№ 779
гр. Благоевград, 28.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Владимир Ковачев Въззивно
гражданско дело № 20241200501034 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Жалбоподателката О. Я., редовно призована, се явява лично и с адв. М. К., с
пълномощно по делото, като представя такова и за пред настоящата съдебна
инстанция.
Ответникът А. С. Я., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. П., с
пълномощно от първата съдебна инстанция.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
препраща към Определение № 1183/25.10.2024 година от закрито съдебно
заседание.
АДВ. К.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържам жалбата. Имам, разбира се, и
доказателствени искания, но преди това искам да направя едно процесуално
искане – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК настоящото производството
1
да бъде спряно, доколкото във Върховния касационен съд е налице висящо
тълкувателно дело с № 2/2022 година, чийто предмет е тълкуване по въпроса
когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на
Семейния кодекс от 2009 година, е заплатен със средства от влог на единия
съпруг; за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо
ли е да се доказва и на какво основание са придобити и паричните суми по
този влог; едновременно с това по това дело се анализират и правният
характер на института съвместен принос, правният характер и съдържанието
на понятията „лично имущество на съпрузите“ и други въпроси, които са
пряко свързани с решаването на настоящия казус, чийто предмет е именно
това – преценка на обстоятелството дали средствата, вложени при
закупуването на имота, предмет на делба, представляват лично имущество и
настъпила ли е трансформацията му като такава. Ето защо и за правилното
решаване на настоящия казус, смятам, че е необходимо да бъде взето предвид
евентуалното решение на Върховния касационен съд, чието заседание е
насрочено за 19.12.2024 година от 14:00 часа.
АДВ. П.: От името на доверителя ми оспорвам изцяло депозираната въззивна
жалба против решението на първоинстанционния съд. Считам същата за
неоснователна, по съображения, изложени от мен в подадения отговор. Нямам
доказателствени искания. По отношение на направеното от въззивника в
днешното съдебно заседание искане – считам, че същото следва да бъде
оставено без уважение, доколкото такова спиране е допустимо когато делото е
висящо в касационна инстанция. С оглед на това, че е насрочено скоро – не
смятам, че това би попречило на правилното решаване на правния спор.
Съдът се оттегля на съвещание:
Съдът, след кратко съвещание, счита, че искането за спиране на настоящото
въззивно производство до приключване с влязло в сила тълкувателно решение
на предложението, направено пред ВКС на Република България, е
неоснователно и не може да бъде уважено, тъй като във връзка с разпоредбата
на чл. 292 от ГПК и съобразно установената трайна съдебна практика
/Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 година по Тълкувателно дело №
8/2013 година на ОСГТК на ВКС/, при образуване на тълкувателно дело на
ВКС по обуславящ въпрос, производството по висящото дело може да се
спира само от касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК, а не и във
2
въззивната и първата инстанция – т. 1 от ТР № 8/07.05.2014 година.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на производството по настоящото
дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради преюдициалност и до
произнасяне на Върховен касационен съд с тълкувателно решение по
Тълкувателно дело № 2/2022 година.
АДВ. К.: Поддържам жалбата, като имам и доказателствени искания. Още в
исковата молба като доказателствени искания съм направил 2 такива, а
именно – назначаване на две експертизи, едната – съдебно-техническа, а
другата – оценъчна, като на първата експертиза задачата да бъде – могат ли,
съобразно правилата и нормативите, от делбения имот да се обособят два
самостоятелно реални дяла, отговарящи на изискванията за жилище, и
съответно оценъчна експертиза, която да даде заключение за актуалната
пазарна стойност на имота, както и за стойността на съответните притежавани
части от съделителите, и дотолкова, доколкото първата инстанция изобщо не
се произнесе по тези мои искания, към момента сезирам въззивната инстанция
с такива и моля да бъдат назначени такива две експертизи. По поисканите
експертизи изобщо няма произнасяне, което пък от моя гледна точка смятам,
че от получаването на отговора първоинстанционният съд априори започна да
обслужва изцяло тезата за трансформация на лично имущество и изобщо не
разглежда моята теза за съпружеска имуществена общност, съответно
прекратена такава и годен обект за делба към момента на завеждане на иска,
което съм направил и като оплакване с жалбата.
АДВ. П.: Считам, че законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без
уважение направените с исковата молба доказателствени искания, които
изложи в настоящото съдебно заседание въззивникът. Това са въпроси, които
са относими във втора фаза на делбата, и считам, че са неотносими в
настоящия етап на производството по първата фаза на делбата, т.е. считам, че
това искане не следва да бъде уважено в този етап на производството.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след кратко съвещание, счита, че искането за отлагане на делото за
допускане на поисканите пред първоинстанционния съд експертизи следва да
3
бъде оставено без уважение, тъй като въззивният състав на Окръжен съд –
Благоевград намира, че въпросите, на които се иска получаване на отговор по
делото чрез допускане на поисканите експертизи, са относими към втората
фаза на съдебната делба и експертизите следва да бъдат допуснати и
въпросите разрешени на по-късен етап от настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане и назначаване на поисканите
пред първоинстанционния съд експертизи.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. К.: Уважаеми Окръжни съдии, в действителност смятам, че
първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, като моля да го
отмените и да допуснете съдебна делба на процесните имоти. Ще скицирам
само някои моменти, за които смятам, че са изключително важни. На първо
място, що се отнася до твърденията на свидетеля В. А. за това, че през лятото
на 2010 година майката на ответника го е надарила с 15 хил. лева – смятам, че
това изобщо не отговаря на действителността, тъй като не се подкрепя от
други доказателства. През лятото на 2010 година са издадени 2 разписки,
едната от които е за 9 хил. лева, а другата – за 5 хил. лева, като те нямат връзка
със сумата от 15 хил. лева. С други думи, тук прозира според мен
режисирането на неговите свидетелски показания. Отделно от горното,
предварителните договори, сключени с продавачите на недвижимите имоти,
от една страна, и А. С. Я., като купувач, в които са посочени продажни цени и
които районният съд приема за действителни такива, смятам, че също не
отговарят на действителното положение дотолкова, доколкото страна по тези
предварителни договори не е моята доверителка, а по нотариалните актове от
14.11.2011 година и от 29.12.2011 година вече страни, като купувачи, са А. С.
Я. и О. Я.. С други думи – дотолкова, доколкото предварителният договор има
характер на уреждане на преддоговорните отношения, а не на действителната
4
воля на окончателната сделка, то смятам, че действителните суми, които са
били договорени от продавачите, от една страна, и от купувачите, в лицето на
А. С. Я. и О. Я., не отговарят на тези по предварителните договори. Друго
едно обстоятелство не може да не ви направи впечатление, тъй като на мен ми
прави такова – през периода 06.07.2010 г. – 14.12.2010 г. А. С. Я. е изплатил
чрез разписки цялата сума по продажбата на двата имота, следователно
изтеглянето на кредита в един по-късен етап не обслужва покупката на
апартамента. До тук ще се огранича за обстоятелствата, свързани с
получаването на кредита и неговото изплащане, като ще се постарая
изключително кратко да анализирам и становището на районния съд, което
смятам за незаконосъобразно – че е настъпила трансформация на лично
имущество на А. С. Я.. Режимът на съпружеска имуществена общност
дотолкова, доколкото това изрично е посочено в нотариалния акт за покупката
на имота и това именно е била волята и на двамата купувачи, е един малко по-
особен институт на семейното право и имуществени отношения между
съпрузите, и той не съответства напълно и буквално с обикновената
съсобственост. При разглеждане на имуществените спорове между съпрузите
според мен следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс
принципи на семейните отношения и от социалните функции на брака и
семейството. Разбира се, ще си спестя цитирането на аргументите на Решение
№ 126/2019 година на Върховния касационен съд, в състав Камелия
Маринова, Веселка Марева и Емилия Донкова, по Гражданско дело № 352 по
описа за 2019 година, но там, в това решение, подробно се анализира и
аргументира точно тезата за характера на имуществените отношения между
съпрузите, точно за липсата на идентичност между обикновена съсобственост
и съпружеската имуществена общност, което пък от своя страна е дало и
основание за установяване и констатиране на противоречива съдебна практика
за образуване и на Тълкувателното решение с № 2/2022 година, но
аргументите, посочени в това тълкувателно решение, аз смятам, че са
изключително силни и съответстват на точния смисъл на закона,
регламентиращ отношенията между съпрузите, и в крайна сметка, независимо
от това, че средствата придобити от единия съпруг като влог, са лично негово
имущество, при покупка на каквото и да е било друго такова, не се
преобразуват отново в лично, а това имущество придобива статут на
съпружеска имуществена общност, което е годен обект на делба в един по-
5
късен етап, когато евентуално бракът бъде прекратен. Ще се огранича до тук.
Смятам, че в действителност и с тези аргументи решението на районния съд се
явява незаконосъобразно и необосновано и ще ви моля да го отмените като
такова. Що се касае до разноските – моля да ми присъдите такива на
основание чл. 38, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата, пълномощието ми е
безплатно.
АДВ. П.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да отхвърлите въззивната жалба,
като неоснователна, и потвърдите решението на първоинстанционния съд,
като валидно, допустимо и правилно. Подробни съображения съм изложила в
отговора на въззивната жалба, а допълнителни такива ще изложа в писмени
бележки, за депозирането на които моля да ми бъде предоставен подходящ
срок. Претендирам и сторените в производството разноски, за което
представям списък на същите, като доказателства за реалното им извършване
са представени заедно с отговора на въззивната жалба. Моля препис от
протокола да ми бъде изпратен на посочения електронен адрес в отговора.
РЕПЛИКА НА АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност. Намирам, че са
прекомерни за едно съдебно заседание.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок, като предоставя възможност на страните за
депозиране на писмени бележки по делото в двуседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 09:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6