№ 21256
гр. София, 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110163626 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД срещу ответника УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД, за признаване за
установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г., срещу която длъжникът е възразил в срок
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК, което е неоснователно. Не са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подадено е възражение по чл. 414, ал. 1 от
ГПК и отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането за допускане на ССчЕ и СТЕ със задачи, посочени в исковата молба следва
да бъде оставено без уважение, тъй като събирането на тези доказателства не е необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
УКАЗВА на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК,
1
в срок до първото по делото съдебно заседание, с писмена молба с препис за насрещната
страна да уточни:
1/ кога ответникът е платил дължимата главница за топлинна енергия за периода от м.
06.2019 г. до м. 04.2020 г., за имот, представляващ Централна консултативна поликлиника с
абонатен № 2105 в полза на на „Топлофикация София“ ЕАД.
2/ в какъв размер е възникнало всяко периодично задължение за периода от м.
06.2019 г. до м. 04.2020 г., за имот, представляващ Централна консултативна поликлиника с
абонатен № 2105;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, тъй
като събирането на тези доказателства не е необходимо.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 43117/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.09.2023 г. в
11,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора ведно с доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2010,62 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.03.2020
г. до 09.11.2021 г. , изчислено за периода за забава върху платена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г., за имот,
представляващ Централна консултативна поликлиника с абонатен № 2105, ведно със
законна лихва за периода от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022
г. по ч.гр. дело № 43117/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2007, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника топлинна енергия, като купувачът е престирал
насрещно, но със забава. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в в срок до 20 число на месеца,
2
следващ месеца на доставката, след получаване на данъчната фактура, като изпада в
забава на основание чл. 40, ал. 2 от ОУ. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който признава, че е потребител на ТЕ за посочения период, но твърди, че не е
изпаднал в забава. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
разноски.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2007 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ ответникът е имал качеството на потребител на ТЕ за периода м. 06.2019 г. до м.
04.2020 г.;
3/ че е платил дължимата сума за главница за сочения период;
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3