№ 590
гр. Сливен, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230101069 по описа за 2021 година
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на
питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., на стойност
212.98 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена
мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г.
Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество главница за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., на стойност 212.98 лева -
главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна
лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г. за имот находящ се в гр.С............ .
Направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в
заповедното производство.
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск,
като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., на
1
посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа,
правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или
ползвател на имота, , е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на
ответника е постъпил.
В отговора е посочено, че предявения иск е допустим, но неоснователен.Направено е
възражение, че не е доказана собствеността на имота, че партидата е на името на ответника
и не може да се направи извод, че действително ответницата дължи претендираните суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който
моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С констативен протокол от 18.06.2019г. служителите на ВИК са посетили адреса
гр.С............ титуляр Г. М. Ч. и е отразено , че адреса е посетен няколко пъти и няма достъп.
От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 20броя
фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.02.2019г. до
30.09.2020 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 212.98 лева и
мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г.
От удостоверение за декларирани данни се установява, че Ф.Ж. Ч.а е декларирала
правото на собственост върху ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.С............ на
14.03.1998г. .
От удостоверение за родствени връзки на Г. М. Ч. се установява, че е с баща М.Д. Ч.,
починал на 13.03.2012г. и с майка Ф.Ж. Ч.а, починала на 19.05.1998г.
От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 1.02.2019г. до 30.09.2020 г. се
установява, че като име на клиент е посочено Г. М. Ч., адрес гр.С............ , като са
начислявани служебно първаночално по 3куб.метра вода, а от 11.07.2019г. по 4куб.м вода
ежемесечно.
На 26.11.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК”
ООД гр. Сливен, срещу Г. М. Ч. за главница в размер на 212.98 лева, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до
30.09.2020 г. мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г., законна
2
лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 260753 от 27.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 4252/2020г. на РС Сливен по силата, на която Г. М. Ч.
е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, 212.98 лева,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от
1.02.2019г. до 30.09.2020 г., за имот находящ се в гр.С............ и мораторна лихва в размер на
15.71лева, начислена към 3.11.2020 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и
направените по делото разноски.
Препис от заповедта и възражението са връчени на Ч. при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК
В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова
молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.
С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно
регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К
Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на
1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично доставяне на вода на потребителите
0.62лв./куб.м.;цена на услугата отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към
тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата
пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и
други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.
От показанията на свидетеля Иванова се установява, че е инкасатор на адрес
гр.Сливен,кв.Младост 2, ап. и е отказван достъп за отчитане на водомерите, като
свидетелката е изпращала инспектори да посетят адреса.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 612/2021г. на
РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422
ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от
ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни
искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от
ГПК.
3
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1,
вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от
ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния
период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така
предявения иск за основателен и доказан поради следните съображения:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване
на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 212.98 лева,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от
1.02.2019г. до 30.09.2020 г., за имот находящ се в гр.С............ , съдът приема претенцията за
основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са
собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица,
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от
представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни
фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от
ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като
съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез
директен превод или чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че
ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и
факта, че потребителя на услугата съответно не ги е плащал в едномесечен срок от
издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки,
цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с
договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността
върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В
конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца,
следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и
канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата
доставяна вода до имота на ответника.
Безспорно се установи по делото, че в имота на ответника ищцовото дружество са му
начислявали ежемесечно първоначално по3 куб.м. доставена питейна вода, а след
11.07.2019г.. по 4куб.м. вода. В чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия на ВиК , одобрени с
решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. е предвидено, че при липса на индивидуални водомери
или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както
4
следва по 5кубични метра при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.Ищцовото
дружество е начислявало на ответника по малко куб.м. вода от предвиденото в общите им
условия.
С оглед иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 212.98 лева,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от
1.02.2019г. до 30.09.2020 г., за имот находящ се в гр.С............ и законна лихва от подаването
на заявлението, а за разликата до пълния претендиран размер.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване
на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на
15.71лева, начислена към 3.11.2020 г., съдът приема предявеният иск за основателен.
Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа,
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. С оглед иска за
мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 15.71лева, начислена към 3.11.2020
г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и
исковото производство разноски в размер на 735лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че Г.
М. Ч., ЕГН **********, от гр.С............ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ
********* сумата от 212.98 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., за имот находящ се в
гр.С............,законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
26.11.2021 г. до изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че Г. М. Ч., ЕГН **********,
от гр.С............ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* мораторна лихва
в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г.
5
ОСЪЖДА Г. М. Ч., ЕГН **********, от гр.С............ да заплати на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 735 лв,
представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6