Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 7463 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от „Ю.Б.“ АД
/правоприемник на „Б.П.Б.“ АД/ против Т.К.В., Н.К.К.,
Ж.Я.К. и К.Н.К. обективно съединени искове за солидарно заплащане на сумата 119
202.84 евро-главница по договор за жилищен кредит № 5111/R/29.01.2008 и анекси
към него; сумата 13 843.01 евро-възнаградителна лихва
за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г.; сумата 163.67 евро-наказателна лихва за
периода 29.01.2017г.-04.06.2018г.; сумата 1910.33 евро-месечни такси за периода
29.01.2017г.-29.05.2018г. съгласно чл.15, б.“в“ от договора за кредит и анекси
към него; сумата 897.49лв.-нотариални такси съгласно чл.3, ал.2 от общи условия
към договор за кредит и такси за подновяване на ипотека по чл.5, ал.8 от общи условия
към договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането.
Твърденията са за сключен с първата ответница Т.В. на
29.01.2008г. договор за жилищен кредит № 5111/R/2008, по силата на който й била
предоставена сумата 120 000 евро със задължение за връщане при уговорените
условия, заедно с възнаградителна лихва от 6.4%.
Останалите ответници са солидарни длъжници
с кредитополучателя. С Анекс № 1/26.08.2009г. било уговорено плащането на възнаградителна лихва от 7.15%, равен на базовия лихвен
процент на банката за кредити в евро и надбавка от 1.40%, както и промяна в
срока за издължаване на кредита на 402 месеца. С Анекс № 2/04.02.2010г. били
уговорени допълнителни условия по договора за кредит. Твърди се, че в погашение
на кредита са били правени плащания до 2016г. След това е налице неизпълнение
на 1985.98 евро-просрочена главница за периода 29.01.2017г.-29.05.2018г.;
13843.01 евро-възнаградителна лихва за периода
29.01.2017г.-04.06.2018г.; 163.67 евро-наказателна лихва за периода
29.01.2017г.-04.06.2018г.; 1910.33 евро-месечни такси за периода
29.01.2017г.-29.05.2018г. и 897.49лв.-нотариални такси и такси за подновяване
на ипотека, съставляващо настъпили предвидените в договора предпоставки за
предсрочна изискуемост. Тъй като извънсъдебното изявление на банката за това не
достигнало до знанието на ответниците с исковата
молба прави изявление за предсрочна изискуемост и претендира заплащането пълния
размер на непогасената главница, както и възникналите задължения за лихви,
такси и разноски, индивидуализирани по размер и период.
Ответниците оспорват исковете с наведени
идентични възражения. Твърдят да са заплатили над 210 00 евро, която сума
надвишава дължимото по договора за кредит, но банката не спазвала реда за погасяване
по чл.76 ЗЗД и не предоставила информация към кой кредит и за кои задължения е
отнесла плащанията. Считат договора за кредит и двата анекса за сключени за
банката от лице без представителна власт. Твърдят, че не са им били
предоставени общите условия към договора, погасителния план към него и последващо сключените анекси, както и тарифата на банката
за таксите. Оспорват действителността на клаузите касаещи възможността банката
да увеличава едностранно възнаградителната лихва,
както и относно плащането на лихви за забава с доводи, че са неравноправни по
чл.143 ЗЗП и поради това нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Твърдят, че с анексите от 26.08.2009г. и
29.10.2010г. е бил увеличен размера на главницата без действително увеличената
част да е била отпусната допълнително, включително прибавянето към нея на лихви, върху които
също са начислени лихви, съставляващо забранен от закона анатоцизъм.
Оспорват преди подаване на исковата молба ищецът да ги е уведомил за обявяване
кредита за предсрочно изискуем. Правят възражение за прихващане с всички
заплатени суми в размер на 210 000 евро, както и с размера на разноските от 30
000лв., които са били принудени да заплатят при свръхобезпечаването
на задълженията си. Ответникът Н.К. заявява и възражение за прихващане със
сумата 400 000лв., представляваща неплатени от банката възнаграждения по
договори за правна помощ от 21.03.2011г. и 04.02.2013г., които са му били цедирани с договор от 04.11.2016г.
В допълнителната искова молба ищецът счита възраженията
на ответниците за неоснователни. Оспорва да е било
платено в повече от дължимото и в тази връзка релевира
възражение за погасяване по давност на посочените в отговора вземания. Оспорва
да дължи каквито и да е суми на ответника Н.К. за възнаграждения по договори за
правна помощ и съдействие, като и в тази част противопоставя възражение за
давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори сключването на договор за жилищен кредит №
5111/R/2008 от 29.01.2008г. между „Б.П.Б.“
АД /с правоприемник „Ю.Б.“ АД/, Т.К.В. /Н./ като кредитополучател и останалите ответници Н.К.К., Ж.Я.К. и К.Н.К.
като солидарни длъжници с предмет предоставяне на
банков кредит на кредитополучателя от 120 000 евро за покупка и ремонт на
недвижим имот-апартамент № 6 в гр.Варна, ул.*********бл.10 Г 1, ет.3 с поето задължение
за връщане на месечни вноски всяка с падеж 26-то число с краен срок на
погасяване 26.02.2043г. съгласно погасителен план.
Съгласно чл.13 от договора кредитополучателят
заплаща годишен лихвен процент от 6.4%, формиран от базов лихвен процент от
3-месечния EURIBOR по жилищни кредити в евро валиден
след 15.10.2007г. в размер на 2.5% и надбавка от 3.9%. Не е предвиден гратисен период. Възнаградителната
лихва се начислява и плаща ежемесечно със съответната част от главницата по
погасителния план-чл.14, ал.1.
В чл.13, ал.3 от договора е
предвидено право на банката едностранно да променя размера на лихвата в случай,
че 3-месечния EURIBOR достигне нива с 0.25 процентни пункта по-високи от
посочените. Промяната влиза в сила за страните от деня на приемането му от
банката, за което уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковия салон
или на интернет страницата си. Допълнителни условия за възможността за промяна размера
на лихвата се съдържат в чл.2, ал.5 от представените общи условия към договора
за кредит /стр.376-383/.
Според чл.14, ал.3 от договора
при просрочие от кредитополучателя или солидарните длъжници на която и да е вноска по главницата на кредита,
както и при обявяване на предсрочна изискуемост, върху неиздължените суми по
главницата за времето на забава заплащат наказателна лихва в размер на сбора от
определената в чл.13 лихва и наказателна надбавка от 4%.
В чл.15 от договора е предвидено
заплащането от кредитополучателя на еднократна такса за управление в размер на
1.25% върху размера на кредита определен в чл.1 и месечна такса за управление
от 0.095% от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всеки
следващ месец, платима ежемесечно на датата на падежа ведно с лихвата и
съответната част от главницата, включително и в случаите на чл.23, ал.2 от
договора.
В чл.27, б.“а“ до „к“ от
договора, съответно т.7.1 и т.7.2 от общите условия са регламентирани
основанията за прекратяване на договора,
респ. обявяването му за предсрочно изискуем, част от които са, когато кредитополучателят
не е погасил в срок която и да е от дължимите вноски и при неизпълнение на
което и да е задължение по договора.
За обезпечение на кредита в чл.17
е предвидено учредяването на втора по ред ипотека върху недвижим
имот-апартамент № 6 в гр.Варна, ул.******************По делото не
са представени доказателства, но не е спорно този имот да е бил ипотекиран в
полза на банката.
На 26.08.2009г. страните
подписали анекс № 1 към договора за кредит, според който към тази дата
кредитополучателят е в просрочие на 2 702.58
евро. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната ССч.Е
сумата е формирана от 229.03 евро-просрочена главница; 1814.12 евро-просрочени възнаградителни лихви; 659.28 евро-текуща /редовна/ лихва и
0.15 евро-наказателни лихви. Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 сумата 2 702.58
евро се прибавя към редовната главница по договора, като общата сума на
главницата възлиза на 123 961.61 евро и се счита за отпусната на
кредитополучателя и изцяло усвоена при условията на договора за кредит и
настоящия анекс. В чл.2, ал.1 възнаградителната лихва
е определена на 7.15%, формирана от базов лихвен процент 5.75% и надбавка от
1.40% с уговорен в чл.3, ал.1 от анекса гратисен
период от 8 месеца, считано от подписването му, в който ще се дължи лихва в
размер на 3.80%, а след изтичането му ще започне погасяване на главница с
уговорения в чл.2, ал.1 размер на възнаградителната
лихва. Аналогично с клаузите по договора за кредит в чл.2, ал.3 от анекса е
предвидена възможност за едностранна промяна от банката на приложимия лихвен процент
в неговата цялост и/или всеки един от компонентите, независимо от техния вид и
наименование, в случай, че пазарните условия по привличане на финансов ресурс
обуславят такава промяна и при наличие на предпоставките, посочени в общите
условия на банката /т.2.5, б.“а“-„з“/. Крайният срок за погасяване на кредита е
определен на 402 месечни вноски, считано от подписване на анекса по нов
погасителен план.
На 29.10.2010г. сключили анекс №
2, видно от който към датата на сключването му е налице просрочие
на задължения към банката от 2 236.87 евро формирани съгласно заключението
на вещото лице от 562.66 евро-главница; 821.03 евро-просрочени възнаградителни лихви; 735.74 евро-текуща /редовна/
главница; 0.13 евро-наказателни лихви и 117.31 евро-такса за управление. В
чл.1, ал.2 и ал.3 е предвидено прибавяне на просрочената сума в размер на
2236.87 евро към редовната главница, в резултат на което последната възлиза на
125 635.82 евро и се счита за отпусната
на кредитополучателя и изцяло усвоена при условията на договора за кредит и
анекса. В допълнение на вече даденото обезпечение с чл.2 е поето задължение за
учредяване в полза на банката на втора по ред ипотека върху недвижим
имот-апартамент № 2 в гр.Варна, к.к.“Св.св.*********в новострояща се жилищна сграда на разноски на
кредитополучателя в срок до 30.11.2010г. с материален интерес 70 000 евро.
Предвидено е, че в случай на неизпълнение банката има право да завиши лихвата
по кредита с 1% или да го направи предсрочно изискуем.
Като доказателство е представено
писмо /искане/ от кредитополучателя Т.В. до банката за получаване съгласие за
продажба на ипотекирания в обезпечение на кредита недвижим имот в гр.Варна, ул.*********бл.*********за
който сключила с трето лице предварителен договор, с превеждане получената
продажна цена по сметка на банката в погашение да кредита. В отговор с писмо от
20.12.2018г. банката дала съгласие за разпоредителната сделка и за заличаване
ипотеката върху посочения имот, но при кумулативно изпълнение на няколко
условия: внасяне по посочена сметка от продажбата в срок до 15.01.2019г. на
78 500 евро с основание „частично погасяване“ на задълженията по процесния договор за кредит; депозиране декларация за
произход на средствата; получаване на съдебни книжа по образуваните от банката
против Т.В. и солидарните длъжници /другите ответници/ граждански дела, едно от които настоящото, с
депозиране по тях признание на исковете; учредяване на втора по ред ипотека
върху апартамент № 2 в гр.Варна, к.к.“Св.св.*********в обезпечение
на договора за кредит и депозиране от кредитополучателя на искане за заличаване
на ипотеката върху първия имот. По делото не се твърди и доказателства не са
представени тези условия да са били изпълнени от кредитополучателя, респ.
ипотекираният имот да е бил продаден с постъпване продажната цена по сметка на
банката за погасяване изцяло или частично на кредита по процесния
договор.
Според заключението на вещото
лице по изслушаната ССч.Е кредитът по договор №
5111/R/2008г. е усвоен на 31.01.2008г. със заверяване банковата сметка на Т.В.
със сумата 120 000 евро. Плащания по кредита са правени за периода
31.01.2018г.- 29.12.2016г. общо в размер на 99 979.01 евро, с които
погасени 7 652.92 евро-главница, 78 251.54 евро-възнаградителни
лихви, 145.79 евро-начислени наказателни лихви, 13 928.76 евро-такси за
управление и 12 314.76 евро-месечни такси. Тези суми са постъпили от
банковата сметка на кредитополучателя, като погашенията са извършени в поредност наказателна лихва, възнаградителна
лихва от месечната вноска и дължимата главница от месечната вноска. На
29.12.2016г. по служебна сметка на банката е постъпила сумата 7 325.72
евро с наредител В.П.с основание „покупка на имот
Варна, ********Цялата постъпила сума е в размер на 90 140лв., равни на
46 048.53 евро. Няма данни за плащания след 2016г.
Вещото лице сочи, че усвоената и
непогасена главница по договора и анексите към него към 04.06.2018г. /преди
подаване на исковата молба/ е в размер на 119 202.84 евро, в тази част падежирала в размер на 1985.98 евро и предсрочно изискуема
от 117 216.86 евро. Начислената и непогасена изискуема възнаградителна
лихва за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. възлиза на 13 843.01 евро; наказателна
лихва за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. от 163.31 евро; месечни такси за
управление за същия период в размер на 1910.03 евро, както и 845.37лв. суми за
нотариални такси и такси за подновяване на ипотека. След сключване на договора възнаградителната лихва е била променяна-до 16.10.2008г.
прилагана лихва от 6.40%, от 17.10.2008г. до 30.11.2010г.-7.15%; от
25.08.2009г. до 06.04.2010г.-3.80%; от 07.04.2010г. до 30.11.2010-7.15% и от
01.12.2010г. до 04.06.2018г.-8.15%. Начислената възнаградителна
лихва с лихвен процент 8.15% за периода 26.01.2017г.-04.06.2018г. възлиза на
13 843.01 евро, а лихвата, изчислена
по първоначалния погасителен план от 6.40% за същия период възлиза на
9 788.55 евро, като разликата между начислената и първоначално уговорения
размер е 4 054.46 евро.
При отчитане тези обстоятелства и
съобразяване извършените плащания вариантите за размера на задълженията са:
-при прилагане първоначално
уговорената лихва от 6.40% дължимите суми към 04.06.2018г. са в размер на
110 311.57 евро, от които 106 478.47 евро-главница, 3239.04 евро-възнаградителна лихва; 90.51 евро-наказателна лихва и
503.55 евро-такси;
-при прилагане първоначалните
условия на договора, падежиралите и неизплатени суми
за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. са в общ размер на 4772.28 евро, от които
939.18 евро-падежирала главница /непадежирала
от 105 539.29 евро/; 3 239.04 евро-възнаградителна
лихва; 90.51 евро-наказателна лихва и 503.55 евро-такси;
-при прилагане условията по двата
анекса към 04.06.2018г. сумите са общо 116 664.47 евро, от които
110 084.84 евро-главница /падежирала 1115.49
евро и непадежирала 108 969.35 евро/;
5 509.18 евро-възнаградителна лихва; 238
евро-наказателна лихва и 832.45 евро-такси, съответно в този вариант за падежиралите суми за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. общо
задължение от 7 695.12 евро, от които 1115.49 евро-главница, 5 509.18 евро-възнаградителна лихва; 238 евро-наказателна лихва и
832.45 евро-такси.
В съдебно заседание вещото лице
сочи, че изчисленията на сумите във варианти по задача № 5 е направено без
капитализирането на лихви.
По делото е изяснено, че освен процесния договор между страните са сключени още два
договора за кредит, по които банката е кредитор, съответно Т.В. кредитополучател.
С договор № 5140/R/2007 от 27.12.2007г. е
предоставен кредит от 160 000 евро, а с договор № 478/R/2008 от 22.02.2008г. предоставен кредит от 85 000
евро. Задълженията по тези два договора са обезпечени с договорни ипотеки върху
недвижими имоти, както следва: собствен на „В.“ ООД УПИ от 5000 кв.м. в
землището на с.Тополи, общ.Варна и върху собствен на Т.В. *** к.к.“Св.св.*********/представения
НА № 10, том VI, рег.№ 8560, дело №
857/27.12.2007г./; собствен на ипотекарните длъжници К. и Ж. К.поземлен имот с идентификатор
10135.5545.27 в гр.Варна, район Аспарухово, м.“Зеленика“ с площ 600 кв.м.
/представения НА № 51, том III, рег.№ 5570, дело №
356/28.08.2013г./, собствен на ипотекарния длъжник Н.К.
апартамент № 10 в гр.Варна, ул.*************и собствен на кредитополучателя Т.В.
*** /представения НА № 139, том I, рег.№ 2415, дело № 110/22.02.2008г./. Ищецът е предявил осъдителни искове
против ответниците за задълженията, произтичащи от
тези два договора, предмет на разглеждане по образуваните и понастоящем висящи
гр.д.№ 7464/2018г. на СГС, I-9 състав и гр.д.№ 7475/2018г. на
СГС, I-25 състав.
Въз основа така установеното от
фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Между страните е налице облигационно правоотношение по чл.430 ТЗ по договор за кредит № 5111/R/2008 от 29.01.2008г., по който с оглед
изпълнение задължението на ищеца да предостави уговорената сума 120 000 евро,
за ответницата Т.В.-кредитополучател е възникнало насрещното задължение за връщането
му при уговорените срок и условия, съответно останалите ответници
отговарят като солидарни длъжници по чл.121 ЗЗД.
Възражението на ответниците
договорът и анексите към него да са сключени за банката от лице без
представителна власт е неоснователно и не подлежи на разглеждане, тъй като
право да се позове на това обстоятелство има само лицето, от името на което
договорът е сключен или неговите универсални правоприемници, но не и насрещната
страна. /т.2 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д.№ 5/2014г., ОСГТК на ВКС/.
В т.2 от ТР № 3/2017г.
и т.18 от ТР № 4/2013г., двете на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че предсрочната изискуемост на
вземане по договор за кредит, уредена в чл.432 ТЗ, е по правната си същност
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от
общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните. Изменението засяга срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като от
срочен договорът се преобразува в безсрочен с отпадане занапред действието на
погасителния план, ако е било уговорено кредитът да се връща на вноски.
Волеизявлението на кредитора следва да достигне до длъжника и поражда действие
при наличие обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона. В този случай, поради изгубване
преимуществото на срока /чл.71 ЗЗД/, длъжникът дължи изпълнение на всички
задължения по договора.
Относно начина на обявяване е формирана съдебна практика,
според която исковата молба има характер на волеизявление на кредитора за
предсрочна изискуемост и с връчване на препис от нея тя се счита съобщена на
ответника /длъжника/, ако относимите към настъпването
й факти са се осъществили към деня на подаване на исковата молба /Решение №
77/10.05.2016г. по т.д.№ 3247/2014г., ВКС, ІІ т.о., Решение № 10/25.02.2020г.
по т.д.№ 16/2019г. на ВКС, II т.о. и др./.
По делото е установено, че плащания в погашение на кредита са били
правени до края на 2016г., като за вноските за следващия период от м.01.2017г. до
подаване на исковата молба кредитополучателят, съответно солидарните длъжници са в неизпълнение, поради което са налице
основанията по чл.27, ал.1, б.“в“ и „д“ за предсрочна изискуемост. Ищецът не е
представил доказателства преди образуване на делото да е обявил предсрочна
изискуемост, но доколкото изявление за това е обективирано
в исковата молба, с връчване препис от нея на ответниците
е стигнало до знанието им, поради което е произвело правно действие.
Следователно е налице изискуемост на всички произтичащи от договора задължения
с настъпил и ненастъпил падеж.
Неоснователно е твърдението на ответниците да са платили над 210 00 евро, която сума надвишава
задълженията и с която са направили възражение за прихващане. Освен процесния договор между ищеца и кредитополучателя Т.В. има
сключени още два договора за кредит от 27.12.2007г. и 22.02.2008г. съответно за
160 000 евро и 85 000 евро, вземанията по които са предмет на
разглеждане по други граждански дела. Видно от писмените отговори посочената
сума от 210 000 евро се свързва и с трите договора, но доколкото
представляват отделни облигационни правоотношения, плащането по някой от тях
има за последица погасяване частично или изцяло на задължение по съответния договор, не и за
останалите. Затова релевантно за настоящия правен спор е не дали и колко ответниците са плащали по договорите за кредит от
27.12.2007г. и 22.02.2008г., а какво са изпълнили по процесния
от 29.01.2008г. Според заключението на вещото лице по изслушаната ССч.Е по този договор са били платени общо 99 979.01 евро,
с които погасени възникналите и изискуеми към края на 2016г. задължения от 7
652.92 евро за главница, 78 251.54 евро за възнаградителни
лихви, 145.79 евро за начислени наказателни лихви, 13 928.76 евро за такси за
управление и 12 314.76 евро-месечни такси без данни за последващи
плащания. Постъпилата на 29.12.2016г. по служебна сметка на банката сума от
7325.72 евро, част от 90 140лв., равни на 46 048.53 евро, е наредена
от трето лице В.П.и с оглед посоченото за превода основание представлява цена
на продаден недвижим имот в гр.Варна, ул.********. Този имот е бил ипотекиран в
полза на банката в обезпечение на вземанията по договорите за кредит № 5140/R/2007
и № 478/R/2008 при липса на доказателства сумата да е била предназначена и
отнесена за погасяване задълженията по процесния
договор, поради което не следва да се взема предвид.
По възраженията за нищожност на
клаузи от договора и анексите:
Кредитополучателят Т.В. има
качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката-ищец
търговец по §13, т.2 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор за кредит от
29.01.2008г. се определя като потребителски и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗЗП. С право на защита по този
закон се ползват и останалите ответници-физически
лица с поета по чл.121 ЗЗД солидарна отговорност с кредитополучателя пред
кредитора.
Съгласно чл.143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, с изброяване в т.1-19 хипотезите, при които е налице такава
неравноправност, без то да е изчерпателно. Такива клаузи на основание чл.146,
ал.1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално.
По аргумент от чл.146, ал.2 ЗЗП последното означава клаузите от договора да са
последица от насрещно съгласувана воля на страните, формирана на база проведени
преговори и информиран избор. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите
на договори, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин /ал.2/.
В константната
практика на ВКС, обективирана в множество постановени
съдебни решения, се приема, че уговорката в договор за банков кредит, която
предвижда възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен
процент въз основа на непредвидено в
самия договор основание и когато такова изменение не е свързано с обективни обстоятелства,
които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по общата
дефиниция на чл.143 ЗЗП. Методът на изчисление
на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за критериите,
обективните фактори и начина, по който банката може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията,
създадена от банката по свои вътрешни правила, не е част от договора за кредит,
не може да се счита за добросъвестна с оглед чл.143 ЗЗП.
С чл.13, ал.1 от
договора кредитополучателят поел задължение да заплаща възнаградителна
лихва определена на 6.40%, формирана от сбора на два компонента-базов лихвен
процент в размер на 2.5% от 3-месечния EURIBOR към датата на сключването и
надбавка от 3.9%. В ал.3 е предвидено
правото на банката едностранно да променя лихвата при промяна в стойността на
3-месечния EURIBOR с повече от 0.25% процентни пункта, а допълнителни основания
за промяна в лихвата се съдържат и в т.2.2.5,
б.“а“-„з“ от приложените общи условия. С подписването на анекс № 1/26.08.2009г.
в чл.2, ал.1 от него възнаградителната лихва е
увеличена на 7.15%, формирана от базов лихвен процент в размер на 5.75% и
надбавка от 1.40% с декларирано в чл.2, ал.3 съгласие банката да променя
едностранно лихвения процент по отношение всеки един от компонентите при
промяна в пазарните условия за привличане на финансов ресурс или някоя от
посочените в общите условия предпоставки. От заключението на вещото лице е
видно, че до 16.10.2008г. е начислявана договорна лихва от 6.40%, след
сключване на анекс № 1 от 7.15 %, а след 01.12.2010г. от 8.15%.
Съдът намира за
основателно възражението за неравноправие по чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП на клаузите
по чл.13, ал.3 от договора и чл.2, ал.3 от анекс № 1. Възможността за промяна в
лихвата е поставена в зависимост от изменение на формиращите я компоненти /единият
променлив/ въз основа общо посочване на фактори
и обстоятелства от обективен характер, но без ясна конкретизация и при липса на
разписана методология за начина, по който банката определя точния размер. По
делото не са събрани доказателства по какви причини след сключване на договора възнаградителната лихва е била увеличена на 7.15%, а след
това на 8.15%, нито са наведени твърдения от ищеца това увеличение да се дължи
на предвидени в договора или общите условия обстоятелства, респ. на такива,
върху които не би могъл да влияе и стоят извън неговата воля, поради което не е
налице изключението по чл.144, ал.2 ЗЗП. Не е ангажирал и доказателства
клаузите да са били индивидуално уговорени. Поради това на основание чл.146,
ал.1 ЗЗП тези клаузи са нищожни и не пораждат действие в отношенията между
страните. Съобразно чл.26, ал.4 ЗЗД по отношение дължимата възнаградителна
лихва следва да се съобрази уговорения в чл.13, ал.1 от договора размер 6.40%.
С двата анекса от
26.08.2009г. и 29.10.2010г. е извършено преоформяне на
кредита чрез капитализиране на просрочени лихви към главницата, върху която
също се начисляват лихви. По този въпрос е формирана съдебна практика /Решение № 66/29.07.2019г. по
т.д.№ 1504/2018г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/20.05.2020г. по т.д.№ 739/2019г.
на ВКС, I т.о. и др./, според която уговарянето с допълнителни споразумения към
договор за кредит прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10,
ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294,
ал.1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай. Следователно клаузите по чл.1, ал.2 от
анекс № 1 и чл.1, ал.2 от анекс № 2 в частта, с която към главницата са капитализирани
лихви са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.10, ал.3 ЗЗД.
Също според посоченото Решение № 66 по т.д.№
1504/2018г. на ВКС олихвяването на просрочено задължение за такси, включително
чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм
по чл.10, ал.3 ЗЗД, поради което в тази част клаузите не са недействителни. По отношение прибавянето на просрочена /неплатена/
част от главницата към общия размер на редовната такава следва да се посочи, че
не води до нейното увеличаване спрямо първоначално отпуснатия размер.
По изложените съображения размерът на
дължимите суми следва да се определи според първоначално уговорените с договора
условия, без капитализирането на лихви и при настъпила предсрочна изискуемост,
които съобразно заключението на вещото лице по ССч.Е са
в размер на 110 311.57 евро, от които 106 478.47 евро-главница, 3239.04 евро-възнаградителна лихва за периода
29.01.2017г.-04.06.2018г.; 90.51 евро-наказателна лихва за периода
29.01.2017г.-04.06.2018г. и 503.55 евро-месечни такси по кредита за същия
период. До тези размери исковете са основателни, като за разликата до пълните
предявени размери подлежат на отхвърляне.
В т.3.2 от общите условия предвидено задължение на
кредитополучателя да заплаща всички разходи, в тази част такси, свързани с
действия, извършени в негова полза във връзка със съдебно или извънсъдебно
изпълнение, събиране служебно от банката от сметката му. За ответниците
е възникнало такова задължение за такси, което видно от заключението на вещото
лице възлиза на сумата 845.37лв., от които 728.02лв. платени нотариални такси и
117.35лв. платени такси на Агенция по вписванията за подновяване на ипотека. В
тази част искът следва да се уважи в пълния предявен размер.
Доводите на ответниците за свръхобезпечение и неприемане предложение за погасяване
задълженията по договора с продажба на ипотекирания в полза на банката имот в
гр.Варна, ул.*********бл.10 Г 1, ет.3, ап.6 са неоснователни и не могат да
послужат като основание за недължимост. При
предоставянето на парични средства право и в преценка на банката-кредитор е по
какъв начин и с какво имущество да се обезпечат вземанията й по договора, чиято
цел е минимализиране риска от неизпълнение и осигуряване възможност за последващо удовлетворение.
По същата причина кредиторът не е длъжен да се съгласи с разпоредителна
сделка на ипотекиран в негова полза имот без да запази обезпечението, ако по
този начин няма да се постигне пълно погасяване на задълженията. Освен
посочения имот и то с втора по ред ипотека, по делото не е установено задълженията
по процесния договор за кредит да е бил обезпечен и с
други имоти. Налице са данни за учредени ипотеки върху други имоти в
обезпечение на останалите два договора за кредит между банката и
ответницата-кредитополучател Т.В., които са отделни облигационни правоотношения
и правата и задълженията по тях са неотносими към
договора за кредит, предмет на настоящото производство.
Възражениeто на ответниците Н.К., Т.В. и Ж.К.
за прихващане със сумата 30 000лв., представляваща платени разноски, които
са били принудени да направят за свръхобезпечение на
задълженията и възражението на Н.К. за прихващане със сумата 400 000лв.,
представляваща неплатени от банката възнаграждения по договори за правна помощ
от 21.03.2011г. и 04.02.2013г., които са му били цедирани
с договор от 04.11.2016г., не са надлежно индивидуализирани, въпреки
предоставената за това възможност, поради което не следва да бъдат разглеждани.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца солидарно разноски
от 12 112.57лв. съобразно уважената част от исковете. Възражението за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно,
предвид неговия размер 2938.26лв. спрямо фактическата и правна сложност на
делото.
Ответниците не са направили искане за
присъждане на разноски до края на последното съдебно заседание, поради което
такива в тяхна полза съобразно чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част не
следва да се присъждат.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.К.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, Н.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, Ж.Я.К., ЕГН **********, с адрес *** и К.Н.К., ЕГН **********, с
адрес ***, всички със съдебен адрес ***, офис 10, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 478.47евро на
основание чл.430 ТЗ, представляваща главница по договор за жилищен кредит №
5111/R/29.01.2008г.; сумата 3239.04 евро на основание чл.430, ал.2 ТЗ,
представляваща възнаградителна лихва за периода
29.01.2017г.-04.06.2018г.; сумата 90.51 евро на основание чл.86 ЗЗД,
представляваща наказателна лихва за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г.; сумата
503.55 евро, представляваща месечни такси за периода 29.01.2017г.-29.05.2018г.
съгласно чл.15, б.“в“ от договора за кредит и анекси към него и сумата
897.49лв., представляваща нотариални такси, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-05.06.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за разликата до пълния предявен размер 119 202.84 евро; за
възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен
размер 13 843.01 евро; за наказателна лихва за разликата до пълния предявен
размер 163.67 евро и за месечни такси по кредита за разликата до пълния
предявен размер 1910.33 евро.
ОСЪЖДА Т.К.В.,
ЕГН **********, Н.К.К., ЕГН **********, Ж.Я.К., ЕГН **********,
и К.Н.К., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***0, да заплатят на „Ю.Б.“
АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 12 112.57лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: