№ 7409
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110103137 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на С. П. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес - град София, ул.„Сердика“ № 23, чрез адвокат Х. Р. против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано зедно от ..........
Ищецът твърди, че на 10.07.2014 година „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3135630 срещу С.
П. К. за сумата от 4084,83 лева, от които 3484,40 лв. - главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2011г. - 04.201 Зг. и 567, 21 лв. -
законна лихва за забава от 31.06.2011г. до 19.06.2014г., дялово разпределение 28,56 лв. -
главница и лихва - 4,66лв. като дружеството претендира и законна лихва върху главницата
до окончателно плащане ведно с всички съдебно – деловодни разноски, направени в хода на
заповедното и исковото производство.
Твърди се, че въз основа на депозираното Заявление е образувано ч.гр.д. №
38110/2014г. по описа на Софийски районен съд.
Твърди се, че на 21.07.2014 година е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата в общ размер на 3512,96 лв.
Твърди се, че на 03.11.2014 година е депозирано Възражение с вх. № 3155323,
съдържащо се на л. 14 от делото, с което в цялост е оспорено задължението. Сочи се, че било
посочено, че възражение е депозирано от името на ищцата, като се твърди, че тя
категорично не е попълвала, подписвала и подавала това възражение.
Твърди се, че депозираното възражение представлява по същността си неистински
частен диспозитивен документ.
Твърди се, че заповедният съд с Разпореждане от 06.11.2014г. е дал указания на
ответното дружество, че в едномесечен срок може да предяви искове за установяване на
вземанията си. Сочи се, че е било образувано гр.д. № 70759/2014 г. по описа на Софийски
районен съд. Твърди се, че по посоченото гр.д. № 70759/2014 г. е било постановено Решение
1
№ 5890, с което е признато за установено, че С. П. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата в размер на 3484,00 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение за имота, находящ се в гр. С за периода м. 05.2011г. - м. 04.2013г.
ведно със законната лихва, считано от 10.07.2014г. и сумата от 571,87 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на посочената сума за периода 30.06.2011г. до 19.06.2014г.
Твърди се, че с посоченото решение ищцата е осъдена да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 685,85 лв. - разноски за държавна такса, депозит за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 454,67 лв. - разноски
за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство. Сочи се,
че решението е влязло в законна сила на 02.09.2016 година и въз основа на него са издадени
два изпълнителни листа в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Твърди се, че първият изпълнителен лист е издаден на 09.05.2017 година за вземането,
представляващо цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за посочения
по- горе имот и период ведно с обезщетение за забавено плащане на сумата и законната
лихва върху нея, считано от датата на образуване на заповедното производство.
Сочи се, че вторият изпълнителен лист е издаден на 04.02.2020 година и е за
присъдените с Решение № 5890 от 05.05.2016г., постановено по гр.д. № 70759/2014 година
съдебно - деловодни разноски.
Твърди се, че въз основа на първия издаден по делото изпълнителен лист от 09.05.2017
г. е образувано ИД №201884404033490/2018г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 в
КЧСИ, което е висящо към настоящия момент и по което се предприемат изпълнителни
действия. Сочи се, че видно от Удостоверение изх. № 1543/11.01.2023 г. е, че посоченото ИД
№ 201884404033490/2018 година е присъединено към ИД № 20168440401405/2016г. и
актуалният размер на задължението е: главница в размер на 3484,40 лв. със законна лихва в
размер на 3012,03 лв. за периода от 10.07.2014г. - 13.01.2023г., 571, 87 лв. - неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, 100, 00 лв. - разноски по изпълнителното
дело, 157,50 лв. - обикновени такси по тарифата към ЗЧСИ, 712,26 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.
Сочи се, че въз основа на втория издаден изпълнителен лист от 04.02.2020 година е
образувано ИД № 839/2020г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 в КЧСИ, което
също е висящо и се предприемат изпълнителни действия.
Твърди се, че изготвянето - попълването, подписването и депозирането по ч.гр. д. №
38110/2014г. по описа на Софийски районен съд на Възражение с вх. № 3155323/03.11.2014г.
представлява престъпно обстоятелство, имащо значение за отмяната на влязлото в сила
Решение № 5890 от 05.05.2016 г., постановено по гр.д. № 70759/2014г. по описа на
Софийски районен съд, чието установяване се иска с настоящия иск.
Сочи се, че в конкретния случай твърдяното престъпление - използване на неистински
документ е извършено на 03.11.2014 година с депозиране на процесното Възражение в съда,
като се твърди, че към датата на депозиране на исковата молба - 20.1.2023 година е изтекла
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК, вр. с чл. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, като в този смисъл
се твърди, че това обуславя допустимостта на иска, доколкото не съществува обективна
възможност престъпното обстоятелство да бъде разкрито по специалния наказателноправен
ред, и се твърди, че е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Твърди се, че е налице и втората предпоставка за допустимост на иска, а именно
престъпното обстоятелство да е от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено в правоотношенията между С. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес - град
София, ул.„Сердика“ № 23 и „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК831609046, със
седалище и адрес на управление град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от .........,
2
че съществува наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила
решение, а именно престъпното обстоятелство, извършено по ч.гр.д. № 38110/2014г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 58 състав с изготвянето и депозиране на Възражение
с вх. № 3155323, съдържащо се на л. 14 от ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 58 състав, от значение за отмяната на влязлото в сила Решение № 5890
от 05.05.2016г., постановено по гр.д. № 70759/2014г. по описа на СРС, ГО 58 състав.
Прави се искане за присъждане на разноските, описани в списъкът по чл. 80 ГПК,
представен по делото.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск.
Не се спори от ответника, че дружеството е предявило иск срещу ищеца в настоящото
производство, с правно основание по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Не се спори, че
е било образувано гр.д. № 70759/2014г. по описа на Софийски районен съд, по което е било
постановено Решение № 5890 от 05.06.2016г., което е влязло в сила на 02.09.2016 година.
Оспорва се от ответника и се твърди, че в производството по гр.д. № 70759/2014г.,
ищцата е имала възможност в рамките на това производство да оспори истинността на
подаденото възражение и в частност - неговата автентичност (арг. чл. 193 ГПК), но не се е
възползвала от тази си процесуална възможност.
Твърди се, че поради пропускането на срока за оспорване, настоящото производство
следва да бъде прекратено, а исковата молба върната, като подадена по недопустим иск.
Сочи се, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК и релевантна в
процесния случай (т. 3 от ТР), недопустим е иск за установяване на неистинност на
документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от
възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за
отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.
1 ГПК.
На следващо място с отговора на исковата молба, ответникът твърди, че дружеството
не е надлежен ответник, тъй като очевидно не е и не може да бъде субект на престъпното
деяние, за което се твърди да е извършено, нито пък се ползва от престъпния резултат, а
именно - съставения неистински документ. Сочи се, че съгласно мотивите на възприетите в
Тълкувателно решение № 20 от 01.03.1968 г. по гр.д. № 8/1968 г. на ВС постановки,
касателно пасивната легитимация по установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК се приема, че
поначало ответник по този иск е лицето, за което се твърди, че е извършило престъплението,
респ. неговите наследници. При това отново се оспорва допустимостта на предявения иск.
С отговора на исковата молба се иска от съда да прекрати производството по делото
или да отхвърли иска и присъди разноски на ответника, за които по делото е представен
списък по чл. 80 ГПК.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по назначените съдебно – графически експертизи, въз основа на чийто анализ
и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Съдът приема за доказано, че на 11.7.2014 г. е било образувано гражданско дело №
38110/2023 г. по описа на Софийски районен съд, по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу С. П. К., ЕГН **********, на стойност в общ размер 3512,96 лв. Доказва
се, че в рамките на производството по същото, е издадена заповед за изпълнение от
21.7.2014 г. в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
3
адрес на управление град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано заедно от ..........
срещу която е входирано Възражение №3155323 от името на ищцата.
Не се спори, че на 1.12.2014 година е било образувано гр.дело № 70759/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, по което е било постановено Решение № 5890 от 5.6.2016
година, което е влязло в сила на 2.9.2016 година. Съдът приема за доказано, а и не се спори
от страните за това, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* е предявило иск
срещу С. П. К., ЕГН ********** в настоящото производство, с правно основание по чл. 422,
ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Доказва се, че с решението е признато за установено, че С. П.
К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3484,00 лева, представляваща
цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имота, находящ се в гр. С за
периода м. 05.2011г. - м. 04.2013г. ведно със законната лихва, считано от 10.07.2014г. и
сумата от 571,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената сума
за периода 30.06.2011г. до 19.06.2014г. Съдът приема за доказано, че с посоченото решение
ищцата е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 685,85 лв. - разноски
за държавна такса, депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и сумата от 454,67 лв. - разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство. Съдът счита за доказано, че въз основа на
Решението, са издадени два изпълнителни листа в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Съдът приема за доказано, че първият изпълнителен лист е издаден на 9.5.2017 година
за вземането, представляващо цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение
за посочения по-горе имот и период, ведно с обезщетение за забавено плащане на сумата и
законната лихва върху нея, считано от датата на образуване на заповедното производство.
Доказва се, че вторият изпълнителен лист е издаден на 4.2.2020 година и е за
присъдените с Решение № 5890 от 5.5.2016г., постановено по гр.д. № 70759/2014 година
съдебно - деловодни разноски.
Доказва се, че въз основа на първия издаден по делото изпълнителен лист от 9.5.2017 г.
е образувано ИД №201884404033490/2018 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 в
КЧСИ, което е било присъединено към ИД № 20168440401405/2016 г. видимо от
Удостоверение изх. № 1543/11.1.2023 г.
Съдът приема за доказано от заключенията на приетите по делото съдебно-графически
експертизи, че ръкописните текстове и подписът след „С уважение:” във Възражение с вх. №
3155323/3.11.2014 г., (приложено на лист 14 по ч.гр.д № 38110/2014 г. по описа на СРС, 58 с-
в), не са изпълнени от С. П. К.. От същите се установява, че за изписване на текстовете и
подписът след „С уважение:” - обекти в указаното Възражение, са използвани две различни
по оптично-физични свойства сини химикални пасти. Отрицателните изводи, при наличния
сравнителен материал, относно изписването на текстовете и полагането на подписа - обекти
на експертизата, и изложеното в изследователската част на експертизите, предполагат
изключване на възможността в случая да е налице т.нар. „автоподлог”, който извод на
вещите лица, съдът приема за верен. В този смисъл, съдът приема за доказано, че
Възражение № 3155323/3.11.2014 година не съдържа подпис и почерк на ищцата, поради
което не обективира нейно волеизявление, насочено за пред заповедния съд и с цел
оспорване на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 38110/2014
година по описа на Софийски районен съд.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствата, които са безпротиворечиви.
При сторените от съда фактически констатации, настоящия съдебен състав е мотивиран
да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл.124, ал.5 от ГПК, с който ищецът иска да бъде установен факта за наличие
4
на престъпното обстоятелство, изразяващо се в изготвянето и депозирането на неистински
частен документ, а именно Възражение с вх. № 3155323, съдържащо се на лист 14 от ч.гр.д.
№ 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 58 състав, от значение за отмяната
на влязлото в сила Решение № 5890 от 5.5.2016г., постановено по гр.д. № 70759/2014 г. по
описа на СРС, ГО 58 състав.
За ищеца е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че Възражението с вх. № 3155323 е неистинско, че наказателното преследване не
може да бъде възбудено, или че е било прекратено или спряно на едно от основанията по
смисъла на чл. 24 и чл. 25 от НПК, или че извършителят не е бил открит, както и че то има
значение за отмяната на влязлото в сила Решение № 5890 от 5.5.2016 година.
За ответника - носи доказателствената тежест да установи възраженията си заявени с
отговора на исковата молба, от които черпи права.
На първо място, съдът намира, че процесното Възражение представлява неистински
частен документ, на базата на изводите, направени в заключението на съдебно-графическите
експертизи. Този свой извод съдът базира на съществуващото разбиране за същността на
неистинските документи като такива, които съдържат конкретно писмено изявление на
друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Тъй като С. П. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес - град София, ул.„Сердика“ № 23 не е автор на процесното
Възражение, то се явява неистинско. Това обуславя първия елемент от допустимостта на
иска.
Съставът на престъплението с правна квалификация по чл. 309, ал. 1, предложение
второ от НК – използване на неистински частен документ, за да докаже, че съществува, не
съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое
правно отношение – е бил завършен с депозирането на процесното възражение на 3.11.2014
г. пред заповедния съд. За конкретния престъпен състав се предвижда наказание до две
години лишаване от свобода и поради което, по смисъла на чл. 81, ал. 3 НК, във връзка с чл.
80 ал. 1, т. 4, с изтичането на седем и половина години от извършването на деянието се
изключва по давност наказателното преследване.
В конкретния казус, давността е изтекла на 3.5.2022 г. При това, към момента на
депозирането от ищцата на исковата молба на 20.1.2023 г., наказателното преследване за
използването на неистински частен документ пред заповедния съд е изключено по давност.
Това обуславя втория елемент от допустимостта на иска.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите в Определение № 267 от 9.5.2014
г. на ВКС по ч.гр.д. № 2062/2014 г., в които е прието, че когато установителният иск,
предвиден в чл. 124, ал. 5 от ГПК, е обосноваван чрез създаване на основание за отмяна на
влязло в сила решение и твърдения за документно престъпление, извършването на което е
неустановимо по наказателен ред поради основание по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК, по чл. 25, ал.
2 или чл. 26 НПК, и когато извършителят на деянието е останал неразкрит, правен интерес
от предявяването на иска има, когато неистинският документ е обусловил съдържанието на
влязлото в сила решение. Тази допълнителна процесуална предпоставка се извлича от чл.
303, ал. 1, т. 2 от ГПК, към която чл. 124, ал. 5 от ГПК препраща и от сравнителен анализ на
двете групи основания за отмяна на влязло в сила решение в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. В
първата група са престъпленията, извършването на които правят погрешни фактическите
констатации във влязлото в сила решение, а оттук - изключват правилността и на правните
изводи на съда.
Когато конкретното основание е включено в първата група по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК
/неистинност на документа, на показания на свидетел или на заключение на вещо лице/,
престъпното деяние следва да обуславя съдържанието на решението. Съответно ищецът по
иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК следва да обоснове правния интерес чрез твърдения в тази
5
насока.
В настоящият казус процесното Възражение обуславя Решение № 5890 от 5.5.2016г.,
ако Възражението не беше депозирано от името на ищцата, разпоредбата на чл. 415,ал. 1, т.
1 нямаше да се приложи, а разпоредбата на т. 2 от същият член е имало възможност да не
се приложи, в случай, че изискванията за действие от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* не бяха изпълнени, и като така, по силата на чл. 416 ал. 1
ГПК, заповедта за изпълнение щеше да влезе в сила след изтичането на срока за депозиране
на възражение. Влизането в сила на Заповедта за изпълнение на този етап щеше да означава
по-директното решаване на делото и липсата на допълнителни разноски, свързани с
назначени експертизи, допълнителни държавни такси, допълнителни лихви и други. Като
така, третият елемент от допустимостта на иска е налице.
Ответникът е направил възражение срещу допустимостта на иска, като го е обосновал
на твърдение, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК и релевантна в
процесния случай (т. 3 от ТР), недопустим е иск за установяване на неистинност на
документ по чл. 124 ал. 4 изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от
възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за
отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът
е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193 ал. 1 ГПК.
Ответникът е възразил, че в производството по гр.д. № 70759/2014г., ищцата е имала
възможност в рамките на това производство да оспори истинността на подаденото
възражение и в частност - неговата автентичност (арг. чл. 193 ГПК), но не се е възползвала
от тази си процесуална възможност.
В решението се излага, че пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК за оспорване
на истинността на документ води до преклузия на това право в рамките на висящия процес.
Това означава, че страната не може впоследствие да предяви иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за
установяване на неистинността на същия документ, ако правният интерес произтича
единствено от висящия процес, в който е направен пропускът. Допускането на такъв иск би
обезсмислило ефекта на процесуалната преклузия, предвидена в чл. 193 ГПК, и би
накърнило стабилитета на съдебното решение и правните му последици.
Срокът по чл. 193, ал. 1 ГПК, обаче, не се прилага по отношение на иска по чл. 124, ал.
5 от ГПК, тъй като той се отнася до решение, постановено по вече приключило дело, в
обхвата на което процесният документ не е бил входиран. Такъв е и случаят в настоящия
казус: С подаденото възражение, а следователно и с подадената искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, е образувано ново и самостоятелно
дело (гр.д. № 70759/2014г.) на различно основание от основанието на дело № 38110/2023г.
На следващо място с отговора на исковата молба, ответникът твърди, че дружеството
не е надлежен ответник, тъй като не е и не може да бъде субект на престъпното деяние, нито
се ползва от престъпния резултат, а именно - съставения неистински документ. Сочи се, че
съгласно мотивите на възприетите в Тълкувателно решение № 20 от 01.03.1968г. по гр.д. №
8/1968г. на ВС постановки, касателно пасивната легитимация по установителния иск по чл.
124, ал. 5 ГПК се приема, че поначало ответник по този иск е лицето, за което се твърди, че е
извършило престъплението, респ. неговите наследници.
С Тълкувателно решение № 20/1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че по иск, предявен на
основание чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.); /аналогичен на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК/, като
ответници следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението,
предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следва да се
противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Когато извършителят
на престъплението, предмет на установителния иск, не е открит /на каквото се приравнява
по ефект невъзможността за възбуждане на наказателно преследване поради изтекла
6
давност/, искът следва да се предяви против лицата, на които установените с решението
престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. В настоящият казус такова лице се
явява „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано заедно от ..........
На база на тези основания, съдът приема, че искът по чл. 124, ал. 5 е допустим и следва
да бъде уважен като доказан по основание и размер.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, каквито същата е
претендирала в общ размер на 1980 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 115
от делото) и е доказала такива, както следва: 80 лева за държавна такса, 400 депозит за вещо
лице по съдебно-графическите експертизи и 1500 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.1.2023 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 309 НК, чл.
80 НК, чл. 81 НК и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано вазедно от ..........и С. П. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес - град София, ул.„Сердика“ № 23, че е налице престъпно обстоятелство,
извършено от неизвестен извършител, изразяващо се в използването на неистински
частен документ – Възражение с вх. № 3155323/3.11.2014 г., съдържащо се на лист 14 от
ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, като съдържанието и подписът не
са на С. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес - град София, ул.„Сердика“ № 23 –
престъпление по чл. 309, ал. 1, предложение второ от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Ястребец“ № 23Б,
представлявано заедно от ..........да заплати на С. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
- град София, ул.„Сердика“ № 23 сумата от 1980 лева, представляваща сторените
разноски в производството пред Софийския районен съд по гр.дело № 3137/2023 година
по описа на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7