Решение по дело №278/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер / 25.04.2019 година град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 27.03. 2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 278 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази:

Предявени искове, с правно основание по чл. 432, ал.1, вр. с чл.429, ал.3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 35 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 10.01.2018г. и сумата 928,08лв.. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от ищцата до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 10.01.2018г., около 09:45 часа, в гр. С.З., на кръстовището на ул. **и **възникнало ПТП между л.а. „Опел Зафира”, с peг. № **, управляван от водача Д.К.С., с ЕГН: ********** и ищцата в качеството й на пешеходец. Лекият автомобил се движил в посока от запад на изток по ул. **, като по същото време по северния тротоар на същата улица и в същата посока се движила ищцата. В зоната на регулираното със светофарна уредба кръстовище с ул. „Св. Отец Паисий“, при зелен сигнал на светофара, водачът на лекия автомобил предприел маневра „завой наляво“, като за целта се установил в средната част на кръстовището, изчаквайки преминаването на насрещно движещите се с предимство превозни средства. По същото време, при зелен сигнал на светофара, пешеходката П.Р. *** по обособената пешеходна пътека в посока от запад на изток. След преминаване на насрещно движещите се ППС водачът С. привел автомобила си в движение и в зоната на пешеходната пътека настъпил удар с ищцата, която била разположена с дясната си страна към автомобила. В резултат на настъпилия инцидент, водачът на лекия автомобил причинил по непредпазливост средна телесна повреда на П.П.Р., изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена става.

При извършена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установило, че към датата на ПТП - 10.01.2018г., л.а. „Опел Зафира” с peг. № ** е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Д.-О-З.” ЕАД по застрахователна полица № BG/06/117001608884, валидна от 08.06.2017г. до 07.06.2018г.

Местопроизшествието е било посетено от служител на ОД на МВР - С.З. и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който е видно, че алкохолната проба на виновния водач Д.С. е отрицателна.

За станалото ПТП е образувано ДП №4/2018г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З. и пр.пр. №199/2018г. по описа на РП - С.З.. След внесено от прокуратурата в съда споразумение, сключено със защитника на виновния водач Д.С., е образувано НОХД №1808/2018г. по описа на PC - С.З.. С Определение, постановено в о.с.з., проведено на 12.07.2018г., е одобрено постигнатото между страните споразумение, съгласно което обвиняемият Д.К.С. се е признал за виновен в това, че на 10.01.2018г., в гр. С.З., при управление на МПС - л.а. „Опел Зафира” с peг.№ **, нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, в частност: чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към „престарелите хора”, но не е сторил това; чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП - „Когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека”, но не е сторил това, като по непредпазливост е причинил на П.П.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.З, предложение последно, буква „а”, предложение второ, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК. За извършеното престъпление на основание чл.343, ал.З, предложение последно, буква „а”, предложение второ, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предложение трето, вр. е чл.55, ал.1, т.1 от НК на обвиняемия е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Моли, да се има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая - одобреното от съда споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда) е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, ищцата сочи, че следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от ответника.

От Експертно решение №0654, зае. №025 от 08.03.2013 г., издадено от ТЕЛК за Общи заболявания I състав при МБАЛ „**“ АД, С.З., е видно, че при извършено преосвидетелстване на ищцата са определени 100% степен на увреждане без чужда помощ пожизнено. В Експертното решение като водеща диагноза е поставена: Други форми на хронична исхемична болест на сърцето. Като общо заболяване се сочат: ХИБС; пристъпно предсърдно мъждене; хипертонична болест III кл. ст.; ИКМП; ХССН III ФК по НИХА; подагра; остеопороза - генерализирана артрозна болест - двустранна гонартроза в средна степен, спондилоартроза, деформация на двете ходила; двустранен неврит на слуховите нерви; хроничен пиелонефрит; хипотиреоидизъм. Посочено е, че П.Р. може да се обслужва самостоятелно в битово отношение.

Вследствие на претърпяното ПТП, от Епикриза към ИЗ №918 е видно, че ищцата е постъпила за оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „**“ АД, С.З., на 10.01.2018г. Ищцата е имала оплаквания, че след като била блъсната докато пресичала пешеходна пътека, паднала на земята и усетила силна болка в областта на таза отдясно, като изпитала и невъзможност да движи десния си крак. При извършен преглед е установено наличие на болка в областта на дясна тазобедрена става; установено е, че десният крак е скъсен, движенията са нарушени и е налице положителен симптом на „закованата пета“. Извършени са изследвания и консултации със специалисти, като при проведената консултация с психиатър е поставена диагноза: Де лирични епизоди. Назначена е медикаментозна терапия.

Ищцата посочва, че от Оперативен протокол №18 от 12.01.2018г. е видно, че под интубационна анестезия е извършена частична смяна на тазобедрената й става. Чрез латерален достъп до тазобедрената става е достигнато до фрактурата и е екстирпирана главата; шийката е резецирана по шаблон; направен е дебридман на меките тъкани; намерен е каналът на бедрената кост и е римиран. Поставена е частична бедрена ендопротеза, направени са репозиция, лаваж, дренаж, послоен шев и стерилна превръзка.

На 19.01.2018г. ищцата е изписана с подобрение, като й е поставена окончателна диагноза: Фрактура коли феморис декстра. Дадени са препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни; конците да се свалят на 12-14-тия ден от операцията. Препоръчан е щадящ режим на оперирания крайник и ходене с помощни средства, както и да се продължи профилактиката с НМХ. Посочено е, че ищцата се нуждае от ранна физикална терапия и рехабилитация.

Сочи се, че от Епикриза към ИЗ №1644/2018г. става ясно, че на 19.01.2018г. ищцата е постъпила в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „**“ АД, С.З.. При извършен преглед е установено наличието на декубитална рана в глутеалната област. Констатирани са болезнени и ограничени движения в тазобедрената става и в колянната става, както и липса на самостоятелна походка. Рехабилитационният потенциал е оценен като задоволителен. Направени са изследвания. Проведена е рехабилитационна програма и е назначена медикаментозна терапия. Извършена е консултация с хирург поради настъпили усложнения.

На 26.01.2018г. ищцата е изписана с подобрение по отношение на болевия синдром и двигателната активност. Увеличен е обемът на движение в дясната колянна става и дясната тазобедрена става. Сочи се, че ищцата е вертикализирана на помощни средства и че ходи с проходилка по равен терен под контрол от рехабилитатор. Свалени са конците от оперативната рана. Поставена е окончателна диагноза: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Дадени са указания за подходящ хигиенно-диетичен режим и адекватен двигателен режим. Назначена е медикаментозна терапия.

От Епикриза към ИЗ №2192/2018г., ищцата сочи, че е видно, че на 26.01.2018г. е постъпила по спешност в Клиниката по хирургични болести при УМБАЛ „**“ АД, С.З., с болки, оток и зачервяване в областта на глутеуса и сакрума. При извършен преглед са установени рани с некрози, зачервяване, оток, силна болка и данни за флуктуация в областта на сакрум и глутеуси. Направени са нужните изследвания и е назначена терапевтична схема с медикаменти. Проведено е консервативно антибиотично лечение и хирургична обработка, след което оплакванията отзвучали. Поставена е оперативна диагноза: Флегмона регио сакралис ет глукеи билатералис. При извършената оперативна интервенция е направен дебридман без изрязване на рана. От Оперативен протокол №22 от 29.01.2018г. ставало ясно, че след щателно почистване на оперативното поле трикратно с Браунол е инфилтриран Сол. Лидокаини 1%; извършено е ексцизионно почистване на девитализираните тъкани; взет е материал за микробиологично изследване; направено е обилно промиване с кислородна вода и Браунол; поставена е стерилна превръзка. Следоперативният период е протекъл гладко, без усложнения. На 31.01.2018г. ищцата била изписана в добро общо състояние. Поставена е окончателна диагноза: Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан. Дадени са препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и за извършване на контролни прегледи.

От Епикриза към ИЗ №2791 ставало ясно, че на 03.02.2018г. ищцата е постъпила за втори път в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „**“ АД, С.З., тъй като на 03.02.2018г. при падане в дома получила болка в оперирания крайник и деформация на същия. При извършен преглед е установено, че десен долен крайник е скъсен и външно ротиран. Активните движения са невъзможни, а пасивните предизвикват силна болезненост. Направени са изследвания и са извършени консултации с кардиолог и анестезиолог. Назначена е терапевтична схема.

Посочено е, че от Оперативен протокол №70 от 07.02.2018г. е видно, че под локална анестезия е направено закрито наместване на дислокацията на тазобедрената става. Поставена е индиректна екстензия. На 09.02.2018г. ищцата била изписана с подобрение. Поставена е окончателна диагноза: Луксацио коксе декстра. Дадени са препоръки да не натоварва крайника 3 седмици и да спазва указанията на лекуващия лекар.

От Епикриза към ИЗ №5664/2018г. се виждало, че на 27.04.2018г. ищцата е постъпила в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина при „М.Т.“ ЕООД, С.З., като същата е приета с оплаквания от непостоянни болки в дясна тазобедрена става, ограничена подвижност на същата, както и болки в кръста, по-изразени вдясно по крака, и затруднена походка. При извършен преглед са констатирани оперативен цикатрикс в областта на дясна тазобедрена става, болезнена и ограничена подвижност на оперираната става. Сочи се, че ищцата е вертикализирана - ходи с помощно средство по равно. Установена е декубитална рана в обратно развитие в областта на глутеусите. Рехабилитационният потенциал е оценен като слаб. Съставена е индивидуално съобразена рехабилитационна програма, включваща: дихателна гимнастика; изометрични упражнения за бедрена мускулатура; активни упражнения за ставите на оперирания крак; контралатерална тренировка; трениране на ходене с помощно средство; трениране на ДЕЖ; УЗ. Назначена е медикаментозна терапия. След изпълнение на рехабилитационната програма в пълен обем, на 04.05.2018г. ищцата е изписана с подобрена подвижност на оперираната става, като се сочи, че ходи с помощно средство - проходилка. Поставена е окончателна диагноза: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, Наличие на ортопедични имплантати на стави. Отправени са препоръки за продължаване на рехабилитацията в домашни и/или амбулаторни условия.

В резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила и психическа травма. При инцидента тя е изпитала силен страх за живота си. Претърпените редица операции са я сломили, както физически, така и психически, а периодът, през който е изпитвала затруднения да се обслужва сама и е имала нужда от помощта на близките си и на медицински персонал, я е накарал да се чувства непълноценна.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 103/2018г., от заключението на която ставало ясно, че при процесното ПТП, настъпило на 10.01.2018г. П.П.Р. е получила счупване на шийката на дясната бедрена кост. Според вещото лице, описаното и установено травматично увреждане отговаря да е от действието на твърди тъпи предмети и е получено по описаните време и начин, а именно при настъпило ПТП от блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последващо падане върху терен. Експертът сочел, че счупването на шийката на бедрената кост на десния долен крайник е причинило трайно затруднение в движението на долния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията ще е необходим период от около 12 месеца.

Посочено е, че в хода на досъдебното производство е изготвена и автотехническа експертиза, според заключението на която механизмът на ПТП съответства на изложения в настоящата искова молба. Според вещото лице, тъй като водачът на лекия автомобил е имал възможност да следи конкретната пътна обстановка пред фронта на автомобила и да възприеме движението на пешеходката след преминаването през кръстовището на насрещно движещите се превозни средства, следва да се приеме, че същият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като за целта е следвало да приведе в движение процесния автомобил едва след като се убеди, че липсват други участници в движението пред фронта на автомобила. Експертът твърдял, че основната техническа причина за настъпването на конкретното произшествие е технически неправилното навлизане на процесния лек автомобил в зоната на пешеходната пътека, без водачът да е убеден за наличие на пешеходци по нея. Сочи се, че технически неправилно, извършената маневра най-вероятно е в причинно-следствена връзка с отклоняване на вниманието на водача от конкретната пътна обстановка.

Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 26.01.2018г., получено на 29.01.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 016NI3 . По тази претенция е образувана Застрахователна преписка №43072951800027. С писмо с изх. №0-92-1387 от 13.02.2018г. „Д.-О-З.“ ЕАД е уведомило пострадалата чрез пълномощника й адв. Ж.З., че за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на П.П.Р., вследствие на ПТП на 10.01.2018г., е необходимо да се представят допълнително посочени документи.

С Молба, изпратена с писмо на 27.04.2018г., получена на 30.04.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 0183XN J), на застрахователя е изпратена изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза, като е посочено, че към момента останалите изискани документи не са на разположение.

С писмо с изх. №0-92-5396 от 30.04.2018г. застрахователят е уведомил ищцата, че към момента не е налице основание за удовлетворяване на претенцията, тъй като събитието и размерът на вредите не са напълно установени и следва да бъдат представени по-рано изисканите документи, които застрахователят е изискал от компетентните органи и по служебен ред.

С писмо, изпратено на 04.06.2018г., получено на 06.06.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018E2W 8), ответникът е уведомен, че предвид отправеното от него предложение по телефон за изплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв.. за причинените на П.Р. неимуществени и имуществени вреди, ищцата не е съгласна да подпише споразумение за окончателно уреждане на отношенията по повод настъпилото ПТП. Въпреки това, е представено удостоверение за банкова сметка, ***ото обезщетение.

С писмо, изпратено на 13.06.2018г., получено на 15.06.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018RLS 0), на застрахователното дружество са представени цялата медицинска документация на пострадалата във връзка с претърпяното на 10.01.2018г. ПТП, както и всички разходо-оправдателни документи във връзка с лечението на ищцата вследствие на получените от процесното ПТП увреждания, като е претендирано заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в общ размер от 3 757, 16 лв.

С писмо с изх. №0-92-8359 от 28.06.2018г. „Д.-О-З.“ ЕАД е посочило, че на заседание на Застрахователно-медицинската си комисия, след като са разгледани всички представени по преписката документи, е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. По отношение на претенцията за имуществени вреди, същата е уважена в размер на 2 499.02 лв., като е посочено, че за представените Фактури №739257 от 23.01.2018г., №1974 от 26.02.2018г., №********** от 04.05.2018г., №1180 от 23.04.2018г. и №1230 от 28.05.2018г., както и за Фискален бон от 07.06.2018г., липсвала категорично доказана причинно-следствена връзка между извършените разходи и настъпилите увреждания. Представено е и доказателство, че така определеното обезщетение в общ размер на 22 499.02 лв. е изплатено на ищцата с платежно нареждане № ID:********* от 28.06.2018г.

Ищцата посочва, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда не е получавала обезщетение, различно от горепосоченото, за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 10.01.2018г., за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за разликата между изплатеното й обезщетение и справедливото такова, с оглед на причинените й неимуществени и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, ищцата счита, че определеното и изплатено й такова в размер на 20 000 лв. не отговаря нито на действително претърпените от нея и продължаващи и към настоящия момент болки и страдания от причинените й вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, както и на съдебната практика по подобни казуси. Аргументира се с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, като посочва, че справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Сочи, че от представените по делото медицински документи се установяват безспорно получените от нея травматични увреждания, изразяващи се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, с което й е причинено трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Описаното увреждане имало характера на средна телесна повреда. Установявали се също така извършените на П.Р. оперативни процедури, направената частична смяна на тазобедрената й става, възникналото усложнение във връзка с получената от ищцата декубитална рана по време на продължителния й болничен престой, както и преживените от нея физически и душевни болки и страдания. От медицинските документи се установявало и че при извършената операция на тазобедрената става на ищцата са поставени импланти, за отстраняването на които несъмнено ще е нужна още една операция.

Ищцата счита, че справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на претърпяното ПТП на 10.01.2018г. се явява сумата от 55 000 лв. и като се вземело предвид вече изплатеното й обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., счита, че е напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова молба размер от още 35 000 лв. - разликата в обезщетението, която ще допринесе за репариране на реално претърпените от нея болки и страдания в резултат на процесното ПТП.

По отношение на претендираните имуществени вреди, счита, че за част от представените пред застрахователя разходо-оправдателни документи при осъществяване на рекламационното производство пред него, ответникът неправилно и необосновано е приел, че липсва категорично доказана причинно-следствена връзка между извършените разходи и настъпилите увреждания. Посочва, че представените Фактура №1974 от 26.02.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „Х.” ООД, доказват, че сумата от 660 лв. е заплатена за предоставяне на медицински услуги и че същите са свързани с невъзможността на ищцата да се обслужва сама, вследствие на полученото травматично увреждане и на претърпените впоследствие операции, като близките й са преценили, че тъй като нямат възможност да полагат нужните за ищцата целодневни постоянни грижи, за същата би било най-добре да бъде настанена в хоспис, където грижи за нея да полага квалифициран медицински персонал. Представените Фактура №********** от 04.05.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „М.Т.“ ЕООД, са издадени на датата, на която ищцата е изписана от Отделението по физикална и рехабилитационна медицина в болничното заведение. Ищцата посочва, че от Епикриза към ИЗ №5664/2018г. е видно, че е приета по Клинична пътека №265 - Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат, като основанието за заплатените по фактурата 250 лв.. е именно „Избор на лекар по КП 265“. Счита, че не е без значение кой лекар ще провежда лечението на даден човек и този разход, освен че безспорно е в причинна връзка с процесното ПТП, е и напълно оправдан. По отношение на оспорения от застрахователното дружество Фискален бон от 07.06.2018г., издаден от „Н.Т.*“ ООД, ищцата заявява, че действително не всички от закупените лекарства са във връзка с уврежданията й, причинени от инцидента на 10.01.2018г., но счита, че закупуването на лекарството „Ципробай“ филм. табл. е в пряка връзка с получените от нея увреждания. От листовката на това лекарство било видно, че същото е антибиотик и една от употребите му е за лечение на инфекции на кожата и меките тъкани, каквото усложнение е получила ищцата по време на болничния си престой, като дори се е наложило да постъпи в Клиниката по хирургични болести при УМБАЛ „**“ АД, С.З., заради декубитална рана в областта на глутеусите, видно от Епикриза към ИЗ №2192/2018г. Следователно, от представения фискален бон се претендирала единствено сумата за закупуване на посоченото лекарство в размер на 18.08 лв.. Така, общият размер на претендираните от ищцата имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението й и които не са уважени от застрахователя, което давало основание да бъдат претендирани с настоящата искова молба, възлизал на сумата от 928.08 лв..

В настоящия казус не можело да става въпрос и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Ищцата твърди, че е пресичала пътното платно, спазвайки всички правила на ЗДвП – пресичала е регулираното със светофарна уредба кръстовище на обозначена пешеходна пътека при зелен сигнал на светофара, позволяващ на пешеходците да предприемат пресичане. П.Р. вече е започнала пресичане на пътното платно и се е намирала на пешеходната пътека, когато е блъсната от автомобила, управляван от водача Д.С., който преди момента на удара е имал възможност да следи конкретната пътна обстановка пред фронта на автомобила и да възприеме движението на пешеходката. Същият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като за целта е следвало да приведе в движение процесния автомобил едва след като се убеди, че липсват други участници в движението пред фронта на автомобила. Така, с оглед липсата на принос от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, претендираните обезщетения следвало да й бъдат присъдени в пълен размер.

Моли съдът, да й присъди и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 29.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата прави искане, съдът да постанови решение, с което да осъди „Д.-О-З.” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, да й заплати сумата от 35 000 лв.., представляваща разликата между изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 20 000 лв.. и реално полагащото й се в размер на 55 000 лв.. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, което има характера на средна телесна повреда, и претърпени три операции във връзка с увреждането, както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 10.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда, да осъди „Д.-О-З.” ЕАД да й заплати сумата от 928.08 лв.., представляваща претендирани пред застрахователя, но неуважени от него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението й от получените увреждания в резултат на претърпяното от нея ПТП на 10.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат. Посочва банкова сметка.

***.03.2018 г. съдът е конституирал като ищец в процеса Е.К.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като наследник на ищцата П.П.Р., починала на 19.03.2019г.

В срок е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че исковата молба е недопустима и че ищцата не е процесуално легитимирана и няма право на иск.

Твърди се, че П.П.Р. е предявила пред „Д.-О-З." ЕАД претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, при ПТП от 10.01.2018г. и че на същата е изплатено за нанесената неимуществена вреда сумата в размер на 20 000 лева и за нанесената имуществена вреда сумата в размер на 2 499,02 лева.

Посочва се, че от представените към претенцията документи се установява - П.П.Р. на 84 г. е претърпяла ПТП на 10.01.2018г. В резултат на това е получила фрактура на дясна бедрена кост 3 областта на тазобедрена става /фрактура на шийка на бедрена кост/. Хоспитализирана по спешност и оперирана - частична смяна на тазобедрена става. Изписана на 19.01.2018г. без усложнения.

ЗМК обсъждайки представените документи за причиненото временно разстройство на здравето неопасно за живота и след отчитане на представените допълнителни медицински документи — ТЕЛК от 08.03.2013г. 100% степен на увреждане без чужда помощ, Епикриза от 03.02.2018г. при падане в дома на 03.02.2018г. получила болки и деформация на оперирания крайник, Епикриза от 27.04.2018г. проведена рехабилитация, установява, че се касае за възрастна жена, която още през 2013г. е със 100% степен на увреждане без чужда помощ.

По отношение на представените фактури, ответникът взема становище, че за част от тях липсва уточнение за какво се касаят, защо е необходимо и в причинна връзка ли са с произшествието.

ЗМК при „Д.-О-З.“ ЕАД, определил и изплатил на П.П.Р. общо сумата в размер на 22 499,02 лева, представляваща обезщетение за нанесената неимуществена и имуществена вреда.

Ищцата е получила определеното обезщетение, поради което няма право да иска още веднъж плащане на неимуществените вреди за същата неимуществена вреда. С плащане на обезщетението, пострадалата е обезщетена за претърпените вреди и не може и да й бъде присъждано и изплащано два пъти.

В настоящия случай, ищцата е насочила извънсъдебно претенцията си срещу застрахователя и за причинените й морални и физически вреди, както и имуществени вреди, обезщетение вече и е изплатено.

Ответникът посочва, че по изложените съображения искът се явява недопустим.

В случай, че се приемат исковете за допустими, то ответникът прави искане да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като излага следните съображения:

По повод молба на ищцата за изплащане на обезщетение по административен ред на нанесената й средна телесна повреда, а именно: получила фрактура на дясна бедрена кост в областта на тазобедрена става /фрактура на шийка на бедрена кост/ и нанесените и имуществени вреди е образувана щета № 943072951800027. Застрахователна медицинска комисия при Централно управление на „Д.-О-З.” ЕАД е разгледала молба на П.П.Р. и приложените към нея документи и определили размер на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 10.01.2018г., като е съобразен характера на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, възрастта на увреденото лице, действително претърпените болки, проведеното лечение и като е съобразена застрахователната и съдебната практика за присъждане на обезщетения в аналогични случаи и установения критерий за справедливост, определили обезщетение на П.П.Р. в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди и 2 499,02 лева за имуществени вреди, като обезщетението е изплатено на 28.06.2018а.

По отношение на болките и страданията на увреденото лице за нанесената телесна увреда, застрахователят е изплатил на П.П.Р. застрахователно обезщетение.

Посочено е, че видно от представеното Експертно решение № 654, зac.№025 от 08.03.2013г., издадено от ТЕЛК на ищцата е определена още през 2013г. 100% степен на увреждане. В експертното решение се посочват множество диагнози - хронична болест на сърцето, общо заболяване ХИБС, пристъпно предсърдно мъждене, хипертонична болест 111 клиничен стадии, ИКМП, ХССН III ФК по НИХА, подагра, остеопороза — генерирана артрозна болест — двустранна гонартроза и средна степен, спондиолотроза, деформация на двете ходила, двустранен неврит на слуховите нерви, хроничен пиелонефрит, хипотиреоидизъм. Посочено е, че ищцата може да се обслужва самостоятелно само в битово отношение.

Ответникът заявява, че не е съгласен с твърдението, че има допълнително влошаване на състоянието на здравето. Липсвало причинно следствена връзка с твърдяното влошаване на здравето и ПТП. Ако се приемело, че на 03.02.2018г. има влошаване на състоянието на ищцата, категорично заявява, че последното не е вследствие на ПТП. П.Р. на 03.02.2018г. е паднала в дома си, като по този начин е засегнала оперирания крайник.

Не е съгласен и с твърдението на ищцата, че декубиталната рана по време на продължителния й болничен престой е в причинна връзка с процесното ПТП.

Предвид неоснователността на главния иск счита, че неоснователен е иска и за законната лихва.

Алтернативно прави следните възражения:

По отношение на иска за неимуществени вреди:

Оспорва предявения иск по размер.

Искът за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен по размер, с оглед обществените критерии за справедливост.

Подобни високи размери на обезщетения за неимуществени вреди не са съобразени с принципа за справедливост, с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите - неимуществени вреди, които не могат да бъдат поправени и възстановени реално.

Не е установена промяна в състоянието на ищцата спрямо предходното, вече обезщетено от застрахователя.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която при пресичане на пешеходна пътека не е спазила задължения си по чл.113, ал.1 от ЗДвП:

Преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост.

Да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение.

Няма как правото на пешеходеца да пресича на пешеходна пътека да е абсолютно. В тази връзка, ответникът сочи, че са уредени правата и задълженията на пешеходците в Закон за движение по пътищата и правилника за прилагането му, където са регламентирани определени правила за пресичане, които пешеходецът трябва да спазва.

По отношение на иска за имуществени вреди:

Претендира се обезщетение за имуществени вреди, които били в пряка причинна връзка с лечението на ищцата от получените увреждания в резултат на претърпяното от нея ПТП на 10.01.2018г.

Посочва се, че по делото е представена фактура №1974/26.02.2018г. и фискален бон от същата дата. Основанието записано във фактурата е медицински услуги, като не е уточнено за какво се отнасят. Представената фактура №27953/04.05.2018г. и фискален бон от същата дата, като основание е посочено избор на екип. Не се доказвало във връзка с какво е наложило избор на екип и за кое заболяване, и в причинна връзка с ПТП-тo ли е.

В тази връзка счита, че не е доказана причинноследствена връзка между непозволеното увреждане и направените разходи, поради което моли да се отхвърли иска за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

По отношение на претенцията за лихви:

Ответникът сочи, че на основание чл.494, т.10 от КЗ, застрахователят не заплаща обезщетение за лихви. “Д.-О-З.” АД,ако не е уведомен в предвидения срок за настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради което , застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност“ не извършва плащания за законната лихва от деня на увреждането.

Съгласно чл.106 от КЗ, застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя и при спазване на чл.380, ал.1 от КЗ. Визирано е в чл.108 от КЗ, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15 дни от представяне на всички доказателства по чл.106. Когато не са представени всички доказателства по чл.106, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал.1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяване на претенцията. С посочената норма е въведена допълнителна, специална предпоставка за изискуемостта на застрахователното обезщетение.

Ищцата е депозирала допълнителната искова молба, в която посочва, че намира възражението на ответника за това, че исковата молба е недопустима, за напълно необосновано и неоснователно.

Моли, да се има предвид, че още с първоначално отправената до „Д.-О-З.“ ЕАД молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди П.Р. е претендирала да й бъде определено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 90 000 лв.. Следователно, твърдението на застрахователя, че определяйки и изплащайки на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.., е обезщетил изцяло същата за понесените от нея болки и страдания, е абсурдно. Ищцата сочи, че е очевидно, че е останала недоволна от размера на определеното й от застрахователното дружество обезщетение, поради което е предявила и настоящия иск. В петитума на депозираната искова молба съвсем ясно и точно било посочено, че ищцата претендира „сумата от 30 000 лв.., представляваща разликата между изплатеното й обезщетение в размер на 20 000 лв.. и справедливото според нея застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.. за причинените й неимуществени вреди. Ищцата заявява, че е останала недоволна от определеното от застрахователя обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на процесния инцидент. От изложеното категорично се установявало, че ищцата притежава нужната процесуална легитимация, тъй като не претендира да бъде обезщетена втори път за едно и също нещо, а претендира да й бъде присъдена разликата над определените й от „Д.-О-З.“ ЕАД обезщетения, до справедливия според нея размер на обезщетенията.

За неоснователно счита и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Застрахователят считал, че изплатеното от него обезщетение за болките и страданията на П.Р. от нанесената й телесна увреда е справедливо. Ответникът твърдял, че влошаването на състоянието на ищцата от 03.02.2018г., от падането в дома й е засегнало оперирания крайник и не било в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочел, че и преди пътния инцидент ищцата е имала проблеми със здравословното състояние. Ответното дружество не било съгласно и с твърдението в исковата молба, че декубиталната рана на ищцата, получена по време на продължителния й болничен престой, била в причинна връзка с процесното ПТП.

Ищцата моли, да се има предвид, че не се оспорва, че е имала редица заболявалия към момента на ПТП, което било видно от приложеното по делото Експертно решение №0654, зас. №025 от 08.03.2013г., издадено от ТЕЛК за Общи заболявания I състав при МБАЛ „**“ АД, С.З.. Ищцата се противопоставя на твърденията, че падането в дома й на 03.02.2018г., което е довело до влошаване на състоянието й и до нужда от нова операция, няма връзка с процесното ПТП. Напротив, именно поради наскоро претьрпения инцидент и получената фрактура на шийката на дясната бедрена кост, ищцата е изпитвала затруднения в придвижването си, а и мускулната сила на крайника е била значително отслабена. Така, точно получената вследствие на процесното ПТП травма е причината за падането на П.Р. на 03.02.2018г., вследствие, на което пък е настъпило и влошаване на здравословното й състояние. Счита, че и декубиталната рана, получена от нея, несъмнено е в пряка причинно-следствена връзка с болничния й престой, който пък е вследствие на получените от процесното ПТП травматични увреждания. Именно, защото през болничния си престой П.Р. не е можела да извършва активни движения в областта на долните крайници, същата през цялото време е била на легло и поради тази причина е получила и декубиталната рана.

Счита, че възражението за прекомерност на предявения иск за неимуществени вреди е неоснователно. Несъмнено се установявало, че всички описани в исковата молба болки и страдания, които ищцата е търпяла, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Категорично се доказвало, че вследствие на инцидента от 10.01.2018г. П.Р. е получила счупване на шийката на дясната бедрена кост, което имало характера на средна телесна повреда, и е претърпяла три операции във връзка с увреждането. Същата е преживяла и значителни душевни болки и страдания. Така, като се имали предвид всички увреждания, получени от ищцата вследствие на процесното ПТП, счита, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди е справедлив.

Друго възражение на ответника,е че не била установена промяна в състоянието на ищцата спрямо предходното, вече обезщетено от застрахователя. Ищцата моли, да се има предвид, че не твърди такова допълнително влошаване в състоянието (ексцес). Претенцията на ищцата е за заплащане на разликата между определеното и изплатено от застрахователя обезщетение, което тя намира за силно занижено, и справедливото обезщетение, което би възмездило реално претърпените от ищцата болки и страдания.

Счита, че напълно неоснователно е и възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, която при пресичане на пешеходната пътека не спазила задължения за пешеходците, закрепени в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП, а именно: преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с разстоянието до приближаващите се ППС и с тяхната скорост; а също така и да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение. Тези твърдения на ответника не намирали опора в каквито и да било доказателства. Посочва, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП е базиран на изготвената в хода на ДП №1228-ЗМ-4/2018г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З., автотехническа експертиза. Така, безспорно се установявало, че ищцата е пресичала пътното платно, спазвайки всички правила на ЗДвП - тя е пресичала регулираното със светофарна уредба кръстовище на обозначена пешеходна пътека при зелен сигнал на светофара, позволяващ на пешеходците да предприемат пресичане. П.Р. вече е започнала пресичане на пътното платно и се е намирала на пешеходната пътека, когато е блъсната от автомобила, управляван от водача Д.С., който преди момента на удара е имал възможност да следи конкретната пътна обстановка пред фронта на автомобила и да възприеме движението на пешеходката. Същият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като за целта е следвало да приведе в движение процесния автомобил едва след като се убеди, че липсват други участници в движението пред фронта на автомобила.

Тъй като изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, които са приложени към исковата молба, не могат да служат като доказателства в настоящото производство, са направени доказателствени искания за назначаване на съдебно-медицинска и автотехническа експертизи в производството пред ОС - С.З.. Счита, че след изготвянето им напълно ще се потвърдят изложените в исковата молба факти и обстоятелства относно механизма на ПТП и получените вследствие на инцидента травматични увреждания от ищцата.

Счита, че възраженията на застрахователя във връзка с претендираните имуществени вреди, също са неоснователни. Посочва, че Фактура №1974 от 26.02.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „Х.“ ООД, доказват, че сумата от 660 лв.. е заплатена за предоставяне на медицински услуги. Тези медицински услуги били свързани с невъзможността на ищцата да се обслужва сама, вследствие на полученото травматично увреждане и на претърпените впоследствие операции, като близките й са преценили, че тъй като нямат възможност да полагат нужните за ищцата целодневни постоянни грижи, за същата би било най-добре да бъде настанена в хоспис, където грижи за нея да полага квалифициран медицински персонал.

Оспорените Фактура №********** от 04.05.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „М.Т.“ ЕООД, са издадени на датата, на която ищцата е изписана от Отделението по физикална и рехабилитационна медицина в болничното заведение. От Епикриза към ИЗ №5664/2018г. е видно, че ищцата е приета по Клинична пътека №265 - Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат, като основанието за заплатените по фактурата 250 лв.. е именно „Избор на лекар по КП 265“. В Епикризата е посочено, че П.Р. е постъпила в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина във връзка с претърпяното от нея ПТП. Счита, че не е без значение кой лекар ще провежда лечението на даден човек и този разход, освен че безспорно е в причинна връзка с процесното ПТП, е и напълно оправдан.

Според ищцата, безспорно се установява, че всички претендирани с исковата молба имуществени вреди също са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 10.01.2018г.

Посочва, че изцяло неоснователни са възраженията на застрахователя относно претенцията на ищцата за заплащане на лихва и че разпоредбата на чл.494, т.10 от КЗ гласи следното: „Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл.429, ал.2 и 5 при спазване на условията на чл.429, ал.3“. Т.е., налице е общо правило, че застрахователят не заплаща обезщетение за лихви, но в закона е предвидено и изключение от него, което ответникът не е отчел.

Моли, да се има предвид, че съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Текстът на чл.429, ал.3 от КЗ гласи, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представените с исковата молба доказателства е видно, че писмена застрахователна претенция е предявена от увреденото лице пред „Д.-О-З.“ ЕАД, като по нея е образувана Застрахователна преписка №43072951800027 от 29.01.2018г. На основание чл.429, ал.3 от КЗ П.Р. претендира заплащането на лихва върху дължащото й се обезщетение именно от датата, на която е уведомила застрахователя - 29.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ се дължи от застрахователя въз основа на функционално обусловената му отговорност от сключения със застрахования договор за застраховка ,,Гражданска отговорност“. Лихвата по чл.429, ал.З от КЗ е в размер, който би се дължал и от делинквента за причиненото непозволено увреждане. Твърдението на ответника, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не извършвал плащания за законната лихва от деня на увреждането, нямали никаква връзка с настоящия спор, тъй като ищцата не е претендирала да й бъде заплатена лихва от деня на увреждането.

Другото възражение на застрахователното дружество относно реда за завеждане на застрахователна претенция и сроковете за произнасяне на застрахователя, с които била въведена допълнителна, специална предпоставка за изискуемостта на застрахователното обезщетение, намира за напълно неотносимо към конкретния казус. В случая, застрахователят се е произнесъл в предвидения в КЗ срок, определил е обезщетение на ищцата и дори й е изплатил така определеното обезщетение. Дори това възражение да беше относимо към настоящия спор, същото би било неоснователно. В отговора на исковата молба се сочело, че съгласно чл.106 от КЗ застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор, пред застрахователя и при спазване на чл.380, ал.1 от КЗ. Редът и сроковете, предвидени в застрахователния договор могат да са известни само на страните по самия застрахователен договор. Следователно, в случая ставало въпрос за претенции, завеждани от застрахованите лица през застрахователя, с когото са сключили застраховка. В отговора на исковата молба се сочело още, че според чл.108 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15 дни от представяне на всички доказателства по чл.106, като когато не са представени всички доказателства по чл.106, застрахователят бил длъжен да се произнесе по един от начините по ал.1, не по-късно от 6 месеца от датата на предявяване на претенцията. Всъщност, правилото, което се извеждало от разпоредбата на чл. 108, ал.2 от КЗ, не е така абсолютно, както твърдял ответникът. Чл.108, ал.2 от КЗ гласи: „Когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал.1, с изключение на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1, не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията“. Следователно, въведено било изрично изключение за застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за които горното не се отнасяло.

Поддържа исковата молба така, както е предявена, както и направените с нея доказателствени искания, като се имат предвид направените с допълнителната искова молба допълнения и пояснения.

Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в която ответното дружество заявява, че съгласно чл.498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенция си за плащане пред съда, само ако застрахователя не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Визирано е в чл.380, ал.1 от КЗ, че лицето което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяване на претенцията да представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Застрахователните претенции се завеждат и регистрират в деня на всяка заведена претенция. Когато ползвателят на застрахователна услуга е увредено лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.

Посочено е, че на 30.01.2018г. П.Р., чрез адв.Ж.З., отправя претенция, с която твърди, че П.Р. е пострадала при ПТП и предлага да се извърши плащане от „Д.-О-З.“ ЕАД. Със заявлението е представена епикриза ИЗ/918 МБАЛ „**“ и Констативен протокол с пострадали лица.

Във връзка със заявлението на П.Р. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от нея на 10.01.2018г. при ПТП е образувана преписка №43072951800027. След преглед на заявлението, застрахователно-медицинската комисия при „Д.-О-З.“ ЕАД, констатира, че на 10.01.2018 г. в гр.С.З. е настъпило ПТП, като по случая е образувано досъдебно производство №24/2018г. на ПП — ОДМВР — гр.С.З., също констатира, че липсват данни за банкова сметка *** П.Р..

За ангажиране отговорността на “Д.-О-З." АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, следвало да се представи , влязла в сила присъда/ведно с мотивите към нея/, доказваща по чия вина е настъпило ПТП, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, както и др. обстоятелства, изясняващи застрахователното събитие и предпоставките за изплащане на претендираното обезщетение.

На 23.02.2018г., „Д.-О-З.“ ЕАД изпратило писмо с изх.№ 03- 92-1387/13.02.2018г. до П.Р. и до адв.Ж.З., че следва да представят допълнителни документи от образуваното по случая досъдебно производство, изясняващи механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и последиците от него, вината на водача и причинно-следствената връзка между настъпилите увреждания и произшествието.

На 30.04.2018г. е изпратено второ писмо с изх.№ 03-92-5369/30.04.2018г. от „Д.-О-З.“ ЕАД до П.Р. и до адв.Ж.З., че следва да представят допълнителни документи за изясняване на пътно-транспортното произшествие.

На 06.06.2018г. в „Д.-О-З.“ ЕАД е получена молба от адв.Ж.З., с която уведомява застрахователя, че ДП №4/2018г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР С.З. е приключило и е било предявено на пострадалата. С молбата се представяло и удостоверение за банкова сметка.

***.06.2018г. с молба до „Д.-О-З.“ ЕАД, адв.Ж.З., прилагала медицинска документация на доверителката й и претендирала по-голям размер на имуществени вреди, а именно 3757,16 лева.

На 28.06.2018г. с писмо изх.№03-92-8359/2в.06.2018г. на „Д.-О-З.“ ЕАД, П.Р. е уведомена, че на свое заседание Застрахователно — медицинската комисия на „Д.-О-З.“ ЕАД, след като е разгледала всички представени документи е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. При определяне на обезщетението са отчетени характера и степента на претърпените от нея болки, предвидено лечение и продължителността на оздравителния процес, детайлно са обсъдени всички факти и обстоятелства, относно механизма на произшествието, съобразена е установилата се застрахователна и съдебна практика за присъждане на обезщетения в аналогични случаи и установения критерий за справедливост. По отношение на претенцията за имуществени вреди, същата е одобрена в размер на 2 499,02 лева, тъй като ЗМК счита, че за представените фактури №739257/23.01.2018г., №1974/26.02.2018г., №**********/04.05.2018г., №1180/23.04.2018г. и №1230/28.05.2018г., като и фискален бон от 07.06.2018г., липсва категорично доказана причинно-следствена връзка между извършения разход и настъпилите увреждания. Към писмото е приложен платежен документ в размер на 22499,02 лева.

При определяне на застрахователното обезщетение е съобразена действително нанесената вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Целта на застрахователното обезщетение е да репарира вредите и да ги възстанови такива, каквито са били към момента на събитието, без да се стига до обогатяване.

Обезщетението е определено по застраховка „Гражданската отговорност“ на водача Д.К.С. към трети лица покрита от сключената с “Д.-О-З.” ЕАД застраховка “Гражданска отговорност" /полица № BG 06117001608884 год. Обезщетението за възстановяване на вредите е определено в размер на общо 22 499,02 лева и изплатено на увреденото лице. Претенцията в размер на 35928,08 лева за претърпени имуществени и неимуществине вреди, изразяващи се в дължимо застрахователно обезщетение на пострадалата П.Р., е неоснователна.

При условията на евентуалност, оспорва претенцията по размер, като счита същата за завишена, тъй като претендираното обезщетение не съответства на действителния размер на вредите, отнесено към датата на събитието.

На 10.01.2018г. П.Р. е била участник в пътно-транспортно произшествие, при което и е причинена средна телесна повреда — счупена шийка на бедрената кост, което й е причинило трайно затруднение в движението на долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движението, ще е не необходим по-дълъг период. Към датата на ПТП е била на 84г., с редица други заболявания.

Ответникът посочва, че терминът „справедливост“, употребен в чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се преценява според всеки индивидуален, конкретен случай, като следва да се съобразят при прилагането на материално правната норма и указанията, дадени в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС относно критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди.

Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над изплатената от застрахователя сума се явява силно завишена и несъобразена с критериите за справедливост. Обезщетението не следва да бъде източник на повишаване на жизнения стандарт, а да репарира вредите такива каквито са били към момента на събитието.

По отношение на претенцията за лихви:

Съгласно чл.380, ал.3 от КЗ, непредставянето на данни за банкова сметка ***.1 има последица на забава на кредитора по отношението на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409.

Съгласно чл.497, ал.1, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:

изтичане на срока по 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3.

изтичане на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.

Ответникът сочи, че видно от представените към исковата молба и от писмения отговор на исковата молба доказателства, в конкретния случай удостоверение за банкова сметка ***.06.2018г. и без представяне на документи изясняващи механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, вината, вредите и последиците от него. Предвид гореизложеното, ответникът твърди, че застрахователното дружество не дължи лихви.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 10.01.2018г., около 09:45 часа, в гр. С.З., на кръстовището на ул. **и **възникнало ПТП между л.а. „Опел Зафира” с peг. № **, управляван от водача Д.К.С., с ЕГН: ********** и ищцата в качеството й на пешеходец, за което е съставен представения по делото констативен протокол.

Към датата на ПТП - 10.01.2018г., л.а. „Опел Зафира” с peг. № ** е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Д.-О-З.” ЕАД по застрахователна полица № BG/06/117001608884, валидна от 08.06.2017г. до 07.06.2018г.

Видно от приложеното НОХД №1808/2018г. по описа на PC - С.З. с определение, постановено в о.с.з., проведено на 12.07.2018г., е одобрено постигнатото между страните споразумение, съгласно което обвиняемият Д.К.С. се е признал за виновен в това, че на 10.01.2018г., в гр. С.З., при управление на МПС - л.а. „Опел Зафира” с peг.№ **, нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, в частност: чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към „престарелите хора”, но не е сторил това; чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП - „Когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: 2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека”, но не е сторил това, като по непредпазливост е причинил на П.П.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал. 3, предложение последно, буква „а”, предложение второ, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК. За извършеното престъпление на основание чл.343, ал.3, предложение последно, буква „а”, предложение второ, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предложение трето, вр. е чл.55, ал.1, т.1 от НК на обвиняемия е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

От Оперативен протокол №18 от 12.01.2018г. е видно, че под интубационна анестезия е извършена частична смяна на тазобедрената й става. Чрез латерален достъп до тазобедрената става е достигнато до фрактурата и е екстирпирана главата; шийката е резецирана по шаблон; направен е дебридман на меките тъкани; намерен е каналът на бедрената кост и е римиран. Поставена е частична бедрена ендопротеза, направени са репозиция, лаваж, дренаж, послоен шев и стерилна превръзка.

От Епикриза към ИЗ №1644/2018г. се установява, че на 19.01.2018г. ищцата е постъпила в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „**“ АД, С.З.. При извършен преглед е установено наличието на декубитална рана в глутеалната област. Констатирани са болезнени и ограничени движения в тазобедрената става и в колянната става, както и липса на самостоятелна походка. Рехабилитационният потенциал е оценен като задоволителен. Направени са изследвания. Проведена е рехабилитационна програма и е назначена медикаментозна терапия. Извършена е консултация с хирург поради настъпили усложнения.

От Оперативен протокол №70 от 07.02.2018г. е видно, че под локална анестезия е направено закрито наместване на дислокацията на тазобедрената става. Поставена е индиректна екстензия. На 09.02.2018г. ищцата била изписана с подобрение. Поставена е окончателна диагноза: Луксацио коксе декстра. Дадени са препоръки да не натоварва крайника 3 седмици и да спазва указанията на лекуващия лекар.

От Епикриза към ИЗ №5664/2018г. се установява, че на 27.04.2018г. ищцата е постъпила в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина при „М.Т.“ ЕООД, С.З., като същата е приета с оплаквания от непостоянни болки в дясна тазобедрена става, ограничена подвижност на същата, както и болки в кръста, по-изразени вдясно по крака, и затруднена походка. При извършен преглед са констатирани оперативен цикатрикс в областта на дясна тазобедрена става, болезнена и ограничена подвижност на оперираната става. Посочено е, че ищцата е вертикализирана - ходи с помощно средство по равно. Установена е декубитална рана в обратно развитие в областта на глутеусите. Рехабилитационният потенциал е оценен като слаб. Съставена е индивидуално съобразена рехабилитационна програма, включваща: дихателна гимнастика; изометрични упражнения за бедрена мускулатура; активни упражнения за ставите на оперирания крак; контралатерална тренировка; трениране на ходене с помощно средство; трениране на ДЕЖ; УЗ. Назначена е медикаментозна терапия. След изпълнение на рехабилитационната програма в пълен обем, на 04.05.2018г. ищцата е изписана с подобрена подвижност на оперираната става, като се сочи, че ходи с помощно средство - проходилка. Поставена е окончателна диагноза: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, Наличие на ортопедични имплантати на стави. Отправени са препоръки за продължаване на рехабилитацията в домашни и/или амбулаторни условия.

По тази претенция е образувана Застрахователна преписка №43072951800027. С писмо с изх. №0-92-1387 от 13.02.2018г. „Д.-О-З.“ ЕАД е уведомило пострадалата чрез пълномощника й адв. Ж.З., че за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на П.П.Р., вследствие на ПТП на 10.01.2018г., е необходимо да се представят допълнително посочени документи.

С писмо с изх. №0-92-8359 от 28.06.2018г. „Д.-О-З.“ ЕАД е посочило, че на заседание на Застрахователно-медицинската си комисия, след като са разгледани всички представени по преписката документи, е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. По отношение на претенцията за имуществени вреди, същата е уважена в размер на 2 499.02 лв., като е посочено, че за представените Фактури №739257 от 23.01.2018г., №1974 от 26.02.2018г., №********** от 04.05.2018г., №1180 от 23.04.2018г. и №1230 от 28.05.2018г., както и за Фискален бон от 07.06.2018г., липсвала категорично доказана причинно-следствена връзка между извършените разходи и настъпилите увреждания.

По делото е представено платежно нареждане № ID:********* от 28.06.2018г., от което е видно, че определеното обезщетение в общ размер на 22 499.02 лв.. е изплатено на ищцата с платежно нареждане № ID:********* от 28.06.2018г.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното :

На 10.01.2018 г. ищцата П.П.Р. с ЕГН ********** около 9,45 ч. е пресичала кръстовището между улиците „***" и „***" в посока запад-изток по северната пешеходна пътека при подаден от светофарната уредба зелен сигнал. По същото време от средната лента на ул."***" в посока запад - изток - север при зелен сигнал е извършвал маневрата завой на ляво ЛА „Опел Зафира" с Рег.№ ** управляван от водача Д.К.С.. След като изчакал и последният автомобил предприел завой на ляво, за да се изнесе от кръстовището, но още с тръгването водача видял по северната пешеходна пътека пресичащата ищца. Тя била на не повече от 3-4 метра от предницата на автомобила. Водачът предприел спиране, но все пак леко я бутнал с предната част на автомобила, след което тя се подпряла на предния капак, не успяла да се задържи на крака и паднала на пешеходната пътека. Тъй като първоначалният контакт е настъпил под масовия център на тялото на пострадалата е последвало накланяне на тялото към автомобила, при което е настъпил вторичен удар реализиран с предната част на капака на двигателя на височина около 80-85см от пътното покритие. След така описания механизъм тялото на пострадалата е паднало странично - върху дясната си страна върху пешеходната пътека. Водачът на ЛА слязъл и й предложил да я закара до дома и.Тя се съгласила,но когато стигнали пред блока, в който тя живеела болките и били толкова силни,че не могла дори да слезе от автомобила и същият водач я закарал до болницата ЦСМП е прегледана,направена е рентгенография на дясната тазобедрена област и се установило ,че има счупване на дясното бедро в областта на шийката. Това счупване е причинило трайно затруднение в движението на долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на възстановителния процес до пълното възстановяване на движенията би бил необходим период от около 12 месеца. Това счупване би могло да се случи и в момента на блъскането от предницата на ЛА и при падането на уличното платно върху пешеходната пътека.

В заключение експертът посочва, че на 10.01.2018 г. при ПТП ищцата П.П.Р. е получила счупване/фрактура на дясната бедрена шийка, които травматичните увреждания на ищцата П. П.Р. са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2018г.

Вещото лице посочва, че като има предвид, че травматичната увреда -счупване на дясната бедрена шийка се е случила на жена на 84 годишна възраст, при която е нормално да има възрастови изменения в скелетната плътност и по ставния апарат може да се заключи, че нормалният период за възстановяване и гладко балансирано прохождане след като фрактурата е лекувана оперативно -с ендопротезиране, би бил 12 месеца. При пациенти на тази възраст мускулатурата след травмата и операцията се възстановява по-бавно от към тонус. При някои от тези случаи, когато този тонус все още не е възстановен е възможно да се получи луксиране -изместване на ендопротезата от ацетабуларната ямка при падане. Това се е случило и при ищцата П.Р. на 03.02.2018 г., когато в домашни условия при опит за раздвижване с помощта на патерици е паднала и получила болка и деформация на оперирания десен крак. При преглед е установено скъсяване и външно завъртане на същия. В СТК е прегледана, направена е рентгенография и е доказана луксация на протезата спрямо тазовата ямка. Отново е хоспитализирана за репозиция. В такъв случай след наместването на ставата се изисквал период от около 30 дни, през който ищцата е трябвало да спазва леглови режим с разкрач на двата долни крайника. Това целяло успокояване на травмената болка и възстановяване тонуса на бедрената мускулатура.За подпомагане на възстановяването ищцата е провела двукратно рехабилитационни курсове: ИЗ № 1644/2018г. за периода 19.01.2018 г. - 26.01.2018 г. - Отделение по физикална и рехабилитационна медицина-УМБАЛ- АД; ИЗ № 5664/2018 г. за период 27.04.2018г-04.05.2018г. - ОФРМ-Болница „Т.".

В следващия период ищцата П.П.Р. е извършвала рехабилитацията на оперирания и другия крак в домашни условия с помощта на близките си. Постепенно е започнала да прохожда с две помощни средства и проходилка.Този период е бил твърде продължителен предвид възрастта, мускулната слабост, несигурността, страха от падане .

Средно статистическия период от 12 месеца на възстановяване при счупване на бедрената шийка лекувана оперативно с ендопротезиране и с последваща рехабилитация и кинезитерапия на тази възраст са недостатъчни.

Като усложнения от лечението на фрактурата на дясна бедрена шийка на ищцата П.Р. вещото лице посочва следното:

Декубитална рана в глутеусната и сакралната област получила се в следствие на залежаването през ранния следтравмен период, подготовката за оперативно лечение, ранния следоперативен период. Това е често усложнение, срещано при възрастни хора, когато болковият синдром е изключително силен, когато имат страх от всякакво,дори и минимално размърдване в леглото и промяна на зоната на притискане. Точно това продължаващо по-дълго притискане създава условия определени участъци по тялото /кожата където няма подплата от мастна тъкан или мускулатура да исхемизират и в последствие - некротизират. Вещото лице сочи,че така се е случило и при ищцата, което е наложило хоспитализация в хирургична клиника-ИЗ № 2192/2018 г. където е извършено хирургично и антибиотично лечение.

При пациенти на тази възраст мускулатурата след травмата и операцията се възстановява по-бавно от към тонус. При някои от тези случаи, когато този тонус все още не е възстановен е възможно да се получи луксиране - изместване на ендопротезата от ацетабуларната ямка при падане, което се е случило и при ищцата П.Р. на 03.02.2018 г., когато в домашни условия при опит за раздвижване с помощта на патерици е паднала и получила болка и деформация на оперирания десен крак. Наложило се е краткотрайна хоспитализация за безкръвно наместване на ставата и приучване към следващия период на лежане с абдуцирани/разкрачени крака.

Вещото лице д- р С. сочи, че от медицинската документация приложена по делото и от експертно решение № 0654 /08.03.2013г. е видно, че като водеща диагноза на съответния етап е приета:Други форми на хронична исхемична болест на сърцето. В графата общо заболяване са изброени:ХИБС, Пристъпно предсърдно мъждене, Хипертонична болест III кл. хт.,ИКМП,ХССН III ФК по НИХА,Подагра,Остеопороза,Генерализирана артрозна болест -двустранна гонартроза в средна степен, спондилоартроза, деформация на двете ходила,двустранен неврит на слуховите нерви, хроничен пиелонефрит, хипотиреоидизъм.

Наличните в експертното решение хронични заболявания касаят ССС,Отделителната система,ендокринната система,слуховия апарат и не могат да се отчитат като предпоставка или като предразполагащ фактор за травмените увреди получени при обсъжданото ПТП.

Като заключение вещото лице посочва, че настъпилите усложнения при ищцата-луксиране на ендопротезата и исхемична декубитална рана в глутеалната и сакрална област са често случващи се при възрастни хора с бавно възстановяване на мускулния тонус и намалена подвижност. Те увеличават периода на възстановяване.

В резултат на случилото се ПТП на 10.01.2018 г. и получените травматични увреждания, породени от него, ищцата е реализирала разходи свързани с лечебния процес. Всички те са подробно описани в исковата молба и в кореспонденцията между ищцата /пълномощника й/ и ответното застрахователно дружество:

1.Фактура№ **********/11.01.2018г за закупуване на тазобедрена ендопротеза-1560лв..

2.Фактура № ********** и № ********** от 15.01.2018 г. с фиксални бонове изд от„Новатрейд 2014г" ООД - медикаменти на стойност 74,51лв. и 19,57 лв.

3.Фактура № **********/16.01.2018г и фиск.бон издадени от „Ф."ЕООД за медицински консумативи на стойност 14,26 лв.

4.Фактура № **********/17.01.2018г и фиск.бон издадени от „Б."ЕООД за медицински консумативи на стойност 21,48 лв.

5 .Фактура № **********/19.01.2018г и фиск.бон издадени от „Ф."ЕООД-за лекарства -54,87 лв.

б.Фактура № **********/20.01.2018г и фиск.бон издадени от „Ф. „ЕООД-за лекарства -7,46 лв.

7.Фактура № *********/22.01.2018г и фиск бон издадени от „Ф."ЕООД за лекарства и медицински консумативи-29,10лв.

8.Проформа фактура № 739257/23.01.2018г издадена от „Аква сорс"ЕООД - 187,04лв.

9.Фактура №**********/28.01.2018г и фиск.бон издадени от „Ф."ЕООД за медицински консумативи-13,56лв.

10.Фактура № **********/29.01.2018г и фиск.бон издадени от „Р."ООД за повдиган за тоалетна чиния-60,00лв.

11.Фактура№ ********** и фактура № ********** /02.02.2018г и фиск.бонове издадени от „Ф."ЕООД за лекарства и медицински консумативи- 23,23лв. и 40,95лв..

12.Фактура № **********/06.02.2018г издадени от „Ф."ЕООД за лекарства и медицински консумативи-27,51лв.

13.Фактура № **********/09.02.2018г и фиск.бон издадени от „С."-за медицински транспорт -18лв.

14.Фактура № *********/09.02.2018г и фиск.бон от „Б."ЕООД за лекарства и медицински консумативи-46,66лв.

15.Фактура № **********/09.02.2018г и фиск,бон издадени от „Ф."ЕООД за лекарства и медицински кансумативи-9,24лв..

16.Фактура № **********/20.02.2018г и фиск.бон издадени от „Ф."ЕООД за лекарства и мед.консумативи-67,81лв.

17.Фактура № **********/02.03.2018г и фиск бон издадени от „Ф."ЕООД за лекарства и мед. консумативи-45,49лв.

18.Фактура № **********/20.03.2018г и фиск бон издадени от „Ф."ЕООД за лекарства и мед.консумативи-22,13лв.

19.Фактура № **********/21.03.2018г и фиск.бон издадени от „Н.Т.*"ООД за лекарства и мед.консумативи-15,27лв.

20.Фактура №**********/04.04.2018г и фиск бон от „Ф."ЕООД за лекарства и мед.консумативи-21,26лв.

21.Фактура№**********/12.04.2018г и фиск.бон издадени от „Б."ЕООД за лекарства и мед.консумативи-25,44лв.

22.Фактура № *********/04.05.2018г и фиск.бон издадени от „М.Т."ЕООД за избор на лекар-250лв.

23.Фактура № **********/07.05.2018г и фиск.бон издадени от „Ф."ЕООД за лекарства и мед.консумативи-31,22лв.

24.Фискален бон от 07.06.2018г издаден от „Н.Т.*"ООД-за лекарства-41,10 лв.

25.Фактура № **********/26.02.2018г и фиск.бон издадени от „Х."ООД за медицински услуги за 20 дни -660лв.

26.Платежно нареждане от 28.03.2018г изд.от „**"АД по основание „За гледане на болен" е заплатила на И.Н.Й.сумата от 250лв..

27.Стокови разписки №**********/23.04.2018г и № **********/28.05.2018г издадени от, Диези 2000"ООД за доставка на храна за м.април 2018г и м.май 2018г са заплатени съответно 41,00лв. и 79,00лв..

Така описаните имуществени вреди във връзка с лечението на П.П.Р. след претърпяното ПТП на 10.01.2018 г. и проведеното след него лечение възлизат, общо на стойност 3 757,16 лв.

Вещото лице сочи, че базирайки се на достоверността на издадените фактури и фискални бонове към тях може да се приеме, че изразходваните средства са във връзка уврежданията на ищцата в следствие на ПТП от 10.01.2018г. като изключение правят вписаните в т.27 стокови разписки на стойност:41,00лв. и 79,00лв, т.е 120лв. и се получава обща стойност 3637,16 лв./ 3 757,16 лв.- 120/

В о.с.з., проведено на 27.03.2019г., в отговор на поставени му въпроси експертът по СМЕ заяви, че не е можал да прегледа П.П.Р., но предвид възрастта й (на 85г.) и като се има предвид, че травмата е фактически една от тежките травми по опорно-двигателния апарат, счита, че за период от 1 година ищцата не би се възстановила напълно, както е била преди това. Според вещото лице, теоретично, миналите заболявания биха забавили минимално периода на възстановяване на ищцата, но следва да се отчете,че тези заболявания, описани в решението на ТЕЛК, са със сърдечно-ендокринен и неврологичен характер и не биха имали пряка връзка със забавянето на възстановителния процес. Експертът счита, че по-скоро болковият синдром след операцията, след 2-3 претърпени анестезии, е забавило възстановяването.

От заключението на автотехническа експертиза се установява следното:

На 10.01.2018 г. около 9.40 часа, в гр.С.З. по ул." ** в посока от запад на изток се е движил лек автомобил „Опел Зафира" с рег.№ ** с водач Д.К.С.. След като е наближил кръстовището с ул."**" се престроил в лентата за завой на ляво /на север/ като е навлезнал в кръстовището при зелен сигнал на светофарната уредба. Изчакал насрещно движещите се МПС движещи се направо и на дясно посока да преминат и е предприел след това маневрата завой на ляво с оглед да продължи движението си на север по ул."**". По същото време в посока от запад на изток по северния тротоар на ул. **" се е движила пешеходката П.П.Р.. При светещ зелен сигнал за нея на светофарната уредба е предприела пресичане на ул."**" движейки се по пешеходната пътека „Зебра", където е била ударена от завиващия на ляво процесен лек автомобил „Опел Зафира" със скорост на движение около 15 км/ч. В резултат на удара пешеходката е получила средна телесна повреда.

Местоположението на участниците в ПТП, преди настъпването му е било следното. Лек автомобил „Опел Зафира" се е движил по ул. **" в посока от запад на изток. При достигане кръстовището с ул. "**" водачът на „Опел Зафира" и навлязъл в него при светещ зелен сигнал на светофарната уредба с оглед извършване маневра ляв завой и продължаване на движението си в посока север по ул. "**". В самото кръстовище е спрял давайки предимство на насрещно движещите се в права посока МПС. Следователно скоростта на движение преди настъпването на ПТП След преминаването им е предприел тръгване от място където ги е изчакал и е изминал разстояние от около 10,13 м до мястото на удара отчетено графично от мащабната скица с точност до 1 см.

По същото време ден и час по северния тротоар на ул." **" се е движила пешеходката П.П.Р., която е достигнала кръстовището с ул."**" и при зелен сигнал на светофара е предприела пресичане на ул."**" в посока от запад на изток по пешеходната пътека тип „Зебра" където е била ударена от извършващия маневра ляв завой процесен автомобил „Опел Зафира".

Отчитайки всички доказателства в приложеното дело и досъдебно производство най-вероятното място на удара се намира на около 8,0 м западно и на около 2,0 м северно от ориентира ул."** “. Мястото на удара е върху северната пешеходна пътека тип „Зебра" на ул."**" в кръстовището с ул. ***.

Предвид на изминатото разстояние от автомобила от мястото където е изчаквал насрещно движещите се МПС до мястото на удара /10,13 м/ и съобразявайки се с динамичните характеристики на процесния автомобил към момента преди удара скоростта която би могъл да достигне автомобила нормално е в рамките между 10 и 20 км/ч или средно може да се приеме около 15 км/ч -равно на 4,17 м/с .

Непосредствено преди ПТП водачът на лекия автомобил е предприел маневрата завой на ляво тръгвайки от състояние в покой в самото кръстовище даващ предимство на насрещнодвижещите се МПС.

Според вещото лице за водача е съществувала техническа да даде предимство на пешеходеца да премине по северната пешеходна пътека тип "3ебра" в посока от запад на изток и едва тогава да премине през тази пешеходна пътека продължавайки маневрата завой на ляво. За пешеходеца не е съществувала техническа възможност да избегне настъпването на процесното ПТП, тъй като той се движил по пешеходна пътека тип „Зебра" при зелен сигнал на светофарната уредба и не е предполагал, че лекия автомобил ще му отнеме предимството.

Сочи се, че причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка се състоят в отнемане на предимството на пешеходеца движещ се при зелен сигнал на светофарната уредба по пешеходна пътека тип „Зебра" от водача на лек автомобил „Опел Зафира" извършващ маневра ляв завой . Водачът на автомобила преди да навлезе в зоната на тази пешеходна пътека е трябвало да се увери, че по пешеходната пътека няма наличие на пешеходец, който се движи по нея.

Момента, в който на водача на автомобила в полезрението му е попаднал пешеходеца, е когато пешеходецът е бил около средата на пешеходната пътека .

Момента в който лекия автомобил е попаднал в полезрението на пешеходеца е още в началото на пресичането ул. “**" от негова страна по пешеходната пътека тип „Зебра", именно тогава той би могъл да е забелязан от пешеходеца.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Т.Д.Г. познава П.П.Р. от 1996г., тъй като са били съседи. Посочва, че след ПТП - то на 10.01. П.П.Р. е претърпяла операция и след изписването я е посещавала всеки, но болките не затихвали и след смяна на ставата. Според свидетелката е настъпило усложнение на здравословното й състояние и П.П.Р. изпитвала страх. Свидетелката заявява, че П.П.Р. паднала пред тоалетната с проходилката и след това се извадила ставата. Отново лежала в отделението по Травматологията в Окръжна болница и при наместване на ставата имала много силни болки, трудно наместили ставата и преживяла голям стрес. След това П.П.Р. била преместена в отделение за рехабилитация, а след това в Хирургия, където получила декубитална рана. Според свидетелката болките не затихвали, лекарствата й се много се увеличили, усложнили се и другите й заболявания. На П.П.Р. й трябвала помощ и дъщеря й наела жена да й помага до обяд.

Свидетелката заявява, че преди инцидента П.П.Р. била жизнена, в движение и справяла сама с домакинството, като вземала лекарства само за сърце. В процеса на възстановяване се придвижвала само с проходилката, почти не можела да се изправи сама, помагала й жена, тъй като въпреки проходилката падала. Според свидетелката, след пътното произшествие се променил начина на мислене на П.П.Р., тя непрекъснато живеела в страх, че нещо може да й се случи, да падне и повече да се увреди.

Свидетелката И.Н.Й.посочва, че е гледала П.П.Р. от 10.03.2018г. до 19.03.2019г., ходела всеки ден, помагала и по осем часа на ден, от 8.00 часа до 16.00 часа. Сутрин отивала, правела й закуска, тоалет, смяна на памперси, помагала й да стане, да се поразходи. Тъй като имала силни болки в крака пиела лекарства за обезболяване и от тези болки някога залитала. Болял я десния крак, с проходилката се пораздвижила, като се изморяла - обядвала и следобед почивала 2 часа, после пак се разхождали с проходилката.

Свидетелката заявява, че не е забелязала подобрение от началото на полагане на грижите за ищцата ”.. почти едно и също, винаги се оплакваше, че я боли ставата и коляното … слагали й инжекции”. Според свидетелката П.П.Р. много искала да се раздвижва, но болките били силни и движенията й били ограничени.

От показанията на свидетеля Д.К.С. (водачът, причинил процесното ПТП) се установява, че същият през 2018г. е участвал в ПТП, “… при което било силно казано, че бил блъснал П.Р., а само й бил натиснал бастунчето и тя паднала на земята. ..”Свидетелят твърди, че ако имал видимост, нямало да се стигне до инцидента. Св. С. сочи, че чакал за ляв завой на кръстовището, изчаквал колите, които се движели насреща, като мислел, че на ищцата й бил светнал червен сигнал на светофара за пешеходци. Свидетелят твърди, че тръгнал и в последния момент видял пострадалата. Времето било мрачно и бил на ляв завой, изчаквал колите срещу него и при тръгване забелязал П.Р., като в момента, в който бастунът й бил изкривен, тя паднала. Бастунът бил алуминиев, който се закрепя за ръката. Пострадалата била с един бастун. Свидетелят твърди, че го натиснал и жената се подпряла на колата и паднала на пешеходната пътека. Св. С. заявява, че пряк контакт с тялото на пострадалата не бил осъществил. Сочи, че скоростта, с която се е движил при удара, е била не повече от 10-15 км/ч, като инцидентът бил настъпил на не повече от 3 метра от тръгването..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 10.01.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица №ВG/06/117001608884 със срок на валидност от 08.06.2017 г. до 07.06.2018 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в “Д.-О-З.” ЕАД, т.е. към момента на настъпване на ПТП на 10.01.2018г. същия е имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност.

Съдът намира,че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция от 29.01.2018 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, по която й е заплатено с платежно нареждане № ID:********* от 28.06.2018г., обезщетение в общ размер на 22 499.02 лв. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на П.П.Р. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Д.К.С., което е установено с влязло в сила определение от 12.07.2018г., с което е одобрено постигнатото между страните споразумение по НОХД №1808/2018г. по описа на Pайонен съд - С.З.. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени и имуществени вреди се явява доказан по основание.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

В настоящия случай, по делото е безспорно установено, че П.П.Р. е получила травматични увреждания на шийката на дясната бедрена кост, което има характера на средна телесна повреда, вследствие на които са настъпили усложнения - луксиране на ендопротезата и исхемична декубитална рана в глутеалната и сакралната област и е претърпяла е три операции във връзка с увреждането. Следва да бъде отчетен факта на възрастта на пострадалата – 85 години към датата на ПТП / която е утежняващ фактор за самото възстановяване/, както и че от свидетелските показания на И.Н.Й.и Т.Д.Г. се установява, че пострадалата е изпитвала постоянни болки в ставата и коляното, не е било налице подобрение в състоянието й и е имала нужда от помощ при обслужването и грижи. От свидетелските показания се установява, че причинените телесни увреждания на П.П.Р. са довели до изключително тежък дискомфорт в ежедневието на пострадалата. Свидетелката Иванка Николова Йорданова, която се е грижила за П.П.Р. установява, че същата е изпитвала постоянни болки в ставата и коляното и че не е настъпило подобрение в състоянието.

Ето защо съдът като взе предвид степента и характера на уврежданията; проведеното лечение чрез неколкократна оперативна намеса и интензитета и продължителността на болките и страдания на П.П.Р. счита, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 40 000 лева.

Безспорно установено е, че на 28.06.2018 г. ответникът е изплатил по банкова сметка *** П.П.Р. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищците, в качеството си на кредитори, не могат да бъдат задължени да получат частично плащане. Въпреки това доброволно изплатената от застрахователя сума, следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените от П.П.Р. неимуществени вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като от обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. се приспадне заплатената от ответното дружество сума в размер от 20 000 лв., то на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер 20 000 лв.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата П.П.Р.

Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.

От събраните по делото доказателства се установява, че пресичането не е било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било предприето със спокоен ход и извършено върху обозначена с хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека тип "зебра". Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходката (чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП). Пешеходката не е била длъжна да изчака преминаване на автомобилите, а напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека, тя е имала правното основание да изисква и очаква да й бъде предоставено предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, което е сторено от страна на П.П.Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено значение е фактът, че към момента на произшествието наследодателката на ищцата е била на 85 години и като такава се ползва с особена закрила по смисъла на чл. 116 ЗДвП. Поради това съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, чрез собственото й поведение на пресичане на пътното платно – в нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.

По иска за имуществени вреди.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че претендираните от наследодателката на ищцата имуществени вреди по представените фактури и фискален бон са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищцата от получените травматични увреждания в резултат на претърпяното от нея ПТП. Поради това съдът намира, че предявения иск за имушествени вреди в размер на 928, 08 лв. е основателен и доказан.

При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.);. В конкретния случай по делото е представено писмо от 29.01.2018 г., с което П.П.Р. е уведомила застрахователя „Д.-О-З.“ ЕАД за настъпване на застрахователното събитие, поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищцата и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължи от 29.01.2018 г. до датата на окончателното плащане.

Предвид гореизложеното съдът намира, че „Д.-О.З." ЕАД следва да заплати на Е.К.К., като наследник на П.П.Р., починала в хода на производството (на 19.03.2019г.), сумата от 20 000 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 20 000 лв. по щета № 43072951800027 и справедливото по размер застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените на П.П.Р. неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, което има характера на средна телесна повреда; настъпили усложнения вследствие на травмата - луксиране на ендопротезата и исхемична декубитална рана в глутеалната и сакралната област; претърпени три операции във връзка с увреждането; както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 10.01.2018г. ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск над сумата от 20 000 лв. до претендираната сума от 35 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че “Д.-О-З.” ЕАД следва да заплати на Е.К.К., като наследник на П.П.Р., починала в хода на производството (на 19.03.2019г.) сумата от 928.08 лв., представляваща претендирани пред застрахователя, но неуважени от него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищцата от получените увреждания в резултат на претърпяното от нея ПТП на 10.01.2018г. ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноски.

Ответникът “Д.-О-З.” ЕАД следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 990, 24 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Ищцата Е.К.К. следва да заплати на “Д.-О-З.” ЕАД направените по делото разноски в размер на 838 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “Д.-О-З.” ЕАД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 837, 12 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Д.-О-З.” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на Е.К.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като наследник на П.П.Р., с ЕГН: ********** сумата от 20 000 лв./ двадесет хиляди лева/ , представляваща разликата между изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 20 000 лв. по щета № 43072951800027 и справедливото по размер застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените на П.П.Р. неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, което има характера на средна телесна повреда; настъпили усложнения вследствие на травмата - луксиране на ендопротезата и исхемична декубитална рана в глутеалната и сакралната област; претърпени три операции във връзка с увреждането; както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 10.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 20 000 лв. до претендираната сума от 35 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Д.-О-З.” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на Е.К.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като наследник на П.П.Р., с ЕГН: ********** сумата от 928.08 лв./ деветстотин двадесет и осем лева и 8 ст./, представляваща претендирани пред застрахователя, но неуважени от него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищцата от получените увреждания в резултат на претърпяното от нея ПТП на 10.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Е.К.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като наследник на П.П.Р., с ЕГН: ********** да заплати на “Д.-О-З.” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** направените по делото разноски в размер на 838 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА “Д.-О-З.” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 837, 12 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	222
Дата:	25 април 2019 г.
Съдия:	Румяна Атанасова Танева

Дело:	20185500900278
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	3 октомври 2018 г.

Решение по дело №278/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта