№ 122 31.07.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: М. Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1140/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул."Янко
Комитов" № 30, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев ПРОТИВ: Г.
Т.И. с ЕГН: **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес *** за признаване
за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от * лв., от които: * лв.
главница и *лв. договорна лихва от 19.12.2016 до 04.10.2017 - по Договор за
потребителски кредит №0000337 от 19.12.2016г, * лв. - редуцирана остатъчна
главница по Договор за допълнителни услуги от 19.12.2016г., * лв. - лихва за
забава по Договора за потребителски кредит за периода от 04.10.2017г. до 05.10.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и ответника били сключени Договор за потребителски кредит
№0000337 от 19.12.2016 г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от
19.12.2016 г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника и ищецът - кредитор
бил сключен и Договор от 19.12.2016 г. за гаранционна сделка (поръчителство),
въз основа на който ищецът се е задължил солидарно, при условията на
поръчителство, да отговаря за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ"
ЕООД по горепосочените договори.
На датата на подписване на
посочените договори на длъжника била предоставена заемната сума в размер на *лв.
Предвид това, длъжникът се е задължил да погасява разсрочено, съгласно
подписаният от него график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по
кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т.1 от
Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението на поръчителя
„Гаранционен фонд България" ЕООД), при съответните падежи, ведно с другите
допълнителни услуги по т.П от Договора за допълнителни услуги. По двата
договора длъжникът не бил заплащал нищо, в това число и до настоящият момент,
като всички задължения за главници и по двата договора били падежирали и
просрочени.
Предвид просрочия на длъжника за
плащане на задълженията по горепосочените договори, „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД
упражнило правото си на вземане към поръчителя (ищецът по делото ), като на
04.10.2017 г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията,
съгласно представена справка, в общ размер на *лв., която била сбор от остатъка
от главниците по двата договора (като поради предсрочното плащане на цялата
дължима сума главницата по Договора за допълнителни услуги - *лв. - била
редуцирана до * лв., съгласно условията по Договора за поръчителство),
неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата
на първото просрочие до датата на поканата за плащане.
С платежно нареждане от
04.10.2017 г.,ищецът заплатил по банков път на „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД
солидарно дължимите от него задължения на длъжника по двата договора и на
основание на чл.74 от ЗЗД, бил встъпил в правата на кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ" ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и сам е
станал кредитор на длъжника за същите суми.
За заплащане на сумите по
ч.гр.д.№813/2018 г. по описа на PC-Попово е била издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да
бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на
чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор,
с който оспорва исковите претенции.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован се
представлява от особения си представител адв. Р.К., който оспорва предявените
искове и пледира за тяхното отхвърляне.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 146 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че
между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и Г. Танев И. са налице валидно сключени договор
за кредит и договор за допълнителни услуги, че дружеството е изправен кредитор
по договора за кредит /предоставило е на
заемателя сумата, предмет на договора/, че задълженията по договора за кредит
са изискуеми, наличието на валидно сключен договор за поръчителство както и че
ищецът е заплатил на кредитодателя претендираната сума.
В конкретния случай от приложените по делото
доказателства се установява, че на 19.12.2016
г. между „Фреш Кредит“ ЕООД, в качеството на кредитодател, и Г. Танев И., в качеството
на кредитополучател, са сключени Договор за потребителски кредит №0000337/19.12.2016
г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 19.12.2016 г., ведно с
Общи условия към тях. Чистата стойност на кредита е *лева, лихвеният процент е 39,96
%, общата сума за погасяване е 1844.16 лева, годишният процент на разходите е 48,10
%, такса по кредита е 5 % върху главницата, еднократна. Срокът на кредита е 19.12.2017
г., който към настоящия момент е изтекъл.
Според чл.3 от договора, кредитополучателят
се е задължил в срок от 48 часа от подписване на договора да осигури
обезпечение по кредита или поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни
трудови договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от *лева за
всеки поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. В случай, че кредитополучателят не предостави в срок обезпечението, ще се
счита, че се съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и
за негова сметка, в това число при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да
предостави на кредитодателя гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване
на задълженията на кредитополучателя, възникнали по договора, с възнаграждение
за поръчителя на стойност в рамките на * лева, като посоченото възнаграждение
за поетото поръчителство се заплаща от кредитополучателя разсрочено на равни
месечни вноски за негово удобство.
На същата дата, 19.12.2016г., е сключен
договор за гаранционна сделка (поръчителство) между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД -
кредитор, Г. Танев И. - длъжник, и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поръчител,
по силата на който поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на всички задължения на длъжника по договор за потребителски
кредит №0000337/19.12.2016 г..
Според чл.11 от този договор, за
предоставяне на кредитора от страна на поръчителя на гаранционната услуга,
длъжникът дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 1926.00 лева.
На същата дата е сключен договор за
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №0000337/19.12.2016 г.,
по силата на който „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД предоставя на кредитополучателя, по
негово искане, допълнителни услуги „финансиране, разсрочване и заплащането на
поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор
за поръчителство за кредита“. Общата сума е 1926.00 лева.
Видно от приложената по делото Разписка
за изплатена сума, се установява, че кредитополучателят е получил сумата от *
лв. Тъй като той не е изплатил сумите по
кредита, на 04.10.2017 г. кредитодателят е изпратило до дружеството ищец покана
за плащане, в която се твърди, че към същата дата изискуемите задължения по
договорите са в общ размер на * лева, която сума, видно от приложеното по
делото платежно нареждане от 05.10.2017г. е заплатена от дружеството ищец на „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД.
На 03.09.2018 г. ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което
е образувано ч. гр. дело № 813/2018 г. по описа на РС - Попово.
На 04.09.2018 г. съдът е издал издава
заповед за изпълнение № 748, с която е разпоредено на Г. Танев И. (ответник в
настоящото дело) да заплати на дружеството – ищец сумата от * лв. - главница, сумата от *лв. -
възнаградителна лихва за периода от 19.12.2016г. - 04.10.2017 г., сумата от *
лв. - лихва за забава за периода от
05.10.2017г. - 04.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.09.2018г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от * лв. за направени по
делото разноски за заплатена държавна такса Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят е предявил установителен
иск за вземанията си пред съда, по който е образувано настоящото производство.
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този
смисъл процесният договор за
потребителски кредит попада в предметния
обхват на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/.
Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид
договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
Според чл.11 от ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно изброени
клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР
на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1,
т.2 от ДР на ЗПК.
В конкретния случай в договора за
потребителски кредит не е отразена действителната „обща сума, дължима от
потребителя“. Вярно е, че в графата „детайли на кредита“ фигурира „обща сума за
погасяване“, но тя отчита само общият размер на кредита, но не и общите разходи
за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е
„допълнителна услуга“ и е пряко свързана с кредита, независимо че задължение за
кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението
по чл.3 от договора за кредит. Непосочването на дължимото възнаграждение за
поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, тъй
като той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл.19, ал.1 от ЗПК.
Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. В този смисъл, като не е посочил съществена
част от „общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване
и годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава,
че не съществуват по договора, а когато не е спазено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Нормите, уреждащи
нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът
следи служебно. Когато страна се позовава на договор (ищецът черпи правата си
от договор за потребителски кредит), съдът е длъжен да провери неговата
действителност и без да има позоваване на нищожност – в този смисъл Решение №
384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и Определение №
483 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2015 г., I г. о.
Следователно договорът за
потребителски кредит е недействителен, поради което кредитополучателят дължи връщане
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита – чл.23 от ЗПК. Ето защо ответникът не дължи възнаградителна лихва, лихва за
забава и възнаграждение за поръчителя, защото това е „друг разход по кредита“.
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение. В този смисъл, ако главното
задължение е нищожно, поръчителството не може да породи действие. След като
договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да
обезпечи кредитора, т.е. в настоящия случай поръчителят, ищецът по делото, е
изпълнил едно чуждо задължение.
Според разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД
този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да
стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността
на сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на
това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от
друга - с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за
изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл Определение № 212 от 19.12.2008
г. на ВКС по т. д. № 635/2008 г., I т. о.
Недействителността на договора за кредит не е „очевидна“, т.е. към момента,
когато кредитодателят е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел,
че договорът за кредит е недействителен, респективно, че договорът за
поръчителство не е породил действие. Безспорно поръчителят има правен интерес
да изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респективно е
възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с
длъжника (чл.141, ал.1 от ЗЗД), т.е. имуществените му права са застрашени от
бездействието на длъжника да изпълни на падежа.
Следователно ищцовото дружество встъпва
в правата на кредитора, включително и в правото му да получи чистата стойност
на кредита (чл.23 от ЗПК), или в случая сумата от 1500.00 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда.
Ето защо и исковата претенция следва да бъде
уважена до размера от 1500.00 лв., като за сумата от 1524.75 лв. - редуцирана остатъчна главница по
Договор за допълнителни услуги от 19.12.2016г., респ. за разликата до пълния претендиран
размер от 3024.75 лв. подлежи на отхвърляне.
По
исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,
във вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1. вр. с чл. 146 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 146 от ЗЗД:
Като се
посочи по-горе, съдът прие процесния договор за потребителски кредит за
недействителен, при което съгл. чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане
само чистата стойност на кредита без лихви или други разходи по кредита.
Ето защо исковите претенции за сумата
от * лв. - договорна лихва от
19.12.2016 до 04.10.2017г. по Договор за потребителски кредит №0000337 от
19.12.2016г и за сумата от * лв. - лихва
за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 04.10.2017г. до
05.10.2017г., следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В хода на заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на * лв. за заплатена държавна такса, при което, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално на
уважената част от исковите претенции, следва да му бъде присъдена сумата от *
лв.
За
образуване на исковото производство и в хода на процеса, ищцовата страна е
направила разноски в общ размер на * лв., от които * лв. за държавна такса и * лв.
за възнаграждение на особен представител, при което, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално на
уважената част от исковите претенции следва да му бъде присъдена сумата от* лв..
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ТАНЕВ И. с ЕГН: **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул."Янко Комитов" №
30, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, СУМАТА от * лв. /*лева/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №0000337/19.12.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда /03.09.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена Заповед № 748/04.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 813/2018г. на
РС-Попово, като за сумата от * лв. - редуцирана остатъчна главница по Договор за
допълнителни услуги от 19.12.2016г., респ. за разликата,
до пълния претендиран размер от * лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул."Янко
Комитов" № 30, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев
против Г. ТАНЕВ И. с ЕГН: **********,
постоянен адрес *** и настоящ адрес *** искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца СУМАТА от *лв. /*тотинки/ - договорна лихва по Договор за потребителски
кредит №0000337 от 19.12.2016г. за периода от 19.12.2016г. до 04.10.2017г. и
СУМАТА от *лв. /*стотинки/ - лихва за
забава по Договора за потребителски кредит за периода от 04.10.2017г. до
05.10.2017г..
ОСЪЖДА Г. ТАНЕВ И. с ЕГН: **********,
постоянен адрес *** и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул."Янко
Комитов" № 30, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, СУМАТА от * лв. /* лева/ - разноски в заповедното производство и СУМАТА
от * лв. /*стотинки/ - разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: