Р Е Ш Е Н И
Е
София, 25.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 1350/19 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от К.Х.К., ЕГН **********, в качеството му на
председател на настойническия съвет поставения под пълно запрещение П.Х.К., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С.П.,
против Р.Л.А., ЕГН **********,*** с
правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване на сключения
с нотариален акт № 21, т. 31, дело 10056/2017 г., вх. peг.№
14365 от 20.03.2017 г. на Служба по вписванията гр. София, договор за продажба, с който П.Х.К. продава на Р.Л.А. 5/6 идеални
части от следния недвижим имот: апартамент № ******, построен върху държавна земя в гр. София, район Слатина, ж.к. Христо
Смирненски, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 65.66 кв.м., с прилежащото избено помещение № 8 с полезна площ
4.27 кв.м. както и 3,963 % ид.части от общите части
на сградата, при съседи на жилището; изток - ап. № 54, запад - ап.№ 56, север -
коридор и юг -двор, съседи на избеното помещение; изток - мазе 56, запад- двор,
север - коридор и юг - коридор, ведно със съответните идеални части от правото
на строеж, върху мястото където е построена сградата, поради това, че при
сключването му П.Х.К., макар и привидно дееспособен, не е можел да разбира и да
ръководи действията си, съединен в
условията на евентуалност с иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор, по отношение на 5/6 идеални части от
същия недвижим имот, поради иееквивалентност на двете престации
по договора за покупко-продажба /нарушаване на добрите нрави/. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2017 г. с Нотариален
акт № 21, т. 31, дело 10056/2017 г., вх. peг.№ 14365
от 20.03.2017 г. на Служба по вписванията гр. София, П.Х.К. е сключил договор, по
силата на който е продал на ответницата Р.Л.А. притежаваните от него, чрез
покупка и по наследство от Д.П.К.5/6 ид. ч. от
следния недвижим имот: апартамент № ******,
построен върху държавна земя в гр. София, район Слатина, ж.к. Христо
Смирненски, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 65.66 кв.м., с прилежащото избено помещение № 8 с полезна площ
4.27 кв.м. както и 3,963 % ид.части от общите части
на сградата, при съседи на жилището; изток - ап. № 54, запад - ап.№ 56, север -
коридор и юг -двор, съседи на избеното помещение; изток - мазе 56, запад- двор,
север - коридор и юг - коридор, ведно със съответните идеални части от правото
на строеж, върху мястото където е построена сградата. Данъчната оценка на имота
е 52 667,50 лв., а продажната цена за целия имот е в размер на 9 900 лв.
На 18.10.2018 г. с влязло в законна сила решение на
Окръжен съд гр. Варна по гр.д.1332/2018 г. П.Х.К. е поставен под пълно
запрещение с диагноза дементен синдром с характер на лакунарна деменция. Органът по
настойничество и попечителство при Община Варна - район Младост е назначил за негов
настойник брат му и ищец в производството - К.Х.К..
От приложените по делото доказателства е видно, че за
периода 04.2016 г. - 02.2018 г. има данни, П.К. да е имал световъртежи,
припадъци, параноидни пристъпи, ходил гол по улиците
и др. прояви. Отказвал да се лекува.
В тази връзка ищецът счита, че П.Х.К., към 20.03.2017 г.
е страдал от такова заболяване, което да го е препятствало, той разумно,
съзнателно, свободно и без външна намеса да формира и да изразява волята си за
разпореждане с притежавания от него недвижим имот.
На следващо място ищецът заявява, че при данъчна оценка
на недвижимия имот от 52 667,50 лв. и пазарна стойност над 100 000 лв.,
продажна цена в размер на 9 900 лв. се явява крайно несправедлива и
противоречаща на добрите нрави.
В тази връзка моли съда унищожи
сключената сделка, на основание чл. 31 ЗЗД, евентуално - да прогласи на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД, нищожността й.
Представил
е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни такива и експертизи. В
хода на делото заяви, че няма да води допуснатия свидетел.
По същество поддържа предявения иск,
със законните последици.
Ответницата Р.Л.А. оспорва така предявените
искове изцяло.
На първо място оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в
исковата молба, с изключение на факта, че на 20.03.2017 г. П.Х.К., лично заедно
с другия съсобственик - Ц.П.И., майка на ответницата, пред Нотариус Е.Е. с Нотариален Акт № 27, том I, дело № 21/2017г., с Акт на
вписване № 21, том XXXI, дело 10054/2017, вх.рег.№14658„ са й продали оставения
им в наследство апартамент № ******, находящ се в гр.
София, ж.к. Христо Смирненски със застроена площ от 65.66 кв.м. за сумата от
9 900 лв.
Твърди, че сделката е сключена при условията на свободно
договаряне, съобразно действителната воля на страните, съобразена изцяло с
преценката и интересите на продавачите, с оглед техните потребности и
общоприетите житейски норми. Според нея това обстоятелство се потвърждава и от
факта, че няколко месеца след това П.Х.К. е сключил сделки и с други недвижими
имоти негова собственост.
Оспорва заявеното в исковата молба обстоятелството, че
към 20.03.2017 г. П.Х.К. е страдал от заболяване, което към този момент да го е
препятствало да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните
от него недвижими имоти, поради факта, че описаната деменция,
не е свързана с типичното мозъчно заболяване, а е в следствие на прекаран от
него инсулт, свързан единствено с органично разстройство, което е довело само
до леки нарушения на паметта, но не и до нарушение на когнитивните функции и
няма наличие на психични заболявания. Заявява, че едва през месец август 2018
г. диментният синдром при ищеца е диагностициран,
като луканарна деменция,
при който достигнат стадии той не можел да се грижи за себе си и за своите
лични и имуществени интереси, като с Решение № 1574 от 28.09.2018 г.,
постановено по гр.д.№1332/2018 г., по описа на ОС-Варна, П.Х.К. е бил поставен
под запрещение.
В тази връзка оспорва по същество и представените от
ищеца с исковата молба писмени доказателства.
Представила е писмени доказателства. Моли допускане на
гласни такива и експертиза.
В съдебно заседание моли съда да отхвърли предявения иск
и да й присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, а и от събраните в хода на производството доказателства се установява, че
на 20.03.2017 г. с нотариален акт № 21, т. 31, дело 10056/2017 г., вх. peг.№ 14365 от 20.03.2017 г. на Служба по вписванията гр.
София на нотариус Е.Е.,*** на НК, е сключен договор за покупко -
продажба на недвижим имот, по силата на който П.Х.К. и Ц.П.И. са продали на
ответницата Р.Л.А. следния недвижим имот: апартамент № ******, построен върху държавна земя в гр. София, район Слатина, ж.к. Христо
Смирненски, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 65.66 кв.м., с прилежащото избено помещение № 8 с полезна площ
4.27 кв.м. както и 3,963 % ид.части от общите части
на сградата, при съседи на жилището; изток - ап. № 54, запад - ап.№ 56, север -
коридор и юг -двор, съседи на избеното помещение; изток - мазе 56, запад- двор,
север - коридор и юг - коридор, ведно със съответните идеални части от правото
на строеж, върху мястото където е построена сградата за сумата 9 900 лв., получена от
продавачите напълно и в брой преди сключване на договора.
От ищцовата страна в исковата
молба са налице твърдения, че П.Х.К., към 20.03.2017 г. е страдал от такова
заболяване, което да го е препятствало, той разумно, съзнателно, свободно и без
външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежавания
от него недвижим имот.
Ответницата оспори това обстоятелство.
На следващо място ищецът заявява, че при данъчна оценка
на недвижимия имот от 52 667,50 лв. и пазарна стойност над 100 000 лв.,
продажна цена в размер на 9 900 лв. се явява крайно несправедлива и
противоречаща на добрите нрави.
По искане на двете страни съдът допусна разпит на
свидетели, но ищцовата страна се отказа от искането
си за свидетел.
Във връзка с възраженията и оспорванията
на ответната страна съдът допусна и изслуша двама
свидетели.
Свидетелят Е.Е. е нотариусът, извършил процесната
сделка.
В показанията си
той заяви, след извършено предявяване от съда на нотариалния акт за извършената
покупко – продажба, че сделката е изповядана при
него, но конкретен спомен няма. Винаги при сделка се проверява самоличността на
страните, видимо се преценява дееспособността от гледна точка на тяхното
психическо състояние. Проверява се и в Служба ЕСГРАОН и се отразява наличието
на някакви ограничения на лицето. Продавачите изписват имената си
собственоръчно и се подписват пред нотариуса, на страните задължително дума по
дума се чете целия нотариален акт.
Свидетелката Ц.П.И. е
майка на ответницата и е другият
продавач по сделката. Разпитана в съдебно заседание, тя каза, че
апартаментът е бил собственост на сестра й и на зет й /П.К./. От много години
говорели, че ще прехвърлят всичко на ответницата Р.А., която учела и три години
живяла при тях. Когато сестра й се разболяла ответницата и брат й се грижели за
нея. П. и сестра й нямали деца. Към онзи момент П. живеел при свидетелката и
семейството й в Панагюрище и не искал да ходи в София, единственото му желание
било по – бързо да припише на Р. апартамента. Ответницата от благодарност искала
да даде някаква сума пари на чичо си, като по този начин прехвърлянето да не
бъде чрез дарение. Сестрата на свидетелката /съпруга на П.К./ починала на
13.01. 2017 г.
По – нататък свидетелката И.заяви, че К. влязъл в болница
през 2016 г., станало му лошо, бил дошъл при семейството на свидетелката, но
бил пил алкохол. Откакто съпругата му починала той започнал повече да пие, но е
бил в нормално състояние, не е забравял нищо. Бил услужлив и много активен
човек, грижел се много за съпругата си. Бил много адекватен, през времето, в
което жена му била в болница – 45 дни, той я посещавал редовно, заедно със сетра й и семейството й, много бил свикнал с тях. Деменция не е имал, когато брат му и племенницата му са го
поставили под запрещение, бил пийнал алкохол и в пияно състояние го откарали в
психиатричната болница в гр. Пазарджик.
По делото, по искане на двете страни съдът назначи,
изслуша и прие заключение на съдебно –
психиатрична експертиза със следните въпроси: 1/ Към момента на подписване на нотариален акт №21 от 20.03.2017 г. продавачът
П.Х.К. страдал ли е от психично заболяване и ако е страдал от какво? 2/ С оглед
своето психично състояние към 20.03.201 7 г. могъл ли е да разбира и ръководи своите
правни действия и да се грижи за своите работи и техните правни последици? 3/ Дали съответното
психично разстройство не е с алкохолна генеза? 4/ Дали, след като има изписани антидепресанти, по
отношение на него следва да се изключи наличието на депресивното състояние,
което е обективирано в съответните епикризи?
Според заключението, през лятото
на 2016 г. при П.Х.К., 75 годишен, са диагностицирани
психични нарушения, дължащи се на органични /съдово-мозъчни/ увреждания. Регистрираните психични симптоми са от три регистъра – психотични
/налудности и халюцинации/, когнитивни - снижение на
паметта и вниманието, водещи до нарушена ориентация,/и емоционално-волеви - изравнен афект, хипобулия, снижени подтици
и интереси. Тези симптоми в различна степен на изразеност
са намирани при психиатричните прегледи, провеждани от 2016 г. до настоящия
момент. Вещото лице прави извода, че може да се приеме за доказано, че към м. март
2017 г. П.К. е страдал от мултиинфарктна
енцефалопатия /установена с КТ изследване на мозъка/ и когнитивен дефицит в
степен на лека деменция. Вероятно са били изявени и психотични симптоми /органична психоза/, които, постепенно
са ескалирали и са довели до грубо неадекватно поведение, станало причина за
психиатрична хоспитализация по спешност в началото на м. април 2017 г. Към настоящия
момент психотичните симптоми са резорбирани /на фона
на медикаментозно лечение/ и на преден план са когнитивните дефицити и
емоционално-волево снижение.
Състоянието на психоза категорично нарушава базисните
психични годности, а и описаните когнитивни нарушения
са затруднявали П.Х.К. пълноценно да разбира и ръководи своите правни действия,
пълноценно да преценява и да се грижи за своите работи и техните правни
последици.
От наличните данни не може да се приеме, че психичното разстройство на
ищеца е предизвикано от алкохол. В представената
медицинска документация няма категорични доказателства, в тази насока. Възможна
е, според експерта, алкохолна съобусловеност като употребата
на алкохол е допълнително утежняващ състоянието му фактор. В наличната до този момент медицинска документация липсват данни за
изписвани антидепресанти на ищеца, както и за
регистрирано депресивно състояние, като следва да се изключат записите
“депресия“ от неспециалисти, и по –
точно: във фиша на ЦСМП от 06.04.17 г. и в Епикриза
от м. януари 2019 г. от Урологична клиника/. На П.К.
са изписвани антипсихотици, антитревожни
и ноотропни медикаменти.
За определяне пазарната оценка на
имота към момента но покупко – продажбата съдът
назначи, изслуша и прие заключението на съдебно
– техническа еспертиза.
Вещото лице заяви, че за определяне на средна пазарна цена на квадратен
метър за конкретен район и определен период от време е използван аналогов метод
за оценка, основан на събиране и анализ на данни за реализирани сделки с
недвижими имоти за указания период на съпоставими в техническите параметри
имоти в конкретния район и определяне на средно претеглената стойност за
квадратен метър.. За стандарт е възприето определението справедлива пазарна
стойност. Съпоставени са различни методи – метод на оценка, метод на пазарните
аналози и метод на приходната стойност. В района е налице развита
инфраструктура, сградата е отпреди 40 години, панелна конструкция и плоски
покриви, апартаментът е на третия етаж с предимно южно изложение с площ 65,66
кв.м. и избено помещение от 4,27 кв.м. След извършване на съответните
съпоставки вещото лице е определило справедлива пазарна цена на процесния имот към м. март 2017 г. от 99 786 лв.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство са предявени, в условията на
евентуалност, два иска: иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на сключения договор
за покупко – продажба, тъй като единият от
продавачите при сключването му не е могъл да разбира или ръководи действията си
и иск за прогласяване на нищожността на извършената между страните сделка – покупко – продажба поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, до размер на 5/6 от имота, предмет на
сделката, и съдът дължи произнасяне по всяко основание поотделно.
По претенцията по чл. 31, ал. 1 ЗЗД – унищожаване на
сключения договор за покупко – продажба, тъй като
единият от продавачите при
сключването му не е могъл да разбира или ръководи действията си:
Съгласно 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, когато то при сключването му не е могло
да разбира или ръководи действията си.
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, за унищожаемост на покупко-продажба от 11.12.2014 г., в частта
относно 5/6 ид.части имота, които са били собственост
на П.К..
Това основание за унищожаемост на договора е налице тогава, когато едната
страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, не
е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е
продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към
момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние е било
такова,че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно,
така че да може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си.
Тази законова норма изисква недееспособността да произтича от съдържанието на
самия договор като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна
логика и съдържанието му да свидетелства за неспособността на страната да
действа разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат
се безсмислени изисквания и др.
За да се допусне унищожаване на
договора на това основание, е необходимо лицето, което го е сключило, да е
напълно дееспособно, т.е., да не е било поставено под запрещение към момента на
сделката. Опорочаващият факт е, че волеизявлението е извършено в момент, в
който лицето не е могло да ръководи действията си, понеже се е намирало в
състояние, обуславящо поставянето му под запрещение /поради слабоумие или
душевна болест/.
Съдът,
при преценка дали ищецът е бил в състояние към момента на сключване на
атакуваната сделка да разбира и ръководи действията си се позовава на
заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза. Вещото лице –
психиатър е направило извод в заключението си, че може да се приеме за доказано, че към м. март 2017 г. П.К. е страдал от мултиинфарктна
енцефалопатия и когнитивен дефицит в степен на лека деменция,
с вероятно изявени и психотични симптоми, които постепенно
са ескалирали и са довели до грубо неадекватно поведение, станало причина за
психиатрична хоспитализация по спешност в началото на м. април 2017 г. Състоянието на психоза категорично нарушава базисните психични годности, а и описаните когнитивни нарушения са го затруднявали
пълноценно да разбира и ръководи своите правни действия, пълноценно да
преценява и да се грижи за своите работи и техните правни последици. От наличните, според експерта, данни
не може да се приеме, че психичното разстройство на ищеца е предизвикано от алкохол.
По тези съображения съдът намира, че, пред вид доказаността на невъзможността на ищеца пълноценно да разбира и ръководи своите правни действия и да се грижи за
своите работи, предявената претенция за унищожаване на договора на това
основание е основателна и, като такава,
следва да бъде уважена, а процесният договор –
унищожен на основание ч. 31, ал. 1 ЗЗД..
Пред вид уважаване на главния иск, съдът не се произнася
по предявения евентуален такъв с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД -
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски както следва: 424 лв. – адвокатско възнаграждение, 40 лв.
д.т. и 650 лв. депозити за вещи лица.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
УНИЩОЖАВА, по иска на К.Х.К.,
ЕГН **********, в качеството му на председател на настойническия съвет
поставения под пълно запрещение П.Х.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
чрез адв. С.П., против Р.Л.А., ЕГН **********,***,
сключения с нотариален акт № 21, т. 31,
дело 10056/2017 г., вх. peг.№ 14365 от 20.03.2017
г. на Служба по вписванията гр. София, договор
за продажба, с който П.Х.К. и Ц.П.И.
са продали на Р.Л.А. следния недвижим имот: апартамент № ******, построен върху държавна земя в гр. София, район Слатина, ж.к. Христо
Смирненски, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 65.66 кв.м., с прилежащото избено помещение № 8 с полезна площ
4.27 кв.м. както и 3,963 % ид.части от общите части
на сградата, при съседи на жилището; изток - ап. № 54, запад - ап.№ 56, север -
коридор и юг -двор, съседи на избеното помещение; изток - мазе 56, запад- двор,
север - коридор и юг - коридор, ведно със съответните идеални части от правото
на строеж, върху мястото където е построена сградата, до размер на 5/6 идеални части от
имота, на основание чл. 31, ал.
1 ЗЗД поради това, че при
сключването му П.Х.К. не е можел да разбира и да ръководи действията си.
ОСЪЖДА Р.Л.А. да заплати на К.Х.К., ЕГН **********, в качеството му на
председател на настойническия съвет поставения под пълно запрещение П.Х.К. сторените по делото разноски както следва: 424 лв. –
адвокатско възнаграждение, 40 лв. д.т. и 650 лв. депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
седемдневен срок от съобщението за изготвянето му пред СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: