Мотиви по НОХД № 150 по описа за 2019 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият О.Б. И. *** е предаден на съд по обвинение за
това, че „за времето от за времето от
02.11.2018 г. до 04.11.2018 г., в с.Л., община П., от дом на ул.“***“ № *, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и лица – ПВЦ
прозорец, е отнел чужди движими вещи, както следва:
Телевизор с плосък екран марка
„Самсунг“ 40 инча диагонал, на стойност 100 лв.;Чанта /куфар/ с гаечни ключове, комплект, в едно с отвертки и чук на
стойност 40 лв.;Брадва с дървена дръжка дълга около 50 см, на стойност 25 лв.;Дрелка биеща с функция на винтоверт
450 Вт, на стойност 60 лв.;Удължител монофазен, с
оранжев на цвят гумиран кабел, с 1 бр. кръгъл контакт на стойност 24 лв.;Фенер
с акумулаторна батерия, дръжка отгоре и черен на цвят, на стойност 25 лв.;ДВД
плейър „ЛЖ“ на стойност 45 лв.;Два броя тонколони и буфер за компютър с диодни светлини на стойност 40 лв.;HDMI кабел 1,5 метра на
стойност 4,50 лв.;Сателитен декодер за белгийска телевизия марка М.7 на
стойност 45 лв.;Ръчен такер, сребристометален
на цвят, работещ с кламери П образни скоби на стойност 8 лв.;Микровълнова фурна
на стойност 80 лв., или всичко вещи на обща стойност 496.50 лв. /четиристотин
деветдесет и шест лева и 50 стотинки/ от
владението на Р.Ф. де В., белгийски гражданин, живущ ***, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои“ – престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като
доказано по несъмнен начин, пледира за налагане на наказание ЛОС, изтърпяването
на което бъде отложено по реда на чл.66 НК с подходящ изпитателен срок.
Акцентира върху добрите характеристични данни и ниската стойност на
откраднатите вещи.
Подсъдимият О.Б.И., редовно призован, не се явява в разпоредителното
заседание, не сочи уважителни причини за неявяването си. След изпълнение на
процедурата по чл.247б,ал.1 НПК и след като прие, че обективната истина по
делото може да бъде изяснена и без присъствие на подсъдимия в р.з., с
мотивирано определение, съдът прие, че принципно са налице предпоставките за
разглеждане на делото по реда на задочното производство в хипотезата на
чл.269,ал.3,т.3 НПК. В насроченото с.з. по общия ред подс.И.
се явява, дава обяснения, респ. дава съгласие за прочитане на депозираните от
него в ДП, признава се за виновен, разкайва се и съжалява за стореното.
В проведеното на 11.09.2019
г. разпоредително заседание, пострадалият Р.Ф. Д. В., белгийски гражданин,
нередовно призован, не се явява /което не е процесуална пречка за провеждане на
РЗ в хипотезата на чл.247в,ал.3 НПК/, не предявява граждански иск.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият О.Б.И. бил с начално образование,
неженен, безработен, неосъждан. Макар и да бил с постоянен адрес ***, през
лятото на 2018 г. живеел в дома на майката на свой приятел – св.М.М.М., находящ се в с.Д., общ.П.,
а впоследствие се преместил в с.Л., общ.П.
Пострадалият Р.Ф. д. В.
бил белгийски гражданин, който притежавал недвижим имот в с.Л.,общ.П.,
ул.“***“№*. Подс.И. знаел, че тази къща не се обитава
постоянно от собственика д. В. и решил да извърши кражба на вещи от нея. Една
нощ в периода от 02.11. до 04.11.2018 г. подс.И.
пристъпил към изпълнение на взетото решение, като отишъл до къщата и прескочил
оградата от към улицата, след което обиколил и огледал внимателно за възможен
достъп до помещенията. Насочил се към разположения на около 1.90 м от земята
ПВЦ прозорец на тоалетна /снимки от извършен оглед, л.30 и л.33/. Стъпил на
перваз от тухли, надигнал се и хванал на дървена греда от покривната
конструкция, след което успял да подпре единия си крак на перваза на прозореца.
С другия крак изритал дограмата, при което се счупила една от пантите и
прозорецът се отворил. През получилият се отвор подс.И.
успял безпрепятствено да влезе в жилищните помещения. Светел си със фенерче от
запалка, с помощта на което огледал, намерил множество движими вещи, които
впоследствие изнесъл през прозорец на
южната спалня, както следва: телевизор с плосък екран марка
„Самсунг“ 40 инча диагонал, на стойност 100 лв.;Чанта /куфар/ с гаечни ключове, комплект, в едно с отвертки и чук на
стойност 40 лв.; Брадва с дървена дръжка дълга около 50 см, на стойност 25 лв.;
Дрелка биеща с функция на винтоверт
450 Вт, на стойност 60 лв.; Удължител монофазен, с
оранжев на цвят гумиран кабел, с 1 бр. кръгъл контакт на стойност 24 лв.; Фенер
с акумулаторна батерия, дръжка отгоре и черен на цвят, на стойност 25 лв.; ДВД
плейър „ЛЖ“ на стойност 45 лв.;Два броя тонколони и буфер за компютър с диодни светлини на стойност 40 лв.; HDMI кабел 1,5 метра на
стойност 4,50 лв.; Сателитен декодер за белгийска телевизия марка М.7 на
стойност 45 лв.; Ръчен такер, сребристометален
на цвят, работещ с кламери П образни скоби на стойност 8 лв.; Микровълнова
фурна на стойност 80 лв., или всичко вещи на обща стойност 496.50 лв.
След като излязъл от жилището, на няколко курса
пренесъл вещите до помещението, в което живеел, а впоследствие се разпоредил с
тях, като ги продал с помощта на св.М. на различни лица /в частност телевизора
на св.И.К. ***, известен на подсъдимия като „Малкия Кало“/.
На 04.11.2018 г. съседка на имота на пострадалия – св.В. Д. С. Й. Л. забелязала
отворения прозорец на южната спалня и счупената горна панта на прозореца на тоалетната. Влязла вътре,
видяла, че е разхвърляно и липсват множество вещи. Сигнализирала на тел.112,
след което на място пристигнала оперативна група от РУП П. като бил извършен
оглед на местопроизшествието поставил началото на ДП.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по категоричен начин от събраните в с.з. доказателства посредством
приложените по ДП № 711/2018 г. по описа на РУ„Полиция” П. писмени доказателствени
средства – справка за съдимост; протокол за оглед на местопрестъпление, ведно с
албум към него, за който съдът приема, че е изготвен по реда предвиден в НПК,
поради което го цени като доказателствени средства относно описаните в него
действия и за събраните чрез него доказателства, съгласно чл.131 НПК; експертно
заключение по извършена оценъчна експертиза /л.38, приобщено чрез прочитане по
реда на чл.282,ал.3 НПК/ , за което съдът приема, че е законосъобразно и следва
да бъде ценено като доказателства по делото. Установените в хода на съдебното
следствие факти се подкрепят изцяло от показанията дадени в с.з. от свидетелите В. Д. С. Й. Л. и М.М., както и чрез приобщените чрез прочитане
по реда на чл.281,ал.5, вр. с ал.1,т.5 НПК показания на пострадалия Р.Ф. д. В.
и св.И.К.; както и от обясненията на
подсъдимия И. в с.з. допълнени по реда на чл.279,ал.1,т.4 от НПК от обясненията
му депозирани в ДП през съдия от ПпРС.
Всички тези показания и обяснения съдът кредитира изцяло приемайки, че са непротиворечиви, обосновани и логически
свързани, като принципно правилно отразяват възприятията на всеки един от тях
относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на доказване.
С оглед на безспорно
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и анализа на
приобщения по делото доказателствен материал, съдът прие за доказано по
безспорен и категоричен начин, че с действията си в инкриминирания от
прокуратурата период, подс.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението кражба, което
безусловно води до ангажиране на
наказателната му отговорност за неговото извършване. Подобно престъпление може
да бъде извършено само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да
действа с намерение противозаконно да присвои вещта – обстоятелства, които са
налице предвид конкретните негови действия.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е
проникнал в дома на пострадалия Р.Ф. д. В., съдът прие,
че от обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката правна
квалификация по чл.195,ал.1,т.3,пр.2 НК
– повреждане на преграда, здраво
направена за защита на лица и имот. Касае за PVC прозорец, който по своята същност съставлява съоръжение предназначено
за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите в
помещенията и предпазването на тези вещи от каквото и да било външно
въздействие. Кражбата, извършена чрез повреждане на преграда е сложно
престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от
друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от
преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице
– чрез физическото й преодоляване посредством разбиването му, прозорецът е
станал негоден да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е
довело до безпрепятствено проникване в жилищните помещения и изнасяне на
инкриминираните вещи.
При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна
проверка на събраните по делото доказателства,
съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и 54 НК като отчете, че не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 НК. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало,
младежката възраст на подсъдимия и сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението, а като отегчаващо обстоятелство отчете невъзстановяването на
вредите и данните за извършени междувременно други посегателства против чуждата
собственост /които се намират в условията на реална съвкупност с настоящото му
деяние/. Наказанието, предвидено от законодателя в
санкционната част на нормата по чл.195,ал.1 НК е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което
отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието
ЛОС с друг вид наказание, съдът го индивидуализира в размер на 8 /осем/ месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с
изпитателен срок от 3 г.,
считано от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не
съществува задължение директно да прилага разпоредбата на чл.66 НК само при
наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват в
случая, тъй като освен всичко друго е
необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и
превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът
прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимия да
изтърпява реално наложеното наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и при
съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив
отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по
въпроса за разноските, като осъди подс.И. да заплати
сумата 67.20 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Т. Направените в съдебната
фаза разноски за преводач в размер на 40 лв. следва да останат за сметка на РС П., съгласно чл. 189,ал.2 от НПК .
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪСТАВА: