и страдания поради наличието на отношение на общност и разбирателство между ищците и тяхната дъщеря и счита предявените искове за завишени по размер, което противоречало на критериите по чл. 52 от ЗЗД и на съдебната практика за приложение на принципите за справедливост при определяне размера на обезщетението.

Предвид възраженията за неоснователност на предявените искове за главница, счита и претенциите за присъждане на законни лихви, като акцесорни на вземането за главници, за неоснователни.

Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищците искове и да им се присъдят направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, че на 24.03.2015 г. около 18.26 ч. на главен път І-5 при км. 31+900 по пътя Русе – Бяла, между управлявания от З.Н. Н. автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег. № ***** и румънски т.а. „МАН“ модел „TGA18.480 4X2 BLS“ с рег. № *****, управляван от В.К., в резултат на челен удар между предните им части настъпило ПТП, при което Н. загинала.

Не е спорно, че ищците са родители на пострадалата при процесното ПТП, както и че към този момент превозното средство „Ситроен Джъмпи“ с рег. № *****, управлявано от починалата, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответния застраховател „ЗК Лев инс“ АД, с полица № 22114002445469 с начална дата на покритие 17.10.2014 г. и крайна дата – 16.10.2015 г.

Не се спори и по обстоятелството, че с постановление от 25.11.2019 г. прокурор от Окръжна прокуратура Русе е прекратил ДП № 562/2015 г. по описа на РОП (ДП № 718/2015 г. по описа на ОДМВР Русе), водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е приел, че настъпилото ПТП е в резултат движението на З.Н. в насрещната лента на пътното платно и причина за настъпването му е единствено поведението на пострадалата, която допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на което последвала собствената ѝ смърт. С определение от 22.06.2020 г. на Русенски окръжен съд по ЧНД № 419/2020 г., влязлото в сила на 28.07.2020 г., производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата на настоящите ищци против горното постановление.

От показанията на св. С.З. се установява, че същият познава ищците и починалата им дъщеря от преди 20 години и изнася данни за емоционалното им състояние след смъртта ѝ. И двамата много тежко преживяли загубата. Н. бил мъж „канара“, но се стопил след катастрофата, започнал да вдига кръвно – понякога над 200 и макар че не се оплаквал, след този случай започнал да повтаря, че всичко може да се случи с него. Ю. преди била по-пълна, а сега е доста отслабнала, не била същата като преди това. Свидетелят ги карал няколко пъти на гробищата и знае, че ищците поддържат връзка с децата на дъщеря си.

От показанията на св. А.Н., снаха на ищците, се установява, че всички те, цялото семейство, много тежко приели вестта за смъртта на З.. Ищците много трудно преживяли загубата на дъщеря си, а в момента не живеели, а съществували. И двамата страдали от високо кръвно, приемали успокоителни, защото не можели нощем да спят, не били добре както физически, така и психически. Свидетелката и семейството ѝ живеели отделно, но често се срещали с ищците и всеки път като се видели с тях и говорели за З., те започвали да плачат, защото им ставало мъчно. Децата на починалата – момиче и момче в 8-ми и 6-ти клас, почти всяка седмица гостували на свекъра и свекърва ѝ. Много често ходели на гробищата, почти всяка седмица, като това продължавало и досега. Преди З. да загине, ищците имали приятелски кръг, с който често си ходели на гости, а след смъртта ѝ станали по-затворени.

Свидетелят В.К., като водач на т.а. „МАН“ модел „TGA18.480 4X2 BLS“ с рег. № *****, е пряк очевидец на ПТП, при което е загинала З.Н.. Същият изнася данни за това, че на 24.03.2015 г. пътувал към Гърция с камиона, с който превозвал товар. В близост до гр. Две Могили се изкачвал по баир нагоре с десен завой, при което срещу него от насрещното движение влязъл в неговата лента за движение, автомобил, в резултат на което станал сблъсъкът въпреки, че набил спирачки. Полицията дошла за много кратко време след сблъсъка, тествали го за алкохол, взели му и проба. Там, където станала катастрофата пътят бил с по една лента за движение, като другият автомобил се блъснал в неговия камион след като навлязъл в неговата лента за движение. Сблъсъкът настъпил в лек десен завой на пътя. Твърди, че управлявал само в неговата лента за движение и когато видял автомобила да идва към него набил спирачки, натиснал клаксона, направил всичко каквото могъл. Скоростта му на движение не била висока, тъй като се изкачвал нагоре, въпреки това се случил сблъсък, който го изхвърлил вляво и имало опасност да се преобърне, но успял да спре в края на пътя. Според свидетеля пътят там е такъв, че след изкачването нагоре се слиза леко надолу и няма видимост. На това място автомобилът изскочил пред него, едва при слизането надолу го видял. След удара товарният автомобил на свидетеля преминал в другата лента на движение, при което той се държал за волана, защото след сблъсъка двигателят спрял. Поради това не могъл да бъде разчетен и тахографът на място и полицаите го взели. Камионът имал ретардер, който се задействал максимално, но спрял едва след сблъсъка.

Според заключението на вещите лица по назначената КАТСМЕ, фиксираните спирачни следи на т.а. МАН показват, че преди произшествието и в момента на удара той се е движил в средата на своята пътна лента за движение в посока към гр. Бяла. Според експертите, предната дясна следа на Ситроен Джъмпи се е намирала около осевата линия на пътя, като автомобилът изцяло е бил в лентата за насрещно движение. При отстояние около 140 метра между двата автомобила, водачът К. е възприел, че насрещно движещият се автомобил е навлязъл в неговата лента за движение, при което е задействал спирачната уредба на т. а., като изминал около 69 метра до мястото на удара в лентата си за движение. Ударът между автомобилите е настъпил в предните им леви части със застъпване около 1.20 метра. Т.а. МАН спрял на пътното платно и частично на левия банкет, а т.а. Ситроен спрял вляво и извън пътното платно, като в резултат на нараняванията от произшествието, водачът Н. е загинала на място. Видно от заключението, З.Н. е имала техническа възможност да предотврати произшествието, ако се е движила в лентата си за движение, без навлизане в лентата за насрещно движение, както и чрез завъртане на волана и отклоняване на автомобила на дясно. Основната техническа причина за настъпване на процесното ПТП е навлизане и движение на т.а. Ситроен Джъмпи с рег. № ***** в лентата за насрещно движение, в която се е движил т.а. МАН с рег. № *****, управляван от В.К.. Според вещите лица, Н. не е била с правилно поставен предпазен колан, но тяхното заключение е, че дори да беше поставен, коланът не е можел да окаже съществено отражение върху вида и тежестта на травматичните увреждания, тъй като деформираните части от автомобила са навлезли в купето, достигнали са до тялото на водача и тяхното директно механично въздействие е довело до установените увреждания и последвалата смърт.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира предявените искове по чл. 226 от КЗ (отм.) за процесуално допустими – предявени са от правоспособни и дееспособни лица, дружеството-ответник е юридическо лице и не са налице процесуалните пречки за предявяването им, но недоказани по своето основание.

Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Според чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а ал. 2 на същия текст предвижда, че при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. За да е налице непозволено увреждане, следва да се докаже наличието на предвидените в закона предпоставки: противоправност на деянието, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

По смисъла на чл. 257, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ (отм.) трети лица са тези, на които застрахованият по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е причинил неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство, за които застрахованият отговаря. Доколкото обаче със самоувреждането си при процесното ПТП, застрахованият по застраховката „ГО“  водач на т.а. Ситроен З.Н. не е осъществила състава на чл. 45 от ЗЗД, то липсва основание за ангажиране гражданската отговорност на същата за причинените от смъртта ѝ болки и страдания на ищците, нейни родители и следователно те нямат качеството на трети лица, в полза на които да се е породило прякото право на обезвреда срещу застрахователя.

Прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтното право срещу застрахования по застраховка „ГО“ и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Следователно, липсва ли един от елементите на деликтната отговорност на застрахования, трето лице няма притезание, основаващо се на същата, поради което в негова полза не би могло да се породи и пряко право срещу застрахователя за обезвреда.

Обстоятелството, че отговорността, която следва от деликта винаги е отговорност за нарушаване на позитивната законова забрана да не се вреди другиму, чрез конкретно противоправно поведение – действие или бездействие, несъмнено води до извод, че личната отговорност за виновно поведение по чл. 45 от ЗЗД не може да бъде ангажирана при самоувреждане на деликвента, независимо от формата на вината. В този смисъл той обективно не може да носи отговорност спрямо самия себе си по правилата на деликта. На това основание, фактът, че процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на дъщерята на ищците – З.Н., е виновно предизвикано от същата в качеството ѝ на застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „ГО“ като водач на т.а. Ситроен Джъмпи с рег. № *****, сам по себе си поради наличие на съвпадение в личността на застрахован и пострадал, изключва ангажиране на деликтната ѝ отговорност за възмездяване на вредите, настъпили за нея самата от собственото ѝ виновно поведение.

С поведението си застрахованата Н. е причинила собствената си смърт, което не се явява противоправно и по отношение на нейните родители. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД и в този случай отсъства, което изключва наличието на правна възможност ищците, независимо от причинените им болки и страдания, да могат успешно да претендират обезщетяване по реда на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) пряко от застрахователя.

Именно поради отсъствие на основание за ангажиране гражданската отговорност на застрахованата по задължителната застраховка, то и ищците, нейни родители, нямат качеството на пострадали или увредени от ПТП трети лица по смисъла на чл. 257, ал. 1 от КЗ, на които законодателят е признал правото да получат обезщетение от застрахователя, вместо от деликвента.

Включването в кръга на третите лица, имащи право на застрахователно плащане на низходящите и/или възходящите на управлявалия МПС виновен за собствената си смърт водач на същото, застрахован със застраховка „ГО“, противоречи не само на предмета и обекта на застрахователна закрила на тази застраховка, но и на основния принцип на същата – да покрие гражданската отговорност, която застрахованият носи, а не всяка настъпила вреда.

С оглед горното, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Неоснователността на главните искове има за последица неоснователност и на акцесорните искове за мораторна лихва от датата на деликта до предявяване на исковата молба, които също следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на спора върху ищците следва да се възложат извършените от ответния застраховател разноски, за които е представен и списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер 4 419.50 лв., от които 1 050 лв. за изготвената КАТСМЕ, 200 лв. за призоваване на свидетел, 139.50 лв. за превод на документи от български на румънски език, 30 лв. за преводач и 3 000 лв. адвокатското възнаграждение, платено от ответника.

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н.Н. с ЕГН ********** и Ю.Т.Н. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адв. М.Р., със съдебен адрес:***, искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ от 01.01.2016 г., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за всеки от ищците, причинени от смъртта на тяхната дъщеря З.Н. Н., настъпила при ПТП на 24.03.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 25 314.50 лв. за всеки от ищците, считано от датата на деликта – 24.03.2015 г. до подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Н. Н.Н. с ЕГН ********** и Ю.Т.Н. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адв. М.Р., със съдебен адрес:***, да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 4 419.50 лева направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: