Р Е Ш Е Н И Е
№21
гр.
Велико Търново, 26.1.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди
двадесети първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря М. Н.и в присъствието на прокурора
Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 333/2020 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 161 във вр. с чл. 228 и чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано по молба на С.С.Д. *** за възстановяване на срока за обжалване на Решение 10/ 27.2.2020г. на ЕРС, с което е потвърдено Наказателно постановление НП-********** от 17.6.2019г., издадено от Зам. Директор на РДГ В. Търново, с което на молителя за извършено нарушение на чл. 257, ал.2 от ЗГ във вр. с чл. 52, ал.1, т.1 от Наредба №8/5.8.2011г. за сечите в горите , на основание мр-275, ал.1, т.2 от ЗГ, чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл. 257,ал.2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева като законосъобразно. Молбата за възстановяване на срока, е подадена на 14.7.2020г., с вх. № 260085 на ЕРС. В молбата по се посочва, че е упълномощил надлежно ***Г. Г., да го представлява по НАХД 132/2019г. по описа на ЕРС, като същата получава всички призовки и съобщения при провеждане на процеса. С оглед на тези уговорки на 21.5.2020г. е отказал да получи съобщение за произнесеното от съда Решение, тъй като е бил убеден, че такова ще се връчи и на неговия адвокат. Около 12 юли 2020г. е научил случайно, че постановеното Решение е влязло в сила, след което е подал молба за възстановяване на срока. В молбата се сочи, че е установил, че адвокатът не е получил съобщение за изготвеното решение, и тъй като същата е преживяла голяма лична трагедия, то не е могла да изготви касационна жалба. В посочената молба изрично заявява, че обжалва така постановеното решение на ЕРС като необосновано и незаконосъобразно, при неправилно приложение на материалния закон.Счита, че са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК, приложими на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН. От съда се иска да постанови решение , с което отмени решението на ЕРС. В диспозитива на молбата , е посочил, че ако съставът на ЕРС приеме, че не е компетентен да се произнесе по молбата за възстановяване на срока, да изпрати делото на Административен съд В. Търново. В открито съдебно заседание се представлява от ***Б., който не излага съображения досежно основателността на молбата за възстановяване на срока и наличието на непредвидимо обстоятелство, което е станало причина за пропускане на срока. Излага подробни мотиви относно незаконосъобразността на постановеното от ЕРС Решение.
Ответникът РДГ
В. Търново чрез ***С.поддържа представения отговор и заема становище за неоснователност на молбата за
възстановяване на срока.. Производството по чл.186 от НПК според ответника е
строго формално и за да бъде възстановен срок за касационна жалба, следва
всички предпоставки на нормата да се изпълнят стриктно. Следователно следва да
са налице „уважителни причини“ Всъщност процесуално задължение на съда е да
връчи съобщението на страната – нарушител, а не на защитника и, като друго не
следва и от пълномощното, с което на защитника е учредена представителна власт.
Счита,
че не са налице основанията по чл. 161 от АПК във вр.
с чл. 63, ал.2 от ЗАНН. Ако обаче съдът намери, че същата е основателна, то
счита подадената касационна жалба за неоснователна. Не са налице твърдените
процесуални нарушения, а другите оплаквания досежно
деянието са били изложени и пред ЕРС, който се е произнесъл в мотивите на
Решението. Счита, че от експертизата по делото безспорно се доказва възрастта
на дърветата в процесния имот.Самият АНО е изпълнил
вменените му задължения като е събрал и нови доказателства в присъствието на
санкционираното лице. Моли подадената молба за възстановяване на срока да не
бъде уважавана, алтернативно да бъде отхвърлена подадената касационна жалба и
Решението на ЕРС да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВТОП заема становище за неоснователност на подадената молба за
възстановяване на срока, тъй като в случая не е налице нито едно от
предвидените обстоятелства, които следва да бъдат от обективен характер. В
случая отказ за получаване на призовката не е обективна , а субективна причина.
По същество касационната жалба намира за неоснователна. Нарушението е повторно,
доказано, поради което НП е правилен акт. Предлага решението да бъде оставено в
сила.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните доказателства от фактическа страна намира за установено следното:
С НП-********** от 17.6.2019г., издадено от
Зам. Директор на РДГ В. Търново, на
молителя за извършено нарушение на чл. 257, ал.2 от ЗГ във вр.
