№ 1073
гр. Бургас, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501385 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
3666/27.07.2022г. на РС-Айтос от Агенция „Пътна инфраструктура” с Булстат-
*********, представлявана от Тодор Василев - Председател на УС на АПИ, седалище
и адрес на управление в гр.София, бул.Македония №3, чрез упълномощен процесуален
представител юк.Сребрина Папизова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Цариградска № 30,
ОПУ-Бургас против Решение № 155/12.07.2022г. по гр.д.№ 437/2021г. по описа на
АРС.
С обжалваното решение е уважена регресна претенция на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК-********* за осъждане на АПИ да заплати на застрахвателя
сумата от 1022,13лв. за претърпени материални щети от самостоятелно ПТП -
преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на
13.07.2020г. при движение по републикански път III-208 в посока гр.Айтос в района на
с.Билка, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“, съгласно полица № 440120211008945, със срок на действие от 26.04.2020 г.
до 25.04.2021г., сключена между С. Л. И. – собственик на л.а.“Инфинити“ с рег № СВ
7898 ММ и застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на исковата молба – 12.05.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, като в тежест на въззивника са възложени и сторените от насрещната страна
разноски.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Твърди се
неоснователност на иска. По-конкретно се навежда, че насрещната страна не е
установила при условията на главно и пълно доказване съгласно разпределената
доказателствена тежест, че застрахователното събитие е настъпило на описаното в
исковата молба место и по описания начин. Счита, че не е доказан механизма на
настъпване на ПТП и наличието на причинна връзка между него и претърпените вреди;
1
не е установено наличието на дупка на пътя, точното й местоположение и размери,
разположението й на пътното платно, натовареността на движението по пътя,
скоростта на движение на водача на процесното МПС. На следващо место твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на ицискванията
на чл.12, вр.чл.235 ГПК, тъй като съдът не е обсъдил всички твърдения и възражения
на въззивника, съответно липсва обосновка защо едни се приемат, а други не. Моли
атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде
отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
В законния срок „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че АПИ като собственик
на процесния пътен участък е задължена да го стопанисва, поддърж в изправно
състояние, включително и да сигнализира незабавно препятствията по него. Счита, че
релевантните по делото факти са безспорно установени, включително е изяснен
механизма на процесното ПТП, чрез назначенаа по делото СТЕ. Моли, обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ
във вр. чл. 49 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред АРС е образувано по искова молба от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД против Агенция Пътна инфраструктура, с която се претендира
осъждането на АПИ да заплати на застрахователя-ищец сумата от 1022,13 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба пред съда, до окончателното й изплащане, представляваща изплатено от него
обезщетение за причинени материални щети по л.а.“Инфинити“ с рег № СВ 7898 ММ
от самостоятелно ПТП - преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно на 13.07.2020г. при движение по републикански път III-208 в посока
гр.Айтос в района на с.Билка, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско+“, съгласно полица № 440120211008945, със срок на действие
от 26.04.2020 г. до 25.04.2021г., сключена между С. Л. И. – собственик на
л.а.“Инфинити“ с рег № СВ 7898 ММ и застрахователя. Основание за изплащане на
посоченото обезщетение било попадането на автомобила на 13.07.2020г. през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно при движение по
републикански път III-208 в посока гр.Айтос в района на с.Билка. В резултат от
горното по автомобила са причинени щети, изразяващи се в увреда/странично срязване
на предна и задна гума с джанти, поради което след ПТП се е наложило
транспортиране на автомобила от „СБА“. За настъпилото застрахователно събитие е
подадено уведомление за щета № 44012132018433, представени са описи на претенция
и опис –заключение по щета. Ремонтът е бил възложен с възлагателно писмо от
27.07.2020г.и извършен от доверен сервиз на застрахователя „Инсауто Веркщат“
ЕООД, като гумите са били закупени от собственика на автомобила С. И., съгласно ф-
ра № 12809/31.07.2020г.. След отремонтирането автомобила е бил предаден с
двустранно подписан протокол от 15.08.2020г.. Застрахователя е изплатил за
транспортиране на автомобила на сдружение „Съюз на българските автомобилисти“
сумата от 372,96лв.; съответно за закупуване на два броя гуми на собственика сумата
от 400,20лв. и за смЯ. на два броя гуми и джанти на доверения сервиз „Инсауто
2
Веркщат“ ЕООД сумата от 248,97лв.. Предвид горното се претендира сбора от горните
изплатени суми от въззивника.
След изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на заплатеното
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди, че процесното ПТП е
настъпило поради наличие на необезопасено препятствие на пътното платно-дупка,
настъпило на републикански път, а ответникът носи отговорност за поддръжката на
пътя като негов собственик. Ето защо е заведен настоящият иск за заплащане на
горната сума, след като отправената покана до А“ПИ“ за заплащането й е останала без
резултат. Ангажирани са доказателства.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление – Бургас, е оспорила иска изцяло в депозирания писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК като неоснователен. Отделно от това се сочи, че водачът е управлявал с
несъобразена скорост, поради което е налице съпричиняване в настъпването на
вредоносния резултат, а последното от своя страна е основание за приложение на
разпоредбите на чл.52 и чл.83 ЗЗД, респ. да се намали размера на отговорността
съобразно поведението на водача.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и С. Л. И. – собственик на
л.а.“Инфинити“ с рег № СВ 7898 ММ е сключена застраховка „Каско+“, съгласно
полица № 440120211008945, със срок на действие от 26.04.2020 г. до 25.04.2021г..
На 13.07.2020г. около 17,00ч. при движение по републикански път III-208 в
посока гр.Айтос в района на с.Билка л.а.“Инфинити“ с рег № СВ 7898 ММ е
претърпял самостоятелно ПТП при преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътя, в резултат на което са увредени предна и задна десни
гуми с джанти. По тази прична автомобила е бил репатриран с помощта на пътна
помощ осигурена от „СБА“.
Във връзка с настъпилото ПТП е подадено уведомление за щета №
44012132018433, представени са описи на претенция и опис –заключение по щета. При
заявяване на щетата собственикът е посочил, че по пътя са липсвали указания, че пътя
е в лошо състояние, като по пътя е имало ммножестно неравности и дупки, на места е
имало стар асфалт, а на места е липсвал такъв, поради което скоростта на движение на
автомобила е била около 30км./ч. При движението автомобила е преминал през дупка,
която не е могъл да избегне поради насрещно движение. Веднага след настъпване на
самостоятелното ПТП първопо телефона са уведомени тел.112, след това СБА, КАТ и
застрахователя. Ремонтът е бил възложен с възлагателно писмо от 27.07.2020г. и
извършен от доверен сервиз на застрахователя „Инсауто Веркщат“ ЕООД.
Съгласно заключението по изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че застрахователя е изплатил по щета № 44012132018433
общо сума в размер на 1022,13лв., както следва: за транспортиране на автомобила на
сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ сумата от 372,96лв.; съответно за
закупуване на два броя гуми на собственика сумата от 400,20лв. и за смЯ. на два броя
гуми и джанти на доверения сервиз „Инсауто Веркщат“ ЕООД сумата от 248,97лв..
От заключението и защитата му от вещото лице изготвило допуснатата и
приета като обективно изготвена, безпристрастна и пълна САТЕ се установява, че
описаните щети е възможно да настъпят вследствие преминаването през препятствие,
съответстващо на описаното в исковата молба. Експертът също така е категоричен, че
щетите, описани по застрахователна преписка във връзка с процесното ПТП, могат да
3
настъпят вследствие на последното, тъй като видно от снимковия материал е наличе
разрязване на страниците на предна и задна дясна гума, а те не осъществяват контакт с
пътната настилка, а е технически невъзможно дори при неравномерно износване на
гумите или при по-ниско налягане от зададеното от производителя да се получат
такива срезове при движение. Така според експерта гумите са били срязани от натиск
на борда на джантите при пропадане на колелата на автомобила в дупката на пътя или
при излизане от нея. Видно от заключениетопри преминаване през дупка с
приблизителни размери 0,50/0,60м. и движение на автомобила с около 30км./ч.
отговаря да предизвика констатираните увреждания по гумите, като е направен
обстоен и подробен анализ на механизма на увредата, вкл.тежест на автомобила,
налягане на гумите при неравности по пътя и др.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените
с въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право
срещу ответника (въззививаем) АПИ се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ
отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението
на възложена работа.
Уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД
е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга -
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
При всичко така изложено, БОС споделя изцяло по реда на чл.272 ГПК
изводите на районния съд относно наличие на доказателства за наличие на валидно
правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя -
ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие и заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия, както и
наличие на причинно-следствена връзка между настъпилата вреда на описаното МПС и
противоправно поведение на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството
й на гражданско-правен субект, носител на задължението да поддържа
републиканската пътна мрежа. По делото са събрани писмени доказателства,
установяващи мястото на настъпването на застрахователното събитие, от където
4
автомобила е взет и транспортиран от „СБА“. Посредством експертизата е установена
причинно-следствената връзка между получените увреди-странично разрязване на
гумите, в част, която няма съприкосновение с пътната настилка и се получава точно по
описания в писмените доказателства начин, а именно при движение от 30км./ч. от
натиск на борда на джантите при пропадане на колелата на автомобила в дупката на
пътя или при излизане от нея,. Съдът намира, че заключението по САТЕ следва да бъде
кредитирано, тъй като е пълно, всестранно и задълбочено мотивирано, като изводите
на вещото лице относно причините за ПТП напълно кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото. Ето защо съдът изцяло възприема изводите на
вещото лице относно механизма на процесното ПТП, пряката и непосредствена
причинна връзка между състоянието на пътя и увреждането на автомобила, както и
относно липсата на съпричиняване на вредите от страна на водача на процесния
автомобил.
По делото е установено, че път III-208 „Варна-Дъскотна-Айтос“ е
републикански път, включително и участъка преминаващ през с.Билка е
републикански път в границите на урбанизирана територия на населеното място
съгласно чл.9, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, като този републикански път се
стопанисва от АПИ-ОПУ-Бургас. Като такъв, на основание чл. 8, ал.2 от Закона за
пътищата същия е изключителна държавна собственост и се управлява именно от
ответника НА“ПИ“ съобразно повелята на чл.29, чл.30, чл.19, ал.1, т.1, ал.3, ал.5 и
чл.30 от ЗП, чл.167, от ЗДвП. Управлението и поддържането на пътя включва дейности
по общото ръководство и контрол на всички дейности, свързани с изграждането,
ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, възлагане и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането на
пътищата, както и с установяването, анализирането и отстраняването на причините за
възникване на ПТП. Дейностите по поддържането на републиканските пътища, следва
да бъдат извършвани съобразно транспортното им значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда. Така ответникът следва да осъществява
надзор по смисъла на чл.49 от ЗЗД за състоянието на пътя.
В заключение следва да се обобщи, че вредите по автомобила на ищеца при
процесното ПТП са настъпили вследствие неизпълнението на задължението на
ответника да поддържа в изправно състояние на пътното платно по републиканските
пътища, в частност посочената отсечка, така че да се осигури безопасността на
движещите се по него автомобили. Изложеното е достатъчно за ангажиране на
гражданската отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД. Отговорността по тази норма
на АПИ е обективна, като не е нужно да се установява кои са конкретните лица, които
не са изпълнили задълженията си за поддръжка на посочената част от републиканската
пътна мрежа, както и тяхната вина. Не са подкрепени с доказателства твърденията на
ответника за изключителна вина или съпричиняване на вредите от страна на водача на
лекия автомобил, както и тезата, че вредите са вследствие на случайно събитие или
непреодолима сила. Ето защо съдът приема, че искът за обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, предявен против възивника
е доказан по основание.
От съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че въззиваемото
застрахователно дружество е изплатило за причинената увреда по заведената щета №
44012132018433 следните суми за транспортиране на автомобила на сдружение „Съюз
на българските автомобилисти“ сумата от 372,96лв.; за закупуване на два броя гуми на
собственика сумата от 400,20лв. и за смЯ. на два броя гуми и джанти на доверения
сервиз „Инсауто Веркщат“ ЕООД сумата от 248,97лв..
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение,
5
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Сумата не е платена, което сочи на извод за ангажиране на отговорността
на ответника-въззивник.
Предвид изложеното се налага звод за потвърждаване на решението на АРС
като правилно и заканосъобразно.
С оглед изхода по делото в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се
следват направените в настоящата инстанция разноски в размер на 360лв. с ДДС за
адв.възнаграждение платими от А“ПИ“.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/12.07.2022г. по гр.д.№ 437/2021г. на РС-
Айтос.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с Булстат-*********,
представлявана от Т.Василев-Председател на УС на АПИ, седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.Македония №3, чрез упълномощен процесуален
представител юк.Сребрина Папизова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Цариградска № 30,
ОПУ-Бургас, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК-*********,
представлявана от адв. Мая Великова от БАК направените в настоящата инстанция
разноски в размер на 360лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6