Решение по дело №579/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

С Решение № 22/07.06.2024г. по НАХД № 70/2024г. по описа на районен съд Свищов е потвърдено НП № 753582-[рег. номер] от 02.02.2024г. на Началник на отдел „Оперативни дейност“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ и осъден ЕТ „Валдемар-2000-В. Абаджиева“ да заплати на НАП 100лв. разноски по делото.

Касаторът, ЕТ „Валдемар – 2000 – В. А.“ - Свищов, е обжалвал като неправилно решение № 22/07.06.2024г. по НАХД № 70/2024г. година по описа на Свищовският районен съд. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗЦАНН, като не е установена вината на търговеца, наложената му санкция е непропорционална, тъй като не е налице незачитане на разпоредбите на Наредба Н - 18 от 13.12.2006 година, не е съобразено от състава на съда решението на СЕС по дело С-97/211 според което въпросната правна уредба не се допуска, предвид наложена му ПАМ.

 

Ответникът по касация, Началникът на отдел „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представената по делото писмена защита, заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

 

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Свищовският РС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда. Предлага да се остави решението в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление НП № 753582-[рег. номер] от 02.02.2024г. на Началник на отдел „Оперативни дейност“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ и осъден ЕТ „Валдемар-2000-В. А.“ да заплати на НАП 100лв. разноски по делото, с което на настоящият касатор на основание чл.185, ал.1, е наложена имуществена санкция от 500 лв.

От фактическа страна е установено от съда, че при извършена проверка на обекта на 05.12.2023г., стопанисван от търговеца (щанд за риба, находящ се в Свищов, базар Велишана), за извършена контролна покупка – риба толстолоб с количество от 0,540кг, на стойност 5.40лв. е извършено плащане в брой, за което не е издадена фискална касова бележка, нито ръчна касови бележки, с което е нарушен чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

 

За да потвърди НП районният съд от правна страна е приел на първо място, че липсват формални нарушения при издаването на АУАН и на НП, а НП е издадено от компетентен по степен и материя АНО предвид представено писмено доказателство. По същество е прието в решението, че в случая става въпрос за неспазване на изискването на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Направен е извод, че е налице правилно приложена материално правна разпоредба, като е било изписано текстово в АУАН и постановлението санкционната разпоредба на чл.185, ал. 1 от ЗДДС. Освен това съдът е установила, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Развити са съображения, че обстоятелството продавачката да е била с ръкавици, поради почистването на риба преди извършването на продажбата, не освобождава от задължението да издаде фискална касова бележка. За неоснователно е прието възражението, че се налагат на практика две санкции, с оглед административното производство по налагане на ПАМ. Съдът е изтъкнал, че не са налице основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не може да бъде приложен института на маловажността, доколкото конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от същия вид, а и в случая е наложено минималното предвидено от закона наказание.

 

Решението е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са неотстраними в настоящата инстанция.

Отговорността на касатора чрез процесното пред районният съд наказателно постановление е ангажирана по състава на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. С решение по дело С-97/21 на СЕС е дадено тълкуване на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според което тези разпоредби следва тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В т. 41 от мотивите на това решение е посочено изрично, че член 50 от Хартата се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази [жк], трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, посочени в точка 38 от решението, като в т. 42 – 47 Съдът е обосновал наказателният характер на мерките, предвидени в чл.186 от националния ЗДДС. В този смисъл изводът на съда, че не се налагат на практика две санкции противоречи на тълкуване на институт на хармонизираната материя в областта на ДДС.

Както е обосновано в т. 56 от това решение принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

В конкретният случай от настоящият касатор се твърди, че спрямо него е приложена мярката по чл. 186 от ЗДДС чрез заповед за налагане на ПАМ №11737/02.02.2024 година. Т. твърдение е направено и в писмената защита с вх. № 1617/12.04.2024г. от ЕТ „Валдемар-2000-В. А.“ преди откритото съдебно заседание от 15.04.2024г. (л. 47 от делото). Налагането на ПАМ за същото нарушение, в случай, че е тя е влязла в сила и е изпълнена, би влязло в противоречие с даденото тълкуване на разпоредбите на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и би обусловило отмяната на наложената имуществена санкция предвид нарушаването на принципа на пропорционалност.

Съдът, нарушавайки изискването на чл. 107, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, не е събрал като доказателство въпросната заповед за прилагане на ПАМ, за да прецени дали тя е влязла в сила и е налице кумулиране на наказания. Посоченото е израз на съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и обуславя отмяната на решението и връщането му на друг състав на съда, който следва да събере това писмено доказателство, като прецени дали тази мярка касае същото нарушение и дали е влязла в сила, след което да обоснове прилагането или неприлагането на даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвид националната правна уредба, която е послужила за издаването на процесното наказателно постановление.

 

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните от ответника по касация пред настоящата инстанция разноски – аргумент от чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.226, ал.3 от АПК.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 22/07.06.2024г. по НАХД № 70/2024г. по описа на районен съд Свищов.

ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.