РЕШЕНИЕ
№ 587
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20205330117039 по описа за 2020 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск на
„К.Д.ФРЕШ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добринище,
ул. „Васил Левски“ № 2А, представлявано от ****** Р.П.Б., чрез ****** Г., против
„ГРИЙНПАУЕР“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ****** В.А.В. и И.М., със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4003, район р-н Северен, ул. „Борба“ № 8, ап.
10 за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11
733.49 лв. /единадесет хиляди седемстотин тридесет и три лева и 49 ст./, платена на
отпаднало основание като авансово плащане по сключения между страните договор за
доставка на два броя инсталации УП – 3м „ЕВРО“ по договор за възлагане на доставка от
********** и данъчна фактура №*********/*******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ******** - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10807 от 10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20170/2019 г.
на РС-Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между „К.Д. ФРЕШ“ ЕООД в качеството му на
ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „ГРИЙНПАУЕР" ЕООД в качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ е сключен
договор за възлагане на доставка от *********. По силата на договора изпълнителят е
следвало да достави на възложителя три неупотребявани инсталации за производство на
дървени въглища модел УП - Зм „Евро“ срещу възнаграждение в общ размер на 171 545.28
лв. без ДДС, съответно 205 854,34 лв. с ДДС, съобразно чл. 4 от договора. В изпълнение на
своите ищецът сочи, че е заплатил на ответника следните суми: по данъчна фактура
№********/****** сума в размер на 51354.04 лв. с ДДС - авансово плащане за доставка на
една инсталация УП - Зм „Евро“; по данъчна фактура №*******/******* сума в размер на
13401.18 лв. с ДДС като окончателно плащане за една инсталация УП - Зм „Евро“; по
данъчна фактура №*********/******* сума в размер на 11733.49 лв. с ДДС - авансово
плащане за оставащите два броя инсталации УП - Зм „Евро“. Твърди се, че като насрещна
1
престация по договора ищецът е получил единствено една от договорените три броя
инсталации за производство на дървени въглища, като за оставащите две е заплатил аванс,
който поради изтичане на шестмесечния срок за изпълнение, за който е сключен договора,
съгласно чл. 2 от същия, както и поради неизпълнение на задължението на изпълнителя да
достави останалите две машини, подлежи на възстановяване на възложителя. Изложено е, че
за процесната сума е издадена заповед за изпълнение, която не е стабилизирана с оглед
уважено възражение по чл. 423 ГПК.
Ответникът „ГРИЙНПАУЕР“ ЕООД, представляван от *** Г., възразява за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва, че посочените в исковата молба
обстоятелства не отразяват действителните уговорки между страните по сключения договор
от ******** Съгласно клаузите на този договор, ищецът е възложил на ответника да достави
три броя инсталации за производство на дървени въглища, съгласно приета оферта на
изпълнителя и изискванията на възложителя, на обща стойност 205 854.34 лева с ДДС.
Цената по договора е за три броя инсталации, като се обосновава, че всички клаузи на
договора се отнасят за трите броя инсталации, представляващи предмет на договора.
Изтъква се, че в подписания договор между страните са договорени облигационни
отношения, развитието на които в съвкупност рефлектира върху всяка доставка поотделно.
В този връзка се оспорва, че не отговаря на действителното положение твърдението
на ищеца, че сумата от 11 733,49 лв. с ДДС е платена като авансово плащане за два броя
инсталации. Твърди се, че съгласно уговореното в чл. 4 ал.2 т. 1, възложителят е следвало да
извърши авансово плащане в размер на 25 % от общата цена на договора общо в размер на
51 354,03 лева за трите инсталации. Такова плащане ищецът е извършил, като е издадена
фактура №*********/*******. Преди извършване на доставката на първата инсталация,
ищецът е следвало да извърши междинно плащане в размер на 1/3 от уговорената сума в
чл.4 ал.2 т.2 от договора. Междинното плащане е в размер на 133 520,50 лв.,
представляващо 65% от общата цена на договора. Оттам се обосновава, че при готовност за
доставка на първата инсталация възложителят е следвало да плати 1/3 от тази сума по
междинно плащане или 44 506,66 лева, като при доставката следва да бъде платена остатъка
от сумата по договора или 10 % от стойността на една инсталация, възлизаща на 6
861,81лева. Поради това плащането на сумата от 13 401,18 лв. се твърди, че не може да
представлява окончателно плащане на първата инсталация. С плащането на сумата от 51
354,04 лева възложителят е платил 25 % от стойността на всяка една трите инсталации, като
само една трета от авансовото плащане по чл.4 ал.2 т. 1 от договора възлиза на 17 118,01
лева, представлява аванс за първата инсталация, а с плащането на следваща сума от 13
401,18 лева на *******, ищецът е платил част от цената на същата инсталация. Обоснова се,
че стойността на една инсталация, в най-добрия случай за възложителя, е 1/3 от общата
стойност на целия договор и възлиза на 68 618,11 лева. Ищецът е платил аванс за първата
инсталация общо в размер на 17 117,01 лева на ******** и още 13 401,18 лева на
********** или общата заплатена сума за първата инсталация е 30 519 лева, като остава
неиздължена сума от 38 101,70 лв. Съобразно чл.4 ал.2 т.2, ищецът е следвало да плати поне
една трета от уговорената цена на междинното плащане - 44 506,66 лева и остатъкът в
размер на 10 %, равняващо се на 6861,81 лева, за да се приеме, че е заплатил изцяло първата
инсталация.
С оглед изложеното се развиват съображения, че при неплащане на уговореното в
чл.4 ал. 2 т. 2 междинното плащане, ищецът е изпаднал в забава, като се сочи, че е без
значение как е именувано плащането на сумата от 13 401,18 лева, тъй като тя се явява
абсолютно недостатъчна както да покрие междинното плащане, така и да се приеме, че
цялата сума на първата инсталация е платена. Твърди се, че дори и ищецът погрешно да
счита, че цялата сума в размер на 51 354,04 лева, представляваща авансово плащане за трите
инсталации, всъщност е плащане изцяло само за първата инсталация, като заплаща следваща
сума само в размер на 13 401,18 лева, отново е неизправна страна по договора, тъй като
2
стойността на една инсталация е 68 618,11 лева, като остава неиздължена сума в размер на
3863,61 лева. Плащането на сума от 64 755,20 лева, включващо целия аванс за трите
инсталации от 51 354,04 лв. и още 13 401,18 лева, не представлява пълната дължима цена за
една инсталация, която се твърди да е в размер на е 68 618,11 лева. Възразява се, че този
начин на плащане не отговаря на клаузите по договора, тъй като се изчерпва платеният
аванс по договора за останалите две инсталации. Възразява се, че поради неизвършване на
междинно плащане съгласно чл.4 ал.2 от договора, ответникът има право да задържи, като
компенсация сумите по извършеното авансово плащане, съобразно уговореното в чл.28 ал. 2
от договора, раздел IХ ОТГОВОРНОСТ И САНКЦИИ.
Признава се обстоятелството, че срокът за доставка на инсталациите по договора е 6
месеца, но договорът между страните не е обвързан със срок, след изтичането на който
действието му се прекратява. Уговореният 6-месечен срок е за изпълнение на задълженията
на доставчика, ако възложителят е изпълнил своите задължения, след настъпването на който
длъжникът изпада в забава, но договорът не се прекратява автоматично с настъпване на
срока. Твърди се, че в конкретния случай след доставянето на първата инсталация,
възложителят не е изпълнил задълженията си да извърши уговорените плащания по
договора, като дори цялата стойност на първата инсталация не е платена. След заплащане на
сумата от 11 733,49 лева на ******* за следващите две инсталации, последният е заявил, че
в момента изпитва финансови затруднения и впоследствие ще изпълни задълженията си,
след което от страна на изпълнителя са последвали многократни безуспешни опити за
връзка с възложителя. Липсата на съдействие от страна на възложителя и непредоставяне на
необходимата информация е забавило по-нататъшното изпълнение на доставките на
следващите две инсталации. Твърди се, че ответникът е бил принуден да спре да изпълнява
договора, тъй като не му е била платена дори пълната цена на първата инсталация, а
желанието на възложителя е било да се спре временно изпълнението на същия.
Сочи се, че възложителят не е прекратил договора поради невъзможност за плащане,
уговорено в чл.45 ал.3 от договора и че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца
за заплащане на уговорената цена. Ответникът не е могъл да изпълнява задълженията си за
доставка на следващите инсталации, тъй като ищецът е изпаднал в забава за плащане.
Нарушаването на задълженията на възложителя по договора е оказало пряко и
непосредствено влияние върху неизпълнението на задължението на изпълнителя.
Извършеното авансово плащане по договора за трите поръчани инсталации в размер на 51
354,04 лева, което представлява аванс и за другите две инсталации, е било изчерпано още
при доставката на първата инсталация и реално ответникът е останал без заплатен аванс по
договора за доставката на следващите две инсталации.
Изложено е, че ако ищецът е твърдял, че е налице виновно неизпълнение от страна на
ответника, то той е следвало да отправи писмено предупреждение, в което да посочи
разумен срок да привеждане на изпълнението в съответствие с условията на договора.
Възразява се, че това, което ищецът е пропуснал да уточни в исковата молба е дали
договорът е развален, съобразно клаузата на чл.45 от договора, която кореспондира изцяло
със законовата хипотеза на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за едностранно разваляне на договора, тъй
като не е имал основание за това. Твърди се, че от изявленията в исковата молба не може да
се установи прекратен ли е договорът, кога, по какъв ред, причина и основание, с оглед на
липсата на надлежно отправено предизвестие от възложителя за разтрогване на
облигационната връзка. Изтъква се, че процесният договор не е развален едностранно от
ищеца, за който съответно не съществува каквото и да е основание за неговото разваляне и
няма никакво основание да претендира връщане на т.н. от него аванс за другите две
инсталации. С оглед изложеното се обоснова неоснователност на предявения иск, а в
случай, че се приеме, че договорът е развален, се иска бъде уважено направеното
възражение за прихващане, уточнено в проведеното открито съдебно заседание, със
следните суми: 26 306,45 лева, представляващи неплатена продажна цена за първата
3
доставена машина и със сумата от 34 235,02 лева – неустойка по чл. 28, ал. 2 от договора.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, приема предявеният иск за допустим и
основателен, по следните съображения:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, а и не е налице спор, че
между „К.Д. ФРЕШ“ ЕООД в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „ГРИЙНПАУЕР" ЕООД в
качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ е сключен договор за възлагане на доставка от *********,
по силата на който ответникът е следвало да достави на ищеца три неупотребявани
инсталации за производство на дървени въглища модел УП - Зм „Евро“ срещу
възнаграждение в общ размер на 205 854,34 лева за трите машини. Няма спор, че една от
машините е доставена и монтирана, като изпълнението е прието от възложителя-ищец. По
делото е разпитан свидетелят В., който е **** на ****** на дружеството ответник, по
изясняване факти и обстоятелства от значение за тълкуване волята на страните, като в тази
връзка следва да се изтъкне, че ограниченията по чл. 164, ал. 1 ГПК не намират приложение.
Свидетелските показания са допустими, когато с тях се изясняват факти от значене за
тълкуване клаузите на договор, макар и с него да е поето задължение на стойност над 5000
лева. Ето защо съдът може да цени свидетелските показания именно в тази насока, като е
недопустимо с тях да се установяват обстоятелства от значение за изпълнението и
прекратяването на договорното правоотношение, по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 5
ГПК. Съдът кредитора свидетелските показания относно това, че машините, предмет на
договора, са идентични, като в договора страните са посочили общата им стойност. Ето
защо съдът достига до извод, че страните, договаряйки обща сума, всъщност са посочили
аритметичния сбор на цената на трите машини. Така уговорената цена обаче не може да
наведе на извод, че изпълнението е обусловено от доставката и на трите машини, с оглед
интереса на кредитора, нито пък че интересът на изпълнителя би бил накърнен, ако бъде
заплатена стойността само на една от машините, при положение че тя е доставена и приета
от възложителя. Процесният договор по своята правна същност представлява договор за
изработка, тъй като с него дружеството ответник е поело задължение да достави и монтира
машини, които представляват инсталации за производство на дървени въглища, съобразно
индивидуалните нужди на възложителя по предварително зададени спецификации.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът-възложител е
заплатил на ответника следните суми: по данъчна фактура №***********/********* сума в
размер на 51354.04 лв. с ДДС; по данъчна фактура №********/********** сума в размер на
13401.18 лв. с ДДС; по данъчна фактура №*********/********* сума в размер на 11733.49
лв. Въпросните фактури са издадени и подписани от представител на дружеството ответник,
като същите представляват изходящи от ответника частни свидетелстващи документи що се
отнася до основанието, на което са осъществени посочените в тях плащания.
Ищецът поддържа, че с първите две фактури изцяло е заплатена стойността на
доставената машина, а с третата фактура е платен аванс за доставка на останалите две
машини. Сочи, че двете машини не са доставени, а договорът е развален, поради което
претендира връщане на платения аванс. Възраженията на ответника могат да бъдат сведени
до това, че договорът не е развален, поради което суми на отпаднало основание не се
дължат, а в условията на евентуалност, че с платените суми по трите фактури, всъщност
ищецът е заплатил аванс за всяка от трите машини, поради което не е платил в цялост цената
за доставената машина, за която ответникът има вземане в размер на 26 306,45 лева, с което
прихваща. Ответникът сочи, че има право да задържи като неустойка платения аванс за
останалите две машини, както и че има вземане за неустойка в размер на 34 235,02 лева -
неустойка по чл. 28, ал. 2 от договора, с което също навежда възражение за прихващане.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор е развален по реда на чл.
87 ЗЗД за недоставените две машини. Намира за неоснователни наведените от ответника
4
възражения за прихващане, като приема, че вземанията, с които се прихваща не
съществуват, като съображенията за това са следните:
С чл. 4, ал 2 от Договора, страните са уговорили схема за плащане в три пункта както
следва: сумата от 51 354,03 лева - авансово плащане на 25 % от цената на договора в срок от
десет работни дни от получаването на проформа фактура, издадена от ответника; междинно
плащане в размер на 133 520, 50 лева, представяща 65 % от цената, в срок от пет работни
дни от получаването на проформа фактура, издадена от ответника; окончателно плащане на
остатъка до пълния размер. В чл. 28, ал. 2 от Договора е уговорена неустоечна клауза,
според която изпълнителят има право да задържи като компенсация сумата за авансово
плащане, ако възложителят не изпълни задължението за междинно плащане, като общият
размер на неустойката е ограничен до 25 % от стойността на Договора.
При анализ на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Договора прави впечатление, че
абсолютно всички плащания по договора са обусловени от издаването на проформа фактура
от страна на изпълнителя, която фактура играе ролята на покана за плащане. Тоест, за да
изпадне възложителят в забава, е било необходимо отравянето на покана, считано от която
тече срокът за изпълнение на паричното задължение. Още тук следва да се отбележи, че
изцяло некореспондиращи с клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора са наведените от ответника
възражения и оспорвания, че трите машини имат еднаква по размер цена, като и че всяко
едно от предвидените по чл. 4, ал. 2 плащания трябва да се отнесе към изпълнение на
съответната част от задължението за заплащане на цената на всяка от машините поотделно.
Такъв извод от клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора не може да се направи, тъй като цената за
трите машини е определена общо, като е напълно възможно някоя от тях да е на по-ниска
или на по-висока стойност в сравнение с другите две, с оглед конкретните им технически
характеристики и спецификите при въвеждане в експлоатация.
Установява се, че ответникът е издал фактура №********/********** за сума в
размер на 51354.04 лв., представляваща авансовото плащане, уговорено в чл. 4, ал. 2, т. 1 от
Договора, като тази сума е платена от ищеца. След това ответникът е следвало да издаде
фактура съгласно уговорено в чл. 4, ал. 2, т. 2 от Договора за така нареченото междинно
плащане. Вместо това обаче е ответникът е издал данъчна фактура №*********/******** за
сума в размер на 13401.18 лв. с ДДС, в която като основание за плащането е посочено
„**********************“. Ответникът е издал трета данъчна фактура
№********/********* за сума в размер на 11733.49 лв. с ДДС, като в нея е посочено, че
сумата представлява авансово плащане за оставащите два броя инсталации УП - Зм „Евро“.
Както бе вече изтъкнато, между страните не е налице спор, че ищецът е заплатил сумите по
всяка една от трите фактури, като по делото са представени доказателства за осъществените
плащания. Изхождайки от направените във фактурите изявления, и най-вече от посочените
от ответника основания за плащане, който са приети от ищеца, тъй като същият е престирал,
съдът приема, че установената в чл. 4, ал. 2 Договора схема за плащане е променена в хода
на изпълнението, и то по волята на страните. Когато страните са уговори плащане по приета
от тях схема, няма пречка по тяхно взаимно съгласие тези договорки да бъдат променени.
След плащането на аванса и доставката на първата машина, ответникът е издал фактура за
сумата 13401.18 лева, представляваща остатъчната цена на тази машина. Фактурата
представлява изходящ от ответника частен документ, установяващ неизгоден за тази страна
факт, а именно, че страните са приели, че следва да се отклонят от установения в договора
начин плащане, като и че стойността на доставената машина се равнява на платения аванс
плюс доплащането, осъществено с плащането на втората фактура. Този извод се подкрепя и
от издадената трета фактура, в която е посочено, че сума в размер на 11733.49 лв. с ДДС,
представлява авансово плащане на цената на останалите две машини, които не са доставени,
като именно това е и размерът на исковата претенция. При така развилите отношения между
страните не може да се приеме, че ищецът е бил забава. В края на краищата последният е
изпълнявал в срок всяко едно от претендираните от ответника вземания, като без правно
5
значение е обстоятелството по какви съображения страните са се отклонили от установената
в чл. 4, ал. 2 от Договора схема за плащане, т.е. дали това се дължи на финансови или
технически затруднения. След като ответникът е издал фактури, в които е посочил
основанията за плащане, а ищецът платил сумите по тях, то е очевидно, че отклонението по
чл. 4, ал. 2 е по взаимно съгласие. Фактурите имат двояка правна природа – от една стана
същите са първични счетоводни документи, а от друга частни документи отразяващи
волеизявления между страните.
С плащането по третата данъчна фактура №******/******* ищецът е престирал
сума в размер на 11733.49 лв. с ДДС като авансово плащане за останалите две машини,
предмет на договора. Няма спор, че ответникът не доставил тези машини, с което същият е
станал неизправна страна по сключения двустранен договор. С покана /***/, връчена на
********, ищецът е поискал връщане на платената в аванс сума, позовавайки се
неизпълнението на задължението за доставка на двете машини, като е определил срок за
плащане. Именно тази покана по своето смислово съдържание представлява изявление за
разваляне на договора в тази му част. Доставката на първата машина е приета от
възложителя и заплатена на изпълнителя, като изводимо от съдържанието на издадените от
ответната страна фактури се налага извод, че страните са приели договорът да запази
действие в тази част. Следва да се изтъкне, че уговорката, по силата на която едно лице се
задължава да достави три машини, а друго да му заплати възнаграждение, съставлява три
самостоятелни договора, ако са налице равноценни от гледище на интереса на кредитора
престации, изводимо от тълкуване волята на страните. Следва да се отбележи, също и че в
хода на делото от ищеца е направено повторно изрично изявление за разваляне на договора
поради неизпълнение, което изявление би породило правен ефект като новонастъпил в хода
на делото юридически факт, както и че самата искова молба в случая играе ролята на
изявление за разваляне на договора. С предявяване на искова молба, с която се претендират
последиците от разваляне на договор изявлението за разваляне на договора достига до
другата страна с връчване препис от същата при възможност за писмен отговор – чл.131
ГПК. В този см. решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 6836/2013 г. на ВКС, III г.о.;
решение № 233 от 21.12.2013 г. по т. дело № 514 /2012 г. на ВКС, I, т.о. и др.
Неоснователни са наведените от ответника възражения за прихващане. Ответникът
няма вземане за заплащане на част от продажната цена на доставената машина, като
съображенията за това съдът изложи по-горе. Облигационната връзка в тази и част е
погасена чрез изпълнение. Ответникът няма вземане и за неустойка по чл. 28, ал. 2 от
Договора, тъй като ищецът не е бил в неизпълнение на задължението за междинно плащане
по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Договора. Както бе вече изтъкнато по делото няма доказателства
ответникът да е поканил ищеца да заплати сумата по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Договора, а и са
налице убедителни доказателства, сочещи на предоговаряне на определената първоначално
разплащателна схема.
По изложените по-горе съображения, се налага извод, че исковата претенция следва
да се уважи в цялост.
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски за заповедното и
исковото производство, включително и за производството по чл. 423 ГПК, което е част от
заповедното. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала
благоприятен изход на делото в съответната инстанция, като според разясненията ТР №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат действително направените и доказани
разноски. Производство по чл. 423 ГПК е аналогично с отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, като
според разясненията на цитираното тълкувателно решение, по аналогия, разноските
подлежат на присъждане в исковия процес. Съдът приема, че ищецът има право на разноски
съобразно приложения по делото списък по чл. 80 ГПК, за държавни такси и адв.
възнаграждение. Против претендираното адв. възнаграждение не е направено възражение за
6
прекомерност, като разноските възлизат общо на сумата от 3024, 94 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „ГРИЙНПАУЕР“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ****** В.А.В. и И.М., със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив 4003, район р-н Северен, ул. „Борба“ № 8, ап. 10 дължи на
основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД на „К.Д.ФРЕШ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Добринище, ул. „Васил Левски“ № 2А, представлявано от *******
Р.П.Б., сумата от 11 733.49 лв. (единадесет хиляди седемстотин тридесет и три лева и 49 ст.),
получена от ответника на отпаднало основание като авансово плащане по сключения между
страните договор за доставка на два броя инсталации УП – 3м „ЕВРО“ по договор за
възлагане на доставка от ********* и данъчна фактура №*******/*******, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от ******** - датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****** от ******* по ч.гр.д. №
****/***** на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ГРИЙНПАУЕР“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на „К.Д.ФРЕШ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 3024, 94 ( три хиляди и
двадесет и четири лева и 94 ст. ) лева – разноски за заповедното, исковото и производството
по чл. 423 ГПК – ч.гр.д. № ****/***** на ОС-Пловдив, за държавни такси и адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7