Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260035
гр. Габрово, 16.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в открито
заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Топалова
ЧЛЕНОВЕ: В. Генжова
Г. Косева
при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№444 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №260005/10.09.2020г. по
гр.д.№1352/2019г. РС- Севлиево е отхвърлил предявеният от П.Х.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Б.Н.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване
на видео камери, поставени върху външните оградни
стени /фасадата/ и вътрешните стени на коридорите, водещи към мазите на сграда
с идентификатор 65927.501.1488.1 по КК и КР на град Севлиево, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Със
същото решение съдът е отхвърлил предявеният от П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес:
***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 8000 лв. –
обезщетение за периода 01.01.2019 г. до датата на предявяване на иска за причинените
й неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални изживявания от
психически тормоз, осъществени чрез действия по видео наблюдение, филмиране и
запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо
устройство, въпреки несъгласието ѝ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Със
същото решение съдът е отхвърлил предявеният от И.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес:
***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 15000 лв. – обезщетение
за периода 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска за причинените й
неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални изживявания от
психически тормоз, осъществени чрез действия по видео наблюдение, филмиране и
запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо
устройство, въпреки несъгласието ѝ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Със
същото решение съдът е отхвърлил предявеният от Х.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес:
***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 15000 лв. –
обезщетение за периода 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска за
причинените му неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални
изживявания от психически тормоз, осъществени чрез действия по видео
наблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на
предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието му, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Присъдени
са и разноски.
В законният
срок решението е обжалвано от П.Х., Х.Х. и И.Х., чрез адв.
В. П., като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се излагат следните
възражения: Неправилно районният съд приел, че исковете са неоснователни, защото не
ответниците, а трето- неучастващо в спора лице
монтирало камерите- с оглед на това, искът по чл.109 от ЗС не можел да
бъде основателен, тъй като това трето лице било чуждо за собствеността и нямало достатъчно доказателства ответниците да
осъществяват видеонаблюдение и да смущават
правата на ищците. По делото безспорно било установено, че ответниците наблюдавали ищците, чрез камерите за видеонаблюдение: В постановление на РП- Севлиево от 22.02.2017г., първи абзац втора
страница- „На
31.12.2016г. свидетелката М. чула шум от счупване на стъкло, след което видяла на монитор, към който били свързани охранителните камери, лице, удрящо процесния автомобил"; Писмо 341000-218 от 16.01.2019г. на РУ Севлиево,
завършек по преписката срещу И.Х., по
която Б.П. приложил снимки от камерите, на които И. „ги шамаросва" - в
последното си изложение дори М. твърдяла, че го е видяла
на монитора; Писмо
с изх.№341000-1204 от 15.03.2017г. на РУ до Б.П.- по негова жалба на съседа е разпоредено
да не „Уврежда камерите Ви". Към всички
жалби имало богат
снимков материал, прилаган именно от ответниците, защото според отговора на
охранителното дружество, то приложило само
веднъж записи по повод увреждането на автомобила. Обстоятелството, че
ответниците имали
достъп до извършваното
видеонаблюдение и запис, се
доказвало от приложените писма от дружеството монтирало камерите- според тях
именно ответниците предоставили паролата /възможността за достъп/ до
наблюдението на охранителното дружество. От
представената схема на разположение се установявало твърдяното от ищците, същото се подкрепяло и от гласните доказателства. Нямало никакво значение, кой физически е пробил дупки във
фасадата и монтирал камерите, както е приел съда. В този смисъл
основателен се явявал иска по чл.109 от ЗС- ищцата не
е давала съгласие за монтиране на камерите в общите части и явно е изявила
несъгласието си за това, че й пречат /Р. № 283/12
от 07.03.2013г. по гр. д. № 387/2012г. II гр. о.;Р. №
75/26.02.2010г. по гр. д. № 395/2009г. II гр. о./. Засегнато било правото
на неприкосновеност и личен живот на ищците, защитени
като основни човешки права според Конституцията на страната. Те знаели,
че са обект на видеонаблюдение- писали нееднократно обяснения в полицията по
повод твърдения на ответницата за някакви нарушения, данни за които според нея
се съдържали именно на записите; били субект на куп формални предупреждения по
ЗМВР; съседите също страдали от маниакалното поведение на
ответниците да ги следят; една от съседките нееднократно се
оплаквала, че я снимат по нощница. От гласните
доказателства, подкрепени от медицинските документи, се
установило, че ищците са живели в
постоянен дискомфорт- за нетърпимостта им свидетелстват и снимките, на които
ищцата Х. посяга към камерата, монтирана в коридора. Според
показанията на съседа им и на близките им, това "буквално
съсипало живота им", Х.Х. се принудил да се премести
да живее на село, П.- да живее на постоянно спуснати щори, И. не
смеела да кани гости, ходела изнервена на работа, живеели в постоянен
психически стрес, нямали спокойствие в собствения си дом. Видеозаснемането,
наблюдението, записването и въобще монтирането на камери, които се възприемат
от ищците като средства, с които се филмира и наблюдава личният им живот в
собствения им дом, пораждат чувство на
напрежение, притеснение, безпокойство, страх и всякакъв друг психичен
дискомфорт у тях, което било
доказано. Негативна промяна в психическото състояние на ищците била в пряка причинно- следствена връзка с действията
на ответниците. Ищците следвало да бъда обезщетени за
причинените им неимуществени вреди- за тях двамата ответници отговаряли солидарно.
Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено и да се уважат исковете изцяло, като се
присъдят разноските по делото.
В писменият
отговор на другата страна се сочи, че решението на първата инстанция е правилно,
законосъобразно и следва да се потвърди. Излагат се подробни съображения в тази
насока.
Първата инстанция е приела, че е
сезирана с предявени два обективно съединени иска – по чл. 45 от ЗЗД от ищците П.Х.Х., И.Б.Х. и Х.П.Х. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на всеки от тях; по чл. 109 ЗС
само от ищцата П.Х.Х., като съсобственик на имота, за премахване на поставените без нейно съгласие камери.
За да постанови
съдебният си акт районният съд е изложил следните съображения:
По делото
не били събрани доказателства в подкрепа доводите на ищците, изложени в
исковата молба, за наличието на действия от страна на ответниците, довели до
причиняването на неимуществени вреди на
ищците. До приключване на устните състезания не били ангажирани безспорни
доказателства от страна на ищците, че ответниците са извършили действие, с
което да са причинили твърдените вреди на ищците. Вредоносното деяние, от което
ищците твърдяли, че са търпели вреди, се изразявало в
поставянето на камери за видео наблюдение. От събраните по делото доказателства
се установявало, че тези камери са поставени от служители на дружество „Охрана
и банков сервиз - Севлиево” ООД, т.е. от лица, различни от ответниците по
делото. В тази връзка само на това основание исковете се явявали неоснователни.
Не било доказано по безспорен начини, че в резултат именно на действията на
ответниците ищците са претърпели неимуществени вреди, представляващи отрицателни
емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез действия по видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането
и използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки
несъгласието на ищците. По изложените по-горе съображения районният съд е
приел, че тъй като служители на трето неучастващо в
спора лице са монтирали камерите, а не привлечените физически лица като
ответници по делото, то и предявеният иск по чл. 109 ЗС се явявал неоснователен.
Въззивната инстанция,
като взе предвид становищата на страните, възраженията във въззивната жалба и
представените по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните по
делото живеят в един съсобствен недвижим имот,
находящ се на ул. ***№ 3 в град Севлиево, от който ищцата П.Х. притежава
½ ид.част от втори етаж от построената в имота
двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, като върху този имот запазено право на
ползване има нейният баща - Х.Х..
Останалата ½ ид.част от гореописания имот е
собственост на Б.П., заедно с първия етаж от построената в имота двуетажна
жилищна сграда, сграда за търговия и постройка на допълващо застрояване, като
върху тях запазено право на ползване има втората ответница – И.М..
В този съсобствен имот на страните, на фасадата на жилищната
сграда, както и в общите части на жилищната сграда, са монтирани камери,
"преди близо три години", по твърдение на ищците.
Видно от
приложените по делото преписки на МВР-
РУ- Севлиево, в периода 01.12.2016г.-
03.12.2019г. са постъпили сигнали и жалби от Б. П. и И.
М. против ищците, във връзка с отношенията между тях,
както и относно посочените камери.
По делото е
представен договор за охрана и видеонаблюдение от 01.02.2017г., както и от 01.02.2019г.
между „ЦАР-05“ЕООД гр. Габрово- възложител и „Охрана и банков сервиз –
Севлиево“ ООД- изпълнител, с предмет
доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация
на система за охрана чрез видеонаблюдение, въз
основа на който се твърди, че в съсобственият имот са
поставени камерите. Представени са документи към този договор, че са монтирани 2
броя куполни камери, 5 броя корпусни камери и цифров рекордер,
схема /лист 98/ на разположението на камерите- две от камерите са насочени към
улица „Освобождение“, една към входа за имота откъм улицата, една към складово
помещение, една към двора и две в коридора към мазите.
Представени
са и писмени доказателства, видно от които всяка от страните е подавала сигнали
до Районна прокуратура- Севлиево, във връзка с отношенията помежду им и съсобствения имот.
Събрани са
гласни доказателства- показания на св. П., Б.и Б..
Св. Е.Д.П.,
съсед на страните, е посочил в
показанията си, че в процесният имот има поставени
камери още в края на 2016 година- края
на септември, началото на октомври. Две от тях на външната фасада към улицата, една
вътрешна на ъгъла, една на входа, от където влизало семейството на ищците и още
две в мазата. Заявил е, че снимка от камерите
е показвана на покойната му съседка М./по нейни сведения/, а кварталният
полицай му споменавал, че има такива снимки. Ваденето на снимките ставало по
повод жалба на И. към Х.. Счупването на предното стъкло на автомобила на ответницата
И.М. се случило след поставяне на камерите.
П. бил извикан полицията по повод подавани от ответницата жалби и кварталният
полицай му споменавал, че е виждал
снимки от камерите. Свидетелят е посочил, че
е гледал лично запис от камерите, на които: "се вижда това, което
казах, прозореца ми, входната врата, колата ми“. Източната камера била насочена
към неговото жилище, срещу входната му врата, срещу прозорците му, колата му се
виждала от тази камера, обхваната била и къщата на калкан до неговата, съседката "М.и
тя постоянно била под наблюдение".
Една от камерите била насочена "към входа на апартамента на Х., тази
камера е насочена към постройка към двора, в която живее П. със съпруга
си". Камерите в избеното помещение
"хващали абсолютно всичко". Х. не приемал за нормално слагането на
камерите, бил възмутен.
Свидетелката Т.Л.Б.е
посочила, че знае за монтираните в имота камери: "знае, че тези на първия
етаж И. ги монтирала камерите". Ищците,
които са нейни роднини, били против
монтирането на камерите. Племенницата ѝ П. била депресирана от камерите,
в резултат на което стигнала до психолог, а братовчед ѝ Х. непрекъснато бил
със сърдечни атаки и също депресиран от камерите. От постоянното наблюдение
същият бил принуден да отиде да живее в село Д., защото всичко го дразнело,
особено камерите. Камерите им създавали неудобство, това бил "един вид
постоянна депресия". Свидетелката заяви, че в имота има поставени 6 камери
на къщата и две в мазата. Една от камерите гледала към спалнята на племенницата
й П.. Х.
й споделял, че "тези камери непрекъснато го наблюдавали", това
го депресирало, наблюдавали го денонощно.
Свидетелката М.В.Б. е посочила, че приятелката й И.Х.
споделяла за "тези камери, които ги наблюдават" и г-жа П.правила
коментари „кой къде се качвал, слизал, какво носел и т.н.“. Това стресирало
ищците, вадело ги "от нормален баланс", не можели да спят. П. споделяла, че се чувства унижена, не се
чувства спокойна в собствения си дом. В резултат на притесненията И.
отслабнала, не можела да спи. Цялото семейство било под стрес, " кръвното
на Х. било постоянно нагоре, надолу,
аритмия“.
При така
събраните по делото доказателства, въззивната
инстанция счита, че районният съд е стигнал до неправилни изводи
относно претенциите за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците, като ги е отхвърлил изцяло.
Основателно е оплакването на
жалбоподателите за допуснато нарушение на чл. 45 ЗЗД. Несъответен на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е изводът за липса на
противоправност в поведението на ответниците, единствено по съображението, че камерите поставени в съсобственият им имот и
сграда били поставени
от лица, различни от ответниците по делото.
Както е посочено в Р.
№136/07.01.2019г. по дело №4857/2017г. І ГО, ВКС: От значение при извършване на
преценката дали дадено деяние е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД е дали същото нарушава
установената в цитираната правна норма обща забрана да не се вреди другиму.
Противоправно е всяко поведение, причиняващо вреди другиму, включително и
неимуществени такива, представляващи търпени негативни психични изживявания -
чувство на безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение.
Предвид доказателствата по делото, ответниците са имали достъп до камерите и са
го осъществявали, без да имат законното право за това, нарушавайки по този
начин правото на лична неприкосновеност,
установено в чл. 32, ал. 2 КРБ, чиято защита се осъществява
също чрез иска по чл. 45 ЗЗД, за реално причинени
неимуществени вреди /отрицателни
емоционални изживявания/ от
психически тормоз.
Въпреки
твърденията, че видеонаблюдението не се извършва
лично от ответниците, а от лицензирана фирма съобразно Закона за защита на
личните данни, по делото са налице данни, че именно те са имали достъп и са наблюдавали предаваното
от камерите и записите от същите. В тази насока са следните доказателства: показанията
на св.Б., която е заявила: " Получават се
коментари кой къде се качвал, слизал, какво носил, тези коментари само и
единствено от г- жа П.и И.
е споделяла с мен.."; в отговора на
л. 115 от делото от "Охрана и банков сервиз- Севлиево" ООД е
посочено, че "системата има възможност да се наблюдава от смартфони и компютри от лице, което знае името и паролата
на системата, а те са на клиентите, които са ги заложили и предоставили на
дружеството; приложените преписки
до РУ- Севлиево, в които ответникът П.
твърди, че "камерата е негово имущество" и е поставил камерите за видеонаблюдение ноември 2016г. /вкл. снимков материал/; сигнал на ответницата И. М. от 2018г. до РУ,
в който сочи: "върнахме камерите и направихме запис". Приложеният към сигналите /жалбите/ на ответниците до РУ МВР снимков материал не е от "Охрана и банков
сервиз- Севлиево" ООД, видно от
отговора на дружеството на л. 94 от делото, в който се сочи, че същото е
предоставило единствено на РП- Севлиево
запис от камерите в електронен формат
във връзка с посегателството върху лекия автомобил на ответниците. Въз основа на изложеното е видно, че ответниците, в
нарушение на ЗЗЛД, са наблюдавали предаваното от камерите и са извадили и
приложили този снимков материал. За такива действия отговорността на извършителя за
причинените вреди може да се ангажира на
основание чл. 45 ЗЗД.
Но дори да
се приеме, че ответниците не са наблюдавали лично предаваното от камерите в
нарушение на ЗЗЛД, отговорността им по чл. 45 ЗЗД отново следва да се ангажира,
но не за реално нарушено право на лична
неприкосновеност, установено в чл. 32, ал. 2 КРБ, чиято защита се осъществява
също чрез иска по чл. 45 ЗЗД, а за реално причинени
неимуществени вреди /отрицателни
емоционални изживявания/ от
психически тормоз, осъществен чрез противоправно вредоносно поведение, осъществяващо
елементите от пораждащия деликтна отговорност
фактически състав. По този фактически състав следва да се окачествят и действията
им изразяващи се в създаването и поддържането на убеждение у ищците, че извършват
непрекъснато видеонаблюдение, филмиране и запис, с поставените камери, въпреки несъгласието на последните. В тази връзка са посочените по- горе
доказателства- преписките до РУ на МВР - Севлиево, в които ответниците твърдят,
че камерите са тяхно имущество, поставили са ги в края на 2016г. и се оплакват,
че ищците осъществяват посегателства срещу тяхно имущество- камерите. Ответниците
са поддържали убеждение у ищците, създавали са впечатление, че те виждат тези
записи и предаваното от камерите и както са посочили свидетелите, правили са
различни коментари по този повод.
Отделен е
въпросът, че видно от данните по делото камерите са монтирани в имота в края на
2016г., както се твърди в исковата молба, което означава още преди сключване на
договора с охранителната фирма на 01.02.2017г. В тази връзка са
доказателствата: покана и отговор на л. 52 и 53 от делото, показанията на св.
Е. П., приложените преписки до РУ-
Севлиево, в които ответникът П. твърди, че камерата е негово имущество и е
поставил камерите за видеонаблюдение ноември 2016г. Въпросите
касаещи поставянето на тези камери и
защитата на личните данни, са предмет на производства по Закона за
защита на личните данни пред надлежните органи и административни съдилища, а не
на настоящото. Предявената искова молба в РС- Севлиево е само за нарушение на установената в чл. 45 ЗЗД обща забрана да не се вреди
другиму и наличието
на противоправно
поведение, причиняващо вреди другиму, включително и неимуществени такива,
представляващи търпени негативни психични изживявания - чувство на
безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение.
Настоящият състав намира,
че са налице предпоставките на чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД за ангажиране, при условията на
солидарност, на деликтната отговорност на ответниците спрямо всеки един от
ищците. Причиняването на
неимуществените вреди е установено от събраните гласни доказателства /показанията
на свидетелите П., Б., Б../. По делото са представени и писмени доказателства, видно от които поради извършваното видеонаблюдение от страна на ответниците, ищците са се
чувствали стресирани и тревожни, поради което са потърсили лекарска помощ: амбулаторен
лист от 06.06.2019г., и данни от
преглед, в които се сочи, че обективното състояние на П.Х. е тревожност,
емоционална лабилност, кризи със страхово- натрапчив
характер, данни за натрапчиво чувство на следене, дискомфорт, неврозоподобен с-м, в резултат на
което е назначена терапия; удостоверение за извършен психиатричен преглед на Х.Х..
Налице е и
причинно-следствена връзка между деянието и вредите - емоционалните страдания
са пряка и непосредствена последица от описаното поведение на ответниците. Не е
оборена презумпцията за виновност, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Като
съобрази продължителността на
периода, за който са претендирани търпените неимуществените вреди от ищцата П.Х.- 01.01.2019г.- 03.12.2019г. /около 11 месеца/, интензитета на изживяните от същата емоционални
страдания, възрастта й, обстоятелството, че чувството на страх, притеснение и
безпокойство я е
накарало да "живее постоянно на
спуснати щори, защото е убедена, че ответникът и семейството му денонощно я
следят", предвид камерата ориентирана и към прозореца на постройката в която живее с
приятеля си, настоящият състав на съда намира, че претенцията й следва да бъде уважена
до размер на сумата 300 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска.
По отношение
на другите двама ищци, които са претендирали обезщетение за периода
01.12.2017г.- 03.12.2019г. / за две години/, като взе предвид интензитета на
изживените от същите емоционални страдания, това, че те са по- възрастни хора
и обстоятелството, че чувството на
страх, притеснение и безпокойство се е отразило негативно и на здравословното
им състояние- Х.Х. е със заболяване на сърцето и всяко нервно напрежение му се
отразява, че същият дори "се е
изнесъл да живее на вилата", което е задълбочило притесненията на
съпругата му И.Х. и за здравето му, съдът намира, че сумата от по 900 лева на
всеки от тях би ги обезщетила за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Исковете са предявени
частично, но настоящият състав на съда счита, че са основателни изцяло само за
посочените суми, като за разликата до пълния им предявен размер /дори частичен/,
същите се явяват неоснователни.
Поради
изложеното, решението на РС- Севлиево следва да бъде отменено в частта, в която
исковете по чл. 45 ЗЗД,
за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, са отхвърлени до
размер на посочените суми за всеки от ищците и вместо него бъде постановено
друго, с което тези суми бъдат присъдени.
Като
краен резултат правилно районният съд е отхвърлил претенцията за осъждане на
ответниците да премахнат поставените камери, въпреки, че същата неправилно
е квалифицирана по чл. 109 ЗС. Правното
основание се определя от съда, а не от страните и посочената от ищците правна
квалификация не обвързва съда. Предявеният иск от П.Х., която е съсобственик на
имота с ответника П., за премахване на камерите, не е в защита на имота, в който живее, нито в
защита на собствеността й, а в защита само на нейната личност. Защитата на накърнено в резултат на
непозволено увреждане субективно материално право /имуществено или
неимуществено/, която разпоредбите на чл. чл. 45,
51
и 52 ЗЗД
предвиждат, е чрез уреждане на възможността за предявяване на иск за поправяне
на вредите чрез пълно обезщетяване /в пари или в натур/
на увредения. Не е уредена възможност за защита чрез осъдителен иск за
задължаване на дееца да преустанови извършването в бъдеще на определени
действия или да извърши определени действия, несвързани с обезщетяване на
увредения. В този смисъл, липсва законово основание за уважаване на претенцията
на ищцата П.Х., която е част от претенцията по чл. 45 ЗЗД и чл. 32 КРБ, за
осъждане на ответниците да премахнат камерите в съсобственият
им имот. Както е посочено и по- горе, преценката относно тези поставянето,
премахването и т.н. на тези камери е предоставена на други органи и съдилища,
съгласно ЗЗЛД.
Разноски:
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
жалбоподателите разноски в размер на сумата 892 лева, съобразно уважената част
от претенциите, а съобразно отхвърлената част на същите се дължат разноски в
размер на 243 лева.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение
№260005/10.09.2020г. по гр.д.№1352/2019г. на РС-
Севлиево В ЧАСТТА в която предявените искове по чл. 45 ЗЗД са отхвърлени- за П.Х.
до размер на сумата 300 лева, за И.Х. и Х.Х.-
до размер на сумата 900 лева за всеки от
тях, в частта за разноските изцяло, както и в частта само досежно
правната квалификация чл. 109 ЗС на искането за премахване на камерите, вместо
което постанови:
ОСЪЖДА Б.Н.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300 лева-
обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.45 ал.1 от ЗЗД, за периода 01.01.2019г.- 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.12.2019г.
ОСЪЖДА Б.Н.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на И.Б.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 900 лева- обезщетение
за неимуществени вреди на осн. чл.45 ал.1 от ЗЗД, за периода 01.12.2017г.- 03.12.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2019г.
ОСЪЖДА Б.Н.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на Х.П.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 900 лева- обезщетение
за неимуществени вреди на осн. чл.45 ал.1 от ЗЗД, за периода 01.12.2017г.- 03.12.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2019г.
ОСЪЖДА Б.Н.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на П.Х.Х. ЕГН
**********, И.Б.Х. ЕГН ********** и Х.П.Х. ЕГН **********,***, разноски в размер на
сумата 892 лева, съобразно
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА П.Х.Х. ЕГН **********, И.Б.Х.
ЕГН ********** и Х.П.Х. ЕГН **********,***, да заплатят на Б.Н.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, разноски в размер на сумата 243 лева, съобразно отхвърлената част
от претенциите.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260005/10.09.2020г.
по гр.д.№1352/2019г. на РС- Севлиево в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: