Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
град П., 26.06.2020 година.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО
отделение, І граждански състав, в ОТКРИТО заседание на двадесет и шести юни,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……. АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА.…………….в
присъствието на
прокурора ……………………..…………………………….………като разгледа
докладваното от
съдията…….. ТАТЯНА БЕТОВА…..В.гр.д. N 1052 по описа за 2019год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид :
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение № 316 от 17.09.2019г., постановено
по гр.д. № 1167/2018г. Ч. РС е осъдил „***“ ЕООД, гр. П., представлявано от управителя М.Н.С. да заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД на „*** – Ч.“
ЕООД, гр.Ч., П.ска област, представлявано от прокуриста К.П.В. – Прокурист сумата от 13 294.00 лв.
/тринадесет хиляди двеста деветдесет и четири лева/, явяващи се причинени
имуществени вреди в резултат от нерегламентирано преустановяване на
водоподаването към „МБАЛ Ч.“ЕООД от „***“П. на 05.07.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.Осъдил е ответното дружество да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото деловодни
разноски в размер общо на 2082.00 лв. /две хиляди осемдесет и два лева/,
явяващи се както следва: държавна такса – 532.00 лв., депозит за вещо лице –
350.00 лв. транспортни разходи – 200.00 лв и адвокатски хонорар – 1000.00 лв.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от „***“ ЕООД, гр. П.,
представлявано от управителя М.Н.С., чрез процесуалния му представител адв.Д.Ц.,
преупълномощена от АД“***“гр.С.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано на
доказателствата по делото. Съображенията по същество на спора са изложени
подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Ч. РС
и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения
срещу него иск.
Срещу
въззивната жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от въззиваемата страна „*** – Ч.“ ЕООД, гр.Ч., чрез адв.А.Д. ***. В отговора е взето
становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени
събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „МБАЛ Ч.“ЕООД против „***“ЕООД, в която ищцовото
дружество е изложило твърдения, че е потребител на ВиК услуга, предоставена от
ответното дружество. На 05.07.2018г. водоподаването на болницата е било
преустановено без наличие на обективна причина, съгласно „Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги“. На същата дата именно поради липса на течаща вода
в тръбопровода на болницата, РЗИ П. е издала предписание, по силата на което е
спряла дейността на „МБАЛ Ч.“ЕООД до отстраняване на причината за това. Твърдението
е, че следствие спирането на водата „МБАЛ Ч.“ЕООД принудително, без финализиране
на лечебния процес, е изписал общо 17 пациента, а 21 пациента, диализирани в
лечебното заведение, са пренасочени за извършване на процедури в „УМБАЛ ***“
гр. П.. В резултат от нефинализиране на лечението на тези пациенти, НЗОК не е заплатила
на „МБАЛ Ч.“ ЕООД дължимата сума по клиничните им пътеки общо в размер на
13 294лв. Претендирано е заплащане на тази сума от ответника като
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие от неправомерното
спиране на водоподаването в сградата на болницата на 05.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от същата тази дата и направените по делото
разноски.
Ответникът е оспорил
основателността на предявения срещу него иск. Противопоставил е твърденията, че водоподаването
на гр.Ч. се извършва от източник „***“, стопанисван от „***“ Л., както и че
водоподаване е преустановено правомерно, независимо от факта, че не е налице
предварително уведомяване на потребителите. Това е станало поради установено сериозно
замътване на водата от водоизточника, породено от влошената метеорологична
обстановка. Ответникът е предприел действия по отстраняване на проблема,
свързан с водоподаването. Счита, че иска не е доказан по основание и размер и
моли за отхвърлянето му.
За да постанови обжалваното решение РС-Ч. е приел, че ищецът „МБАЛ Ч.“ЕООД
е потребител на „***“ услуга, предоставяна от ответното дружество с клиентски №***;че
облигационна връзка съществува именно между двете страни, поради което
ирелевантен е факта от кой водоизточник „***“ ЕООД гр. П. получава водата,
която предоставя на потребителите си.Ответното дружество предоставя обществена
услуга, като реда и начина за това подробно са регламентирани в Общите условия
/ОУ/ за всички потребители. В глава V на ОУ - чл. 36 и сл. лимитативно са
изброени случаите, в които е възможно прекъсването на водоподаването към
клиентите. Приел е, че пасивно легитимиран по настоящето дело е именно
ответника „***“ЕООД гр. П., а основаният правен въпрос е налице ли са четирите
кумулативни елемента от състава на деликтната отговорност, а именно:
противоправно деяние, причинена вреда, причинна връзка между тези два елемента
и виновно поведение.Като ги е разгледал последователно, е счел че те са налице
и е уважил иск по чл.45 от ЗЗД, приемайки че дружеството носи деликтна
отговорност.Като оставим настрана въпроса, че се касае за ответник юридическо,
а не за физическо лице, което да е пасивно легитимирано да отговаря по чл.45 от ЗЗД и че не са разглеждани предпоставки за носене на отговорност по чл.49 от ЗЗД, исковата молба е била нередовна и е следвало да бъде оставена без
движение.
При разглеждане на делото пред П.ски ОС това е сторено, като с определение
от открито съдебно заседание на 23.01.2020г. въззивната инстанция приема, че са
налице нередовности на исковата молба, произтичащи от вътрешната ѝ
противоречивост в изложението на обстоятелствата и формулираната претенция,
които не позволяват на съда да определи точната правна квалификация на иска и
това налага да се даде едноседмичен срок на ищеца да отстрани тези
нередовности, като прецизира твърденията в исковата молба и петитума на същата,
за да се изясни дали претенцията произтича от твърдение за неизпълнение на
договорни задължения на ответника „***“ ЕООД – гр. П., в резултат на които
ищецът да е пропуснал да реализира определени ползи, или пък претенцията
произтича от твърдение за непозволено увреждане или е свързана с твърдения за
обективна отговорност на работодателя по чл.49 от ЗЗД като възложител на
определена работа, която не е качествено изпълнена и едва след като се
прецизират твърденията в този смисъл, съдът ще е в състояние да даде вярната
правна квалификация на иска. В дадения с определението за оставяне
на исковата молба без движение едноседмичен срок ищецът, чрез пълномощникът си
адв.А.Д. е отстранил нередовностите, като в уточняващата молба е заявил, че
исковата претенция се основава на чл.4, т.4 от ОУ на „***“ЕООД гр.П., регламентиращи правото на потребителя да претендира
обезщетение за претърпени вреди в съответствие с условията, уредени в глава
шеста на ОУ и действащото
законодателство. Посочил е, че квалификацията по чл.45 от ЗЗД е неправилна, но
че това не рефлектира върху произнасянето на съда по основните спорни въпроси и
че е чисто технически елемент.
Предвид заявеното уточнение на иска, въззивният съд намира, че РС-Ч. се е
произнесъл по непредявен иск. Предпоставките за реализиране на договорната
имуществена отговорност са различни от тези на делектната и като е разгледал и
се е произнесъл по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът е разгледал
наличието на законови предпоставки за непозволено увреждане, като същевременно
не се е произнесъл по действително предявения иск и наведените доводи за претенция
за обезщетение от неизпълнение на сключения между страните договор за доставка
на ВиК услуги. Изложените мотиви за
наличие на предпоставки за деликна
отговорност на ответното дружество е довело до уважаване на иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, а искът с който съдът е бил сезиран е останал
неразгледан, като по този начин липсва решение по действително предявения иск,
който се е нуждаел от уточнение. Видно от исковата молба ищецът
е поискал да му бъде присъдено обезщетение за вреди, но не от непозволено
увреждане,
а изхождайки от сключения между страните договор, в нарушение на който е било
спряно водоподаването и от това са настъпили вреди и пропуснати ползи, които
също не са били диференцирани и уточнени. Действително
в съдържанието на исковата молба са смесени двата вида отговорност и ищецът е
бил непрецизен при формулирането на някои от твърденията и съжденията си.Именно
поради това исковата молба е следвало да се остави без движение и да се
отстранят противоречията в нея, за да не се излезе от пределите на диспозитивното
начало и съдът без да се съобрази с искането и обосноваването му, да даде невярна правна квалификация на иска.
По изложените съображения и на основание
чл.270 ал.3 ГПК решението на Ч. РС е недопустимо и следва да бъде обезсилено
изцяло, без въззивният съд да се произнася по съществото на спора, което би
било произнасяне за първи път и би довело до едноинстанционно разглеждане на
делото по действително предявения иск.След обезсилването, делото следва да се
върне на Ч. РС за разглеждане от друг състав на същия съд на действително
предявеният спрямо „***“ ЕООД, гр. П. осъдителен иск за заплащане на сумата 13 294лв., съобразявайки изложените
в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявения
петитум, които формират основанието на исковата претенция, както и уточняващата молба на пълномощника адв Д. за договорно
основание за търсената отговорност.
При този изход на процеса и
доколкото въззивната инстанция не се произнася по съществото на спора, разноските
за настоящата инстанция не следва да се присъждат.В зависимост от изхода на спора и на осн.чл.78 ГПК, при
постановяване на решението си, Ч. РС следва да присъди и разноските за
въззивната инстанция.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, на осн. чл. 270
ал. 3 изр. последно от ГПК решение № 316/17.09.2019г., постановено по гр.д.№
1167/2018г. по описа на Ч. РС.
ВРЪЩА делото на Ч. районен
съд за разглеждане от друг състав на съда на действително предявения от ищеца осъдителен
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор
за предоставяне на ВиК услуги.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: