МОТИВИ : Подсъдимият Б.В.Д. е предаден на съд, затова, че на 13.04.2014 год., около 13. 15 мин. на главен път 1-4 (София - Варна), до с. Български извор, Ловешка област, местността „Сеновала", при управление на л. а. марка „Пежо", модел „Ранч", с регистрационен номер *******, негова собственост, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,99 на хиляда, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изречение последно от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като не спрял след възникналата опасност за движението от навлязъл в неговата лента и движещ се насрещно друг участник в движението; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП -„На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента" и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 - когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Альоша Ангелов В. ***, като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1-во и 6-то във връзка с ал. 1,б. „в" във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.

В съдебно заседание А.С.В. и С.А.А. бяха конституирани като частни обвинители.

Представителя на ОП Ловеч поддържа обвинението срещу подсъдимия за престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Счита, че изяснената фактическа обстановка в хода на съдебното следствие е идентична с тази, която е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Излага, че механизма на ПТП е изяснен от вещите лица по повторната, петорна автотехническа експертизи и споделя изводите им относно : движение на мотоциклета в лентата за насрещно движени при наличие на насрещно движещо се МПС; действие на подсъдимия с волана за управление, чрез завиване към лентата за насрещно движение; не предприето своевременно аварийно спиране от водача на лекия автомобил, т.е. подсъдимия към момента на откриване на видимостта му, спрямо движещия се в неговата пътна лента мотоциклет и причините за настъпването на ПТП са в поведението на двамата водачи - пострадалия и подсъдимия.

Излага, че действително първопричина за настъпване на ПТП е поведението на пострадалия, чието навлизане в насрещната за него лента, е създало опасност за движението и довело до последвалото развити на тази пътна ситуация. Сочи, че с навлизането и движението и на мотоциклета в насрещната лента, следва да се приеме, че е възникнала и опасност за движението. Посочва, че след възприемането на тази опасност от подсъдимия, той вместо да предприеме намаляване на скоростта и  спиране, както го задължава разпоредбата на чл. 20, ал.2, изречение последно от ЗДвП, е предприел т.н. спасителна маневра, свързана с  отклоняване на автомобила на ляво и частично навлизане в насрещната лента за движение. Твърди, че тази т. н. спасителна тази маневра в случая се е указала неудачна и в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т.1  от ЗДвП, които казват, че на пътя водача се движи възможно най-дясно  в платно за движение, а когато платното за движение има две пътни ленти, на него му е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен  при изпреварване и заобикаляне, каквито в случая не са налице.

Посочва, че сочените от вещите лица технически причини за настъпване на ПТП, преценени през призмата на ЗДвП, представляват конкретни нарушения  на правилата за движение, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие и съответно тежкия  вредоносен резултат.

Излага, че деянието е извършено по непредпазливост и  формата на непредпазливост е престъпна самонадеяност, при която управлявайки МПС след употреба на алкохол, предприемайки спасителна маневра вместо да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението, подсъдимият е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е мислил да ги предотврати.

Сочи, че след настъпване на произшествието, подсъдимия е напуснал мястото с помощта на св. М.. Счита, че обяснението му за мотивите за напускането, че се страхувал от саморазправа, са несъстоятелни. Позовава се на показанията на св. М., който е един от първите спрели на мястото след катастрофата, от които се установява, че в момента, в който подсъдимия е поискал от него да го закара най-напред до гр. Плевен, а след това променил намеренията си и поискал до Боаза, към този момент на мястото не е имало хора, както и близки на пострадалия, от които да се притесни подсъдимия, че ще бъде малтретиран. Позовава се и на полицейския служител – св.  Р., на когото М. се е обадил и съобщил случилото се, който му е казал, че е тръгнал към мястото и скоро ще е там и така е станало.  Налага довод, че анализирайки тези обстоятелства, счита, че истинската причина подсъдимия да напусне местопроизшествието не е някакъв страх и саморазправа, а факта, че е употребил алкохол и с бягството си от местопроизшествието подсъдимия е целял и реално е осуетил тази проверка.  Посочва, че проверка за употреба на алкохол му е направена по - късно /повече от четири часа след произшествието/ и на база на получените данни от химическата експертиза вещото лице д-р Г. е установила, че съдържанието на алкохол в кръвта му към момента на извършване на деянието е 0.99 на 1000, което и съответно е основание квалификацията, квалифицирана също при извършено в пияно състояние.

Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи наказание лишаване от свобода, което да е около средния размер и под него, предвиден в закона, което да изтърпи реално. Посочва, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени - наличието на съвина от страна на пострадалия, чистото съдебно минало на подсъдимия макар, че същия е осъждан и реабилитиран и следва да се има предвид, че реабилитацията, макар да заличава предишните осъждания, има значение за индивидуализацията на наказанието. Сочи, че като отегчаващо вината обстоятелства следва да се съобрази наложените по административен ред наказания на подсъдимия за нарушение по ЗДвП.

Налага довод, че определеното от съда наказание лишаване от свобода, следва да бъде изтърпяно реално от подсъдимия, с оглед престъплението, за което е признат за виновен и осъден – ПТП, при което е причинена смърт, при квалифициращи обстоятелства - пияно състояние и бягство от местопроизшествието, като наказанието следва да бъде съобразено с генералната превенция, т.е. да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Моли да се приложи и разпоредбата на чл. 343г от НК, като бъде наложено на подсъдимия наказание лишаване от правоуправление на МПС за подходящ срок, с оглед постоянната съдебна практика.

Процесуалният представител на А.С.В. – адв. К. – моли подсъдимия да бъде признат за виновен и  осъден, за престъплението, за което е  предаден на съд, като счита, че изяснената фактическа обстановка е идентична с тази, която е описана в обвинителния акт.

Изразява съгласие със становището на ОП Ловеч по отношение на вида и размера на наказанието на подсъдимия.

Процесуалният представител на С.А.А. – адв. Е. – моли подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, като изразява съгласие с представителя на ОП Ловеч по отношение на фактическата обстановка и не спори по отношение на съвината на починалия, с оглед на установените факт - има движение в насрещна пътна лента, т.е. в лентата на подсъдимия.

По отношение на субективната страна на деянието счита, че е налице самонадеяност, тъй като е подсъдимият е познавал пътния участък, многократно е минавал от там и е употребил алкохол.

Излага, че употребата на алкохол е доказана от показанията на разпитаните свидетели /подсъдимия е употребил алкохол в предхождащата произшествието нощ/, изследването на кръвната проба е извършено по реда на Наредба № 30 и изготвената по негово искане съдебно-медицинска експертиза е установено,  че подсъдимия е бил в пияно състояние към момента на извършване на престъплението.

Налага довод, че е налице и бягство. Твърди,че по делото няма  данни някой да е гонил подсъдимия да го бие и да  го заплашва. Позовава се на показанията на сестрата на подсъдимия, от които също не ес установява, че някой го е гонил или заплашвал. Твърди, че няма данни за саморазправа и в показанията на разпитаните полицаи. Посочва, че никой не е имало на мястото, когато св. М. е качил подсъдимия в лекия автомобил.

По отношение на вида и размера на наказанието моли да бъде съобразена обществената опасност на деянието двете квалифициращи обстоятелства /бягство от местопроизшествието и употреба на алкохол/, предишното осъждане, макар и реабилитиран, целите на наказанието по чл. 36 от НК, принципа по  чл. 35 от НК /съответствие на наказанието  на  престъплението, предишните многократни наказания по реда на ЗДвП, трудово ангажиран, семеен, „неосъждан” и съвината на пострадалия. Излага, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде около четири години.

Излага, че наказанието лишаване от правоуправление следва да бъде в размер два пъти по – висок от наказанието лишаване от свобода, с оглед употребата на алкохол.

Моли да бъдат присъдени разноските на доверителката му за повереник.

Процесуалният представител на подсъдимия излага, че от анализа на фактическата обстановка следва извода, че първопричина за възникване на ПТП се явява поведението на пострадалия, чието навлизане в насрещна пътна лента е създало опасност за движението и е довело до настъпване на този инцидент с фатален край. Посочва, че по делото е установено, че починалия е неправоспособен водач, а управлявания от него мотоциклет е без законно изискуемата регистрация и прегледи за техническа изправност, което категорично води до извода, че е налице значителна по своята степен съвина от страна на загиналия.

Излага, че по отношение на квалифициращото обстоятелство шофиране след употреба на алкохол обвинението е категорично недоказано и Д. следва да бъде оправдан по него.

Посочва, че правата на Д. са били сериозно ограничени, поради факта, че той бе привлечен в качеството на обвиняем в един много отдалечен от датата на пътния инцидент период, което му е попречило да реализира възможността за изготвяне на повторна експертиза по реда на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30.

Твърди, че при първата процесуална възможност след привличането му в качеството на обвиняем е било направено искане за назначаване на експертиза, при която да бъде използван друг от използвания  вече метод, но прокуратурата е отказала. Сочи, че основният им аргумент изследването да бъде проведено и по другия възможен способ е един скандално публично оповестен от всички национални медии и телевизии факт, а именно извършен експеримент от Асоциацията на пострадалите при пътни инциденти с двама души мъж и жена, които след изпиване на 20 мл концентрат водка, се подлагат на изследване в четири от водещите лаборатории в страната: Военно-медицинска академия, Александровска болница, Пирогов и Окръжна болница гр. Пловдив. Твърди, че резултата от изследването е потресаващ, разликата е между 0.5 и 1 промила и са използвани двата метода по Наредбата.

Посочва, че от фактическа страна по това обвинение информацията е изключително оскъдна. Д. е влязъл в сградата на РУ Полиция Тетевен между час, час и десет – петнадесет минути  след възникване на инцидента. Посочва, че по думите на оперативния дежурен св. С.С. не е направен тест за алкохол веднага, тъй като катаджията е бил на местопроизшествието. Уговорката с дознателя била да се изчака в управлението, докато се прибере. Посочва, че св. С. е заявил, че Д. бил притеснен,  уплашен  и объркан, но нямал вид на човек, който е употребил алкохол. Счита, че тези показания следва да се кредитират изцяло.

Твърди, че показанията на св. С. за липса на мирис и признаци на употреба на алкохол се подкрепят и от показанията на св. Й.  Й., който е управлявал автомобила, с който е отвел Д. до полицията и факта, че Б. е седял до него на предната седалка. Сочи, че в този смисъл са и показанията на сестрата на подсъдимия, придружила го до поделението на МВР и пътувала в същия автомобил. Позовава се и на показанията на св. М., който е първия човек осъществил пряк визуален и вербален контакт с подсъдимия, изобщо не посочва поведение или излъчване на мирис на алкохол. Счита, че не следва да се кредитират и показанията на св. О.М.. Спътникът на този свидетел, фактически човека, който е управлявал автомобила, в който са пътували е категоричен, Б. го е помоли да го вземе и да го закара на работа, защото личния му автомобил е бил необходим на съпругата му. Показанията са логични и последователни. Той също е служител на МВР и визира още едно обстоятелство. С подсъдимия са имали среща около 11. 00 часа, когато Б. е посетил Пожарната, за да ремонтира някакъв хладилник. Твърденията са му за нормално състояние на човек, който не е употребил алкохол.

Сочи, че не следва да се даде  вяра и на показанията на д-р Т. В. в частта за твърдения за мирис на алкохол, тъй като няма ясен спомен за ситуацията и не е изложила конкретика за случая и при предявяване на протокола за химическа експертиза свидетелката е проявила объркване при цитиране на чл. 7, т. 1 от същия. Излага, че неясен е  останал и последния отговор за мириса  на стомашно съдържимите вещества, което подлага на сериозни съмнения обективността във възприятията на този свидетел.

Излага, че законодателят е дал ясна и юридическа формулировка на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с нормите на Наредба № 30. Счита, че в настоящият казус начина на установяване на алкохол в кръвта е сериозно компрометиран. Посочва, че от представената документация от ЦСМП-Ловеч пратка с № 22 и № 23 е транспортирана до ОД на МВР и приета от химик М. К., като се касае за един брой шишенце от 10 мл кръв, каквито са и твърденията на д-р В.. Посочва, че в чл. 13 от Наредбата е употребено множествено число, което води до извод, че шишенцата трябва да са минимум две или трябва да е налице налична контролна проба. Налага довод, че според цитираните писмени и гласни доказателства, такава проба няма.

Посочва, че като писмени доказателства са приобщени талон за медицинско изследване от 13.04.2014 год. за извършена проба с дрегер, отчел положителен резултат 0.36 на  хиляда, който е връчен на подсъдимия, за да послужи при вземане на кръв в здравното заведение за експертиза, Протокол за медицинско  изследване Приложение № 2 към чл.10, ал 2 и Протокол за химическа  експертиза Приложение № 3 към чл. 17 от Наредбата. Твърди, че тези доказателства са недостатъчни за доказване на обвинението, защото визирания протокол е със съществени непълноти за химическата  експертиза Приложение № 3. Посочва, че пратка под № 23/14.04.2014 год. е получена от госпожа Кулева - химик в лабораторията. Сочи, че не е ясно как пратката попада при д-р В. – химика, извършил експертното изследване и определил концентрация на алкохол в кръвта. Твърди, че тези обстоятелства са неизяснени, поради липса на документация в тази част. В Протокола (стр. 97 от ДП) не е отразено или подчертано, дали получената пратка отговаря или не отговаря на изискването на Наредба № 30, което е съществен порок за по-нататъшно провеждане на изследването, както и не е изписано от експерта изпратените за изследване проби кръв, от кого са взети. Тъй като липсва не само изписване на името на лицето – полето е оставено празно, но не е подчертал доказва ли се или не етилов алкохол или присъствие на летливи  редуциращи  вещества, изразени като етилов алкохол  в количество 0.39 промила.

Посочва, че с определение на съда е изискана от ОД на МВР - Ловеч цялата налична документация  по извършеното експертно изследване, като в отговора на Директора комисар  П.е представена като единствена налична документация цитирания протокол и е отразено, че не се съхранява друга документация, относно анализа на кръвта. Счита, че това е категорично доказателство, че липсва изискуемата по смисъла на чл. 18 от Наредба № 30 лабораторна книга отчетна форма № 48, където се отразяват датата и часа на получаване на пробите, броя и вида на пробите, начина на затварянето им, и опаковката, количество и вида на съдържанието, надписа на етикета, кой и от къде изпраща пробите, дата и часа на химическото изследване, както и резултата от химическото изследване и методиката, по която то е проведена. Налага довод, че поради неспазване изкискванията на чл. 18 от Наредбата  липса на отбелязване в лабораторната книга, отчетна форма  № 48 на Министерство на здравеопазването на всички необходими реквизити – начина на затваряне и опаковката на проби, количеството и вида на съдържанието  и надписа на етикета, не може да се приеме с категоричност, че изследваните кръвни проби са били именно на подсъдимия Д. и това от своя страна  води до недоказаност на твърдението, че при настъпване на ПТП той е управлявал лекия автомобил след употребата на алкохол с посочена в протокола за химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта. Счита, че експертното изследване е сериозно компрометирано и негодно, като доказателствено средство, поради което следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност.

Позовава се и на факта, че извършилият изследването д-р В. е изготвил и справка от НТЛ  (стр. 100 от ДП), в която е отразил разходите си за труд в размер на  28.50 лева, режийни 2.85 лева, но вложените материали са 0 лева. Налага довод, че няма вложени материали при извършването на изследването и в графата „Използвана апаратура” отново е отразено 0 лева, а единственият  друг разход са за четири листи формат А4 на стойност 1.80 лева. Счита, че неизписването на съответните реактиви и материали, както и липсата на информация по реда на чл. 18, т.8 от Наредбата за методиката, по което е изследвано, компрометира експертизата и я  прави негодна.

Твърди, че използваният метод Видмарк изисква сериозна химическа квалификация и конкретното изследване не отговаря на изискванията на чл. 17 и следващите от Наредба, а влиза и в сериозни противоречия с нея, тъй като д-р В. е ветеринарен лекар, а в протокола за химическа експертиза се е обозначил като химик и излага аргумент, че не притежава квалификация със специалност клинична лаборатория.

Не приема и заключението на д-р Г. за установено пияно състояние у дееца по време на пътния инцидент, тъй като изготвеното от нея заключение е по писмени данни, въз основа на химическата експертиза, която е сериозно и непоколебимо компрометирана. Позовава се на казаното от вещото лице в съдебно заседание, цитирайки Наредбата, че способите са два Видмарк и газхроматографски метод, като пробата   е по първия способ, а формулата която е използвала се базира на установено от химическия анализ съдържание на кръв в алкохола. Посочва, че вещото лице е декларирало, че не е химик, а изследва и коментира данните по делото. Счита, че заключението на вещото лице не следва да се съобразява при произнасяне на присъдата.

Защитата на подсъдимия излага, че обвинението срещу Д.  бягство от местопроизшествието е също недоказано, поради което моли да бъде оправдан.

Излага, че по делото не е извършен медицински преглед на Д. и не е установено дали към момента на извършване на деянието Д. осъзнавал ли действията си и може ли адекватно да ръководи постъпките си.

Твърди, че доказателствата сочат, че подсъдимия от страх от саморазправа в този странен  в подобни ситуации с поведението на хората регион е потърсил закрила от семейството си с намерение да се предаде в поделението на полицията, а не да остане безпомощен на място. Посочва, че доказателства сочат на мигновена смърт на мотоциклетиста, като са уведомени органите на реда и медицинските лица. Сочи, че първият свидетел спрял на мястото на инцидента е осъществил контакт с подсъдимия и това е М., който подробно описва поведението на подсъдимия и съответно реакцията на служителя пътна полиция О. Р.. Счита, че категорично се доказва, че Д. не се е укривал, а е търсил защита. Излага, че твърденията на полицай Р., че е отсъства повече от три часа, се опровергават от свидетелските показания  на оперативния дежурен и лицата, придружили Б.Д. до полицията. Времето за предвижване от порядъка на 30 минути напълно съвпада и отговаря на времето, за което един автомобил е пристигнал да го вземе и отведе в полицията. Моли да се обърне внимание на един документиран във фотоалбума факт, а именно огледа на местопроизшествието, който се извършва от разследващ полицай, присъствал е и експерт, като твърди, че никой от тези лица не би осигурил охрана и защита на Д., ако е останал на място и какво би направил там при положение, че на фотоалбума към огледния протокол снимка 2, снимка 3, снимка 9 и снимка 21 е видимо засиленото присъствие на млади мъже.

Излага, че при произнасяне на присъдата следва да се приеме наличие на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, а именно : чистото съдебно минало на подсъдимия, семейно положение, трудовата заетост, добрите характеристични данни, доброто процесуално поведение и изминалия значителен времеви период от инцидента до влизането на делото в съда. Счита, че са  налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК.

         Настоящата инстанция, като взе предвид : дадените от подсъдимия обяснения, показанията на разпитаните свидетели : С.В., С.А., приобщените показания на св. М. на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК на л. 229 от ДП, О.И.Р., О.М.М., Й.С.Й., С.М.С., И.В.Д., С.С.С., Т. В., М.Т. В., заключението на вещо лице д-р М. Г. на л. 90-93 и л. 102, заключението на вещите лица инж. К., инж. И., инж. С., инж. У. и инж. М. по повторната автотехническа експертиза на л. 181-218, приложените писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК и предявените  веществени доказателства на основание чл. 284 от НПК, намира за установено следното :

         Б.В. *** и работи като ЕТ „Б.Д. - Бяла техника". Д. притежава свидетелство за правоуправление на МПС от 1998 год. и като водач на МПС многократно е наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП.

На 13.04.2014 год., около 13 часа, подсъдимият Б.Д. пътувал по главен път 1-4 (София - Варна) с лекият си автомобил "Пежо Ранч" с д.к. № *******, като се намирал до с. Български Извор, Ловешка област, местността "Сеновала" и се движел в посока град София. След излизане на автомобила от продължителен ляв по посока на движението му завой, той  забелязал мотоциклет, движещ се в лентата му за движение. Това бил пострадалият Альоша Ангелов В. ***, който управлявал мотоциклет "Априля Спортер SR 150", без регистрационни номера. В. не притежавал свидетелство за управление на МПС.

Когато подсъдимият възприел движещият се насрещно в неговата лента мотоциклет, Д. реагирал със завиване на волана за управление наляво към лентата за насрещно движение. В този момент настъпил удар между тях, като вида на удара е бил челен за мотоциклета и страничен кос за лекия автомобил. Ударът е настъпил между предното колело на мотоциклета и задния край на предния десен калник на лекия автомобил. Мястото на удара между двете МПС е изцяло в лентата за движение на автомобила. След удара лекият автомобил преминал косо през лентата за насрещно движение, след нея - през банкета, където задното ляво колело попаднало в канавката между платното и банкета, вследствие на което се откъснало, а автомобила се е установил върху банкета по начина, по който е намерен при извършения в последствие оглед на местопроизшествие. След удара на мотоциклета с автомобила, той също преминал през съседната лента за движение, през канавката и банкета и се е установил в затревен участък след края на банкета. Вследствие на причинените увреждания от настъпилото ПТП, пострадалия А.А. В. починал на място.

Непосредствено след настъпването на ПТП, на мястото на инцидента спрял св. Н.М. ***. Той разпознал катастрофиралия автомобил, за който знаел, че е на Б., който работел като хладилен техник. Д.  обслужвал хладилниците и фризерите на фирмата на свидетеля - "Масърлиеви 88" с. Български Извор. Св. М. спрял на мястото, слязъл и отишъл към катастрофиралия автомобил. В близост до него видял подсъдимия Б.Д., който, по думите на свидетеля, треперел и бил в шок. Наоколо имало и други хора. Когато го видял, подсъдимият му казал първо да го закара в Плевен, но после му казал да го закара на "Боаза", където го чакала жена му.

Св. М. се обадил от мобилния си телефон на негов познат полицейски служител – св. О.Р. от с. Градежница, младши автоконтрольор при РУ Полиция Тетевен, участък „Полиция - с. Български Извор", уведомил го за инцидента и му казал, че Б. е при него и настоява да го откара първо до Плевен, а после му казал да го закара до "Боаза", където е жена му. Св. О.Р. попитал М. какво е състоянието на Б., с оглед на това, дали има нужда от медицинска помощ, но свидетелят му отговорил, че му нямало нищо. Св. Р. разпоредил на М. да не го транспортира никъде, а Д. да остане на място, тъй като тръгвали с колегите му за местопроизшествието, а за там тръгнала и линейка.

Когато пристигнал на мястото на произшествието, св. Р. не заварил там нито свидетеля М., нито Д.. Линейката била пристигнала преди полицейските служители и от дежурните лекари научили, че те също не са заварили водача на катастрофиралия автомобил. Полицейският служител поддържал контакт с оперативната дежурна част /ОДЧ/ на РУП -Тетевен, при което ги уведомил за напускане на местопроизшествието от страна на водача на лекият автомобил, както и че не му е известна причината, поради която същия напуснал местопроизшествието.

Малко след това на мястото пристигнал св. Н.М., който обяснил на полицейския служител Р., че е закарал  Б.Д. до бензиностанцията на "Лукойл" в местността "Боаза" с уговорката да се върнат после на местопроизшествието. Това обаче не се случило, тъй като на бензиностанцията го чакали негови близки с автомобил. Подсъдимият се качил при тях и те тръгнали, а свидетелят М. си помислил, че се връщат на местопроизшествието. Св. Р. разпоредил на М. незабавно да отидат на мястото, където е оставил Д.. Те отишли до бензиностанцията, но там не намерили никой от посочените от М. лица. Св. Р. се обадил на ОДЧ при РУ Полиция Тетевен и съобщил, че явно се касае за избягал от местопроизшествието извършител на престъпление, като казал имената му, както и тези на придружаващите го, които евентуално са му помогнали да избяга. Около час и тридесет минути след пристигането на полицейския служител О.Р. на местопроизшествието, от ОДЧ РУ Полиция Тетевен му съобщили, че подсъдимия Б.Д. се е явил в полицейското управление, придружен от негови близки.

След приключване огледа на местопроизшествието, св.  О.Р. се завърнал в полицейското управление, където разяснил на обвиняемия Д., че следва да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта чрез техническо средство. Техническото средство отчело 0. 36 на хиляда алкохол в кръвта му. След това му била взета кръвна проба за алкохол, което станало около 17. 20 ч - тоест повече от 4 часа след настъпване на произшествието.

От заключението на вещите лица инж. К., инж. И., инж. С., инж. У. и инж. М. по повторната автотехническа експертиза на л. 181-218 се установява механизма на ПТП, а именно : След излизане на автомобила на подсъдимия от продължителният ляв, по посока на движението му завой, той се е движел със скорост около 85км/ч., и опасна зона за спиране около 73 м. Когато водача на автомобила е забелязал мотоциклета в лентата му за движение, последният се е движел със скорост около 58 км/ч. и опасна зона за спиране около 40 м., като разстоянието между двете МПС било около 127 м. След около 0.67 сек., когато разстоянието между двете МПС било около 100.3 м. водачът на лекият автомобил е реагирал със завиване на волана в ляво към лентата за насрещно движение и тогава е настъпил ударът, който е описан по-горе. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на автомобила и на 0.9 метра от разделителната осева линия навътре в същата лента. Към момента на удара мотоциклета е бил изцяло в лентата за движение на лекия автомобил, под ъгъл 4-6 градуса към собствената си лента на движение спрямо оста на платното за движение. Към момента на удара лекият автомобил е бил с по-голямата си част в собствената си лента за движение, заемайки с предният си ляв ръб около 0,5 метра от лентата за насрещно движение под ъгъл около 15-17 градуса към същата лента, спрямо оста на платното за движение. Скоростта на лекият автомобил в момента на удара е била около 85 км/ч., а тази на мотоциклета около 58 км/ч. След удара двете МПС са се придвижили и установили в направлението и по начина, описани по-горе.

По делото няма данни за наличие на неизправности и по двете МПС, които да са довели до възникване на ПТП.

На базата на изчисленията, които са направили, вещите лица са констатирали, че водача на лекия автомобил от момента на попадане на мотоциклета във видимата му зона, не е имал техническа възможност да спре преди да настъпи удар с мотоциклета. Той е имал техническа възможност след предприемане на аварийно спиране да намали скоростта си до момента на удара до около 28 км/ч. При движение на автомобила в дясната част на собствената му пътна лента с ляв габарит на не повече от 3 метра от дясната граница на платното за движение, двете МПС биха се разминали безпрепятствено и без предприемане на аварийно спиране от водача на автомобила(ширината на пътната лента е 4,4 м). При предприето аварийно спиране от водача на автомобила ПТП не би настъпило при движение на автомобила с ляв габарит на не повече от 3,5 м от дясната граница на платното за движение.

Крайните изводи, които са направили вещите лица по повторната петорна ATE са, че техническите причини за настъпване на ПТП са комплексни и са следните: движение на мотоциклета в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещо се МПС; действие на водача на автомобила с волана за управление, чрез завиване към лентата за насрещно движение; непредприето своевременно аварийно спиране от водача на лекия автомобил към момента на откриване на видимостта му спрямо движещия се в неговата пътна лента мотоциклет.

На вещите лица по повторната петорна ATE е било възложено, освен на всички поставени на двете предишни експертизи въпроси, да отговорят и на въпроса - каква е причината за разликите в заключенията на вещите лица по предишните експертизи, какви методики за изследване са използвани от тях и правилно ли са използвани те, или в случая са били приложими други методики. В отговор на тези въпроси вещите лица са посочили, че разликата в заключенията по предишните две ATE основно се дължи на разликата в изчислените скорости на движение на МПС към момента на удара. И в двете заключения е използвана една и съща методика, известна в експертната практика като "Momentum 360". Тази методика е изключително чувствителна към малката промяна на входящите и изходящите ъгли между векторите на скоростите на движение на МПС. Поради тази причина в конкретната ситуация е неприложима.

От заключението на вещо лице д-р М. Г. на л. 90-93 по съдебно медицинската експертиза за изследване на труп се установява, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия е острата кръвозагуба, вследствие травматичното разкъсване на важен кръвоносен съд и важен паренхиматозен орган, аорта и черен дроб, довели до бърза и неминуема смърт.

От протокол за химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество е установено съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия  0.39 на хиляда /четири часа след настъпване на ПТП/.

От заключението на вещо лице д-р М. Г. на л. 102 по съдебно медицинска експертиза по писмени данни се установява, че алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на настъпване на ПТП е 0. 99 на хиляда.

Настоящата инстанция прие, че подсъдимия Б.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1-во и 6 ­то, във връзка c aл. 1, б. „в" във връзка c чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, като на 13.04.2014 год., около 13. 15 мин. на главен път 1-4 (София - Варна), до с. Български извор, Ловешка област, местността „Сеновала", при управление на л. а. марка „Пежо", модел „Ранч" с регистрационен номер ******* негова собственост, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,99 на хиляда, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изречение последно от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като не спрял след възникналата опасност за движението от навлязъл в неговата лента и движещ се насрещно друг участник в движението; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП - „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента" и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1 - когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Альоша Ангелов В. ***, като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието.

От обективна страна деянието е осъществено от подсъдимия чрез действие като на посочената дата и място, при управление на МПС, е  в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 0.99 на хиляда, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изречение последно от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като не спрял след възникналата опасност за движението от навлязъл в неговата лента и движещ се насрещно друг участник в движението; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП - „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента" и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1 - когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на А. А. В. ***, като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието.

Първопричина за настъпването на ПТП е поведението на пострадалия, който е навлязъл и се е движел в насрещната лента за движение, като по този начин е създал опасност за движението. Пострадалият е нарушил разпоредбите на  чл. 15, ал. 1 от ЗДвП  „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента" и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1 - когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”. Допуснатите от пострадалия нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

След възникналата опасност за движението и възприемане на същата от страна на Б.Д., той вместо да предприеме намаляване на скоростта и спиране, както го задължава разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. последно от ЗДвП, е предприел отклоняване на автомобила в ляво и частично навлизане в насрещната лента за движение. По този начин Д. е нарушил и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които указват, че на пътя водачът на ППС се движи възможно най - вдясно в платното за движение, а когато платното за движение има две пътни ленти, на него му е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Така посочените нарушения от страна на Д. са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1-во и 6 ­то, във връзка c aл. 1, б. „в" във връзка c чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, тъй като е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 0.99 на хиляда и след извършването му Д. е избягал от местопроизшествието.

Деянието е извършено по непредпазливост, като формата на непредпазливост е самонадеяност, като подсъдимия е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е мислел да ги предотврати.

Механизмът на ПТП се установява от заключението на вещите лица инж. К., инж. И., инж. С., инж. У. и инж. М. по повторната автотехническа експертиза на л. 181-218. От това заключение се установяват и техническите причини за настъпване на ПТП, скоростите на движение на лекия автомобил и мотоциклета, опасните им зони за спиране, технически възможности за предотвратяване на ПТП от водачите на мотоциклета и лекия автомобил. Тази инстанция кредитира това заключение, като компетентно, правилно и обосновано. Това заключение кореспондира на протокол за оглед, фотоалбум и обективните находки по делото.

Тази инстанция не възприе заключенията на тройната автотехническа експертиза на л. 115-140 и повторната комплексна експертиза на л. 146-172,  тъй като на вещите лица по повторната петорна автотехническа експертиза е било възложено, освен на всички поставени на двете предишни експертизи въпроси, да отговорят и на въпроса - каква е причината за разликите в заключенията на вещите лица по предишните експертизи, какви методики за изследване са използвани от тях и правилно ли са използвани те, или в случая са били приложими други методики. В отговор на тези въпроси вещите лица са посочили, че разликата в заключенията по предишните две ATE основно се дължи на разликата в изчислените скорости на движение на МПС към момента на удара. И в двете заключения е използвана една и съща методика, известна в експертната практика като "Momentum 360". Тази методика е изключително чувствителна към малката промяна на входящите и изходящите ъгли между векторите на скоростите на движение на МПС. Поради тази причина в конкретната ситуация е неприложима.

Непосредствената причина за смъртта на пострадалия се установява от заключението на вещо лице д-р М. Г. на л. 90-93 по съдебно медицинската експертиза за изследване на труп.

От протокол за химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество е установено съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия  0.39 на хиляда /четири часа след настъпване на ПТП/.

От заключението на вещо лице д-р М. Г. на л. 102 по съдебно медицинска експертиза по писмени данни се установява, че алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на настъпване на ПТП е 0. 99 на хиляда.

Неоснователно е становището на защитата на Д., че по отношение на квалифициращото обстоятелство шофиране след употреба на алкохол обвинението е категорично недоказано и Д. следва да бъде оправдан по него.

Посочва се, че правата на Д. са били сериозно ограничени, поради факта, че той бе привлечен в качеството на обвиняем в един много отдалечен от датата на пътния инцидент период, което му е попречило да реализира възможността за изготвяне на повторна експертиза по реда на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30. Действително Д. е привлечен като обвиняем на 076.04.2016 год. /Постановление за привличане на обвиняем/ и срокът по чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 19 от Наредбата е изтекъл /до три месеца/. Соченото възражение е неоснователно, тъй като право на прокуратурата на Р България е да прецени срещу кое лице, по кой текст и кога да повдигне обвинение. Соченото нарушение от защитата на подсъдимия не води до извод, че следва да отпадне квалификацията пияно състояние

Неоснователно е и становището на защитата, че при първата процесуална възможност след привличането му в качеството на обвиняем е било направено искане за назначаване на експертиза, при която да бъде използван друг от използвания  вече метод, но прокуратурата е отказала. Сочи, че основният им аргумент изследването да бъде проведено и по другия възможен способ е един скандално публично оповестен от всички национални медии и телевизии факт, а именно извършен експеримент от Асоциацията на пострадалите при пътни инциденти с двама души мъж и жена, които след изпиване на 20 мл концентрат водка, се подлагат на изследване в четири от водещите лаборатории в страната: Военно-медицинска академия, Александровска болница, Пирогов и Окръжна болница гр. Пловдив. Твърди, че резултата от изследването е потресаващ, разликата е между 0.5 и 1 промила и са използвани двата метода по Наредбата. Изследването на кръвта на подсъдимия е извършено по метода Видмарк. Извършеният експеримент от Асоциацията на пострадалите при пътни инциденти не е основание за извършване на анализ на кръвта на подсъдимия по другия метод от Наредбата. Употребата на алкохол от подсъдимия е установена с техническо средство Дрегер /л. 98/, както и с лабораторно изследване. Използваният метод – Видмарк е допустим по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30. От показанията на св. В. се установява, че лабораторията за изследване на алкохол в кръвта в ОД на МВР Ловеч използва само метода Видмарк, поради което е било невъзможно изследване по другия метод – газхроматографския метод.

Посочва се, че от фактическа страна по това обвинение информацията е изключително оскъдна. Д. е влязъл в сградата на РУ Полиция Тетевен между час, час и десет – петнадесет минути  след възникване на инцидента. Посочва, че по думите на оперативния дежурен св. С.С. не е направен тест за алкохол веднага, тъй като катаджията е бил на местопроизшествието. Уговорката с дознателя била да се изчака в управлението, докато се прибере. Посочва, че св. С. е заявил, че Д. бил притеснен,  уплашен  и объркан, но нямал вид на човек, който е употребил алкохол. Счита, че тези показания следва да се кредитират изцяло.

Тази инстанция кредитира показанията на св. С., но приема, че свидетелят дава негови субективни оценки по отношение дали подсъдимия е употребил алкохол, поради което не могат да се правят изводи за употреба на алкохол въз основа на изказани мнения и оценки на свидетеля. Това важи и за показанията на св. Й., показанията на сестрата на подсъдимия, показанията на св. М.. Тази инстанция кредитира показанията на св. О.М. и прие, че от тях се установява, че подсъдимия е употребил алкохол.

Защитата на подсъдимия сочи, че не следва да се даде  вяра и на показанията на д-р Т. В. в частта за твърдения за мирис на алкохол, тъй като няма ясен спомен за ситуацията и не е изложила конкретика за случая и при предявяване на протокола за химическа експертиза свидетелката е проявила объркване при цитиране на чл. 7, т. 1 от същия. Излага, че неясен е  останал и последния отговор за мириса  на стомашно съдържимите вещества, което подлага на сериозни съмнения обективността във възприятията на този свидетел.

Съдът даде изцяло вяра на показанията на св. В., тъй като са последователни, логични и непротиворечиви. Обстоятелството, че свидетелката не си спомня конкретния случай не води до извод, че не следва да бъдат кредитирани показанията й. Показанията на разпитаната свидетелка кореспондират на писмените доказателства по делото : справка на л. 181, журнал на л. 183, журнал на л. 184 за кръвна проба и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол на л. 99, в графата на който на т. 7 мирис на алкохол е отбелязано 7.1 да и е подчертано.

Не следва да се приема и становището на защитата, че законодателят е дал ясна и юридическа формулировка на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с нормите на Наредба № 30. Счита, че в настоящият казус начина на установяване на алкохол в кръвта е сериозно компрометиран. Посочва, че от представената документация от ЦСМП-Ловеч пратка с № 22 и № 23 е транспортирана до ОД на МВР и приета от химик М. К., като се касае за един брой шишенце от 10 мл кръв, каквито са и твърденията на д-р В.. Посочва, че в чл. 13 от Наредбата е употребено множествено число, което води до извод, че шишенцата трябва да са минимум две или трябва да е налице налична контролна проба. Налага довод, че според цитираните писмени и гласни доказателства, такава проба няма. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че е взета една кръвна проба, а в чл. 13 от Наредбата е употребено множествено число „пробите от кръв”. Според настоящия състав се касае до нарушение на Наредбата, което не е от категориите на съществени нарушения, водещи до опорочаване на проведеното изследване на взетата кръв.

Неоснователно е и становището на защитата, че като писмени доказателства са приобщени талон за медицинско изследване от 13.04.2014 год. за извършена проба с дрегер, отчел положителен резултат 0.36 на  хиляда, който е връчен на подсъдимия, за да послужи при вземане на кръв в здравното заведение за експертиза, Протокол за медицинско  изследване Приложение № 2 към чл.10, ал 2 и Протокол за химическа  експертиза Приложение № 3 към чл. 17 от Наредбата, но тези доказателства са недостатъчни за доказване на обвинението, защото визирания протокол е със съществени непълноти за химическата  експертиза Приложение № 3. Посочва, че пратка под № 23/14.04.2014 год. е получена от госпожа К. - химик в лабораторията. Сочи, че не е ясно как пратката попада при д-р В. – химика, извършил експертното изследване и определил концентрация на алкохол в кръвта. Твърди, че тези обстоятелства са неизяснени, поради липса на документация в тази част. В Протокола (стр. 97 от ДП) не е отразено или подчертано, дали получената пратка отговаря или не отговаря на изискването на Наредба № 30, което е съществен порок за по-нататъшно провеждане на изследването, както и не е изписано от експерта изпратените за изследване проби кръв, от кого са взети. Тъй като липсва не само изписване на името на лицето – полето е оставено празно, но не е подчертал доказва ли се или не етилов алкохол или присъствие на летливи  редуциращи  вещества, изразени като етилов алкохол  в количество 0.39 промила.

Този състав приема, че представените писмени доказателства - талон за медицинско изследване от 13.04.2014 год. за извършена проба с дрегер, отчел положителен резултат 0.36 на  хиляда, който е връчен на подсъдимия, за да послужи при вземане на кръв в здравното заведение за експертиза, Протокол за медицинско  изследване Приложение № 2 към чл.10, ал 2 и Протокол за химическа  експертиза Приложение № 3 към чл. 17 от Наредбата, са достатъчни по отношение доказването на обвинението за пияно състояние. Пратка под № 23/14.04.2014 год. е получена от госпожа К. - химик в лабораторията, за което е съставена разписка. Г-жа К. е началник НТЛ при ОД на МВР Ловеч. По делото не е необходимо да се изяснява как тази пратка е попаднала при д-р В., а и такива доказателства не са събирани от настоящия състав. Не е налице е конкретно нарушение от Наредбата в тази връзка. Липсата на отразено или подчертано в протокол за химическа експертиза дали получената пратка отговаря или не отговаря на изискването на Наредба № 30, също не е нарушение на Наредбата. Самият протокол съдържа името на лицето, от което е взета пробата, с трите му имена и ЕГН, поради което неизписването отново на трите имена на лице и ЕГН, не води до порок на протокола.

Адв. Д. излага, че с определение на съда е изискана от ОД на МВР - Ловеч цялата налична документация  по извършеното експертно изследване, като в отговора на Директора комисар  П. е представена като единствена налична документация цитирания протокол и е отразено, че не се съхранява друга документация, относно анализа на кръвта. Счита, че това е категорично доказателство, че липсва изискуемата по смисъла на чл. 18 от Наредба № 30 лабораторна книга отчетна форма № 48, където се отразяват датата и часа на получаване на пробите, броя и вида на пробите, начина на затварянето им, и опаковката, количество и вида на съдържанието, надписа на етикета, кой и от къде изпраща пробите, дата и часа на химическото изследване, както и резултата от химическото изследване и методиката, по която то е проведена. Налага довод, че поради неспазване изкискванията на чл. 18 от Наредбата  липса на отбелязване в лабораторната книга, отчетна форма  № 48 на Министерство на здравеопазването на всички необходими реквизити – начина на затваряне и опаковката на проби, количеството и вида на съдържанието  и надписа на етикета, не може да се приеме с категоричност, че изследваните кръвни проби са били именно на подсъдимия Д. и това от своя страна  води до недоказаност на твърдението, че при настъпване на ПТП той е управлявал лекия автомобил след употребата на алкохол с посочена в протокола за химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта. Счита, че експертното изследване е сериозно компрометирано и негодно, като доказателствено средство, поради което следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност. Позовава се и на факта, че извършилият изследването д-р В. е изготвил и справка от НТЛ  (стр. 100 от ДП), в която е отразил разходите си за труд в размер на  28.50 лева, режийни 2.85 лева, но вложените материали са 0 лева. Налага довод, че няма вложени материали при извършването на изследването и в графата „Използвана апаратура” отново е отразено 0 лева, а единственият  друг разход са за четири листи формат А4 на стойност 1.80 лева. Счита, че неизписването на съответните реактиви и материали, както и липсата на информация по реда на чл. 18, т. 8 от Наредбата за методиката, по което е изследвано, компрометира експертизата и я  прави негодна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 14.04.2014 год., в 10.03 ч, И. К. е предал на М. К. – химик НТЛ при ОД на МВР Ловеч пликове с кръвни проби № 22 и 23 ЦСМП Тетевен, за което е съставена разписка на л. 182. Съдът не е изисквал от НТЛ при ОД на МВР Ловеч лабораторна книга отчетна форма № 48 по чл. 18 от Наредбата, а и такова искане не бе направено от страните в хода на съдебното следствие, поради което не може да се направи извод, че е налице категорично доказателство, че липсва изискуемата по смисъла на чл. 18 от Наредба № 30 лабораторна книга отчетна форма № 48.

Съдът приема, че от изготвената справка от д-р В. на стр. 100 също не могат да се правят изводи за недоказаност на алкохол в кръвта на подсъдимия по време на управление на МПС. Неизписването на съответните реактиви и материали в справката на л. 100 не води до извод, че следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото съставения Протокол за химическа експертиза.

Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия,  че използваният метод Видмарк изисква сериозна химическа квалификация и конкретното изследване не отговаря на изискванията на чл. 17 и следващите от Наредба, а влиза и в сериозни противоречия с нея, тъй като д-р В. е ветеринарен лекар, а в протокола за химическа експертиза се е обозначил като химик и излага аргумент, че не притежава квалификация със специалност клинична лаборатория. Това възражение е неоснователно, тъй като при разпита в съдебно заседание д-р В. заяви, че има специалност, поради което не е налице съмнение в неговата компетентност. Д-р В. е заявил в съдебно заседание : „Завършил съм ветеринарна медицина със специалност доктор. След това съм защитил дисертация и имам право на изготвям тези изследвания. От 2000 г. съм съдебно медицински експерт по Наредба № 23, където е регламентирано с каква квалификация хора могат да правят изследвания и никой няма да ми позволи да изследвам нещо, което нямам право да върша”. Неоснователно е възражението на защитата на Д., че е нарушен чл. 17 от Наредба № 30.

В тази връзка е Решение № 143/18.05.2015 год. на ВКС по н.д. № 350/2015 год., III н. о „Макар че лицето, което извършва изследването трябва да притежава специални знания в областта на биохимията и клиничната лаборатория и като цяло дейността, обективирана в протокола за химическа експертиза предполага притежаване на специални знания, и по същността си е научно изследване с използването на такива знания лицето, извършило изследването не е вещо лице – експерт по смисъла на НПК. За да извърши химическо изследване на взетата кръвна проба е достатъчно то да е назначено на съответната длъжност със съответната специалност в здравните заведения или учреждения, посочени в Наредба № 30 и не е необходимо да фигурира в нарочен списък на вещите лица, нито пък да бъде назначено с постановление от разследващия орган или с определение на съда……Следователно, като автор на протокола за химическо изследване, експертът – химик  няма друго процесуално качество и може да бъде разпитван единствено в качество на свидетел  по искане на страните или по преценка на съда”. В тази връзка е и Решение № 149/04.05.2015 год. на ВКС по н.д. № 257/2015 год. III н. о.

Защитата на подсъдимия не приема и заключението на д-р Г. за установено пияно състояние у дееца по време на пътния инцидент, тъй като изготвеното от нея заключение е по писмени данни, въз основа на химическата експертиза, която е сериозно и непоколебимо компрометирана. Позовава се на казаното от вещото лице в съдебно заседание, цитирайки Наредбата, че способите са два Видмарк и газхроматографски метод, като пробата   е по първия способ, а формулата която е използвала се базира на установено от химическия анализ съдържание на кръв в алкохола. Посочва, че вещото лице е декларирало, че не е химик, а изследва и коментира данните по делото. Счита, че заключението на вещото лице не следва да се съобразява при произнасяне на присъдата.

Съдът прие заключението на вещото лице д-р Г. по писмени данни на л. 102 от досъдебното производство, като компетентно, правилно и обосновано.  Вещото лице при определяне на алкохола в кръвта на подсъдимия по време на настъпване на ПТП е съобразило резултата от химическата експертиза № 62/16.04.2014 год. 0.39%, като е работило по определена формула. За определяне концентрацията на алкохол на Д. към момента на произшествието не е необходимо вещото лице по посочената експертиза да е химик, каквото възражение сочи защитата на подсъдимия. На следващо място протокол за химическа експертиза не е изключен от настоящата инстанция от доказателствената съвкупност, тъй като не бяха констатирани посочените от защитата възражения. Следва да се съобрази, че заключението на вещото лице д-р Г. по писмени данни на л. 102 от досъдебното производство не е оспорено и е прието от страните.

Неоснователно е становището на защитата, че обвинението срещу Д.  „бягство от местопроизшествието” е недоказано, поради което следва да бъде признат за виновен и оправдан.

Излага се, че по делото не е извършен медицински преглед на Д. и не е установено дали към момента на извършване на деянието Д. осъзнавал ли действията си и може ли адекватно да ръководи постъпките си. По делото е приложен протокол за освидетелстване на Д., който е подписан от него без възражения /л. 24/ и медицинска справка на Д. /л. 25/, от които се установява, че е извършен медицински преглед на Д.. Действително по делото не е била назначена съдебно психиатрична експертиза, а такова искане не беше направено и пред настоящия състав, която да даде заключение дали към момента на извършване на деянието Д. е осъзнавал действията си и може ли е адекватно да ръководи постъпките си.  Според съдът не са били налице условията на чл. 144, ал. 2,  т. 3 от НПК за назначаване на задължителна експертиза, тъй като не е съществувало съмнение относно вменяемостта на подсъдимия, а и по делото не са събрани такива доказателства.

Твърди се, че доказателствата сочат, че подсъдимия от страх от саморазправа в този странен  в подобни ситуации с поведението на хората регион е потърсил закрила от семейството си с намерение да се предаде в поделението на полицията, а не да остане безпомощен на място. Посочва, че доказателства сочат на мигновена смърт на мотоциклетиста, като са уведомени органите на реда и медицинските лица. Сочи, че първият свидетел спрял на мястото на инцидента е осъществил контакт с подсъдимия и това е М., който подробно описва поведението на подсъдимия и съответно реакцията на служителя пътна полиция О. Р.. Счита, че категорично се доказва, че Д. не се е укривал, а е търсил защита. Излага, че твърденията на полицай Р., че е отсъства повече от три часа, се опровергават от свидетелските показания  на оперативния дежурен и лицата, придружили Б.Д. до полицията. Времето за предвижване от порядъка на 30 минути напълно съвпада и отговаря на времето,  за което един автомобил е пристигнал да го вземе и отведе в полицията. Моли да се обърне внимание на един документиран във фотоалбума факт, а именно огледа на местопроизшествието, който се извършва от разследващ полицай, присъствал е и експерт, като твърди, че никой от тези лица не би осигурил охрана и защита на Д., ако е останал на място и какво би направил там при положение, че на фотоалбума към огледния протокол снимка 2, снимка 3, снимка 9 и снимка 21 е видимо засиленото присъствие на млади мъже.

Съдът приема, че категорично по делото е доказано квалифициращото обстоятелство „бягство от местопроизшествието”. По делото не са налице каквито и да е било писмени или гласни доказателства, че спрямо Д. е била оказана саморазправа от близки на пострадалия. От показанията на св. М., който е спрял непосредствено след инцидента се установява, че на мястото на инцидента не е имало никакви хора и подсъдимия го е накарал да го закара първо в Плевен, после в Боаза, след което го е оставил на бензиностанцията на Лукойл. Основателно е становището на представителя на ОП Ловеч в тази връзка, че следва да се съобразят и показанията на полицейския служител – св.  Р., на когото М. се е обадил и съобщил случилото се, който му е казал, че е тръгнал към мястото и скоро ще е там и така е станало.  Съдът изцяло споделя тезата на прокуратурата, че от анализа на тези доказателства следва извод, че истинската причина подсъдимия да напусне местопроизшествието не е някакъв страх и саморазправа, а факта, че е употребил алкохол и с бягството си от местопроизшествието подсъдимия е целял и реално е осуетил тази проверка. В тази връзка са и възраженията на адв. Е.. На следващо място от наличието на мъже на снимките към огледния протокол не може да се прави извод, че е налице засиленото присъствие на млади мъже, какъвто аргумент навежда защитата.   По изложените мотиви съдът приема, че е доказано и квалифициращото обстоятелство „бягство от местопроизшествието”. Този извод е в съответствие със задължителните указания, дадени в Постановление № 1/83 год. по н.д. № 8/82 год. на Пленума на ВС.

В тази връзка е Решение № 28 от 8.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 674/2009 г., III н. о., НК „ 

 

 

 

 

 

 

 

Поначало, утвърдената съдебна практика приема, първо, че напускането на мястото на произшествието, независимо от мотивите за това действие представлява бягство по смисъла на закона и второ, бягството е налице не само когато водачът укрива авторството си, но и в случаите когато той укрива състоянието си или други обстоятелства, които счита, че не трябва да станат известни на компетентните органи”. 

 

 

 

 

Съдът наложи на Б.В.Д. за чл. 343, ал. 3, предл. 1-во и 6-то, във вр. с ал. 1, б. „в", във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то и чл. 54 от НК наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, при смекчаващи вината обстоятелства. В НК за престъплението е предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода. Като отекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази високата обществена опасност на деянието и наложените наказания на Д. за нарушения по ЗДвП. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази : подсъдимият е неосъждан, женен, работи, с полувисше образование, много добри характеристични данни, доброто му процесуално поведение по време на разглеждане на делото в съдебна фаза и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.  По делото не се спори от страните, че е налице съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Безспорно е установено, че пострадалият е  първопричина за настъпване на ПТП. В. е управлявал мотоциклета си в лентата за насрещно движение, т. е в лентата за движение на лекия автомобил на подсъдимия. Безспорно е, че пострадалият е бил неправоспособен /не е притежавал свидетелство за управление на МПС и е управлявал мотоциклета си без регистрационни номера. Допуснатите от пострадалия нарушения по чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Поради изложените мотиви е неоснователно становището на защитата на подсъдимия, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като многобройни смекчаващи вината обстоятелства се излагат : чисто съдебно минало, женен, работи,  много добри характеристични данни, доброто му процесуално поведение по време на разглеждане на делото в съдебна фаза,  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и значителния период от време от извършване на деянието.  Чисто съдебно минало, женен, работи,  много добри характеристични данни, доброто му процесуално поведение по време на разглеждане на делото в съдебна фаза и  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия са съобразени от тази инстанция като смекчаващи вината обстоятелства и са довели до определяне на наказание лишаване от свобода, което е към минималния размер, предвиден в закона.  Не следва да се отчита като допълнително смекчаващото вината обстоятелство времето от извършване на деянието до настоящия момент. От образуване на досъдебното производство до произнасяне на присъдата са изминали две години, което не представлява значителен период за разглеждане на делото, с оглед повдигнатото обвинение срещу подсъдимия.

Неоснователно е становището на ОП Ловеч, че макар подсъдимия да е с чистото съдебно минало, то същия е осъждан и реабилитиран и следва да се има предвид, че реабилитацията, макар да заличава предишните осъждания, има значение за индивидуализацията на наказанието. Това становище е неоснователно. В тази връзка е Решение № 83 от 13.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 27/2015 г., III н. о., НК, „ 

 

 

 

След като законодателят, в разпоредбата на чл. 85 НК, е посочил, че настъпилата реабилитация отменя законните последици на осъждането е недопустимо същото осъждане да бъде отчитано при индивидуализацията на наказанието на плоскостта на негативна характеристика на подсъдимия. Подобно действие представлява заобикаляне на материалния закон, обезсмисля института на реабилитацията и води до неравнопоставеност между неосъждано и реабилитирано лице, което пряко противоречи на нормата на чл. 85 НК”.

Този състав на Ловешки окръжен съд прие, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на Б.В.Д. за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Наложеното наказание е 3 години лишаване от свобода, лицето е неосъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието реално. Д. е неосъждан /реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, поради което е неоснователно становището на прокуратурата и представителите на частните обвинители, че факта на миналото осъждане следва да се съобрази при определяне на личността на Д.. Действително извършеното престъпление от Д. е с висока степен на обществена опасност, но с оглед данните за личността на подсъдимия  - неосъждан, женен, работи, с полувисше образование, много добри характеристични данни, доброто му процесуално поведение по време на разглеждане на делото в съдебна фаза и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тази инстанция прие, че не е необходимо да изтърпи наказанието реално и целите на наказанието могат да бъдат постигнати с прилагане на института на условно осъждане. Извършеното престъпление от Д. се различава от типичните престъпления по този текст, тъй като както съда, така и самата прокуратура, приема, че е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Наличието на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия – факт, който се споделя от страните и не се оспорва. Първопричина за настъпване на ПТП е поведението на пострадалия, чието навлизане в насрещната за него лента, е създало опасност за движението и довело до последвалото развити на тази пътна ситуация. С навлизането и движението и на мотоциклета в насрещната лента, следва да се приеме, че е възникнала и опасност за движението. Прокуратурата в обстоятелствената част е приела, че причините за настъпването на ПТП и тежкия вредоносен резултат са в поведението и на пострадалия, и на подсъдимия. Този факт не се спори и от страните по делото. Действително са налице квалифициращи обстоятелства – употреба на алкохол и избягал от местопроизшествието, но с оглед на съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия и данните за личността на Д., тази инстанция приема, че поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато с отлагане на изпълнението на наказанието за максимално предвидения изпитателен срок от пет години.

Съдът на основание чл. 343г от НК наложи на Б.В.Д. наказание по чл. 37, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години, считано от отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред. При определяне на размера на наказанието съдът съобрази от една страна високата обществена на деянието и наложените наказания на Д. за нарушения по ЗДвП, а от друга страна прецени, че подсъдимият е неосъждан, женен, работи, има  полувисше образование, много добри характеристични данни, доброто му процесуално поведение по време на разглеждане на делото в съдебна фаза и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. 

В тази връзка е Решение № 25/04.03.2009 год. на ВКС по н.д. № 698/2008 год. II н. о „Определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване (вкл. прилагането на института на условното осъждане), са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката на предпоставките по чл. 54 - 55 от НК и по чл. 66 от НК.  Също така, решаващ фактор при определяне на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (арг. от чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. В случаите на прилагане на условното осъждане обаче, законът поставя акцента върху индивидуалната превенция, т. е. "...преди всичко поправяне на осъдения..." (чл. 66, ал. 1 от НК), което съвсем не означава, че не се отчита въздействието и върху останалите граждани. Но основното при преценката на съда остава възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В конкретния случай, допуснатото от подсъдимата М. нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП не би могло да бъде оценено като изключително по своята тежест и по естеството си - само по себе си и с оглед обстоятелството, че то единствено запълва съдържанието на бланкетната правна норма и обуславя съставомерност на инкриминираното деяние. Настъпилият от произшествието вредоносен резултат действително би могъл да бъде преценен като изключително тежък и надхвърлящ минимално изискуемите по закон квалифициращи елементи на състава на чл. 343, ал. 3 от НК - "...телесна повреда или смърт на повече от едно лице...". Той обаче, би могъл да бъде отнесен по-скоро към дейността по определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание, отколкото към преценката за начина на изтърпяването му и свързаната с него възможност за положително въздействие по отношение на същата. Още повече, че в случая този резултат е повлиян и от някои обективни фактори, като броя на пътуващите в каруцата лица, местоположението им в нея и пр. Допуснатите от пострадалия Д. А. тежки нарушение на правилата за движение (пълната липса на обозначеност на каруцата при движението й по пътното платно в тъмната част на денонощието, при наличие на 2,09 промили алкохол в кръвта) в значителна степен е допринесло за произшествието и неговия резултат. Предвид тези принципни положения и конкретните данни по делото, изводите на въззивния съд, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК подсъдимата М. следва да изтърпи ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода, не могат да бъдат споделени. Всичко, установено по делото за личността на подсъдимата, за правомерното й като цяло поведение като водач на МПС при липса на други нарушения, за социалното й поведение и среда, за трудовата й ангажираност, за искрено критичното й отношение към извършеното и съжаление за неговите последици, дават основание за изводи в няколко насоки: че инкриминираното поведение на подсъдимата М. има инцидентен характер, че е налице възможност съответните положителни промени в съзнанието й и нейното превъзпитаването към спазване на законите и добрите нрави да бъде постигнато и без отделянето й от настоящата социална и трудова среда и изолирането й от обществото, т. е. без да се налага ефективно да изтърпи наложеното наказание. Отлагането на изтърпяването му за максимално възможния изпитателен срок от четири години и четири месеца от влизане на присъдата в законна сила, наред с немалкия срок от четири години на лишаване от право да управлява МПС, в достатъчна степен ще упражнят възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на подсъдимата като водач на МПС”.

Тази инстанция приема, че така наложените наказания са справедливи и ще изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът постанови веществените доказателства: 1. Обект № 3 - сработила въздушна възглавница на водача на Пежо
Ранч, напоена с кръвоподобна течност и  лек автомобил марка „Пежо", модел „Ранч" с регистрационен номер *******, намира се на съхранение в двора на фирма „Екохаус-Мюнхен" ЕООД, гр. Тетевен, Ловешка област, ул. Вършец" № 69 – да се върнат на Б.В.Д., след влизане на присъдата в сила.

         Съдът постанови веществените доказателства: 2. Обект № 4 - мотоциклетна каска и мотоциклет „Априля Sporter" SR без регистрационни табели, намира се на съхранение в двора на фирма „Екохаус-Мюнхен" ЕООД, гр. Тетевен, Ловешка област, ул. Вършец" № 69 – да се върнат на А.С.В. *** и С.  А.А. ***, след влизане на присъдата в сила.

Съдът осъди Б.В.Д. да заплати по сметката на ОД на МВР-РУ гр. Тетевен сумата от 4 932.75 /четири хиляди деветстотин тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ лева разноски за експертизи, както и да заплати на Ловешки окръжен съд сумата от 720.26 лева и сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът осъди Б.В.Д. да заплати на С.  А.А. *** сумата от 1 460. 00 /хиляда четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски за процесуален представител.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :