Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260348 /12.07. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На единадесети май
Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 00510 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №14-0000859
от 15.02.2021г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Перник, на “****” ЕООД, гр. Бургас, представлявано от управителя Д. Д.
А., е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от КТ, за това, че при извършване
на проверка по спазване на трудовото законодателство на “****” ЕООД, гр. Бургас, се установило, че дружеството, в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е сключило два
пъти на основание чл.67, ал.1, т.1, вр.
чл.70, ал.1 от Кодекса на труда трудов договор със срок на изпитване за една и съща работа с един и същ работник в
едно и също предприятие - нарушение на чл.70, ал.5 от Кодекса на труда.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от “****” ЕООД, гр. Бургас,
представлявано от управителя Д. Д. А., с която се моли за отмяната му. Излагат
се възражения, че нарушението не е извършено, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при неспазване на императивни процесуални правила и
в нарушение на материалния закон. Алтернативно се излагат доводи за маловажност
на извършеното нарушение, като се застъпва тезата за приложимост на нормата
на чл.28“а“ от ЗАНН, а алтернативно - за
реализиране отговорността на работодателя съобразно
привилегирования състав на чл.415в от КТ.
В съдебното производство представител
на жалбоподателя не е участвал . Преди даване ход на делото в съдебно заседание
е депозирано допълнително писмено
изложение, в което е изразено желание за разглеждане на делото в
отсъствие на законния представител на ЮЛ, респ. на негов пълномощник, поддържат
се тезите в жалбата и се излагат допълнителни доводи в тяхна подкрепа.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ю.к. М.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира обжалвания
административен акт да бъде потвърден, като издаден при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.70, ал.5 от Кодекса на труда. Същото е
установено с акт за установяване на административно нарушение №14-0000859 от 18.01.2021г.,
съставен от свид. Т.Б.Т. – гл. инспектор при Д“ИТ“ – Перник в присъствието на свид.
В.В.П. – инспектор при същата дирекция. Въз основа проверка за спазване на трудовото
законодателство на “****” ЕООД, гр.
Бургас, извършена по документи на 11.01. и на 18.01.2021г. в Д“ ИТ“ - Перник, контролните
органи констатирали, че “****” ЕООД, гр. Бургас, в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 18.09.2020г.
е сключил трудов договор №735 с лицето А.
К. А. с ЕГН ********** на основание чл.67, ал.1, т.1, във вр. с чл.70, ал.1 от
Кодекса на труда, който бил прекратен на 25.09.2020г. на основание чл. 71, ал.1
от КТ. Три дни по-късно работодателят отново сключил трудов договор
№766/28.09.2020г. с посочения работник на същото правно основание, който
договор бил прекратен на
05.11.2020г. на основание чл.71,
ал.1 от КТ.
Горните факти
били установени въз основа съдържащите се документи в трудовото досие на работника,
ведомост за заплати за м. 09.2020г., както и въз основа допълнително изисканите
от страна на контролните органи документи. Проверката била инициирана
по сигнал на същия работник - А. К. А. с ЕГН **********.
Констатациите
си инспекторите обективирали в протокол
за извършена проверка № ПР 2100333/18.01.2021г., връчен на пълномощник на 18.01.2021г.
Въз
основа на така направените констатации на същата дата срещу „****” ЕООД, гр. Бургас, в присъствието на
упълномощено лице, било образувано административнонаказателно производство с
цитирания АУАН, като актосъставителят –
свид. Т. приела, че ЮЛ, в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбата
на чл.70, ал.5 от Кодекса на труда.
При съставяне на акта пълномощникът подписал акта с възражение срещу него.
На 22.01.2021г. постъпило писмено възражение от „****” ЕООД, гр.
Бургас, входирано в Д“ИТ“ – Перник с № 21005425, в
което били изложени доводи, аналогични на тези в жалбата срещу издаденото наказателно
постановление.
На 15.02.2021
г. въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда ангажирал имуществената отговорност
на „****” ЕООД, гр. Бургас за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Т.Б.Т. и В.В.П., както и от приетите писмени доказателства: преписи на АУАН
№14-0000859 от 18.01.2019 г., протокол за извършена проверка № ПР
2100333/18.01.2021г., трудов договор №735/18.09.2021г., трудов договор №766/28.09.2020г., заповеди за
прекратяване на трудови договори №561/25.09.2020г. и №580/05.11.2020г., извлечение
от ТР, ведомост за заплати за м.09.2020г., служебни бележки за начален
инструктаж, справки за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ,
длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант“,
пълномощни, заповед №3-0035/29.01.2014 г. и № ЧР-1260/18.12.2017г. на изпълнителен директор ГИТ.
При извършване
на служебна проверка за законосъобразност съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения,
съврзани с процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението,
както и с приложението на материалния закон, обуславящи незаконосъобразност.
Нарушени са нормите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като не е извършено пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено.
В обстоятелствената част на акта са
изложени единствено факти относно последователното сключване и прекратяване на
два трудови договора със срок за изпитване между „Старт 3-2017“ ЕООД и лицето А.
А., като са конкретизирани датите и основанието на сключването им, както и
датите на прекратяване. Тези факти безспорно
са необходими и е следвало да намерят
място в съдържанието на акта и наказателното постановление, тъй като очертават обстоятелствата,
при които вмененото нарушението е извършено. Липсва обаче правна оценка на
същите, изразена в описание на конкретен състав на административно нарушение.
Обстоятелствата, при които
нарушението е извършено не представляват описание на нарушението. Последното изисква да са
очертани признаците от състава на
администартивнонаказателната норма,
която контролните органи са приели, че е нарушена с установеното
деяние.
Сочената като нарушена разпоредба в случая - чл.70, ал.5 от Кодекса на труда предвижда, че „за една и съща работа с един и
същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж“. Съставомерните признаци на нормата
изобщо не са отразени в обстоятелствената
част на съставения АУАН, а само частично са изводими от изложените факти свързани
с последователно сключените два трудови договора. В контекста на тези факти за
нарушителя изобщо не става ясно в какво точно се е проявило противоправното му
поведение /нарушил ли е конкретна забрана или
не е съобразил поведението си с императивно предписание/, особено след
като изобщо липсва констатация относно работата,
за която всеки от двата договора е бил сключен.
В опит нередовността в АУАН да
бъде отстранена, при издаване на наказателното постановление законният състав
на нарушението по чл.70, ал.5 от КТ е посочен, като е обоснован със същите фактически данни - относно датите и основанието за сключване
на двата трудови договора между страните, както и относно датите на
прекратяване на същите. Сред тези факти отново не се съдържат такива,
обосноваващи обективната страна на
административнонаказателния състав в частта относно идентичността на
работата, за която договорите със срок за изпитване са сключени, поради
което незаконосъобразността по отношение императивните реквизити по 42,
т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е санирана. .
Признаците от състава на
нарушението и обстоятелствата, относими към очертаването им следва да се
съдържат в обстоятелствената част на акта и постановлението, а не да се
извличат от други материали по преписката, чиято функция е да
подкрепят нарушението, не да запълват с конкретно съдържание признаците от състава му. В конкретния случай това
изискване не е изпълнено, което
съществено нарушава процесуалните правила и ограничава правото на защита на
привлечения към отговорност субект.
На следващо място, в нарушение на
императивните изисквания в чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в съдържанието
на акта и наказателното постановление не
е посочено мястото на извършване на нарушението. То е било установимо от съдържанието на по-късно сключения трудов договор на 28.09.2020г.
/означена като дата на нарушението/,
предвид отразените място на сключване на договора, респ. място на работа на
работника. Въпреки това задължителният реквизит не е намерил съответно
отражение в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Допуснатия пропуск освен че нарушава императивните изисквания към
съдържанието на акта и наказателното
постановление, не дава и възможност за установяване спазена ли е местната
подсъдност за разглеждане на делото, както и материалната компетентност на
актосъставителя и наказващия орган.
Констатираните от съда нарушения при описанието на нарушението,
правното му квалифициране и обстоятелствата, при които е
извършено поотделно и в съвкупност са съществени и са
неотстраними, което обосновава отмяна на
обжалванато наказателно постановление като незаконосъобразно.
По тази причина не се обсъждат
възраженията на жалбоподателя
по същество на спора –
законосъобразна ли е правната оценка на установените факти в казуса, има ли извършено нарушение и правилно ли е
приложен материалният закон .
Изхода на делото
мотивира отхвърляне на искането на пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят не претендира
разноски и не е доказано такива да са направени.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000859
от 15.02.2021г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Перник, с което на “****” ЕООД, гр. Бургас, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б*******, представлявано
от управителя Д. Д. А., на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение на чл.70,
ал.5 от Кодекса на труда.
Оставя без уважение искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