Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260650 12.11.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесети октомври две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 34 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Дефакто Перакенде Тиджарет“ А.Ш., идент. № 540153, със
седалище и адрес на управление: Б.Д.П31, 34303 К, Истанбул, представлявано от И.А.и
З.Д.Озен, срещу „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 85, вх. Б, ет. 3, ап. 3, представлявано от Т.Т.Й. Иска се осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на общо 10000 щатски долара, представляваща
част от незаплатена главница в общ размер
2127553 щатски долара по договор за доставка на стоки, за което са издадени 29 бр. фактури от 26.09.2016 г. до 30.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.01.2020 г. до окончателното плащане на главницата.
Tвърди се, че между страните
са налице търговски отношения, по силата на
които ищцовото дружество е извършило доставка на стоки,
приети от ответника, в периода 26.09.2016 г. – началото на месец 07.2019 г. Ищецът твърди, че стойността на договора възлиза на сумата от общо
2127553 USD, за част от която са
издадени 29 броя фактури, а за оставащата
сума от 758443,11 USD е подписана
декларация за признание на задължение. Издадени са фактура № IHR2016000000812
от 26.09.2016 г. за 53358,92 USD, фактура № 1HR2016000000842 от 13.10.2016 г. за 82327,63 USD, фактура № 1HR2016000000860 от
26.10.2016 г. за 77809,76 USD, фактура № IHR2016000000861
от 26.10.2016 г. за 5661264 USD, фактура № IНR2016000001171 от 08.12.2016
г. за 113254,11 USD, фактура № IHR2016000001172 от 14.12.2016 г. за 78032,65 USD, фактура № IНR2016000001173 от
19.12.2016 г. за 39779,77 USD, фактура № 1HR2016000001174 от 20.12.2016 г. за
38474,38 USD, фактура № IНR2016000001175 от 23.12.2016 г. за 1513,58 USD, фактура № 1HR2016000001176 от 23.12.2016 г. за 108984,18 USD, фактура № IHR2016000001177 от 23.12.2016 г. за 32285,11 USD, фактура № 1HR2016000001178
от 26.12.2016 г. за 25006,56 USD, фактура № IHR2017000000150 от 04.01.2017 г. за 45297,57 USD, фактура № 111R2017000000151 от
18.01.2017 г. за 17116 USD,
фактура № lHR2017000000152
от 27.01.2017 г. за 20433,49 USD, фактура № IHR2017000000153
от 31.01.2017 г. за 7,442.92 USD, фактура № 1HR2017000000154 от 31.01.2017
г. за 2990,32 USD, фактура № IHR2017000000307
от 01.02.2017 г. за 7400 USD, фактура № 1HR2017000000308 от 21.02.2017 г. за 7148,40 USD, фактура № 1HR2017000000496 от 08.03.2017 г. за 45194,31 USD, фактура № IIIR201********** от 14.03.2017 г. за 308324,25 USD, фактура № IHR2017000000498 от 14.03.2017
г. за 80314,03 USD, фактура № IHR2017000000499 от 22.03.2017
г. за 23622,25 USD, фактура № 1UR2017000000513 от 29.03.2017
г. за 26352,04 USD, фактура № IHR2017000000759 от 19.04.2017
г. за 20616,96 USD, фактура № 1HR2017000000760
от 06.04.2017 г. за
19292,64 USD, фактура № IHR2017000000986
от 08.05.2017 г. за 6233,08 USD, фактура № 1HR2017000000987 от 18.05.2017 г. за 22801,44 USD, фактура № IHR2017000000988 от 30.05.2017 г. за 1090,60 USD. По
всяка от фактурите се претендира частично плащане на сумата 342USD, както и сума в размер на 100 USD частично от остатъка от
758443,41 USD.
Плащане не било извършено, макар настъпилия падеж на задълженията и изготвените два броя декларации, с
които задълженията са признати.
Mоли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
Ответната страна чрез процесуален
представител е посочила, че предявените искове са неоснователни, тъй като
представените към исковата молба фактури не доказват извършване на доставки,
освен това не съдържат необходимите реквизити, изискуеми съгласно Закона за
счетоводството. Посочено е, че приложените декларации за признаване на
задължения нямат доказателствена стойност, тъй като
са съставени съгласно законодателството на Турция.
Моли се съда да отхвърли предявените
искове и присъди съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на ищеца и събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Правната квалификация
на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и задължения; виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, а в тежест на ответното дружество е било да установи извършено надлежно плащане на договореното възнаграждение.
Съдът намира, че между страните са били
налице търговски отношения по повод сключен договор за покупко-продажба, по
силата на който ищецът в качеството си на продавач е доставил на ответното
дружество стоки - платове, а ответникът се е задължил да заплати тяхната
стойност. Това се установява от приложените по делото електронни фактури, които
съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 114 ЗДДС и чл. 6 ЗСч. Вещото лице
по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза не е успяло да установи дали ответното дружество е осчетоводило процесните фактури и е ползвало данъчен кредит от тях, тъй
като не са му предоставени счетоводни документи, въпреки че съдът двукратно е
задължил ответника да представи същите. Ето защо съдът следва да направи извод,
че същите са осчетоводени, прилагайки разпоредбата на чл. 161 ГПК, тъй като
дружеството, непредставяйки счетоводни документи, е създало пречки за събиране
на относими доказателства и следва да бъдат приложени
последиците, посочени в цитираната разпоредба. Видно от заключението на вещото
лице Б., митническите декларации, с които е осъществен вносът по процесните доставки, са включени в дневниците за покупки
към подаваните от ответника справки – декларации към НАП за съответните месеци
към дата на освобождаване на стоките, като ответникът е ползвал данъчен кредит
в размер на внесения ефективно ДДС.
Фактурите, приложени по делото и
издадени от ищеца, са доказателство, което, освен че установява облигационно
отношение между страните по делото, съдържа всички необходими елементи,
квалифициращи този договор като такъв – вид и предмет на сделката, стойност,
начин на плащане, страни, време и място на сключване, както и доказателство за
приемане на стоките.
Съдът намира, че представените по
делото декларации представляват извънсъдебно признание на неизгоден за страната
факт. Декларациите са подписани от управителя на ответното дружество, чийто
подпис не е оспорен, и с тях същият е признал, че към датата на съставянето им 23.11.2018
г. дружеството дължи на „Дефакто Перакенде
Тиджарет“ А.Ш.
и „Дефакто ретаил“ Б.В.
сумата от общо 3057749,29 долара, от които на ищцовото
дружество – 2258487,24 долара. Декларациите, подписани от длъжника, са частни
документи, но те се ползват и с материална доказателствена
сила за удостоверените с тях обстоятелства с оглед неизгодността
им за издателя. Авторството на документите не е оспорено, поради което
същите имат материална доказателствена сила спрямо
ответника, че признатите неизгодни за него факти са верни.
Настоящият съдебен състав, счита, че ищецът е изправна страна по договора. При това положение за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на договореното възнаграждение. След като не е изплатил поетото от него задължение за заплащане на уговореното възнаграждение в пълния му размер, той се явява неизправна страна по договора и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляваща задължение по цитираните по-горе фактури. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не е установил по делото да е заплатил сумата.
Поради
изложените аргументи съдът намира, че предявените частични искове за заплащане
на сума от 342 USD по
всяка от фактурите са основателни и следва да бъдат уважени. По отношение на претендираната сума от 100 долара частично от сумата
758443,41 USD съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. По делото не са налице категорични доказателства, обосноваващи дължимост на сумата поради наличие на облигационни
отношения между страните.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 5031,97 лева съразмерно
на уважената част от исковете.
Водим от горното,
Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
„Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 85, вх. Б, ет. 3, ап. 3, представлявано от Т.Т.Й, да заплати на „Дефакто Перакенде Тиджарет“ А.Ш., идент. № 540153, със седалище и адрес на управление: Б.Д.П31,
34303 К, Истанбул, представлявано от И.А.и З.Д.Озен, сума в размер на общо 9918 (девет хиляди деветстотин и осемнадесет)
щатски долара, представляваща част от незаплатена главница
в общ размер 1369109,59 щатски долара по
договор за доставка на стоки, за което са издадени фактури № IHR2016000000812 от 26.09.2016 г. за 53358,92 USD, фактура № IHR2016000000842 от 13.10.2016 г. за 82327,63 USD, фактура № IHR2016000000860 от 26.10.2016 г. за 77809,76 USD, фактура № IHR2016000000861 от 26.10.2016 г. за 56612,64 USD, фактура № IНR2016000001171 от 08.12.2016 г. за 113254,11 USD, фактура № IHR2016000001172 от 14.12.2016 г. за 78032,65 USD, фактура № IНR2016000001173 от 19.12.2016 г. за 39779,77 USD, фактура № IHR2016000001174 от 20.12.2016 г. за
38474,38 USD, фактура № IНR2016000001175 от 23.12.2016 г. за
1513,58 USD, фактура № IHR2016000001176 от 23.12.2016 г. за 108984,18 USD, фактура № IHR2016000001177 от 23.12.2016 г. за 32285,11 USD, фактура № IHR2016000001178 от 26.12.2016 г. за 25006,56 USD, фактура № IHR2017000000150 от 04.01.2017 г. за 45297,57 USD, фактура № IHR2017000000151 от 18.01.2017 г. за 17116 USD, фактура № IHR2017000000152 от
27.01.2017 г. за 20433,49 USD, фактура № IHR2017000000153 от
31.01.2017 г. за 7442,92 USD, фактура № IHR2017000000154 от
31.01.2017 г. за 2990,32 USD, фактура № IHR2017000000307 от
01.02.2017 г. за 7400 USD, фактура № IHR2017000000308 от 21.02.2017 г. за 7148,40 USD, фактура № IHR2017000000496 от
08.03.2017 г. за 45194,31
USD, фактура № IHR2017000000497 от
14.03.2017 г. за 308324,25
USD, фактура № IHR2017000000498 от
14.03.2017 г. за 80314,03 USD, фактура № IHR2017000000499 от
22.03.2017 г. за 23622,25 USD, фактура № IHR2017000000513 от
29.03.2017 г. за 26352,04 USD, фактура № IHR2017000000759 от
19.04.2017 г. за 20616,96 USD, фактура № IHR2017000000760 от
06.04.2017 г. за 19292,64
USD, фактура № IHR2017000000986 от
08.05.2017 г. за 6233,08 USD, фактура № IHR2017000000987 от
18.05.2017 г. за 22801,44 USD, фактура № IHR2017000000988 от
30.05.2017 г. за 1090,60 USD, по всяка от които фактури частично сумата 342 USD, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.01.2020 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 100 USD частично от остатъка от
758443,41 USD.
ОСЪЖДА „Йозгюркан текстил интернешънъл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 85, вх. Б, ет. 3, ап. 3, представлявано от Т.Т.Й, да заплати на „Дефакто Перакенде Тиджарет“ А.Ш., идент. № 540153, със седалище и адрес на управление: Б.Д.П31,
34303 К, Истанбул, представлявано от И.А.и З.Д.Озен,
съдебно – деловодни разноски в размер на 5031,97 лева (пет хиляди и тридесет и
един лева и деветдесет и седем стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева