Р Е
Ш Е Н
И Е № 544
гр. Стара Загора, 14.02.2024г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, трети касационен
състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА- ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД № 291 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 43 от 04.09.2023 г., постановено по АНД № 88/2023 г. Районен съд Гълъбово
отменил Наказателно постановление № 127 от 10.04.2023 г., издадено от Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Стара Загора, с
което на „БРИКЕЛ“ ЕАД, гр. Гълъбово за нарушение по чл.123в, т.2 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ и на осн. чл.168 и чл.164, ал.1 от него, било
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно наказващият орган, който го обжалва в срок
чрез процесуалния си представител адв. Д.. Касаторът навежда оплаквания за неправилност
на съдебното решение на РС, като поради неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото.
Касаторът
оспорва правилността на въззивния
съдебен състав, че НП било издадено от некомпетентен орган, който не притежавал
такова правомощие. Излагат се подборни правни доводи в насока на твърдението,
че процесното НП е издадено от компетентния административно наказващ орган, в
хипотезата на заместване на титуляра на длъжността,
поради неговото отсъствие, за което имало по делото и прието писмено
доказателство. Прави се паралел и се сочат разликите между делегиране на
правомощия и издаване на акта в условията на заместване, какъвто бил процесният
случай.
Касаторът,
редовно призован в с.з., не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – „БРИКЕЛ“ЕАД, редовно
призован, се представлява от адв. Д., която оспорва жалбата и счита, решението
за мотивирано и законосъобразно, представя кратки допълнителни писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на
касационната жалба и за неправилност на жаленото решение, поради което пледира
за неговата отмяна и за потвърждаване на НП.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Разгледана същество, същата е основателна освен по
изложените в нея съображения, така и по други, изложени по -долу.
Единственият довод на РС Гълъбово да отмени процесното пред него
НП, издадено от Директор на РИОСВ Стара Загора за извършено от ответника по
касация нарушение на ЗООС се свежда до това, че лицето, издало НП и действащо
въз основа на Заповед № РД-35/23.02.2023г. на Директора на РИОСВ Стара Загора,
не е сред кръга лица, посочени в чл.168 от ЗООС. За това лице липсвали данни за
неговото упълномощаване , а нормата не следвало да се тълкува разширително. Такова
право, съгласно чл.168 от ЗООС притежавал Директорът на съотв.
РИОСВ, вкл. и с правото да упълномощава трети лица, но същото действало въз
основа на визираната по-горе заповед, което обаче не оправомощавала служителят Р.
с правомощието по чл.168 от ЗООС. Коментира се във въззивното решение и
приложимост на т.1 от ТР № 4/2004 на ВАС.
От фактическа страна пред въззивният съд е установено, че със
Заповед № РД-35/23.02.2023г. /л.97 от делото на РС/ Директорът на РИОСВ Стара
Загора е оправомощила изрично визираните в заповедта
длъжностни лица при РИОСВ Стара Загора в случаите на нейно отсъствие да
изпълняват в пълен обем правомощията й на Директор на РИОСВ, вкл. и да издават
наказателни постановления. Това писмено доказателство не е било оспорено,
същото е прието от РС и нещо повече е обосновал и негов правен извод. Не е
спорно, че обследваното пред РС наказателно постановление не е издадено от титуляра на дължността г-жа
Индиго, а от Г.Р., но видно от процесния акт, в него изрично е удостоверено, че
конкретният издател, действа въз основа на Заповед № РД-35/23.02.23г. Напълно
неправилни и несъответни на действителното съдържание на въпросната заповед са
фактическите изводи на РС, че с тази заповед Директорът на РИОСВ Стара Загора е
делегирал правомощието си по чл.168 от ЗООС на г-н Р., въпреки, че нормата не
установява такава възможност за директорите на съответните РИОСВ. Със заповедта
на л.97 от делото на РС титулярът на длъжността
„Директор РИОСВ“ е определил изрично, че в случай на негово отсъствие, същият
да бъде заместван от посочените в заповедта две длъжностни лица, които именно
по силата на това заместване, те встъпват в изпълнение на задълженията на титуляра. Тук изобщо не става въпрос за делегиране на правомощието
по чл.168 от ЗООС. Заповедта е издадена от Директор РИОСВ, т.е. материално
компетентния административен орган, като е подписано от лицето, което по силата
на въпросната Заповед от 23.02.23г., поради отсъствието на титуляра
на длъжността изпълнява функциите на Директор на РИОСВ Стара Загора. Пред касационната инстанция е
представено и се прие без оспорване писмено доказателство /л.18/, което
удостоверява, че в периода на издаване на процесното НП, титулярът
на длъжността „Директор РИОСВ“ е отсъствала, поради ползването на разрешен й
платен годишен отпуск, считано от 10.04.2023г.
Както правилно и в съответствие със закона се визира в
касационната жалба, в случаите на заместване /както е в този случай/,
заместващото лице встъпва във функциите на титуляра и
може именно по силата на въпросното заместване да ги изпълнява в пълен обем, а
в този случай това включва и правно регламентираната и установена компетенция
за Директорите на РИОСВ да издават наказателно постановления. Ето защо цитираното то въззивния съд ТР на
ВАС №4/2004г. относно делегирането не намира никакво приложение към конкретния
случая на „заместване“ на титуряла, поради неговото
отсъствие, от друго длъжностно лице.
По тези съображения следва да се постанови отмяна на жаленото
решение. Доколкото обаче РС не е коментирал и обсъдил в решението си въпроса за
доказаността на повдигнатото административно –наказателно обвинение, то следва
делото да се върне на друг състав за ново разглеждане и произнасяне по същество
на спора.
Следва обаче, при новото произнасяне от друг състав на същия съд,
да бъде съобразено и следното:
Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция служебно
следи за валидността и допустимостта на жаленото пред нея съдебно решение.
Именно на тази плоскост и ръководена от данните по делото на РС Гълъбово,
настоящата инстанция приема, че пред нея се установяват данни, които засягат
допустимостта на жаления въззивен съдебен акт, постановен от РС Гълъбово.
Видно е, че „БРИКЕЛ“ ЕАД e
подало своята жалба против НП № 127/10.04.2023г. чрез административно
наказващият орган, където жалбата е заведена под вх. № ПО-04-2521-1 на
03.05.2023г. Данните от делото на РС сочат, че въпросното НП е връчено на
упълномощен представител /факт, който не се оспорва пред РС/ на 18.04.2023г.
/вж. известие за доставяне на л. 19 от делото на РС/. Съгласно относимата редакция на чл.59, ал.2 от ЗАНН, НП може да се
обжалва от нарушителя в четиринадесети
дневен срок от връчването му. Съобразно на безспорните данни, че връчването
на НП е извършено на датата 18.04.2023г., то приложено правилото на чл.59, ал.2
от ЗАНН, срокът за неговото оспорване пред съда е бил до 02.05.2023г. вкл.,
който е присъствен /работен/ ден. Както се посочи вече по-горе, данните сочат,
че жалбата е подадена чрез ОНО на следващият ден – 03.05.2023г., когато е и входирана. РС не е съобразил тези данни, като в
противоречие на тях и бланкетно е възприел извод, че
жалбата е допустима като подадена в установения за това срок.
Правилното установяване на обстоятелството дали е бил спазен
срокът за подаване на жалбата против НП № 127/10.04.2023г. е от значение за
допустимостта на въззивното решение. РС обаче е следвало да установи, макар и
да не е повдиган спор, по безспорен начин факта на подаване на въззивната жалба
в преклузивния срок, като събере по надлежния ред доказателства
за това. Същият е следвало да остави без движение жалбата или да даде
задължителни указания в тази насока на жалбоподателя, чиято е доказателствена
тежест за факта дали е в срок оспорването му. В случая се касае за установено
неспазване на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от само един ден и безспорното
удостоверяване дали е спазен срокът е от съществено значение, както за
процесуалната допустимост на жалбата на БЛИКЕЛ ЕАД, така и за валидността на
въззивното решение.
Настоящата инстанция обаче намира, че за правилното разрешаване на
спора относно допустимостта на подадената от „БРИКЕЛ„ ЕАД жалба против
процесното НП пред РС Гълъбово следва да бъде обследван и надлежно удостоверен
този факт, а доколкото пред РС няма безспорни писмени данни, които да го
удостоверят, се налага отмяна на въззивното решение и на това основание, и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като бъдат
дадени указания в насока събиране на доказателства от страната, носеща
доказателствената тежест относно обстоятелството спазен ли е срокът за подаване
на жалбата против НП №127/10.04.2023г., като на жалбоподателят „БРИКЕЛ“ ЕАД
бъдат дадени задължителни указания за удостоверяване моментът на подаване на
жалбата, като в случай, че жалбата е подадена по пощата, да се приложи съответното
писмено доказателство за това.
В случай, че се удостовери по надлежен начин срочността
на жалбата БРИКЕЛ ЕАД и бъде даден ход на делото, то при новото произнасяне
въззивният съд следва да съобрази задължителните указания, дадени с настоящото
решение, като разгледа административно -
наказателния спор по същество, а именно извършеното ли е от обективна
страна от наказаното лице нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС и законосъобразно
ли е ангажираната неговата административно-наказателно отговорност за същото.
По исканията за разноски, направени от пълномощника на касатора не
следва да има произнася от този състав в това решение, а то следва да бъде
разгледано от въззивния съд, съобразно изхода на делото при новото произнасяне
и в съответствие с извода за процесуална допустимост/недопустимост на жалбата
или основателност/неоснователност на същата.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 43 от 04.09.2023 г., постановено по АНД № 88/2023 г. по описа на Районен съд Гълъбово
и ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това
решение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.