Решение по дело №4335/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е 

891 / 9.7.2020г.

 

гр. Перник, 09.07.2020 г.

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 16 06 2020 година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  Д Матеева

 

при секретаря Д Асенова

като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 04335 по описа за 2019 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищщите „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник са предявили иск срещу

М.Д.С. ЕГН ********** ***

 

За сумата 421.09лв.

неплатена топлинна енергия  за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която

 Сумата 317.19лв.,главница за периода 01.06.2014 -30.04.2017г.

Сумата 103.90лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.08.2014г. до 04.01.2018 г.,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането,

както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на така подадено предходно  заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

 

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период

 за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на адреса ,за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК от  ответника – чрез назн. особен представител адв.М.М. ПАК   е постъпил отговор на исковата молба.

 

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител  юк.  поддържа предявените искове.

Особеният представител оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.

Оспорва обстоятелствата да се намира в облигационно правоотношение с ищеца с конкретни съображения, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота, за който са начислени процесните суми, като в тази връзка твърди, че се намира във владение на имота на основание договор за наем.

 Навежда възражение, че не се намира в облигационни правоотношения с ответника и с конкретни съображения за липсата на сключен писмен отговор.

 Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото извлечение от сметка, като в тази връзка развива конкретни съображения, че количеството доставена топлинна енергия не е отчитано коректно.

 

По делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            

 От приложеното към настоящето ч.гр.дело  е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите  - посочени по-горе

      

 От приетата като доказателство по делото публикация  на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.  

Видно от уведомление от Директора на Дирекция „Местни Приходи и такси“ и от декларация по чл.14 ЗМДТ за имота, находящ се в гр. Перник, на адреса, както и от Заповед № 1902 от 08.08.2007г. на Кмета на Община Перник , се установява, че : имотът е собственост на Община Перник, като е отдадена под наем  на ответника,  а ответникът е наемател.

 

Към момента на настаняване – със Запоред №  443 от 18.03.2005г. до Заповед № 2389 от 18.12.2015г. / последна / г. наемателят-ответник  продължава да е бил задължен да открие партиди за консумативите, и да ги заплаща лично.

 Наемателят  лично е подал молба за откриване на партида в ТЕЦ / съответно и ВИК както и ЧЕЗ/ - като е поел задължението  да заплаща консумативите .

 

Открита е партида на негово име, както и аб.№ също на негово име.

 

Освен това се сочат доказателства, от които  е видно как са уредени отношенията между Община и наемател, в частност – за заплащането на консумативите, вкл. и за топлоенергията.

Ясно е фиксирано в настанителната заповед и в последващите такива- че титулярът наемател следва да си отвори партиди за всички видове консумативи и да заплаща същите.

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

 

По допустимостта на исковете

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,  поради което и същият се явява процесуално допустим.

     

     По основателността на исковете съдът намира следното:

 

За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответницата  през процесния период.

 

Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, -

потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. 

 

По делото ответникът не оспорва, че  е във владение на имота, но на облигационно основание.

 

По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битовеи нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. титулярът на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е образувано тълкувателно дело № 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК, по което към момента на постановяване на настоящето решение няма произнасяне на върховната инстанция.

 

От цитираната в предложението за образуване на тълкувателното решение   съдебна практика, само Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова е в смисъл, че

 потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.

 Освен това, според ТР 2 от 17.05.2018г. ВКС по т.дело № 2/ 2017г. ОСГК –

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и субекти, различни от носителя на вещно право на ползване,ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия директно с дружеството и по неговите ОУ.

 

Ответникът като наемател е поел задължение да открие партида и да заплаща консумативите – това е безспорно по доказателствата, следователно дължи сумите извън погасените по давност.

 

Договорът за наем е облигационно правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в предвидените от закона случаи. 

 Такова изключение не е предвидено по отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия имот.  

 

Съобразно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход. Посочената правна норма  урежда  отношенията между наемодателя и наемателя.

 

Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за търговска продажба, който също  поражда задължения само за страните по него.

 

По делото се установява , че ответникът  е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, каквато възможност  - а в случая и задължение по настанителната заповед - е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник, поради което съдът намира, че в случая е налице както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността му за плащане на цената за доставената топлинна енергия до собственото на трето лице жилище.

 

По размера на сумите :

 

По приетата СИЕ се установява, че за процесния период сумите са изцяло погасени по давност.

След изравнителната сметка се оказва, че има сума общо 135.73лв. която подлежи на връщане на ответника-абонат, като надвзета.Това са : 118.17лв.главница и 17.56лв. изтекла лихва до 04.01.2018г.

Съдът счита, че тези суми са били приспаднати към новия отоплителен сезон  след 2017г. и вече са осчетоводени, т.е. влезли са в новото задължение за новия отоплителен сезон и като такива са усвоени, т.е. към днешна дата 2020г. няма сума, която да се връща на ответника.

Делото касае предходен отоплителен сезон, за който се установи, че ответникът не дължи, а сумите са погасени по давност.

 

По приетата по делото СТЕ се установява, че  е ползвано отопление, горещата вода е отчитана по водомер, има редовни отчети и изравнителни сметки.

 

При тези съображения съдът намира, че  се събраха доказателства относно потребената в имота топлоенергия като количество и стойност, но сумите са погасени по давност и не се дължат на това основание.

 

По разноските:

 

            Предвид гореизложеното, ответникът не дължи на ищцовата страна разноски.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ КАТО ИЗЦЯЛО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ-

 

 исковете на  "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,  по отношение на

М.Д.С. ЕГН ********** ***

За сумата 421.09лв.

неплатена топлинна енергия  за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която

 Сумата 317.19лв.,главница за периода 01.06.2014 -30.04.2017г.

Сумата 103.90лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.08.2014г. до 04.01.2018 г.,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането,

 

Разноски не се дължат нито по УИ, нито по запов.производство.

 

След влизане на решението в сила, чгд  да се върне на съответния състав, с приложен заверен препис от влязлото в сила решение.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                    

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: