Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството по делото е образувано по частна жалба на Кооперация за обслужване на земеделска дейност „Г.” със седалище и адрес на управление гр. Б. Ч., представлявана от председателя С.В.К. против определение № 140 от 29.02.2012г. по гр.д.№787/2011г.по описа на ПвРС, с което последният е уважил искането на молителите Н. Н. и Н. И. по чл.61 ЗК и е спрял изпълнението на решенията на Общото събрание на Кооперация за обслужване на земеделска дейност „Г.”, проведено на 10.09.2011г.до приключване на производството по делото. В частната жалба се навежда като отменително основание незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, изразяваща се в това, че в конкретния случай определението на районния съд е постановено след отбелязване на новия устав в ТР, което от своя страна обезсмисля обезпечителната нужда. На следващо място твърди, че следва да се съобрази определението на ВТОС по в.гр.д. 1371/2011 по описа на ВТОС, с което е посочено, че не е налице вероятна основателност на исковата молба. Иска отмяна на определението на ПвРС като неправилно и незаконосъобразно. В законоустановения едноседмичен срок не е депозиран писмен отговор на частната жалба. ВТОС след като се запозна с частната жалба и изтъкнатите в нея отменителни основания, извърши служебна справка по в.гр.д.№ 397/2012г. на исковата молба, с отговора на ответника по нея и приложените към тях писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е допустима като подадена в законноустановения по ГПК срок и от надлежна страна в процеса с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното обезпечение Районният съд е допуснал обезпечение по реда на чл.61 ЗК във вр.с чл.389 и сл. ГПК на предявения от ищците Н. Н. и Н. И. иск с правно основание чл.58 ЗК, чрез спиране изпълнението на взетите решения на проведеното Общо събрание на 10.09.2011г. до приключване на производството по гр.д.№787/2011г.по описа на ПвРС. Съдът намира така постановеният от ПвРС съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради следното: Пред ПвРС е предявен от двамата ищци против Г.” със седалище и адрес на управление гр. Б. Ч., представлявана от председателя Симо Владимиров Камбуров иск с правно основание чл.58 ЗК, с който ищците искат отмяна на взетите на проведеното на 10.09.2011г.общо събрание(ОС) решения, с които е приет нов устав като незаконосъобразни и противоречащи на ЗК и Устава на кооперацията. Посочените от ищците отменителни основания на взетите решения са липсата на покана по отношение на тях за свиканото Общо събрание. Приет е нов устав, ограничаващ правата на кооператорите по отношение на обстоятелството, че последните не могат да се представляват и заместват от пълномощници /които не са член- кооператори/.Посочват, че с исканата мярка по чл.61 ЗК е възможно кооперацията да продължи да провежда общи събрания по новия устав, ограничавайки правата на член-кооператорите. По делото е направена служебна справка с исковата молба, отговора на исковата молба и приложенията към тях, доколкото тези документи са приложени по висящо в.гр.д 397/2012г. по описа на ВТОС. Разпоредбата на чл.61 ЗК дава възможност на съдът, комуто е подсъден иска по чл.58 ЗК, а това е районният съд, да постанови спиране на обжалваното решение, взето от Общото събрание на кооперацията до постановяване на решение по делото. С иска по чл.58 ЗК законодателят е дал правна възможност на всеки член-кооператор да инициира упражняването на контрол за законосъобразност на взетите от ОС на кооперацията решения. За да допусне обезпечаването на иска съдът следва да прецени, че искът е допустим и вероятно основателен и при наличието на обезпечителна нужда.Тези три предпоставки следва да са да са налице кумулативно, като вероятната основателност на иска и наличието на обезпечителна нужда са регламентирани в закона, чрез посочването на изрични критерии за съда при преценката за тяхната наличност, а обезпечителната нужда е регламентирана в закона посредством изискването да е налице невъзможност или затруднение за реализирането на правата, които ще се признаят с решението, както и чрез изискването исканата от страната обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда. Вероятната основателност на иска се предпоставя от наличието на убедителни писмени доказателства/ събрани служебно от настоящия състав/, че твърдяното право от ищеца съществува, респ. отричаното право не съществува, като при липсата на такива доказателства законодателят е предвидил хипотезата за предоставяне на надлежна гаранция от страната, искаща обезпечението. В конкретния случай така предявеният иск е допустим и е налице обезпечителна нужда, която по принцип се предполага.Самият частен жалбоподател не оспорва наличието на тези две предпоставки, необходими за допускане на исканото обезпечаване на предявения иск. Наложена е и подходяща обезпечителна мярка.Същата е предвидена в чл.61 ЗК-спиране на изпълнението на решенията, взети от ОС, атакувани с ИМ, доколкото с приетия на Общото събрание от 10.09.2011г. устав се засягат съществени права на член кооператорите. По третата кумулативна предпоставка налице е вероятна основателност на исковата молба, предвид служебната справка с дело в.гр.д., предмет на който е проверка на решението на ПвРС на иска по чл. 58 ЗК. От приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, поискани от ищците, с които съдът следва да се съобрази, се установява, че искът е допустим и подкрепен с достатъчно писмени доказателства, установяващи неговата вероятна основателност –представени са всички приемани устави на кооперацията от 2004г. до настоящия момент. Кооперацията следва да осигурява възможност на всеки член на кооперацията за пряко участие или чрез надлежно упълномощен представител при вземане на решения от нейния най-висш орган-Общото събрание. Участието на член кооператора при вземане на решения е едно от най - съществените негови неимуществени права. Вероятно нарушение на тези права води до незаконосъобразност на взетите решения. С оглед на изложеното РС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Предвид изложеното, жалбата е неоснователна, поради което ВТОС. О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Определение №140/29.02.2012г. по гр.д.№787/ 2011г. по описа на Районен съд- гр. П.. Определението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |