Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.06.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава
Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11699 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.06.2019 г. по гр.д. № 56776/18г.,
СРС, І ГО, 50 с-в е признал за установено, че за З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, съществува парично вземане по отношение
на А.Л. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
за сумата от 15 252,01 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
0000-5102-14-5-04200г. за настъпили имуществени вреди на л.а.„БМВ Х5“ с рег.№ *******,
в резултат на ПТП, настъпило на 19.07.2013 г. в гр. София по вина на А.Л.С.,
управлявал л.а. „Опел Сигнум“ с per.
№*******, без свидетелство за
управление и с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, ведно със законната лихва от 05.02.2018г. до
окончателното й изплащане, удостоверено в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 8207/2018 г. по описа на
СРС. Осъдил е А.Л. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 355,04 лева, представляваща съдебни
разноски по ч.гр.д. № 8207/2018г. на СРС, както и сумата от 705,40 лева съдебни
разноски по гр.д. № 56776/2018г. на СРС.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника А.Л. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат В.Н. от САК, със съдебен адрес:*** с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че решението е основано на заключението на
приетата по делото САТЕ. В експертизата по щетата от 26.11.2014 г. , вещото лице е
заявило, че „възстановяването на автомобила е необосновано от икономическа
гледна точка“, поради той предлага да се приложи изплащане на тотална загуба в
размер на 80 % от застрахователната стойност. Вместо това, САТЕ е изготвила
заключението си на база отделните повреди по вид и стойност и на базата на цени
на резервни части и труд. Твърди се, че изводите на САТЕ относно механизма на
ПТП е неверен, защото фактическата обстановка е коренно различна. Твърди се
още, че вещото лице е дало завишена стойност на увредения автомобил БМВ Х5 по каталога Шваке.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното.
Претендира присъждане на разноски
Въззиваемият З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Н.З. оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрискосултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ/отм./ за признаване установено по отношение на А.Л.С., че за ищеца съществува
парично вземане за сумата от 15 252,01 лв., представляваща главница за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от 20лв., ведно
със законната лихва от 05.02.2018 г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. дело № 8207/2018 г. по описа на СРС.
Ищецът „Л.И.” АД твърди,
че на 19.07.2013 г. в гр. София, на ул. „400“ и ул. „Петър Дървинсов“
в ж.к. „Люлин“ срещу бл. 956, ответникът А.Л.С. управлявал без свидетелство за
управление на МПС и след употреба на алкохол л.а. „Опел Сигнум“,
с рег.№ *****, при което реализирал пътнотранспортно произшествие, от което
настъпили имуществени вреди за МПС марка „БМВ“, с рег.№ *******. Бил съставен
протокол за ПТП. Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие
за МПС марка "БМВ“, с рег.№ *******, имало валидно сключена застраховка „Каско“ със ЗД „Л.И.“
АД. По подадена претенция от ЗД „Л.И.“ АД за възстановяване на платено
застрахователно обезщетение ищецът заплатил същото. Във връзка със стореното
плащане З. „Л.И.“ АД е предявило процесната регресна претенция.
Ответникът А.Л. С., ЕГН ********** в писмения
си отговор излага съображения
само досежно вида и оценката на нанесените вреди,
които счита за завишени.
СГС констатира следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.З и
т. 4 от ГПК, районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
всички правнорелевантни факти за възникване на
спорното право, освен за действителния размер на щетите от процесното
ПТП.
Относно размерът на щетите, е била допусната съдебна автотехническа експертиза/САТЕ/, от която се установява, че
от техническа гледна точка описаните вреди по лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“,
предвид представения протокол за ПТП от 19.07.2013 г. и описа на
застрахователя, са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, че стойността на щетата към датата на събитието, определена по средни
пазарни цени, възлиза на 15 816,14 лв., а стойността на щетата с влагане на
оригинални части към дата на събитието възлиза на 22 160,36 лв.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема
следното:
Преди всичко следва да
бъде отбелязано обстоятелството, че неконкретизираното възражение досежно описания в САТЕ механизъм на ПТП, който въззивникът счита за неверен, като въведено за пръв път във
въззивната жалба, се явява преклудирано
по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу
предявения иск поначало се преклудират
с изтичане на срока за отговор
на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат
да се направят
за първи път пред въззивния
съд. Това се отнася и за
възраженията за погасителна и придобивна давност.“ Както бе посочено по-горе, предвид извършеното оспорване
само размера на щетите, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни
факти за възникване на спорното право. Съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ/отм./, застрахователят има
право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Следователно предпоставките
за уважаването на иска са:
1. ищецът да е бил застраховател по гражданска отговорност
на автомобил; 2. в срока на покритие
на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили
вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил
обезщетение на третото лице за
вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил
на ищеца това обезщетение. Настоящата инстанция
също приема, че са налице всички предпоставки визирани в цитираната правна
норма. Най-накрая, механизмът на ПТП
се установява не само от САТЕ, но и от другите доказателства по делото като
приложения протокол за ПТП от 19.07.2013 г., съставен от
мл.авт. А.С.при „ОПП“ към СДВР, подписан от
участниците в произшествието без възражения, ценен от съда по реда на чл.179 ГПК.
Относно твърдението във въззивната жалба, че по щетата от 26.11.2014 г., експертът
е заявил, че „възстановяването на автомобила е необосновано от
икономическа гледна точка“, поради той предлага да се приложи изплащане на
тотална загуба в размер на 80 % от застрахователната стойност, то това
твърдение няма нищо общо с настоящето производство. Щетата не е от 26.11.2014 г., а от 19.07.2013 г., по делото вещото лице не е правило
изявления за тотална щета, въобще няма данни за настъпила такава. Правилно
вещото лице е изготвило
заключението си на база отделните повреди по вид и стойност и на базата на цени
на резервни части и труд. Ако ответникът не е бил съгласен с посочените в
експертизата стойности/ пазарна от 15 816,14 лв., с влагане на оригинални
части от 22 160,36 лв. и стойност определена по каталог Шваке от 26 403,71 лв./ , то е имала процесуалната
възможност да оспори същата по реда на чл.201 ГПК, нещо от което не се е
възползвала.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1,
І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция въззивникът следва да заплати
на въззиваемия направените разноски за настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.06.2019г. по гр.д.
№ 56776/18г. на СРС, І ГО, 50 с-в.
ОСЪЖДА А.Л. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат В.Н. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Н.З. юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.