Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1490

 

град Пловдив, 16.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на тридесети юни  през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1363 по описа за 2021 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

 Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на С. Т.Т., с ЕГН **********, чрез адв.Б.З., срещу Решение № 260195 от  08.02.2021 г. постановено по  АНД № 6403/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXVI нак. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №20-1030-007723/07.08.2020 г., издадено от Началник група  към ОД на МВР Пловдив, сектор «Пътна полиция», с което на С. Т.Т., с ЕГН ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

 В съдебното заседаниe С. Т.Т. не се явява, не се представлява.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив не се представлява.

 Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред Районен съд Пловдив била установена следната фактическа обстановка, касателно наложените три наказания.

С. Т. е бил санкциониран за това, че на 27.07.2020 г. около 02:30 часа в гр. Пловдив на ул. ,,Петрова нива‘‘ - № 118 като водач лишен от СУМПС управлява МПС – „Мерцедес Е220“, с рег.№ ***, собственост на ,,Роял Сард‘‘ ЕООД, с ЕИК  *********, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с „Дрегер 7510 ARNA № 0181“, след като е бил във видимо нетрезво състояние и  миришещ на алкохол. След издаден талон за изследване № 0062072 С. Т. не е дал кръвна проба. С. Т. е управлявал посоченото МПС, след като е лишен от това право по административен ред във връзка с НП № 18-1030-003074, влязло в сила на 14.01.2019 г., с което му е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС от 12 месеца, като не е направил необходимото за да му бъде върнато СУМПС след изтърпяване срока на лишаване. По отношение на третото нарушение било констатирано, че  процесното МПС не е било преминало годишен технически преглед, видно от стикер № 18224355 от май 2020 г.

Подадената касационна жалба е бланкетна, с нея не се обосноват касационни основания за отмяна на решението и на НП.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.  

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районен съд Пловдив приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на С. Т. на вменените му  нарушения на ЗДв.пътищата, а от друга, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо, още повече с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на актосъставителя.

Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

 В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че Т. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на кръвна проба за изследване употребата на алкохол, т.е правилна е квалификацията на  нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

  Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми . В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.

Обосновани са изводите на съда, че процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. При това състояние от правна страна първостепенният съд е приел, че е налице безспорно установено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, като е потвърдил процесното НП. Обосновани са изводите на съда за правилно налагане  на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП  на административното наказание ,,глоба'' в размер от 100 лева, след като Т. е управлявал моторно превозно средство, като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. В тази връзка безспорно е установено нарушението на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Обосновани са изводите за нарушението относно управляваното от Т. МПС, което  не е било представено за технически преглед в срок до месец май 2020 г. С. Т. като собственик на капитала и  управител на дружество,,Роял Сард‘‘ ЕООД е имал задължението да обезпечи преминаване на годишен технически преглед.

  Ответникът не претендира разноски.   

  Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260195 от  08.02.2021 г. постановено по  АНД № 6403/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXVI нак. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: