Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
От публичен регистър,
том №……,стр……..
Гр.Тервел,20.04.2021
година
Решение от книга за
открити заседания №………. от 20.04.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание,проведено на пети април, през две хиляди двадесет и ****
година, в състав:
Председател:
Росен Балкански
При
участието на секретаря Ж.Ж., сложи на разглеждане докладваното от районния
съдия Росен Балкански гр.дело №89 по
описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Гр. Дело №89/2020 година е
образувано по искова молба – вх. № 572
от 05.03.2020 година , с която е предявен иск от „ ****“ ЕООД
Добрич, с ЕИК **** , със седалище и
адрес на управление гр. Добрич ,, ул. „ ****“ № 176 ,
представлявано от управителя си Ж.М.Б.
,чрез процесуалния си представител
–адвокат Х.Х. ***, със съдебен адрес *** офис 10 срещу „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
село Зърнево , общ. Тервел,
обл. Добрич , ул. „ ****“ № 95
, представлявано от Н. И.С.- Д.
.
Главния иск е с
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 318 от ТЗ.
Заявена е осъдителна претенция , в следствие на неизпълнение от страна
на ответника по сключена
между страните търговска продажба
от 12.03.2015 година - за
главница в размер на 796,00 лева
от които данъчна основа в размер на 663,33
лева и ДДС в размер на 132,67
лева .
Аксесорния иск е с
правно основание чл. 86 от ЗЗД , заявена
е претенция от ищеца ответника да бъде
осъден да му заплати сумата от 402,60
лева- мораторна лихва върху главницата
по издадената фактура от дата на издаването и -12.03.2015 година до 04.03.2020
година .
Ищцовото дружество
претендира разноски по упълномощен процесуален предеставител и
съдебно деловодни разноски .
С Разпореждане № 164 от
10.03.20208 година , съдът приема
исковата молба за редовна и че същата отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което и разпореди
препис от исковата молба и от
приложенията към нея, да се изпрати на
ответника по гр. дело №89 /2020 година
на основание чл. 131 от ГПК .
Книжата са
връчени на законния представител на ответното дружество на 16.03.2020
година .
Ответното дружество
не е ангажирало писмен отговор на исковата молба .
По делото ищеца се
представлява от процесуалния си
представител - адв. Х.Х. *** -
по пълномощно .За последното
съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца депозира молба вх. № 260457 от 24.02.2021 година - с която моли съдът да даде ход на делото
в отсъствието на законов или процесуален представител на страната .
По делото
ответника , редовно призован
се представлява за съдебно заседание от
процесуалния си представител –
адв. Г.С. *** , като за последното съдебно заседание процесуалния представител
на ответната страна депозира молба вх. №
260624 от 05.04.2021 година - с която
моли съдът да даде ход на делото в
отсъствието на законов или
процесуален представител на страната .
По делото
съдът прие,като компетентно
дадено заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза – вх. № 260679 от 01.12.2020
година и заключението по назначената
допълнителна такава – вх. № 260069 от 11.01.2021 година .
Ищецът твърди, че между страните по делото
към настоящия момент съществуват неуредени търговски правоотношения,
произтичащи от неформален договор за покупка и доставка на стоки : Твърде
се от ищеца ,че в качеството си на
търговец с дружеството ответник са били сключили договор за
покъпко- продажба на основание и на който ищеца е предал в собственост на купувача- Гума 250/80-16 ВКТ PR TT ребя кост -
количество 2 броя при единична
цена за един броя – 279,16
лева за един брий или общо – 558,33
лева , Вътрешна гума 9,00-16
КАВАТ Д.В. - 2 / два / броя при единична цена 29,167 лева или общо
цена 58,330 лева , Колан 8.15/65-15 КАВАТ количество 4 броя при единична цена
от 11,667 лева и обща цена в размер на 46,76 лева .
Твърди се от ищеца ,че от негова
страна изпълнението на договора е точно.Коректно и в срок е изпълнил задължението
си за предоставяне на уговорената стока. Въз основа на факта на получаването от
ответното дружество на стоката, същия издал именно фактура№ ********** /
12.03.2015 година.
Твърди, че закупуването на посочените стоки се е удостоверила с издадената фактура № ********** / 12.03.2015 година , по
която и фактура не е било извършено плащане .
Твърди, че ищецът е изпълнил
точно, коректно и в срок задължението си за предоставяне на уговорената стока.
Твърди, че предвид липсата на
пълно и точно погасяване на задълженията от страна на ответника, за ищеца бил
налице правен интерес да поиска заплащането на продажната цена на стоката, както и законна лихва за забава върху главницата. Що
се касае до размера и то
с исковата молба ищцовата
страна е представила разпечатка на онлайн изчислител на лихва.
Ответникът чрез
процесуалния си представител
в първото съдебно заседание взема становище по претенцията , като и в първото
съдебно заседание представя доказателства за това , че вземането по фактура № ********** / 12.03.2015 година
е изцяло
погасено още на 05.06.2015 година, чрез
извършено плащане от ЕТ „ ****.“ по поръчка на „ ****“
ЕООД, като и в този и смисъл заявяла , че исковата претенция на търговеща ищец по главния иск и по акцесорния е неоснователна и недоказана .
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното от фактическа
страна :
От анализа на обстоятелствената
част на исковата молба основателно се налага извода ,че в настоящия случай е налице абсолютна
търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 от Търговския закон,
понеже предоставянето в изпълнение на договора за покупко-продажба вещ, било в
рамките на обичайната дейност на дружеството, а също така и двете страни били
търговски дружества и се изключва сделката да е била сключена за лични цели,
предвид точно правноорганизационната им форма и предмета на дейност на ищеца и
ответника по настоящата.
Страните не спорят по обстоятелството ,че са били в обл. отношения
,като страните са сключили неформален договор за покупка на стоки. По факта на предаване на
посочените вещи от продавача на купувача страните нямат спор,не
е налице между страните спор и по
отношение на качеството на предадените на продавача
вещи .
Представено е Извлечение от банкови
сметки на ЕТ „ ****.“ за извършени
банкови преводи от третото лица от което
извлечение е видно , че на 05.06.2015
година в полза на настоящия ищец и било
осъществено плащане като основание е
посочено плащане именно по
процесната фактура.
От заключението на вещото лице П.П. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителнат атакава се установява, че в счетоводството на ищеца
процесната продажба фигурира в дневника
за продажби, ответника не е възстановил
ДДС , като и че ДДС е внесен по тази продажба от продавача по сметка на ТД на
НАП Варна .
Що
се какае до изчисленията на лихва
за забава то вещото
лице приема размерът на дължимата
лихва за забава за идентичен с размера
посочен по исковата молба.
В заключението си по извършената
допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза вещото лице дава заключение за това ,че след извършена справка
в счетоводството на ЕТ „ ****.“ с ЕИК ****
е
установено , че на 05.06.2015 година е извършено плащане по
процесната фактура в полза на ищеца по настоящото дело .
От събраните по делото
доказателства, които прецени по отделно
и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено от правна страна следното:
Предявеният главен иск е допустим, но е недоказан
.
От събраните по делото
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните по
делото са съществували облигационни отношения с източник – неформален договор
за договор за покупко – продажба на
стоки.
Договорът за търговска
продажба/страните в настоящото производство са търговци по смисъла на ТЗ/,
съгласно чл. 318 от ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на
съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата
- стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.
Уважаването на претенцията предполага
доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между
страните да е съществувало валидно правоотношение, възникнало със сключването
на договор за покупко-продажба; за възникването му е необходимо постигане на
съгласие между страните по него относно вещта и цената, като продавачът се
задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът да я получи и
да заплати цената.
Ищеца основава твърдението си за
наличие на сключен договор за покупко - продажба на представената като
доказателство в заверено копие фактура № ********** / 12.03.2015 година.
Съгласно установената съдебна практика
по чл.290 от ГПК, сама по себе си, издадената фактура не е основание за плащане
- цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и
купувачът дължи цена при предадена стока. В случаите, когато страните са
оформили продажбата, чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява
доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от
Закона за счетоводството
реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното
правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката
за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.
ч. и на тези, относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като
признания за съществуването на облигационната връзка. Зачитайки правната характеристика
на фактурата, като частен свидетелстващ документ и доколкото автентичността му
не е оспорена по надлежния ред, съдът намира, че сумата посочена в нея е дължима.
Установи се по делото ,в случая,че страните са
постигнали съгласие и са сключили
договор за продажба , между страните има съгласие по отношение на вещите които следва да се предадат на купувача, както и за цената им ,като същите са
предадени на купувача.
Установява се осчетоводяване на
процесната фактура при страните по договора
за посочената сума. ДДС е внесен
от продавача по сметка на НТ на
НАП Варна ,като ответника не е
възстановявал ДДС.
От своя страна ответника , чрез договорния си процесуален представител - адвокат
Г.С. доказа плащане по фактурата от
трето лица – плащане от
05.06.2015 година- установи се
извършено плащание в цялост така както е посочено задължението по издадената фактура.
Плащането е извършено от
трето лице :
Процесното
задължение не е задължение intuito personae, което само длъжника следва и може да
изпълни и в настоящия случай съдът
приема че изпълнението може да бъде
извършено и от трето лице- като е в случая с ЕТ „ ****.“ с ЕИК ****, който
едноличен търговец на 05.06.2015
година е погасил по нареждане на купувача неговото задължение.
От изложеното по-горе
се налага обоснован извод, че предявения иск, с който се иска да бъде призната
дължимостта на ищеца на сумата по процесната
фактура – до размер посочен по исковата молба е недоказан , тъй като е
погасен чрез плащане от трето лице далече преди депозирането на исковата
молба при съда – погасен чрез плащане на
05.06.2015 година .
С оглед на горните изводи, искът
за главница се явява недоказан в своето основание.
По акцесорния иск :
При законовата мораторна лихва за
забава, началото на давността се определя по-различен начин. Този вид лихва се
дължи ex lege. Това е лихва за забава, т.е. за вредите, които кредиторът търпи
вследствие неизпълнението на задължението в срок. Тя е уредена в чл.86 на ЗЗД.
Това е едно вторично задължение, което има санкционен характер с оглед
неизпълнението на първичното задължение. Предназначението на този текст е да
обезщети легитимирания кредитор за вредите от забавеното неизпълнение на паричното
задължение, без да е необходимо да се доказва техният размер. Тя се дължи
независимо дали е уговорена и има строго фиксиран размер. За да се определи
началото на давността на този вид лихва, трябва да се има предвид следното:
съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Определящо в случая е да се конкретизира
понятието забава. Необходимо условие длъжникът да изпадне в забава е вземането
да е изискуемо и да се отправи покана за изпълнение. В някои хипотези обаче
длъжникът изпада в забава и без покана за изпълнение - при срочните и условни
задължения.Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен
ако е уговорено друго. Видно от приетата по делото фактура няма уговорен срок
за плащане. Предвид това и съгласно ЗСч. и установената практика, паричното задължение трябва да бъде изпълнено
в 14-дневен срок от получаване на фактурата.
Ищецът
претедира законна мораторна лихва за забава върху главницата, считано от дата
на съиздаване на фактурата – в случая
12.03.2015 година до 04.03.2020 година –
ден преди депозирането на исковата молба при
съда – исковата молба е внесена
при РС Тервел на 05.03.2020
година . Следва да се отчете , че
плащането по фактурата е осъществено на 05.06.2015 тодина
Tова
налага съдът да се произнесе по отношение на направеното възражение за
погасителна давност по отношение претендирания с исковата молба размер на
законната лихва върху главницата, за периода от 12.03.2015 година до 04.03.2020
година .
Вземането
за лихва се погасява по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД в тригодишен
срок.
С
оглед изложеното по-горе съдът- предвид
дата на депозиране на исковата молба
05.04.2020 година , намира, че
претенцията за законната лихва върху главницата, за периода от 12.03.2015 година до 05.06.2015 година е
погасена по давност. Предвид
погасяването на главницата на
05.06.2015 година иска за забава
върху главницата в размер на 796,00 лева за периода от
06.06.2015 година до дата на депозиране
на исковата молба при съда - 05.03.2020 година - следва да бъде отхвърлена .
По отношение
на разноските:
Предвид изхода на спора съдът е мотивиран на приеме ,че
на ответника следва да се репарират от ищеца сторените по делото разноски – които и предвид
представиния договор за защита и
съдействие и списък с разноски ,
съдът намира , че сторените от
ответника разноски в размер на
480,00 лева - разноски по
упълномощен адвокат и сумата от 150,00 лева – разноски по назначена
допълнителна ССЕ се следват на страната
.
Водим от гореизложените съображения, Тервелски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 318 от ТЗ, предявен от „ ****“ ЕООД Добрич, с
ЕИК **** , със седалище и адрес на управление
гр. Добрич ,, ул. „ ****“ № 176 , представлявано от управителя си Ж.М.Б. , срещу „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
село Зърнево, общ. Тервел,
обл. Добрич, ул. „ ****“ № 95
, представлявано от Н. И.С.- Д., по силата на който се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца : главница в размер на
796,00 лева от които данъчна
основа в размер на 663,33 лева и
ДДС в размер на 132,67 лева -
представляващи неизпълнение по договор за търговска продажба от 12.03.2015 година за която има издадена фактура № ********** / 12.03.2015 година- като не недоказан -
погасен чрез плащане от трето лице на 05.06.2015 година .
ОТХВЪРЛЯ иска с с
правно основание чл. 86 от ЗЗД ,
предявен от „ ****“ ЕООД Добрич, с ЕИК ****
, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич ,, ул. „ ****“ № 176 , представлявано от управителя си Ж.М.Б. , срещу „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
село Зърнево , общ. Тервел,
обл. Добрич , ул. „ ****“ № 95
, представлявано от Н. И.С.- Д., по силата на който се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца обезщетение за забава
върху главницата от 796,00 лева
за периода от 12.02.2015 година до 05.06.2015 година – като погасен по
давност , като за периода от 06.06.2015 година до дата на
депозиране на исковата молба при съда -
05.03.2020 година - като недоказан.
ОСЪЖДА „ ****“ ЕООД Добрич, с ЕИК **** , със седалище и адрес на
управление гр. Добрич ,, ул. „ ****“
№ 176 , представлявано от управителя си Ж.М.Б.
да заплати на ответника „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
село Зърнево , общ. Тервел,
обл. Добрич , ул. „ ****“ № 95
, представлявано от Н. И.С.- Д.
сумата от 480,00 / четиристотин и
осемдесет / лева лева -
представляваща стараните от
ответника съдебно – деловодни разноски – разноски по упълномощен адвокат по делото, съгл.
Представения договор за правна помощ и
съдействие и сумата от 150,00/ сто и
петдесет / лева – разноски сторени по
назначената допълнителна ССЕ.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му до страните .
Районен съдия :