с чл. 52, ал.1, т.1 от Наредба №8/5.8.2011г. за сечите
в горите , на основание мр-275, ал.1, т.2 от ЗГ, чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и
чл. 257,ал.2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 лева. Същото в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е обжалвано пред ЕРС, който с
Решение 10/ 27.2.2020г. на ЕРС,
постановено по НАХД 132/2019г. е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил
така посоченото НП. Съобщението за изготвеното решение и за възможността за
обжалването му с касационна жалба пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок, е получено при условията на отказ, оформен от връчителя в присъствието на един свидетел, чиито имена и
адрес са посочени в призовката. Самият молител не спори, че на 21.5.2020г. е
отказал да получи съобщението, ведно с препис от Решението, като мотивът му е
бил, че такова съобщение следва да бъде връчено на неговия адвокат. Пред ЕРС
молителят е бил представляван от ***Г. с пълномощно /без посочена дата/ като в
жалбата пред ЕРС е посочен адресът на кантората й. Липсва посочване на съдебен
адрес. С вх.., с вх. № 260085/14.7.2020г на ЕРС е постъпило изготвено лично
искане за възстановяване на срока за обжалване на Решение 10/ 27.2.2020г. на ЕРС, постановено по НАХД
132/2019г.. При провеждане на открито
съдебно заседание по искането за възстановяване на 12.8.2020г. ЕРС е оставил
без разглеждане молбата за възстановяване на срок, като е приел, че не е налице
хипотезата на чл. 186 от НПК, вр. с чл. 63 от ЗАНН,
тъй като молителят не сочи конкретна причина за просрочие.
След като няма такава причина, не може да бъде установено и спазването на 7
дневния срок за подаване на молбата от прекратяване на действието на това
внезапно препятствие. Освен това съдът е намерил, че съгласно чл. 186, ал. 3 от НПК,приложим по силата на чл. 63 от ЗАНН, към молбата за възстановяване на срок
задължително следва да бъде извършено и пропуснатото процесуално действие – в
конкретния случай подаване на касационна жалба. Това определение на ЕРС е било
обжалвано пред Административен съд В. Търново , който с Определение
№20/30.10.2020г. по ЧНАХД 10267/20г. го е отменил и делото е изпратено на съда за предприемане
на посочените в определението на съда процесуални действия. В мотивите си съдът
е посочил, че доводът на районният съд досежно наличието
на предпоставките на нормата на чл.
186, ал. 1 от НПК касае основателността на молбата, а не допустимостта и.
На второ място съдът намира, че когато става въпрос за възстановяване на
пропуснат срок за касационно обжалване на решение, постановено от районен съд
по жалба срещу наказателно постановление, приложим процесуален закон е АПК, а
не НПК – аргумент от чл.
63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН. Обратното е намерил, че не следва от
нормата на чл.
84 от ЗАНН. В настоящият казус съдът е намерил че е приложим АПК на
основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН и Административният съд е този , който следва да
прецени както редовността на молбата, нейната допустимост и основателност
по аргумент от разпоредбите на чл.
213б от АПК. Или след като се иска
възстановяване на срок за касационно обжалване на Решение, постановено от въззивната инстанция, по аргумент от чл. 228
от АПК приложими са правила не на чл. 186
от НПК, а тези на чл. 161 от АПК.
След като делото
е върнато на ЕРС, същият е връчил препис на ответната страна и й е указал на
срок за подаване на становище. След което делото е изпратено по компетентност
на Административен съд Велико Търново.
При така
установеното от фактическа страна , съдът прави следните правни изводи: Настоящата инстанция не споделя доводите на отменителното определение на АСВТ по ЧНАХД 10267/20г. Видно от молбата е, че Джибиров е сезирал Районен съд, гр. Елена, с искане за
възстановяване на срока за обжалване на съдебно решение, постановено от този
съд. Пропуснатото процесуално действие в случая е подаването на касационната
жалба, която с оглед на чл. 63, ал. 1 Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 211, ал. 1 АПК се подава чрез съда,
който е постановил обжалваното решение, т. е. чрез Районен съд, гр.Елена, който
с оглед на чл. 63, ал. 1 във вр.
с чл. 84
правораздава по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс. С оглед на това искането за възстановяване на срока следва
да бъде считано за такова по чл. 186, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК). Компетентен да се произнесе по него е Районен съд, гр.
Елена, не Административен съд, гр.
Велико Търново. Посочената от другия състав на АСВТ разпоредба на чл. 161, ал. 1 АПК е неприложима в
производството по възстановяване на срока за касационно обжалване на решение на
районния съд по чл. 63, ал. 1 ,
тъй като компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на срока за
обжалване е съдът, пред който е следвало да се извърши съответното просрочено
процесуално действие. В този смисъл е и трайната практика на ВАС напр. Определение № 16005 от 26.11.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 12997/2019 г Определение № 7465 от
5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2018 г., VII
Определение № 19 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. №
13/2010 г.,
Или преценката
дали касационната жалба против съдебното решение на районния съд по чл.
63, ал.1 от е подадена в
законово регламентирания срок, е елемент от служебната проверка за
допустимостта на касационната жалба. Съдът, който следи за срочното упражняване
на правото на касационно оспорване на постановения съдебен акт, е компетентен
да се произнесе и по искането за възстановяване на срока за касационно
обжалване. Съгласно чл. 186,ал.3 от НПК едновременно с подаването на молбата за
възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.
Или съдът следва да се произнесе по искането за възстановяване на пропуснат
срок / аналогично е и чл. 161 от АПК/ само ако е влязло в сила определение за
оставяне без разглеждане на жалбата като просрочена. В този смисъл в молбата
има индиция за КЖ, доколкото изрично са посочени както касационните основания по чл. 348, ал.1
т.1 и т. 3 от НПК, така и искането за отмяна на посоченото обжалвано Решение.
Съдът е следвало първо да се произнесе по така подадената КЖ, като ако приеме,
че същата е нередовна, да даде съответни указания за отстраняване на
недостатъците и да се произнесе по нейната допустимост. Едва след това следва
да се произнесе по искането за възстановяване на срок. Доколкото в мотивите на
определението на ЕРС се съдържат аргументи само досежно
факта, че искането е недопустимо, тъй като липсва КЖ, което не е вярно, то
настоящата инстанция намира, че не изпада
в съществено противоречие с определението на другия касационен състав.
Следва да се
отбележи , че ЕРС правилно е посочил, че срокът за обжалване пред АСВТ е изтекъл и
решението е влязло в сила. Съобразно чл.180, ал.1 от НПК, приложим съгласно
препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН относно реда и начина за връчване на
призовките, съобщенията и книжата, Призовките, съобщенията и книжата се
връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. А ал. 4 на същия текст
посочва, че ако
получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне
едно лице, което се подписва. Всички тези елементи са били спазени от връчителя, за това настоящата инстанция намира, че е налице
редовно връчване на съобщението за изготвено решение с указание за срока за
обжалване на 21.5.2020 г. Правно ирелевантен е
въпросът какви са били вътрешните уговорки между молителя и неговия ***и същите
не са противопоставими на извода на съда за надлежно
и редовно връчване на съобщението за Решението на посочената дата. Доколкото е приложим НПК съгласно препращащата
норма на ЗАНН задължително се връчва призовка на обвиненото лице лично. Следователно съдът е изпълнил задължението си
да връчи лично на молителя съобщение за изготвения съдебен акт. В тежест на
същия е да потърси адвоката си за
изготвяне на КЖ. Самият молител посочва, че е пропуснал срока, като това се
дължи единствено на негови субективни усещания досежно
задължение на съда да връчва съобщение на адвоката и последният да изготви съответния акт.
Това обосновава
извод на настоящата инстанция, че производството по делото следва да бъде
прекратено, а делото отново върнато на ЕРС за произнасяне по редовността и
допустимостта на КЖ срещу решението на съда и едва след влизане в сила на
определение за прекратяване на производството поради просрочена жалба ЕРС да се
произнесе по искането за възстановяване на пропуснат срок.
Водим от горното втори касационен състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело 10333/20г. по описа на Административен съд Велико Търново.
ИЗПРАЩА същото по подсъдност на Районен съд Елена за извършване на посочените в решението процесуални действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.