РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200484 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0300-000532 от
13.11.2024 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на
нарушителя П. Д. П. от гр.М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА за нарушение на
чл.44 ал.1 от ЗДвП и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в
размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
1
размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на
П. Д. П. от гр.М. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 400
лева.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила вещественото
доказателство по делото, а именно 1 брой компакт диск съдържащ аудио
записи ДА СЕ ВЪРНЕ на Началника на РЦ 112 гр.М..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
П. Д. П. от гр.М., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 24-
0300-000532 от 13.11.2024 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ
гр.М..
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.
С. К. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Акцентува,
че произшествието е станало на 21.10.20204г. около 21/20ч., а не на
22.10.2024г., както се сочи в акта и в наказателното постановление. Прави се
анализ, че по същество това означава, че в наказателното постановление
липсва посочване на дата на извършване на нарушението. На второ място се
визира, че жалбоподателя не е напуснал местопроизшествието напротив от
самото място се е обадил на телефон 112 и е описал, че е станало съответното
ПТП. Като последен акцент се посочва, че пътят на който е станало това
2
произшествие представлява съществуващ селскостопански път, публична
общинска собственост с предназначение за селскостопански път осигуряващ
до земеделски земи. По смисъла по закона на пътищата в разпоредбата на чл.3
ал.3 е посочено, че път който не е отворен за обществено ползване, съответно
не е път ,следователно той не попада в обхвата за Закона за движението по
пътищата и съответно случилото се на него на практика не може да бъде
нарушение.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно,
че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 18.11.2024 год.
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 21.11.2024 год.
Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е
спазен.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №24-0300-000532, АУАН
№1285999/22.10.2024г., Писмо от Началника на РУ – М. под рег. № 300000-
6908/14.11.2024г., Становище под рег. № 300р15325/14.11.2024г.,Възражение
под №6479/22.10.2024г.от П. Д. П. от гр. М. До Началник РУ към ОД на МВР
РУ гр. М. , Сведение от Г. А. Г. и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, Справка от Директора на ОПУ В. под вх.
№5892/30.12.2024г., с което се посочва, че път VRC 2081 М. – с. К. не е част от
републиканската пътна мрежа и в ОПУ В. не се съхранява информация за
дадения участък, Справка от Началника на РЦ 112- М., под вх. №
5893/30.12.2024г. ведно с 4 бр. електронни картони, Справка от Началника на
РУ-М. под вх. № 5894/30.12.2024г. ведно с копие на Протокол за ПТП
№1492481/22.10.2024г., копие на АУАН Серия G A №1286000/22.10.2024г. и
Справка за нарушител водач от АИС-АНД на П. Д. П. от гр. М., Справка от
Директора на ОПУ В. под вх. №573/03.02.2025г. и Справка от Кмета на общ.
М. под вх. №750/12.02.2025г. Справка от Кмета на общ. гр. М. под вх.
№1605/21.03.2025 г. Съответно по делото е прието като веществено
доказателствено средство 1 бр. компакт диск, съдържащ аудиозаписи.
3
Съответно са разпитани свидетелите Г. Г., П. П. и Г. В. Първите двама
свидетели са съответно актосъставител и съответно свидетел при съставяне на
акта.
Акт за установяване на административно нарушение
№1285999/22.10.2024г. е съставен на жалбоподателя затова, че на път без
номер км. 0+300 с посока на движение от с. К. към с. Р. е управлявал автобус
„Ивеко“ 65Ц18 Винг с рег. номер ....... собственост на „К.-.... Б.“ ООД с
булстат .........., като водача е извършил маневра (разминаване), като е
навлязъл в лентата за насрещно движение и като не е оставил достатъчно
странично разстояние и с ляво странично огледало е блъснал насрещно
движещият се лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. номер ..........
собственост на „Ц. М.“ ЕООД с булстат ......... управляван от Г. С. В. с ЕГН:
********** от гр. М., като го е ударил в лявото странично огледало, с което
водача реализира ПТП с материални щети. Жалбоподателят не спира да
установи щетите от ПТП и напуска мястото без да уведоми органите на МВР
като водачът П. е установен в гр. М.. С това е прието, че жалбоподателят не е
осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване, с което виновно
е нарушил чл.44 ал.1 от ЗДвП. С акта е прието, че жалбоподателят не е спрял и
не е установил последиците от ПТП, с което виновно е нарушил и чл.123 ал.1
т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
свидетелите Г. Г. и П. П. са служители в РУ М., като първият от тях е
актосъставител, а вторият свидетел при съставяне на акта. От показанията на
посочените свидетели се установява, че на 21.10.2024г. около 22:00ч. са
получили сигнал от ОДЧ за възникнало ПТП между селата К. и Р. между два
автобуса, като и двамата участници в произшествието са напуснали мястото
на местопроизшествието. Свидетелите разбрали, че единият от участниците е
шофьор в автобусна компания „Ц.“ ЕООД гр.М. Свидетелите Г. и П. посетили
гаража на фирмата където установили автобус марка „Фолксваген Крафтер“ с
рег. номер ........., който в регистрационният талон бил регистриран като лек
автомобил и бил със счупено ляво странично огледало. Било установено, че
същият е управляван от свидетелят Г. В.. От проведеният с него разговор
свидетелят Г. установил, че малко по рано при разминаване с автобус „Ивеко“
с рег. номер ........... собственост на фирма „К.-.....“ гр. Б. ООД са си счупили
страничните леви огледала. От проведеният разговор свидетелят Г. разбрал, че
4
водачът на другият автобус, а именно жалбоподателят е подал сигнал на
телефон 112, като е изчакал около 10 минути и си е тръгнал, затова и
свидетелят В. напуснал мястото на ПТП. От проведеният разговор по
телефона с жалбоподателят последният заявил на свидетелят Г., че е напуснал
мястото, защото трябва да закара пътниците за работа в гр. Б. и ще се завърне
около 23:30ч. в гр. М.. Актосъставителят Г. по питал жалбоподателят дали ще
си попълнят двустранен протокол за ПТП или следва той да вземе отношение
по случая. Жалбоподателят категорично заявил, че не желае да попълва
двустранен протокол с другият участник. Около 23:40ч. актосъставителя и
свидетеля П. се срещнали с водачите в гр. М., като свидетелят Г. им обяснил,
че не може да прецени кой от двамата водачи е навлязъл в лентата за насрещно
движение, тъй като и двамата са напуснали мястото на пътният инцидент и ще
се наложи да състави актове и на двамата водачи. На жалбоподателя бил
съставен процесния акт като същият имал възражения относно написаното от
актосъставителя, че другият участник в ПТП е управлявал автобус, а не както
било вписано лек автомобил.Свидетелят Г. уточнява че многократно, както
той ,така и колегата му П. са разяснили, че както е регистрирано МПС по
талон, така се изписва и в акта. Акт под № 1285600 бил съставен и на
свидетелят Г. В., който го подписал без възражение. По делото е приложен
заверен препис от посочения АУАН от който става ясно, че същият е съставен
отново затова, че същият не е осигурил достатъчно странично разстояние при
разминаване и че не е спрял и не е установил последиците от ПТП. Прави
впечатление, че актосъставителя е приел, че двамата водачи са нарушили
едновременно разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
При непосредствения разпит на свидетелят Г. В. се установява, че същият
смята, че жалбоподателя е навлязъл в неговото платно и при срещането на
двата буса са се ударили страничните огледала. Свидетелят е категоричен, че
и двамата водачи са спрели и че е проведен разговор между тях с цел
жалбоподателя да се свърже с управителя на фирма „Ц.“ , която е работодател
на свидетеля В.. Свидетелят В. твърди в показанията си, че е следвало да
напусне местопроизшествието ,тъй като е бил задължен от управителя на
фирмата си да закара пътниците до определеното място. Твърди, че
жалбоподателят си е тръгнал първи от мястото. Не отрича обаче, че е разбрал
впоследствие, че е имало обаждане до 112, което било осъществено от
жалбоподателя. При установяване механизма на ПТП свидетелят В. твърди, че
5
жалбоподателят е навлязъл в неговото платно, а от страна на последният се
твърди обратното, че именно свидетелят В. е навлязъл в неговото платно, при
което се е получило съприкосновение и левите им огледала са били счупени.
Свидетелят В. не може да уточни, къде е било реализирано
съприкосновението между двата буса. Подчертава, че е имало маркировка на
шосето, но при среща със светлините тя не с е виждала добре. Уточнява, че е
подписал без възражение така съставения му акт, като е заплатил наложената
глоба и е изтърпял наказанието Лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец. Както бе отразено в по-горните абзаци след като между
двамата участници не е постигнато съгласие по отношение на реализираното
ПТП, актосъставителя Г. е взел отношение по него и е съставил два броя
актове, както на жалбоподателя така и на свидетелят В., респективно въз
основа на техните показания е съставил и Протокол за ПТП
№1492481/22.10.2024 г., в който било отразено, че видимите щети на двете
МПС са леви странични огледала.Като причини и условия за ПТП е било
отразено, че участниците при странично разминаване не остава достатъчно
странично разстояние, като се сблъскват и чупят левите си странични
огледала, респективно, че напускат мястото на ПТП. Макар жалбоподателя да
е подписал процесният Протокол за ПТП още при съставяне на акта, той е
възразил по така отразеното в него. В правото си по чл. 44 ал.1 от ЗАНН
същият е възразил по така отразените в акта констатации, които обаче не са
приети за основателни от административнонаказващия орган. Ето защо въз
основа на така съставения акт се е стигнало и до издаване на атакуваното НП.
Основен акцент във възражението на жалбоподателя депозирано пред
административнонаказващия орган в жалбата и на съдебното следствие е, че
след настъпилото ПТП е спрял и се е обадил на телефон 112 и по този начин
не смята, че е изпълнил визираното в акта и в НП нарушение, а именно, че не
е спрял и не е установил последиците от ПТП. С оглед разкриване на
обективната истина по делото бе изискан от Началника на РЦ – 112 М. запис
на проведения разговор на 21.10.2024 г.,който разговор е бил подаден от
жалбоподателя. Въз основа на така изисканата справка по делото е приобщено
като веществено доказателствено средство 1 брой компакт диск съдържащ
аудиозаписи. От назначената по делото Съдебно Компютърно-техническа /
фоноскопна/ експертиза се установява, че на компакт диска има два файла.
Един аудио файл съдържащ разговора от самото повикване, като в името на
6
файла е записан номера на повикването, точният час и датата му както и
текстови файл. В него са свалени екранни снимки от ЕНН 112 с
характеристиките на повикването, а именно от кой телефон е обаждането, име
на служителя приел обаждането, име на обаждащия се и характеристика на
случката като всичко това е с точни часове, дати и местоположение на
събитието. След преглед на файловете с надпис Ел. картон е установено, че
обаждането е от GSM апарат с №**********, което впоследствие е
установено, че е ползван от жалбоподателя, като обаждането е квалифицирано
по правилата на ЕНН 112, като ПТП без пострадали с екип на ПП. Съгласно
правилата на ЕНН 112 за сваляне на телефонни обаждания на материален
носител, човешката намеса е сведена до минимум и се състои само от
действия: поставяне изваждането на материалния носител / СД/ в съответната
работна станция и въвеждането на идентификатора на повикването – номерата
на акцията. Всички останали налични процеси са автоматизирани и не се
влияят от субективен фактор, като намеса на служител или администратор на
системата. От така изготвеното заключение експерта посочва, че на компакт
диска се съхранява текстова информация в ел. вид от типа doc. и един брой
аудио файл. Аудио файлът е материализиран на хартиен носител и е
разпечатен на хартиен формат А4, като е създадено един брой приложение и
едно и е приобщено към експертизата. Установеният 1 бр. текстов файл
генерирал служебно от ЕЕН 112 съдържаща характеристика и на разговора е
разпечатан на хартия формат А4 и е приобщен към експертизата като
Приложение 2. Видно от Приложение №1 се установява, че датата на
позвъняване е 21.10.2024 г., а часа и интервала на позвъняването е 21:13:56 –
21:17 часа, като обаждането е класифицирано като ПТП без пострадали с
екип на ПП. Както безспорно бе установено от всички събрани по делото
доказателства, именно жалбоподателя е лицето, което се е обадило на
телефон 112. От разговора проследен хронологично във времето се
установява, че жалбоподателя е участник в ПТП, като няма пострадали хора.
Същият е посочил, че е реализирано ПТП между „Фолксваген“ и автобус
„Ивеко“, който се е управлявал от него, като автобуса управляван от другия
водач е „Фолксваген“ собственост на „Ц.“ ООД. Жалбоподателя е уточнил, че
другият водач е напуснал местопроизшествието в посока с. Р. – М., като
последният е навлязъл в насрещното движение, ударил го е и е счупил
огледалото му. Жалбоподателят уточнява, че това е страничното му огледало,
7
което е станало на парчета. Жалбоподателят е уточнил, че и двата автобуса са
били с пътници, няма пострадали и че другият участник в ПТП-то е
избягал.От така изготвената и приета без възражение от всички страни
експертиза се установява по безспорен начин, че деянието е осъществено на
21.10.2024 г., а не така както е отразено в акта и в НП на 22.10.2024г. около
00:01 часа. Друг безспорен факт, който се установява от тази експертиза и се
подкрепя и от всички събрани гласни и писмени доказателства е, че именно
жалбоподателя е лицето, което се е обадило на телефон 112 и е съобщило за
ПТП без пострадали хора със съответни материални щети. Както
многократно бе отбелязано и в по-горните абзаци, както жалбоподателя,
така и свидетелят В. са категорични в своето възражение, респективно
показания, че всеки един от тях е бил навлязъл в насрещното платно на
другия водач и приема, че другия водач е причина за реализираното ПТП.
Няма спор по делото, че актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта
не са очевидци, че не са посетили ПТП, не са направили оглед и съответно
измервания. От показанията на свидетеля Г. се твърди, че са били изготвени 6
броя снимков материал, но такива по делото не бяха приложени. Видно от
приложената по делото справка от Началника на РУ – М. се установява, че
към Протокола за ПТП няма снимкова материал, тъй като и двамата водачи
били напуснали мястото на произшествието. В същото време и от така
приложения препис от Протокол за ПТП №1492481/22.10.2024 г. е вписано
твърдяното от свидетеля Г., че са направени 6 броя снимки. Във връзка с
направените възражения от страна на жалбоподателя и неговия процесуален
представител, бе изискана справка от Директора на ОПУ В., от която да е
видно какъв е статутът на път без номер км. 0+300 с посока на движение от с.
К. към с. Р. и в частност представлява ли път отворен за обществено ползване.
От така представените многобройни писмени доказателства се установява, че
Директора на ОПУ В. не е в състояние да даде отговор на така поставения
въпрос, тъй като участъкът, за който е поискана информацията не е част от
републиканската пътна мрежа и съответното Областно пътно управление гр.
В. не съхранява информация за него. В тази насока са Справки под вх.
№573/03.02.2025 г. и Справка под вх. №5892/30.12.2024 г. От приложените 2
бр. Справки от Кмета на общ. М. под вх. №750/12.02.2025г. и от
№1605/21.03.2025 г. с известни уточнения от страна на общ. М. се установява,
че пътят между селата К. и Р. представлява съществуващ селскостопански път
8
– публична общинска собственост с предназначение „за селскостопански,
горски, ведомствен път“, осигуряващ достъп до земеделски земи образуван
от три поземлени имота с обща дължина на трасето 1957 м. Пътят свързва
урбанизираните територии на двете населени места като осигурява и достъп
до земеделски земи в землището на с. К.. Уточнява се, че въведената
временна организация на движението за обект „ Модернизация на участък от
път I-1 /E-79/, ЛОТ 2 от км. 161+367 до км. 174+800 е съгласувана от
компетентните институции и с нея са определени основните обходни пътища
като движението организира до гр. С. и обратно е предвидено да се извърши
по обходен път III-1004/ П. - Ч./ път III-1602 /Ч. – Л./ - път II – 16/Л.- Е.- С.- II-
18/ С. околовръстен път / за МПС до 3,5 тона. Уточнява се , че пътят между
селата К. и Р. не е част от въведената временна организация на движение. Във
връзка с така отразеното в посочените писмени документи съдебния състав
намира за основателно възражението на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, че пътят, на който е станало пътното
произшествие представлява съществуващ селскостопански път, публична
общинска собственост с предназначение за селскостопански път
осигуряващо земеделска земя. Като това е визирано и в разпоредбата на чл. 3
ал. 3 от Закона за пътищата. В посочената разпоредба е отразено, че местните
пътища са общински и частни , отворени за обществено ползване, които
осигуряват транспорти връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища или с улиците. Правилен е извода на жалбоподателя
и неговия процесуален представител, а именно, че този път не попада в
обхвата на закона за движение по пътищата. В случая по делото не са налице
категорични доказателства, че пътят по който са се движели двете МПС е път,
който респективно е отворен за обществено ползване. Всяко съмнение в тази
насока следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. От събраните по делото
доказателства, както и от проведеното съдебно следствие не е установено,
чия е отговорността за настъпилото ПТП, тъй като липсват доказателствени
източници затова. В случая не са налице никакви данни относно механизма
на ПТП поради липса на съставен двустранен Констативен протокол между
участниците в ПТП, не е наличен снимков материал, а протокола за
настъпилото ПТП е съставен въз основа на заявеното от двамата участници в
ПТП без да е извършен оглед на мястото и да е направено съответното
измерване. От събраните по делото доказателства не се установява,
9
еднозначно и безпротиворечиво къде са били разположени автомобилите един
спрямо друг, което би позволило да се направи извод за точното място на
реализиране на ПТП. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци в хода на
протеклото административно наказателното производство, което наказващия
орган не е установил безусловно и в пълнота фактическата обстановка по
отношение на основните релевантни по случая факти, а именно: в резултат на
какво точно деяние и на кого е настъпило процесното ПТП. В конкретния
казус са налице две взаимно изключващи се твърдения от страна на
жалбоподателя и на другия участник в ПТП относно това ,кой и по какъв
начин съответно е навлязъл и навлязъл ли е в отсрещното платно. Къде е
настъпил страничния сблъсък между двете насрещни движещи се МПС-та.
От събраните гласни и писмени доказателства е видно, че няма установена
траектория на движение на двата автомобила и спирачни следи. Двете МПС-
та не са били на мястото на произшествието, не е посетено от актосъставителя
и свидетеля при съставяне на акта и не е извършен оглед. При тези
фактически констатации без да е очевидец на настъпилото ПТП,
актосъставителя е преценил, че следва да състави АУАН и на двамата
участници в ПТП за едно и също нарушение, а именно такова по чл. 44 ал.1 от
ЗДВП – неосигуряване на достатъчно странично разстояние при разминаване
на насрещно движещи се ППС. Следва да се отбележи,че съдебния състав
приема, че неправилно и незаконосъобразно когато не е доказано по несъмнен
начин дадено нарушение да е извършено и то виновно от даден водач на
МПС, то да се наказват и двамата водачи участвали при настъпването на ПТП.
Недоказването от страна на административния орган по безспорен начин на
обстоятелството, дали жалбоподателя умишлено не е спазил изискванията при
извършването на маневра „разминаване“ с другия насрещно движещ се
автомобил, води до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като
тежестта на доказване на административното нарушение в
административното производство е възложена изключително в тежест на
административнонаказващия орган, а не на лицето жалбоподател.
Актосъставителят не е установил по достатъчно категоричен начин дали
настъпилото ПТП се дължи на виновно поведение от страна на жалбоподателя
или това е от страна на другия участник, като не са събрани никакви
доказателства евентуално налице ли са данни за съпричиняване на
произшествието от двамата водачи. Не е ясно и на какво се базира
10
доказателствената основа на извода на административнонаказващия орган , че
съприкосновението между МПС е станало по средата на платното. След като
изобщо по делото не са събрани доказателства и изобщо не е измервано нито
широчината на платното, нито пък има отбелязване на разстоянията от
съответните крайни точки, респективно бордюри. На следващо място следва
да се отбележи, че на жалбоподателя освен визираното нарушение по чл. 44
ал.1 от ЗДвП му е вменено и извършено нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП
изразяващо се в това, че същият не е спрял и не е установил последиците от
ПТП. Няма спор, че предвид реализираното ПТП с негово участие,
задължение на жалбоподателя съгласно посочената норма, а именно чл. 123
ал.1 т. 1 от ЗДвП е било да спре и да установи какви са последиците от
произшествието. В противовес на твърдяното от административнонаказващия
орган по делото са налице категорични доказателства, че жалбоподателя е
изпълнил това си задължение на водач и участник в ПТП, като не е
продължил движението с управлявания от него автобус, а е спрял и е
установил последиците от произшествието. Спрял е и другия водач участник
в ПТП, а впоследствие е и налице реализирано обаждане от страна на
жалбоподателя, с което е сигнализирал компетентните органи за
реализираното на ПТП. С това съдебния състав приема, че както от обективна
така и от субективна страна жалбоподателя не е осъществил състава и на
това сочено от административнонаказващия орган нарушение на ЗДвП. От
произшествието са настъпили материални щети, които обаче не са изследвани
в какъв характер са. При произшествие с причинени само материални щети
задължение на участниците в ПТП безспорно е да спрат и да установят какви
са последиците от произшествието каквото е сторено в настоящия случай и
едва тогава те трябва да съобразят поведението си съобразно предписанията
дадени в чл. 123 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДвП. Напускането на местопроизшествието
е пречка да бъдат установени последиците, които са включени в разпоредбата
на чл. 123 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДвП, но както многократно бе отбелязвано в
настоящия казус не е налице напускане на местопроизшествие от страна на
жалбоподателя, за да се приеме, че е осъществен този състав. От така
изложената фактическа обстановка и правен анализ съдът намира, че
жалбоподателя не е осъществил от обективна и субективна страна така
вмененото му нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДВП и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
За правна прецизност следва да се посочи следното: Както в акта, така и в НП
11
е отразено, че водачът не спира да установи последиците от ПТП-то, което
нарушение е квалифицирано в акта и НП като такова по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДвП. От събраните по делото доказателства в лицето на разпитания свидетел
Г. В., който е другият участник в ПТП не се установява така отразеното в акта,
респективно в НП, а именно, че жалбоподателя след настъпването на ПТП не
е спрял да установи последиците от него. Видно от показанията на
свидетелите жалбоподателя е спрял, излязъл е от автомобила,констатирал е
повредите,обадил се е на тел.112, постоял е около 10 минути и след това си е
тръгнал,тъй като е трябвало да закара пътниците по съответния маршут.
Съдебният състав намира, че незаконосъобразно и в противоречие със
събраните по делото доказателства административнонаказващия орган е
приел, че наказаното лице е осъществило състава на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Правилната квалификация за допуснатото от жалбоподателя нарушение е по
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че след реализирането на ПТП-то жалбоподателя е спрял, слязъл е
от управлявания от него автомобил, като е огледал автомобилите, след което
последният е напуснал мястото на ПТП. От така установената фактическа
обстановка съдебния състав намира, че жалбоподателя е осъществил състава
на административното нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, според
която разпоредба при липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
настъпилото произшествие, участниците не следва да напускат мястото до
пристигането на компетентните органи. Именно това свое задължение
жалбоподателя не е изпълнил, но незаконосъобразно му е наложена санкция за
допуснато нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Неправилно и в
противоречие с доказателствата по делото наказващия орган е приел, че
жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, а
именно да спре и да установи последиците от произшествието. Напротив,
установява се, че впоследствие жалбоподателя е спрял, слязъл е от
автомобила си, огледал го е, безспорно е имало комуникация между
жалбоподателя и свидетеля Г. В., т.е. между двамата участници и едва след
това жалбоподателя е напуснал мястото на ПТП.
Административнонаказващият орган е допуснал незаконосъобразност при
издаване на Наказателното постановление в неговата точка 2, като е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, вместо по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
12
В по-горните свои абзаци съдебния състав обсъди материалната
законосъобразност на атакуваното НП. За правна прецизност съдебния
състав намира за основателно да отбележи, че приема че при реализиране на
административнонаказателното производство са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила , които са ограничили правото на
защита на жалбоподателя и които по принцип могат да мотивират съдебния
състав изобщо да не се произнася по същество по настоящия казус
относно обстоятелството има ли нарушение, от кого е извършено и дали
размера на така определените наказания са законосъобразни.
На първо място следва да се отбележи, че процесните АУАН и
Наказателно постановление са били издадени от компетентни органи.
Компетентността на издаващия наказателното постановление Началник група
в ОД на МВР В., РУ- М. се извежда от изричен акт на Министъра на
вътрешните работи - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е
определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да
издават наказателно постановление по ЗДвП. Наказателното постановление е
издадено от Началник група в РУ-М., а според т. 3. 9 от същата заповед сред
определените да издават наказателно постановление по ЗДвП длъжностни
лица са началниците на сектори/групи "Охранителна полиция" в РУ при
ОДМВР. Според т. 2. 1 вр. т. 1.3.2 от цитираната Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН
по ЗДвП имат право полицейски органи, заемащи длъжност "полицейски
инспектор VI-IV степен" с функционални задължения по контрол на пътното
движение. Актосъставителят Г. Г. в качеството си на младши автоконтрольор
е, определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по
пътищата, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ /след проведено
учебно занятие и изпит/, с което са му дадени функционални задължения по
контрол на пътното движение.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.Съдът намери,
13
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта
и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя,
и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна
представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта,
а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното,
тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства. От анализа на разпоредбата на чл.51 ал.1 б.“б” от ЗАНН
следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите,
присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните
алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за
съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така
съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от
актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при
14
извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното
административно нарушение. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установи, че посочения в АУАН единствен свидетел се явява
свидетел при съставянето на акта, като това негово процесуално качество е
посочено в съставения АУАН и се потвърждава от показанията му пред
първата инстанция. В изпълнение разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН
актосъставителя е следвало да състави АУАН в присъствието на още едно
лице. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на
един свидетел, безспорно се налага извода че е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП, без да се
произнася съда по същество относно вменените нарушения. С оглед на
посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и
опорочава процедурата по съставянето му, административнонаказващия орган
пък от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН,
като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на
спорните обстоятелства. Административнонаказателното производство
въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон -
ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно
е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол. Нарушението е съществено, защото
наличието на свидетелите, според хипотезата на ал.1 или съответно на ал.3 от
чл.40 на ЗАНН, има за цел да гарантира правосъобразното провеждане на
процедурата по съставянето на акта и препятстването на възможности за
евентуална злоупотреба от страна на актосъставителите.
От събраните по делото доказателства и от назначената по делото
15
Съдебно Компютърно-техническа / фоноскопна/ експертиза се установява, по
категоричен начин, че деянието е осъществено на 21.10.2024 г. около
21:13:56 часа, а не така както е отразено в акта и в НП, че е извършено на
22.10.2024 г. в 00.01 часа. Отсъствието или неяснотата при определянето на
датата на извършване на нарушение резултира в ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице. Освен това, датата на извършване
на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН - чл.42 т.3 от ЗАНН
и на Наказателното постановление - чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, чиято неяснота или
липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не може
елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата
на извършването му, да се извлича от данните по преписката, или от
изявлението на свидетелите по делото. И това е така предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления. Направеният
от актосъставителя коментар, за определяне датата на извършване на
нарушението е несъстоятелен и освен това внася съмнение, дали и кой в така
очертания период е извършител на процесното нарушение, като по делото
няма нито писмени, нито устни доказателства сочещи, че именно в този
период нарушението е осъществено от жалбоподателя. Волята на законодателя
е пределно ясна - датата на извършване
на административното нарушение следва да е установена безспорно и
посочена точно в АУАН и в Наказателното постановление. Това императивно
и абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и за
случай като разглеждания. При това следва да се посочи, че наказващият
орган е разполагал с достатъчно данни, за да посочи конкретна дата на
твърдяното нарушение. Видно от описанието на нарушението и в АУАН и в
Наказателното постановление липсва тази изричност. Ето защо, в съставеното
Наказателно постановление липсва яснота и конкретика, относно датата на
извършване на нарушението. Направеното описание е дотолкова неясно, че
води до съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да
обоснове отмяна на постановения от административнонаказващия орган
правораздавателен акт - самостоятелно и винаги при констатирането му.
Посоченото до тук, касателно датата на извършеното нарушение, освен че
води до липса на отразена – точно, ясно и недвусмислено дата на
твърдяното нарушение, води и до непълнота по отношение на още от
16
съществените реквизити на АУАН и Наказателното постановление, а именно -
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено
същото, и авторството му, които пък реквизити са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2
от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 и т.6 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 24-0300-000532 от
13.11.2024 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважената част от жалбата. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН указва, че съдът
присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските
следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, в
случая наказателното постановление. По делото са направени и доказани
разноски за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя в производството пред Районния съд в размер на 400 лева. Този
размер не е прекомерен, тъй като по въззивното производство са проведени
две заседания ,при което процесуалният представител на жалбоподателя е взел
активно участие. Направеното възражение за прекомерност от страна на
ответника е свързано с измененията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения от ДВ бр.45 от 15.05.2020 г.
Последните изменения обаче са от 31.07.2020 г. /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31
юли 2020 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2, вр.
чл.8 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./, като тук е мястото да
се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е към минимума, т.е. при
интерес от 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият адвокатски
хонорар е бил в размер на 400 лева и видно от приложения по делото Договор
за правна защита и съдействие уговореното и изплатено възнаграждение е в
размер на 400 лева. Органът издател на НП е от структурата на ОД на МВР В.,
поради което именно това юридическо лице следва да заплати разноските в
полза на жалбоподателя. Присъждането на разноските следва да бъде
съобразено с уважената част от жалбата, в случая напълно.
На съдебното следствие бяха присъдени направени от вещото лице М.
И. разноски, представляващи дневни и пътни разходи в размер на общо
17
26.17 лева и възнаграждение в размер на 395 лева или общо 421.17 лева,
които бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Съгласно разпоредбата
на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат
разпоредбите на НПК. Съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН е
приложима нормата на чл.190 от НПК. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК
визира ,че когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за
сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за
свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от
сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение
№ 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по
описа на ВАС.
Със своя съдебен акт съдът постанови след влизане на решението в
сила, приложеното по делото веществено доказателство , а именно: 1 брой
компакт диск съдържащ аудиозаписи да се върне на Началника на РЦ – 112
М., тъй като на основание чл. 16 ал. 6 от Закона за националната система за
спешни повиквания с единен европейски №112 винаги посочената структура
следва да бъде уведомена относно необходимостта от съхранение на
информацията извън сроковете по чл. 16 ал.1, както и при отпадане на
необходимостта от нейно съхранение каквото е в конкретния случай.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
18