Определение по дело №1627/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261836
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20211100601627
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София,           2021 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                                 КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧД № 1627 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

 

            Образувано е по частен протест, подаден от Ю.У.– прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), срещу определение № 98096 от 22.05.2020 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 105-ти състав, постановено по НЧД № 5622/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на прокурор при СРП от 03.02.2020 г., изведено от канцеларията ѝ на 07.02.2020 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 362/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 44252/2017 г. по описа на СРП, образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като неправилно и незаконосъобразно.

           

            В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен и необоснован. Сочи се, че по досъдебното производство са извършени всички необходими и възможни действия по разследването, като въз основа на събраните доказателства е направен обоснован извод относно липсата на извършено престъпление и относно съпричастността на обв. И. по отношение на инкриминираното деяние. Развиват се доводи, че в подкрепа на обвинителната теза, се явяват показанията на св. М.Т.и Т.Т., но липсва писмен документ за предаване на паричната сума или други свидетели на предаване на сумата, освен майката на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от престъплението. Изтъква се, че прокурорът при СРП, постановил прекратителния прокурорски акт, е извършил анализ на доказателствената съвкупност и обосновано е приел, че са налице единствено гражданско-правни отношения между страните. Акцентира се, че фактът, че обвиняемият извършва търговска дейност, свързана с внос на автомобили и многократно е пътувал извън страната с такава цел, изключва възможността да се приеме, че е осъществено престъпление по чл. 206 или по чл. 209 от НК, тъй като същият е имал възможност да изпълни уговорката си със св. Т., а за липсата на намерение в тази насока не са събрани достатъчно доказателства. Релевират се доводи, че обстоятелството, че Т. многократно се е опитвала да се свърже с И., който ѝ давал различни обяснения за неизпълнението на поетото задължение, не води до извод за наличие на субективен момент у същия за осъществен състав на престъпление. Сочи се, че по делото е налице „дума срещу дума“, като даването на безусловна вяра на показанията на една от двете основни фигури по делото, неподкрепени по изискуемия от закона начин с останалия доказателствен материал, не може да обоснове обвинението срещу едно лице за осъществен състав на престъпление от общ характер. Предлага се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който постановлението на СРП от 03.02.2020 г. да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

            Срещу така подадения частен протест е депозирано възражението от адв. П.В.– от САК, в качеството му на процесуален представител на пострадалото лице М.Т.Т., с което се прави искане същият да бъде оставен без уважение, като неоснователен, а определението на СРС, НО, 105-ти състав да бъде потвърдено.

 

            Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

            Частният протест е неоснователен.

           

            Наказателното производство по досъдебно производство № 362/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 44252/2017 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от 05.02.2018 г. за това, че на 10.03.2016 г., в гр. София, ж.к. „Младост 4“, в близост до бл. **, са присвоени чужди движими вещи – парична сума в размер на 4000 лева, собственост на М.Т.Т., които били предадени от Т.Д.Т. във владение на Е.С.И. за закупуване на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

            С постановление на водещия разследването от 23.07.2019 г. (л. 62 от досъд. п-во) е повдигнато обвинение срещу Е.С.И. за това, че на 10.03.2016 г., в гр. София, ж.к. „*****, противозаконно присвоил – като не възстановил фактическата власт на владелеца – М.Т.Т., в уговорения период до края на 2016 г., чужда движима вещ – сумата от 4000 лева, която владеел на правно основание, предадена му била за закупуване на автомобил от владелеца Т.Д.Т., по силата на устна договорка между М.Т.Т. и Е.С.И., собственост на М.Т.Т. – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

            В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на свидетели, лицата М.Т.Т. (л. 64 и л. 71 от досъд. п-во), Т.Д.Т. (л. 65 от досъд. п-во), Л.А.В.(л. 66 от досъд. п-во), В.Х.З.(л. 67 от досъд. п-во), А.А.В.(л. 68 от досъд. п-во) и Е.С.И. (л. 69, л. 70 и л. 72 от досъд. п-во); приобщени са, в качеството им на писмени доказателствени средства, нареждане разписка от 10.03.2016 г. и извлечение от банковата сметка на св. Т.Т. (л. 51 и л. 52 от досъд. п-во); справка за задгранични пътувания на обв. И. (л. 132 – 141 от досъд. п-во); справка от ТД на НАП – София, офис Младост по отношение на обв. И. (л. 142 – 143 и 145 – 146 от досъд. п-во) и справка за съдимост на обв. И. (л. 74 от досъд. п-во).

            Разследването по делото е приключило и материалите по досъдебното производство са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от 15.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

 

            С постановление на прокурор при СРП от 03.02.2020 г., изведено от канцеларията ѝ на 07.02.2020 г. наказателното производство по досъдебно производство № 362/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 44252/2017 г. по описа на СРП, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

            В мотивната част на постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на наказателното производство е прието, от фактическа страна, че през м. май 2016 г. М.Т.Т. разбрала от свой познат – Л.А.В., че обв. Е.С.И. се занимавал с внос на употребявани автомобили от Швейцария. М.Т.се свързала по телефона с Е.И. и се уговорила със същия да ѝ закупи употребяван лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ комби с година на производство 2000 – 2001 г., ръчна скоростна кутия, 1,8 бензинов двигател. Е.И. се договорил с М.Т.да ѝ закупи искания от нея лек автомобил за сумата от 4000 лева, както и че ще го регистрира пред КАТ.

            На 10.03.2016 г. М.Т.превела парична сума от 4000 лева от клон на „Фи Банк“ – гр. Пловдив, където живеела и работела, на майка си Т.Д.Т., за да плати на Е.И. исканата от него сума от 4000 лева, за закупуване на употребяван лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ комби с година на производство 2000 – 2001 г., ръчна скоростна кутия, 1,8 бензинов двигател, от Швейцария. Е.И. отишъл в дома на Т.Т., находящ се в гр. София, ж.к. „*****, позвънил и я поканил да дойде при него в лекия автомобил, с който бил дошъл. Т.Т. слязла и отишла при Е.И., като му предала паричната сума от 4000 лева за закупуването на горепосочения лек автомобил. Е.И. я уверил, че ще закупи искания от М.Т.употребяван лек автомобил. За предаването на сумата от 4000 лева, Е.И. и Т.Т. не съставили никакъв документ.

            След около месец И. се обадил на М. Т., като ѝ съобщил, че е намерил желания от нея лек автомобил и ще отиде в Швейцария, за да го докара. След две – три седмици, след като И. не се обадил, М.Т.го потърсила по телефона, но не могла да се свърже. Тогава М.Т.написала съобщения на И., а той ѝ отговорил, че ще ѝ се обади след време, но не се обадил.

            Прокурорът при СРП се е позовал на показанията на св. И., дадени в процесуалното му качество на свидетел, в смисъл, че е намерил искания от Т. лек автомобил, отишъл е в Швейцария и го е закупил, но докато го е товарил на автовоз, се е скъсал ангренажния ремък на автомобила, поради което И. решил да го върне на продавача. Търсил го шест месеца и успял да му върне автомобила, като продължил да търси друг автомобил, но не намерил. Ангажирал се да върне сумата на М.Т.веднага щом събере сумата. Заявил, че нямал намерение да вземе парите и да не докара автомобила.

            При така установената фактическа обстановка прокурорът при СРП е приел, че по делото не се установява обв. И. да е осъществил състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 или по чл. 209, ал. 1 от НК. В тази насока е изложил пространни съображения, че И. се занимавал с търговска дейност, като осъществявал внос на автомобили в страната и имал обективна възможност да достави искания от Т. автомобил, както и че при същия не се доказва субективното намерение да присвои паричната сума и да не изпълни задължението си към Т.. Преценил е, че са налице гражданско-правни взаимоотношения между страните, които следва да се решават по общия исков ред.

 

            Постановлението на прокурора при СРП от 03.02.2020 г. е обжалвано пред СРС в законоустановения срок от М.Т.Т., чрез процесуалния ѝ представител – адв. П.В.– САК. По повод така депозираната жалба е образувано НЧД № 3592/2020 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, съдебното производство по което е прекратено с определение на СРС от 27.03.2020 г. и делото е върнато на СРП за администриране на жалбата, а след надлежното изпълнение на указанията на СРС – и НЧД № 5622/2020 г.

           

            Със свое определение № 98096 от 22.05.2020 г., постановено по НЧД № 5622/2020 г., СРС, НО, 105-ти състав е отменил постановлението на СРП от 03.02.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 362/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 44252/2017 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като неправилно и незаконосъобразно.

            За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 105-ти състав е преценил, че атакуваното постановление на СРП е необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на пострадалия, като липсва освен описаната установена фактическа обстановка – анализ на доказателствата, респективно направен въз основа на тях правен извод, което от своя страна поставя в невъзможност съдът да осъществи правомощията си по контрол.

            Приел е, че в конкретния по делото случай са налице единствено и само цитиране на гласните доказателствени средства, без прокурорът да осъществи задължението си за всестранно, обективно и пълно изследване на събраните в хода на разследването доказателства, без да посочи кои свидетелски показания  кредитира с доверие и защо, и въз основа на тях прави извода, че липсва умисъл в действията на обв. И., респективно не е налице състав на престъпление обсебване по смисъла на чл. 206 ал.1 от НК или чл. 209, ал. 1 от НК, а са налице гражданско-правни отношение. Преценил е, че държавното обвинение е изразило позицията си по декларативен начин чрез посочване принципно на съставомерните елементи на престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК и чл. 209, ал. 1  от НК, и практика на ВКС, което е счел за недостатъчно, за да се обоснове мотивиран извод за прекратяване на наказателното производство. Приел е, че липсва пълен анализ на събраните на досъдебното производство доказателства, което е довело до непълни фактически и правни изводи в полза на крайния извод на прокурора за необходимост от прекратяване на наказателното производство и до неправилно приложение на материалния закон, поради което е налице невъзможност в рамките на съдебния контрол да се провери обосноваността на постановения акт.

            Районният съд е обосновал тезата, че за да извърши очакваната преценка на правилността на постановения прокурорски акт, съдът следва да може да разбере какви са мотивите на прокурора, довели до този извод. Посочил е, че изрично, в разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от НПК, са определени задължителните реквизити на прокурорския акт, сред които са и мотивите. Излагането на подробни мотиви, съдържащи пълен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, е единственият начин съдът да може да се произнесе относно законосъобразността на атакувания прокурорски акт. Преценил е, че в разглеждания случай такова проследяване е невъзможно, защото след излагане на възприетите от държавното обвинение факти е направено формално позоваване на доказателствата, с посочване на изнесената информация от страна на св. М.Т.и останалите гласни доказателства, без да се даде ясен отговор на кои от тях се дава вяра и на кои не от една страна, а от друга са обсъдени факти и твърдения, които са изнесени от обв. Е.И., но не в качеството на обвиняемо лице, а в качеството му на свидетел. Посочил е, че подобно позоваване, когато лицето вече има качеството на обвиняем, е недопустимо.  

            Според първия съд, липсата на пълен и подробен анализ на всички доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които според представителят на държавното обвинение са наложили неговия краен извод, налага отмяна на това основание на прекратителното постановление на СРП.

            Съдът, постановил атакувания съдебен акт, е преценил, че е останал неизяснен въпросът, по какви съображения държавното обвинение приема, че липсва съставомерно поведение от страна на обв. И., по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК или по чл. 209, ал. 1 от НК, с оглед изнесеното от молителката М.Т., че многократно се е опитвала да се свърже с обвиняемия и той ѝ е заявявал различни причини, поради които автомобилът още не е закупен, респективно не връща предадената му парична сума; обстоятелството, че има и друго лице – св. А.В., което е поставено в същата ситуация от обвиняемия и за което свидетелят е депозирал жалба в 02 РУ – СДВР, което обстоятелство е от значение във връзка с преценката на обвинението досежно последователността на действията на обвиняемия спрямо различни лица; обстоятелството, че обвиняемият И. и към края на 2019 г. – три години след събитията със св. М. Т., продължава интензивно да пътува извън страна, като очевидно осъществява дейност по внос на автомобили, но в същото време не изпълнява поетото от него задължение към молителката. Първостепенният съд е приел, че това са въпроси, които имат съществено значение към предмета на обвинението, и които, обсъдени поотделно и в съвкупност, биха могли да дадат отговор на въпроса – има ли извършено престъпление от обв. И., неговата правна квалификация и виновно ли е извършено то от последния. 

 

            По протест на прокурор при СРП срещу определението на СРС – НО, 105-ти състав от 22.05.2020 г., е образувано настоящото производство за проверка на законосъобразността и правилността на така постановения съдебен акт.

 

            Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че по делото не е проведено всестранно и задълбочено разследване, респ. не са събрани необходимите и възможни доказателствени източници с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

            Решаващият първоинстанционен съд правилно е посочил, че по досъдебното производство не са положени необходимите процесуални усилия в насока обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, относими към неизпълнението на ангажимента от страна на обв. И. по отношение на св. А.В., за доставка на товарен автомобил – бус марка „Мерцедес“. Действително, по делото са разпитани, в процесуалното качество на свидетели, А.В. и Л.В., чиито показания по отношение на липсата на изпълнение на договора от страна на И., са напълно еднопосочни, но не е изследван въпросът, дали между страните е сключен писмен договор и какво е било поведението на обв. И. по отношение на св. А.В.. Обстоятелството, че тези факти и обстоятелства са предмет на разследване по друго досъдебно производство, не изключва задължението на органите на досъдебното производство да ги изяснят в хода на настоящото наказателно производство, доколкото това би съдействало за изясняване на поведението на обвиняемото лице в период, близък до инкриминирания; нещо повече – в случай, че се установи един и същ механизъм на осъществяване на обществено-опасна деятелност, това би обосновало евентуална приложимост на института на продължаваното престъпление от страна на държавното обвинение.

            На следващ ред, останало е неизяснено обстоятелството, дали към инкриминирания период от време обв. И. действително е осъществявал дейност по внос на автомобили от Швейцария и тяхната продажба на територията на Р България, а изводите на представителя на държавното обвинение в тази насока, обосновали заключението му, че не е осъществен състав на престъплението измама, не се подкрепят от събраните по делото доказателствени източници. Прокурорът при СРП вярно е посочил, че обв. И. е управител и представляващ търговското дружество „Н.-**“ ЕООД, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че към м. март 2016 г. същият се е занимавал с внос на автомобили и с тяхната продажба в страната; показанията на св. Л.В. в смисъл, че знаел, че обвиняемият се занимава с нов внос на коли от Швейцария, са общи, неконкретни и не позволяват еднозначни изводи по отношение дейността на И. към инкриминирания период от време. От събраните по досъдебното производство писмени доказателства е видно, също така, че в периода 2009 – 2019 г., обв. И. многократно е преминавал през границата на страната с различни автомобили, но това също не е достатъчно, за да обоснове единствено възможния и категоричен правен извод, че същият се е занимавал с внос на автомобили за крайни клиенти в страната и обективно е могъл да достави искания от св. М.Т.лек автомобил.

            Въззивният съд споделя доводите на СРС в насока, че с оглед формиране на правилни и доказателствено обезпечени изводи относно наличието или липсата на измамливо намерение у св. И. към датата на получаване на паричната сума от св. Т.Т., е необходимо да бъдат събрани достатъчен по обем и категоричност доказателствени източници, въз основа на които да могат да се направят изводи относно дейността на обв. И. към инкриминирания период от време, респективно дали същият е могъл да изпълни поетия към св. М.Т.и А.В. ангажимент.

            Необходимо е да се установи и обстоятелството – доставил ли е И. автомобили на други лица от Швейцария и при какви условия, респективно има ли и други лица, към които обвиняемият е поел ангажимент за доставка на автомобили от Швейцария, останал неизпълнен. 

            Едва при събиране на доказателствени източници в тази насока, прокурорът при СРП би могъл да формира доказателствено обезпечени изводи от фактическа страна относно предмета на дейност и активността на обв. И. към инкриминирания период от време, респ. да прецени, дали същият е имал обективна възможност да изпълни поетия към св. М.Т.и А.В. ангажимент. Събирането на доказателствени източници за посочените по-горе факти и обстоятелства ще позволи и проверка на показанията на разпитаните по делото свидетели и преодоляване на сочената от представителя на държавното обвинение ситуация на „дума срещу дума“. Именно попълването на делото с необходимите и възможни доказателствени източници, ще позволи на наблюдаващия прокурор да формира еднозначни и доказателствено обезпечени изводи по фактите.

            Показателна в това отношение е тезата на прокурора при СРП, застъпена в протеста, а именно, че от една страна по делото са събрани показанията на св. М.Т.и нейната майка – св. Т.Т., а от друга – липсват неоспорими и категорични доказателства в подкрепа на повдигнатото срещу И. обвинение. За настоящата инстанция е несъмнено, че представителят на СРП е бил затруднен да извърши преценка, дали да кредитира с доверие показанията на свидетелките Тончеви, или не. Това е налагало полагане на допълнителни процесуални усилия за попълване на досъдебното производство с необходимия по обем и категоричност доказателства, включително и за проверка на достоверността на показанията на тези свидетелки, а не прекратяване на производството, поради липса на съставомерно деяние.

            Налице е непълнота на доказателствената съвкупност, която следва да бъде преодоляна посредством извършване на допълнителни действия по разследването – посочените от първостепенния съд. При това, като е формирал изводите си по същество, без да е изчерпал възможността за събиране на релевантните доказателствени източници и без да е изяснил в цялост и пълнота фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, прокурорът при СРП е постановил необоснован и незаконосъобразен прокурорски акт. Доводите на представителя на държавното обвинение в противния смисъл, изложени в протеста, настоящата инстанция намира за неоснователни.

 

            В обобщение, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че в конкретния случай не е извършено всестранно и задълбочено разследване, не са установени доказателствено-релевантните факти и логично – атакуваният прокурорски акт е явно необоснован.

            При липса на всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, процесуалният закон, в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 НПК, предвижда прокурорът да извърши необходимите действия по разследването или да укаже извършването им от водещия разследването, по реда на чл. 242, ал. 2 НПК, но не и да прекрати наказателното производство, тъй като с подобен процесуален акт единствено осуетява изясняване на обективната истина.

            Вместо да изпълни задължението си да обезпечи обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, представителят на СРП се е задоволил да обсъжда и кредитира твърденията на Е.И., изложени в хода на разпита му в процесуалното качество на свидетел, преди повдигане на обвинение срещу същия, в нарушение на императивната правна забрана за това, визирана в чл. 118 от НПК. При това изцяло следва да бъдат споделени и изводите на решаващия първоинстанционен съд, че за да формира изводите си по фактите и тяхната правна оценка, прокурорът се е позовал на негодни доказателствени източници, които е противопоставил на годни и напълно единни и взаимнодопълващи се гласни доказателствени източници – показанията на св. М.Т., Т.Т., А.В., Л.В. и В.З.. На това самостоятелно основание, атакуваният прокурорски акт правилно е бил отменен от първия съд, като незаконосъобразен.

            За пълнота, настоящият съдебен състав намира, че изцяло следва да се солидаризира и с правните изводи на СРС в смисъл, че прекратителния прокурорски акт страда от фактическа липса на мотиви, доколкото от съдържанието на същия не може да се установи въз основа на кои гласни и писмени доказателствени източници прокурорът при СРП е приел за установена фактическата обстановка, която е обективирал в постановлението от 03.02.2020 г.; кои доказателствени източници е кредитирал при изграждане на изводите си по фактите и кои е дискредитирал; респективно – по какви съображения. Това изключва възможността на страните и контролиращата съдебна инстанция да разберат действителната воля на наблюдаващия прокурор по фактите и обстоятелствата, обусловили крайните му правни изводи и е абсолютно основание за цялостна отмяна на прокурорския акт, като необоснован и незаконосъбразен.

 

            Предвид изложеното следва да се приеме, че като се е произнесъл по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 362/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 44252/2017 г. по описа на СРП, образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, прокурорът при СРП е постановил незаконосъобразен прокурорски акт.

            Ето защо и като е постановил определението си в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 105-ти състав, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.

 

             Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Съдът:

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 98096 от 22.05.2020 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, постановено по НЧД № 5622/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на СРП от 03.02.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 362/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 44252/2017 г. по описа на СРП, образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като неправилно и незаконосъобразно.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

                                                                                                                      2/