РЕШЕНИЕ
№148А
24.03.2021г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Мария Койнова ……………………………………….и
в присъствието на прокурор…………………………………………………, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова адм. д. № 780 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на И.И. *** подадена чрез процесуален представител, против Заповед № 272з-2349/03.08.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 година .
Жалбоподателя твърди, че оспорената заповед не е съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което било основание за обявяването й за незаконосъобразна. В тази връзка се сочи, че описаните в заповедта първи по ред две нарушения, били изцяло неясни. Твърдяло се от наказващият орган, че служителят не бил изпълнил служебните си задължения в пълен обем, респ. не бил извършил справки в реално време относно контролните мобилни единици на посочените в заповедта дати. Конкретни обстоятелства във връзка това неизпълнение не се съдържали в заповедта. От съдържанието й не се разбирало въобще имало ли е на въпросните дати движение на мобилни единици, налагащо наблюдение или изготвяне на справки, колко и кои били тези контролни единици, които служителят е могъл или е следвало да наблюдава или справките за които следвало да направи. Не по понятни били и вменените на служителя още две на брой нарушения, изразяващи се в неотразяване на проверки. Неразбираемо било какво е и конкретното съдържание на тези задължения на служителя. Налице било и противоречие между твърденията за неизвършване на проверки и неотразяване в дневника на извършени проверки. Сочи се също, че правната квалификация на твърдените нарушения също не била конкретизирана, тъй като не било обективирано коя точно от хипотезите на чл. 200, т.11 от ЗМВР била налице. Съществувало и противоречие между фактическото описание на нарушенията и дадената им правна квалификация. Съответно неправилно било определено и наложеното със заповедта наказание. В заповедта не били описани и коментирани и доказателствата на база на които са вменени за извършени дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя, както и не били установени от дисциплинарно наказващият орган всички критерии и факти имащи значение за вида и размера на налаганите дисциплинарни санкции.
Твърди се също, че обжалваната заповед била издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК. Не била спазена предвидената в ЗМВР процедура по нейното издаване, като не били изискани и обсъдени по съответният ред обясненията на служителя. На жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която да разбере за воденото срещу дисциплинарно производство, за твърдяното нарушение и доказателствата които го уличават. Изисканите от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода на изискването им. От формална гледна точка съдържанието на заповедта също не отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно и давало поводи за различни тълкувания.
Излагат се и съображения, за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта, поради липса на осъществено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение – основание по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта. Налице било и основанието за отмяна на заповедта посочено в чл. 146, т.5 от АПК.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на Областна дирекция на МВР-Хасково, редовно призован не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.И.Й. изпълнявал длъжността младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ- Харманли при ОДМВР-Хасково.
Със Заповед № 272з-1676 от 05.06.2020г. Директорът на ОДМВР-Хасково разпоредил извършване на проверка по установени предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина от младши експерт И.И.Й. за това, че в качеството си на мл.ОД в ОДЧ –Харманли на 07. и 12.04.2020г. не е изпълнил в пълен обем служебните си задължения, съгласно разпореденото в т.9.1 и 9.2 от Заповед № 272з-132 от 18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково за организация, ръководство и контрол на работата с автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилни единици в ОДМВР-Хасково. Със същата бил определен поименно състава на комисията, която да извърши проверката и срока, в който следвало да се изготви писмена справка отразяваща резултата от проверката - 10.07.2020г.
Жалбоподателят бил запознат със заповедта срещу подпис на 06.07.2020г. в 09.10 ч.
След събиране на относимите според комисията документи, сведения и обяснения, вкл. дадените от жалбоподателя, за резултата от извършената проверка по Заповед № 272з-1676 от 05.06.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, комисията определена да извърши същата изготвила справка рег. № 272р-15313 от 09.07.2020г. В справката, комисията достигнала до извода, че на 07.04.2020г. и 12.04.2020г. И.Й. не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем съгласно разпореденото в т.9.1 от Заповед № 272з-132 от 18.01.2016г. на директора на ОДМВР-Хасково, изразяващо се в неизвършване на справки за локализация и визуализация на мобилни единици в реално време на контролираните мобилни единици, не по-малко от два пъти в светлата част на деня и три пъти в тъмната част на деня, относно движението на автопатрулните екипи и спазването на зададените маршрути за движение и установъчни пунктове/места за контрол – представляващо дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и предложила за същото да бъде наложено на основание чл.200, ал.1,т.11 предл.1-во от ЗМВР дисциплинарно наказание“Порицание“, за срок от 6 месеца.
Същевременно комисията приела, че на 07.04.2020г. и 12.02020г в дневник рег. № 271р-11740 от 26.05.2016г. за изследвания период от страна на И.И.Й. няма отразени проверки за локализация и визуализация на мобилни единици на обслужваната територия, с което не е изпълнил разпореденото с т.9.2 от Заповед № 272з-132 от 18.01.2016г. по описа на ОДМВР-Хасково – представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР. За същото комисията предложила да му бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл.200, ал.1, т.11 пр.първо от ЗМВР, „Порицание“ за срок от 6 месеца. На основание чл.197, ал.3 т.2 от ЗМВР, комисията предложила да бъде наложено едно общо наказание „Порицание“ за срок от една година.
Със Заповед № 272з-2056 от 13.07.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, било заповядано извършване на допълнителна проверка по случая. Същата била възложена на комисията извършила първоначалната проверка и било указано за резултата от същата да се изготви писмена справка, която да се докладва на ДНО в срок до 17.07.2020г.
Жалбоподателя бил запознат със заповедта на 15.07.2020г. в 11.40ч.
След извършване на допълнителни действия комисията изготвила обобщена справка с рег. № 272р-16089 от 16.07.2020г., с която оспорващия бил запознат на 23.07.2020г. в 11.00ч. със сщото била възприета фактическата обстановка изложена в първоначалната обобщена справка, но било възприето, че с бездействията си И.Й. е допуснал четири дисциплинарни нарушения .
С покана рег. № 272р-16561 от 22.07.2020г., връчена му на 23.07.2020г. И.Й. е поканен в срок до 17.00ч. на 23.07.2020г. да представи писмените си обяснения/сведения, като представи и доказателства за твърдените факти и обстоятелства.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 272з-2349 от 03.08.2020г. Директорът на ОДМВР-Хасково като е приел, че И.И.Й. – младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ- Харманли при ОДМВР е осъществил четири броя дисциплинарни нарушения, за всяко от които е определил поотделно наказание“Порицание“ в размер на 6 месеца и на основание чл. 197, ал.3, т.2 от ЗМВР е наложил едно общо дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година.
Жалбоподателят е запознат със заповедта срещу подпис на 17.08.2020г. в 09.30 ч. Жалбата срещу заповедта е била подадена директно пред АдмС-Хасково и заведена с вх. № 4942 от 27.08.2020г.
По делото в качеството на писмени доказателства са приети писмените документи съдържащи се в административната преписка, както и други такива относими към случая. Разпитан в качеството на свидетел е и Ж.И. – младши оперативен дежурен при РУ – Харманли.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт
и от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл.
146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ
от компетентен орган по смисъла
на чл.204, т.3 от ЗМВР.
Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В административната преписка са налични дадените от жалбоподателя по повод провеждането на дисциплинарното производство обяснения. Същия е поканен надлежно да се запознае със изготвената справка и се е възползвал от това си право. Обстоятелството, че същият не се е възползвал и от правото си даде допълнителни обяснения / възражения по нея се дължи на собственото му поведение, а не на действия и бездействия на ДНО. Не е налице нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Размерът на всяко от определените четири броя дисциплинарни наказания е обоснован от дисциплинарно наказващият орган, а дали правилно всяко наказание е определено и индивидуализирано, е въпрос по същество.
При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдените нарушения, тъй като извършването на нарушенията, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на обобщена справка рег. № 272р-15313 от 09.07.2020г. и обобщена справка рег. № 272р-16089 от 16.07.2020г. на комисията, назначена за изясняване на случая. Т.е. при издаване на процесната заповед този срок не е бил изтекъл. Не е изминал и срок по-голям от една година измежду датата на твърдените нарушения - 07.04.2020г. и 12.04.2020г. и датата на издаване на обжалваният акт- 03.08.2020г.
Не е допуснато нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР. В заповедта са описани четири нарушения , за всяко едно от тях е определено отделно наказание и доколкото последните са били от един и същи вид е наложено едно общо такова, за максимално предвидения от закона срок.
Съдът намира за основателни възраженията изложени в жалбата касаещи
неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената
заповед. Реквизитите, които
следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично
указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото
описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият
орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в
закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в
съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или
осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в
обективната действителност. Описанието на нарушението и
на законните разпоредби, който са били нарушени виновно са сред
задължителните реквизити на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Между тях съществува взаимна връзка и зависимост
и следователно винаги следва да съществува конекситет по такъв начин, че
описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените правни
норми и обратно. Неспазването
на този принцип винаги нарушава правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, тъй като го
затруднява да организира адекватно същата. В
случая, в обжалваната заповед е допуснато несъответствие между
фактическото описание на нарушенията и дадената им правна квалификация. Видно
от описанието на четирите нарушения от
фактическа страна, описано е неизпълнение на задължения вменени със
заповед на прекия ръководител -
Директора на ОДМВР-Хасково. Първите две нарушения касаят неизпълнение в пълен
обем на разпореденото с т.9.1 от Заповед
№ 272з-132 от 18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково, а третото и
четвъртото са описани като цялостно
неизпълнение на т.9.2 от същата заповед.
Действително неизпълнението на служебни задължения от служител на МВР е нарушение по чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР, но когато това неизпълнение е свързано с неизпълнение на
заповеди на преките ръководители, то представлява нарушение по чл.194, ал.2,
т.1 от ЗМВР. В чл. 194, ал.2, т.1 и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР са
предвидени два отделни вида
дисциплинарни нарушения, за осъществяване на всяко от които мога да се налагат не само отделни по размер, но и отделни по вид дисциплинарни
наказания и респ. за да се приеме, че е налице надлежно описание на
нарушението, то фактическите основания следва изцяло да кореспондират с
правните такива. От начина на излагане на фактическите съображения за издаване
на заповедта за съда не става ясно, в крайна сметка осъщественото от наказаното
лице поведение, за нарушение на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР ли е прието от
дисциплинарно-наказващият орган или за
нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от с.н.а. Допуснатото
несъответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и от правна
страна представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, тъй като нарушава правото на защита
на адресата на заповедта за
дисциплинарно наказание, а от друга страна препятства и възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол
върху същата и е достатъчно основание за
отмяна на обжалваната заповед.
Законосъобразността
на обжалван административен акт се проверява въз основа на
изложените в него фактически
съображения от административният орган.
Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице.
Видно от изложеното в заповедта, дисциплинарно наказващият орган е приел, че на посочените в нея дати И.Й. не е изпълнил в пълен обем служебните си задължения съгласно разпореденото в т.9.1. Заповед № 272з-132 от 18.01.2016г. и не е изпълнил разпореденото в т.9.2 от същата заповед.
С т.3.1 от Заповед № 272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково И.Й. е поименно определен като потребител, който да осъществява контролна дейност чрез използване на системата за локализация и визуализация с ниво на достъп 1, като съгласно т.2.8 от същата заповед ОДЧ – Харманли е определено за работно място, в което да се осъществява контролната дейност със GPS системата.
С т.9.1 от Заповед № 272з-132 от 18.01.2016г., Директорът на ОДМВР- Хасково е възложил на потребителите от ОДЧ да проверяват в реално време контролираните мобилни единици - не по-малко от пъти в светлата част на деня и три пъти в тъмната част на деня относно движението на автопатрулните екипи и спазването на зададените маршрути за движение и установъчни пунктове /места за контрол. С т.9.2 от същата заповед пък е разпоредено за резултатите от така извършваните проверки да се отразяват в дневник – приложение № 3 на ОДЧ.
Посочената заповед е предоставена в цялост на АдмС-Хасково във вид на заверен препис с официално придружително писмо подписано от Директора на ОДМВР-Хасково, в същата е визиран като издател същия административен орган, разпорежданията на т.91 и 9.2 от същата са възпроизведени и в други документи налични по преписката, поради което и независимо, че в нея отново не фигурира подпис, съдът намира че следва да я кредитира, като писмен документ представляващ препис на официален документ.
От приетия, като писмено доказателство по делото, протокол № 271р-2003 от 26.01.2016г. е видно, че към същата дата И.И.Й. вече е бил запознат със Заповед № 272р-132 от 18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково за организация, ръководство и контрол на работата с автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилните единици.
От събраните по делото
доказателства съдържащи се в административната преписка безспорно се
установява, че жалбоподателят в периода 07.04.2021г.-12.04.2021г. е изпълнявал
длъжността младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ- Харманли.
Не е спорно, а и се признава от жалбоподателя в сведение
рег. № 271р-13459 от 11.05.2020г., че на посочените дати -07.04 и
12.04 същият е бил на смяна в РУ- Харманли .
Въпреки двукратните
указания на съда, ответника не е представил по делото доказателства за
това колко на брой и с какъв регистрационен номер са били служебните автомобили
в РУ- Харманли, които са били снабдени с монтирана GPS система за локализация и визуализация на мобилните единици и дали
същите са били включени в наряд по график на датите 07.04.2020г. и
12.04.2020г.
По делото, като част от дисциплинарната преписка е представена част от доклад рег. №4575р-1246 от 15.05.2020г. до
Министъра на вътрешните работи. Така представения доклад е непълен – същият не
е представен в цялост, съдържа само л.1 и от л. 32 до л.34, като и не съдържа нито
посочване на издател, нито подписи на издалото го лице. Следва да се
посочи, че в о.с.з. проведено на 03.11.2020г. съдът задължи ответника да
представи същият доклад в цялост и
съдържащ подписите на изготвилите го лица, но до приключване на съдебното
производство ответникът не изпълни
дадените от съда указания.
Документът е конкретно изрично писмено изявление, направено от определено лице, което закрепва трайно информация за съществуването на определени факти с правно значение. В случая, от така представената част от доклада, не става ясно кое е лицето, което го е изготвило и изобщо довършено ли е издаването му. Съответно не може да се установи представлява ли той волеизявление на определено лице натоварено да извърши проверка и да удостовери по надлежен начин резултатите от същата и оттук не съставлява годно да удостовери обективираните в него факти, като писмено доказателство и не следва да бъде ценен, като такова.
Според твърденията
на жалбоподателя изложени в
сведение рег. № 271р-13459 от
11.05.2020г , а и в сведение рег. № 271р-20125 от 06.07.2020г. в РУ- Харманли има един автомобил с монтирана GPS система за локализация и визуализация на мобилните единици Л.а. К.
С., с рег. № СВ 5*****, която се ползва
от звено пътен контрол на РУ-Харманли. Същото обстоятелство се установява и от
разпита на св. Ж.Р.И. - младши оперативен дежурен в РУ- Харманли. Показанията на същия свидетел
са последователни, логически непротиворечиви и дадени от лице, което не се
установява да е пристрастно или заинтересовано от изхода на настоящото
производство, поради което и съдът ги
кредитира. Ето защо и настоящия съдебен
състав приема, че действително през м.
април 2020г. в РУ- Харманли е имало само един автомобил с монтирана GPS система за локализация и визуализация на мобилните единици,
а именно: л.а. К. С., с рег. № СВ 5*****.
Видно е от представената от ответника по делото пътна
книжка на автомобила, че на 07.04.2020г. същият е бил с маршрут на движение както следва: за
времето от 08.30ч. до 20.30ч. : РУ
Харманли - III 554 км. 70+600
- АМ Марица - Хасково - с. Българин - АМ Марица - РУ
Харманли и за времето от 20.30ч. до
08.30ч. : РУ Харманли - III 554 км. – к-с Райски кът- - АМ
Марица - - бул. България – ул.Районна -
Ру Харманли.
Видно от същата пътна книжка автомобилът е бил в движение и на 12.04.2020г. за времето от 20.30ч. до 08.30 ч., с маршрут: РУ Харманли - III 554 км. 70+600 – РУ Харманли.
Според показанията на св. И. през м. април 2020г. посоченият автомобил не е бил използван и включван в наряд по график. Поради
епидемичните мерки, през това време не са се спирали и автомобили, като
автопатрулите са работели с друг автомобил, в който е имало монтирана камера за
скорост и е бил включван в наряд поради
това, че не е имал монтирано GPS устройство. Св. И.
сочи, че л.а. „К. С.“ е бил използван
единствено и само за отбиване и конвоиране
на тировете за епидемичните
мерки, защото той е бил единствения
автомобил със светлинен и звуков сигнал.
Видно от същите показания нарежданията за това кога и къде да се изпрати същият автомобил са
идвали от Областният дежурен при ОДМВР-Хасково, като след предоставянето на автомобила на
областната дирекция - като съдействие, не са имали задължения във връзка с автомобила. При и предяваване на свидетеля на пътната книжка на автомобила
касателно 07.04.2020г. и на
12.04.2020г., същия поясни, че автомобилът не е бил наряд, а е бил ползван
единствено на и само за ескорт на
тирове във връзка с противоепидемичните
мерки и това е видно то посочения в него маршрут на движение.
При така дадените показания на св.И., които по посочените
по- горе съображения съдът кредитира и в тази им част, недоказано се явява
обстоятелството, че на 07.04.2020г. и 12.04.2020г. жалбоподателят виновно не е
осъществявал задълженията си по т.9.1 от Заповед № 272з-132 от 18.01.2016г. на
Директора на ОДМВР-Хасково. След като
автомобилът ползван от РУ- Харманли, за който единствено по делото
се установява, че бил снабден през м.
април 2020 г. с GPS система
за локализация и визуализация на
мобилни единици не се доказва по несъмнен начин да е бил ползван за дейността
на автопатрулите от същото РУ при осъществяваните от тях наряди, а напротив се установява, че е бил
предоставян на същите дати за ползване от ОДМВР-Хасково, то не може да се приеме, че моторното превозно средство, към посочения
времеви период е имал характеристиката на контролирана от жалбоподателя мобилна единица и съответно последният не е имало защо да
осъществява справка за локализация и визуализацията му. Даже и да би
могло да се приеме, че все пак е осъществено нарушение на т. 9.1 от заповедта и
на 12.04. и за 07.04.2020г., доколкото
посоченият служебен автомобил е бил в движение, то доколкото не е бил използван
от автопатрулните екипи на РУ- Харманли нарушението се явява маловажноу в който
случай отговорност се носи само в
случаите на системност и то с налагане на наказание“Писмено
предупреждение. Съдът обаче, в
производствата по проверка на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания,
не разполага с възможност да преквалифицира
и да променя вида на определено от органа наказание. Санкцията за
неправилна квалификация дадена със заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
е отмяна на обжалвания акт.
Недоказано се явява и осъществяването на
третото и четвъртото описани в заповедта нарушения. Видно от съдържанието на
оспорвания акт, в същия е посочено, че
на 07.04.2020г. и на 12.04.2020г.жалбоподателя не е отразил в дневник рег. № 271р-11740 от
26.05.2016г. проверки за локализация
и визуализация на мобилните
единици на обслужваната територия, с което не
бил изпълнил разпореденото в
т.9.2 от Заповед № 272з-132 от 18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково. На първо
място, проверки могат да се отразят само ако са били осъществени. След като
такива не са извършени, по причина, че
на посочените дати служебния
автомобил снабден с GPS система не е бил използван от автопатрулите на РУ
Харманли и жалбоподателя не е следвало да
извършва справка за локализация и визуализация на същия, то няма защо и как и да отразява неизвършени проверки. На второ място, цитирания в заповедта дневник рег. № 271р-11740 от 26.05.2016г., в
относимата му част е приложен по делото и безспорно от съдържанието му е видно че за
дати 07.04.2020г .и 12.04.2020г. в него не са отразени проверки. Видно обаче от
обективираното в дневника негово наименование, последния е за отразяване
на проверките на автоматизираната
система за локализация и визуализация на
мобилни единици от оправомощените
длъжностни лица с ниво на достъп
2 в РУ –Харманли. Жалбоподателят, както
вече се посочи е с ниво на достъп 1, поради което не се явява, нито необходимо,
нито относимо към изпълняване
задълженията му по т.9.2 от процесната заповед от 26.06.2016г., наказаното лице
да отразява проверки именно в този дневник. Нито от обжалваната заповед, нито от материалите по преписката се установява да е
налице друг дневник , в които длъжностните лица с ниво на достъп 1 да да
отразяват проверки, като такъв не е и представен по делото, като част от
административната преписка. Дали се
касае за допускане на техническа грешка в
наименованието на дневник рег. №271р-11740 от 26.05.2016г. би могло да е въпрос само на предположения. От
една страна боравене с такива, в
санкционно производство, каквото е дисциплинарното е
недопустимо, а от друга такива
твърдения не се и правят от ответника.
С оглед недоказаността на
осъществяването на описаните в заповедта нарушения, то обжалваната заповед се
явява издадена в нарушение на
материалния закон.
Налице са следователно основанията визирани в чл. 146, т.2
и т.4 от АПК, поради което обжалваната заповед подлежи на отмяна.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят в размер от 840.00 лева лева, от които 10.00 лева внесена ДТ, 30.00 лева внесен депозит за свидетел и 800.00 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.08.2020г.
На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Заповед № 272з-2349/03.08.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на И.И.Й. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 840.00 лева(осемстотин и четиридесет лева).
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: