№ 593
гр. Варна, 29.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20233100900463 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ******* 5-1, Кита-Аояма, 2-Хоме Минато-Ку, Токио,
107-8077, Япония, чрез адв. О. Т. срещу „АГРОПОЛИХИМ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона, 9160, , с която съдът е сезиран
с иск с правно основание чл.61, ал.1 б.“б“ във връзка с чл.74 и чл.75 от Конвенция на ООН
за договорите за международна продажба на стоки за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 3 472 899 USD, представляваща обезщетение за вреди вследствие
на прекратен на 13.01.2023 год. от ищцовото дружество, поради неизпълнение от ответника,
сключен между страните на 17.11.2022 год. договор за доставка на амоняк, от които сумата
от 2 715 680 USD - пропусната полза, изразяваща се в разлика между договорената с
„АГРОПОЛИХИМ“ АД / USD 1 036.88/МТ/ и SMARTCHEM TECHNOLOGIES LIMITED /
USD 790/МТ/ продажна цена за стоката и сумата от 757 219 USD – претърпяна загуба,
изразяваща се в разходи за наемане на плавателен съд GAS Serenity за 15 дни в размер на
366 393 USD, разходи за гориво на кораба за 15 дни такса за повторно преминаване през
Суецкия канал 187 578 USD и заплатена такса за преминаване на плавателния съд през
Суецкия канал на 28.01.2023 год. с референция на пътуването ******* за доставка на
стоката при препродажбата й в размер на 203 248 USD, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата и сума в размер на 34 465.44 USD, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 05.04.2023 год. до датата на предявяване на исковата
молба /08.08.2023 год./ и в евентуалност, иск за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 3 472 899 USD, съставляваща обезщетение за вреди в резултат на
недобросъвестност от страна на ответника в преддоговорните отношения по сключване на
посочения договор чрез отказа му от сключване на договора, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата.
1
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмените
доказателства.
С определение № 1477/30.10.2023 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на
изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от
същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на
основание чл. 367 от ГПК.
Ответникът „АГРОПОЛИХИМ“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен
отговор, с който изразява становище за нередовност и неоснователностна исковата молба,
представяйки писмени доказателства и обективирайки искане за събиране на гласни такива.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молб, представяйки
допълнителни писмени доказателства, представяйки писмени доказателства и
обективирайки искане за събиране на гласни такива.
В срока по чл.373 ГПК, ответното дружество депозира допълнителен отговор на
исковата молба, с който поддържа направените възражения и доказателствени искания,
представяйки нови писмени доказателства и и обективирайки искане за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на водене.
Съдът приема размяната на книжа за приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на облигационни
отношения между страните във връзка със сключен между тях договор за международна
продажба на стока – охладен амоняк, който договор е развален от ищеца поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника и вследствие на което
неизпълнение ответникът е претърпял вреди под формата на пропусната полза и претърпяна
загуба, а по евентуалния иск – поради недобросъвестно поведение на ответника при водене
на преговорите за сключване на договор за международна продажба на стока – охладен
амоняк.
След като предявеният иск е предявен при наличие на предвидените в закона
положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за
допустимост на инициираното исково производство.
По предварителните въпроси:
Предявените искове попадат в приложното поле на чл.365 ГПК и следва да се
разгледат по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
Предявеният главен иск черпи правото си основание в чл.61, ал.1 б.“б“ във връзка с
чл.74 и чл.75 ВК и съдът е сезиран с искане за присъждане на обезщетения за забава върху
претендираната главница, което е предвидено в чл.78 ВК, но без да се посочва размер на
2
дължимото обезщетение за забава. Ето защо, съдът намира, че приложение следва да намери
Регламент (EO) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 год.
относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), чиято характерна цел е
универсалното му действие. Съгласно чл. 2 от Регламент „Рим І”, всяко материално право,
посочено в него, се прилага независимо дали е право на държава-членка.
Поради горното и с оглед разпоредбата на чл.4.1, б.“б“ от Регламента, предвиждаща,
че приложимото при договор за продажба на стоки е правото на държавата, където е
обичайното местопребиваване на продавача, приложимо за неуредените във Виенската
Конвенция въпроси относно договора за продажба е японското право.
Съдът е сезиран и с евентуален иск, основан на преддоговорна отговорност на
ответника, каквато ВК не урежда. Тук съдът съобразява всеобщото прилагане на Регламент
(EO) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 17.07.2007 год. относно
приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), който в своя чл.3 предвижда,
че всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага незамисимо от това дали е
право на държава-членка. И като съобразява, че Регламентът въвежда автономното понятие
culpa in contrahendo, което включва произволно прекъсване на преговорите като основание
за извъндоговорна отговорност, намира, че приложение следва да намери чл.12 от същия.
Съгласно чл.12.1 правото, произтичащо към извъндоговорно задължение, произтичащо от
делови отношения, предхождащи сключването на договора, независимо дали договорът е
бил действително сключен или не, е правото, което е или би било приложимо към договора,
ако той би бил сключен, което както се посочи по-горе и японското право.
В тази връзка следва да се изиска от Министерството на правосъдието на Япония да
посочи действащото в страната към 17.11.2022 право, относимо към преддоговорните
отношения между страните и договорни задължения, произтичащи от договор за продажба
на стоки между търговци, в това число /неизчерпателно/: разпоредби, касаещи
преддоговорния процес - оферта, приемане, време и място на сключване на договора, culpa
in contrahendo или извъндоговорна отговорност при прекъсване на преговорите – основания
и обхват, фактически състав по сключване на договор за продажба на стоки, права и
задължения на страните, изпълнение на договора, изискуемост на задължението,
неизпълнение, обезщетение за забава, основания за разваляне на двустранни договори с и
без предизвестие, основания за намаляване или изключване на отговорността при
неизпълнение на задължения на страните,последици на развалянето, обхват на
обезщетението за неизпълнение, намаляване и отпадане на обезщетението, недължимост на
предотвратими вреди, падеж на задължението, последици от забава на длъжника, забава при
неизпълнение на парично задължение – законна лихва и размер, регламентация на фикс-
сделки и други относими разпоредби, свързани с извъндоговорно задължение, произтичащо
от делови отношение, предхождащи сключване на договор и произхождащи от сключен
договор за продажба на стоки; налице ли е изменение впоследствие на съответните закони и
тяхното действие във времето (ex tunc, ex nunc) и да представи и съответните писмени
извадки от нормативните актове или посочи място (IP адрес), на което същите са достъпни
3
онлайн с достатъчна степен на достоверност, от които да се установява съдържанието на
приложимите норми от законодателството на Япония.
Във връзка с гореизложеното на страните следва да се укаже, че правната
квалификация на предявения в евентуалност иск ще бъде дадена след издирване на
приложимото японско право.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира представените с исковата и допълнителната искова молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да
бъдат допуснати до събиране.
За допустими и относими към предмета на спора, съдът намира и представените от
ответника с отговора и допълнителния отговор на исковата молба писмени доказателства,
които също следва да се допуснат до събиране.
СЪДЪТ намира, че обективираното в отговора на исковата молба искане за събиране
на гласни доказателства чрез разпита на трима души сведители не отговаря на изискването
на чл.156, ал.2 ГПК, поради което на ответника следва да се даде възможност най-късно в
първо съдебно заседание да конкретизира фактите и обстоятелствата, за установяването на
които иска събирането на гласни доказателства чрез трима души свидетели при режим на
водене.
Идентична е и преценката на съда относно обективираното от ищеца в
допълнителната искова молба искане за събиране на гласни гласни чрез разпита на трима
души, при режим на водене.
За допустимо и относимо съдът преценява искането на ответника за събиране на
гласни доказателства, направено в допълнителния отговор, чрез разпита на един свидетел
при режим на водене за установяване на притежаваните и използвани към 01.2023 год. от
него ответника съоръжения за съхранение, както и начина на организиране към м.01.2023
год. графика на доставките на амоняк, неговото съхранение и влагане в производството.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в
който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на
основание чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад
на съдията.
4
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ******* 5-1, Кита-Аояма, 2-Хоме
Минато-Ку, Токио, 107-8077, Япония, чрез адв. О. Т. срещу „АГРОПОЛИХИМ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона, 9160, , с която
съдът е сезиран с иск с правно основание чл.61, ал.1 б.“б“ във връзка с чл.74 и чл.75 от
Конвенция на ООН за договорите за международна продажба на стоки за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 472 899 USD, представляваща
обезщетение за вреди вследствие на прекратен на 13.01.2023 год. от ищцовото дружество,
поради неизпълнение от ответника, сключен между страните на 17.11.2022 год. договор за
доставка на амоняк, от които сумата от 2 715 680 USD - пропусната полза, изразяваща се в
разлика между договорената с „АГРОПОЛИХИМ“ АД / USD 1 036.88/МТ/ и SMARTCHEM
TECHNOLOGIES LIMITED / USD 790/МТ/ продажна цена за стоката и сумата от 757 219
USD – претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за наемане на плавателен съд GAS
Serenity за 15 дни в размер на 366 393 USD, разходи за гориво на кораба за 15 дни такса за
повторно преминаване през Суецкия канал 187 578 USD и заплатена такса за преминаване
на плавателния съд през Суецкия канал на 28.01.2023 год. с референция на пътуването
******* за доставка на стоката при препродажбата й в размер на 203 248 USD, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата и сума в размер на 34 465.44 USD, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 05.04.2023 год. до датата
на предявяване на исковата молба /08.08.2023 год./, на основание чл.78 ВК и в евентуалност,
иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 3 472 899 USD, съставляваща
обезщетение за вреди в резултат на недобросъвестност от страна на ответника в
преддоговорните отношения по сключване на посочения договор чрез отказа му от
сключване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, които суми за платими по банкова
сметка, както следва:
Банка: *******
Адрес: *******, *******
SWIFT: ****
Номер на банкова сметка: *******
Титуляр: *******.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск от ******* 5-1, Кита-Аояма, 2-Хоме Минато-Ку, Токио, 107-8077,
Япония, чрез адв. О. Т. срещу „АГРОПОЛИХИМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона, 9160, с правно основание чл.61, ал.1 б.“б“
във връзка с чл.74 и чл.75 във връзка с чл.78 ВК.
Твърди се от ищеца, че през 2022 год. двете дружества са установили и влезли в
търговски взаимоотношения относно покупко-продажбата на охладен безводен амоняк, като
на 17.11.2022 год. същите са сключили първи договор за доставка на напълно охладен
амоняк, със срок на доставка около 30 ноември. В процеса на преговорите по този първи
договор сочи, че са сключили и друг валиден договор за международна продажба на стоки
от 17.11.2022 год., по силата на който ищецът се е съгласил да достави на ответника 10 000
МТ /+/- 5 % охладен безводен амоняк, при условия на доставка на стоката CFR пристанище
Варна Запад, формула, по която да се определи цената и прогнозна дата на доставка през
януари 2023 година, а ответникът да закупи договореното количество напълно охладен
безводен амоняк. Сключването на договора е предхождано от изпратена на 17.11.2022 год.,
10:41 по електронна поща оферта, съдържаща основните елементи на договора – вид стока,
количество, начин на определяне на цената, начин на доставка, място и период на доставка,
от представител на ищеца – г-н Ш. К., която оферта е приета от представител на ответника
на същата дата, 11:33 – г-жа Кр. В..
Сочи се от ищеца, че след сключването на договора, в периода 09.12.2022 –
26.12.2022 год. между страните е била разменена кореспонденция относно предложението
на ищеца към процесния договор да бъдат закупени още 5 КТ амоняк, относно графикът на
доставка на стоката като такива в диапазона 15-23.януари 2023 год. и относно изчислената
цена по съгласуваната между страните формула, възлизаща на 1 037.5/МТ. Посредством
същата, сочи, че страните са постигнали съгласие относно доставката на стоката в
посочения от ищеца период и нейната цена, като продавачът, в изпълнение на задълженията
си по договора, е организирал изпращането на стоката, а купувачът – издаването на
акредитив, по който да бъде наредена продажната цена като по отношение на последната
ответното дружество, чрез представителя си, е поискал преизчисление с оглед на дължимото
за стоката мито предвид страната на произхода й - Малайзия. Излага, че по този въпрос
нееднократно да били разменяни електронни писма с предложения за поемане на митото по
равно и от двете страни, като на 30.12.2022 год. г-жа В. уведомява ищцовото дружество, че
може да се наложи промяна на графика на доставка поради настъпил инцидент с пренос на
техен амоняк в Сърбия и промяна с плановете им за реализация на закупеното количество
поради горното. На 04.01.2023 год. била проведена онлайн видеоконферентна връзка, на
която представител на ответното дружество в лицето на г-н Б. е настоявал датата на
доставка да бъде променена от края на януари за 07.февруари 2023 год., като с последващ
имейл от 05.01.2023 год. уведомява, че поради неизпълнение на датите за доставка съгласно
този и предходен сключен договор ответното дружество е следвало да пренареди графика си
за доставка на амоняк на своите клиенти, търпи вреди и че са съгласни да предоговорят
процесния договор, ако стоката бъде доставена на 7/8 февруари 2023 год. във Варна като
разноските на кораба за задържане на стоката бъдат за сметка на дружеството – доставчик.
Въпреки направените от ищцовото дружество отстъпки и съгласието му за втори път да
6
отложи доставката като поеме и разноските по престоя на кораба, с изпратени на 05.01. и
06.01.2023 год. имейли, ответното дружество едностранно и неоснователно е уведомило
ищеца, че се отказва от договора и продавачът се счита освободен от задължението си за
доставка. С покана за изпълнение от 11.01.2023 год., ищецът кани ответника да изпълни
задълженията си по договора като издаде акредитив и приеме стоката, предупреждавайки го
и за възможните вреди, в отговор на която на 12.01.2023 год. ответникът заявява, че между
страните не сключен договор и няма задължения за изпълнение. Поради горното и с оглед
ограничаване на вредите, с уведомление от 13.01.2023 год. ищцовото дружество разваля
договора по вина и неизпълнение на купувача, уведомявайки го, че с оглед ограничаване на
вредите стоката ще бъде продадена на друг купувач и за размера на първоначалната
частична оценка на размера на вредите.
Tвърди, че след развалянето на договора и предвид обстоятелството, че към тази дата
корабът е бил натоварен и е пътувал към България, е предприел мерки с цел ограничаване
размера на търпените вреди като се е свързал с множество различни купувачи на пазара на
амоняк в опит да бъде препродадена натоварената за ответното дружество стока, като на
19.01.2023 год. сключва договор на Deepak - Индия, чрез дружество SMARTCHEM
TECHNOLOGIES LIMITED. Договорената цена е USD 790/МТ, при доставка между 11-
14.02.2023 год. Стоката /11 000 МТ/ е била доставена на новия купувач на 17.02.2023 год. с
плавателен съд GAZ SERENITY, а продажната цена от USD 8 690 000 заплатена на
продавача на 30.03.203 год.
Ищецът счита, че причина за неправомерния отказ на ответника да се откаже от
договора е намалената цена на амоняка в периода от сключване на договора 17.11.2022 год.
до датата на доставката му в края на януари 2023 год., от една страна и от друга,
презапасяването му със значително количество амоняк, което е видно от изнесените за
дружеството публични данни. Така същият е действал недобросъвестно като умишлено не е
изпълнил условията по договора. Излага, че вследствие на неизпълнение на договора от
страна на ответното дружество ищецът е претърпял вреди, под формата на пропусната
полза и претърпени загуби, изразяващи се:
в разликата между договорената с „АГРОПОЛИХИМ“ АД / USD 1 036.88/МТ/ и
SMARTCHEM TECHNOLOGIES LIMITED / USD 790/МТ/ цена, дължаща се на спада
на цената на амоняка на международните пазари през процесния период и въпреки
усилията му да ограничи вредите чрез препродажба на стоката на цена близка, макар и
по-ниска, от тази по договора с ответника, възлизаща в размер на 2 715 680 USD /11
000 х 246.88 USD/
в заплащане на такса за повторно преминаване през Суецкия канал, за да бъде
доставена стоката с намерения нов купувач в Индия и разходи по заплащане на
допълнително време за ангажиране на кораба, в общ размер на 757 219 USD, от които
366 393 USD – разходи за наемане на плавателен съд GAS Serenity за 15 дни – от
датата на изпращане на стоката до датата на пристигането й в пристанище Варна –
Запад /при стойност на ден за наемане на кораба от 24 426 USD/, разходи за гориво на
7
кораба за 15 дни – от датата на изпращане на стоката до датата на пристигането й в
пристанище Варна – Запад в размер на 187 578 USD /при консумирано гориво 306
количество с цена 613 USD на МТ амоняк/ и заплатена такса за преминаване на
плавателния съд през Суецкия канал на 28.01.2023 год. с референция на пътуването
******* за доставка на стоката при препродажбата й в размер на 203 248 USD,
които вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорните
задължения на ответника по сключения между тях договор и последващото му разваляне по
негова вина. След изчисляване на окончателния размер на вредите, на 23.03.2023 год.
ищцовото дружество е поканило ответника в 5-дневен срок да му заплати общата им сума
по посочена банкова сметка, което не е сторено и обуславя правния му интерес за
предявяване на осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпените вреди и за
разликата в цената на препродадената стока, ведно с лихва за забава за периода от 05.04.2023
год. до датата на исковата молба и от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на същата. За определянето размера на законната лихва се
позовават на чл.404 от ГК на Япония, приложим на основание чл.4 а/ от Регламент /ЕС/ №
593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 год. за приложимото право
към договорни задължения. Същият е в размер на 3 % на годишна база и начислена за
периода от 05.04.2023 год. /когато е изтекъл доброволния срок за изпълнение, даден в
покана за изпълнение/ до датата на исковата молба 09.08.2023 год. възлиза в размер на
36 465.44 USD върху предявената главница.
В условие на евентуалност, исковата сума се претендира като обезщетение за вреди в
резултат на недобросъвестност от страна на ответника в преддоговорните отношения по
сключване на посочения договор чрез отказа му от сключване на договора, ведно със
законната лихва, начиная от датата на исковата молба до датата окончателното плащане.
Ответникът „АГРОПОЛИХИМ“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен
отговор, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Не оспорва твърденията, че
комуникацията между двете дружества е започнала през месец 11.2022 год. чрез мобилното
приложение WhatsApp по повод доставката на течен амоняк „бързо карго“ от 5 до 15 КМТ, с
дата на пристигане във Варна около 23/24.11.2022 год.. Оспорва обаче сочените от ищеца
като развили се последващи отношения между страните. Излага, че първата получена
предварителна оферта от ищеца за пълно ноемврийско карго от 15 КМТ течен амоняк е на
12.11.2022 год. с условието, че предвижданото време на пристигане на танкера е 16-
17.11.2022 год. като същият е следвало да бъде разтоварен до 27.11.2022 год. Поради
невъзможността на ответника да поеме целия тонаж амоняк в предложеното време
ответникът е отправил запитване за възможността част от количеството да му бъде
доставено през ноември 2022 вследствие на което ищцовото дружество променя
предложената офeрта – доставка на 5 КМТ течен амоняк през м.11 и сделка за доставка на
10 КМТ амоняк през януари 2023 год., при фиксирана на база SEA цена на януарското
карго.На така отправената оферта, ответникът отговаря, че иска количествата да бъдат
разменени, като на 14.11.2022 год. ищецът отправя актуализирани оферти за двете доставки
8
с условието, че двете ще бъдат в общ обем от 15 КМТ - ноемврийската доставка е
оферирана с обем от 5-10 КМТ с дати на пристигане на танкера във Варна 27-29.11.2022 год.
и януарска доставка от 5-10 КМТ с дати на пристигане във Варна 10-11.01.2023 год. с GAS
SERENITY или заместващ по избор на продавача след съгласуване с купувача кораб.
Излага, че на следващият ден ответникът е потвърдил офертата за ноемврийската доставка,
като е изявил желания преговорите относно януарската такава да продължат като се
постигне съгласие относно неговите параметри и вместо частично карго се обсъди
доставката на пълен танкер. След последвалата кореспонденция, по време на която ищецът
променя както количествата, така и цената на януарското карго, на 17.11.2022 год. ответното
дружество получава на електронната си поща проекти на договори за двете доставки, като
ответникът потвърждава сделката с доставка м.ноември 2022 год., финализиран с подписан
на 24.11.2022 год. договор, като преговорите относно януарската доставка продължават.
След разменени коментари по договорите, на 21.11.2022 год. ответникът изпраща мейл на
ищцовото дружество с приложен проект на договора за януарско карго с нанесени корекции
и добавен като анекс проект на акредитив като изрично се посочва, че причината за
направените промени/допълнения в договора са с оглед непрекъснатата производствена
дейност на дружеството и значимостта на навременното пристигане на доставките на
суровините му, на което ищцовото дружество не отговаря. Излага, че сключеният между
страните договор за ноемврийското карго е бил изпълнен от ищцовото дружество, но със
закъснение, довело до вреди за „Агрополихим“ АД, по повод на което нееднократно между
страните са водени разговори и провеждани срещи, завършили със сключено между
страните споразумение от 23.12.2022 год., с което ищцовото дружество е изплатило на
ответника сумата от 450 000 евро като компенсация за претърпените вреди. По време на
тези срещи, ответникът е подчертавал нееднократно също така важността на срочното
пристигане на доставката на амоняка и е завил, че ако ищцовото дружество не може да
спази срока на доставка ще се започнат преговори с друг доставчик, който да замести
количествата амоняк, които да бъдат доставени в процесния период. Последващо, на
06.12.2022 год. ищовото дружество изпраща съобщения спредварителна информация, че
реалистичният период на пристигане на танкера с януарска доставка е 18/19.01.2023 год., но
за по-голяма сигурност подава датите 20-25.01.2023 год., на което в телефонен разговор е
заявено от ответника, че поради забава на доставката ще започне да търси нова такава, която
да замести липсват суровина за производство. В периода 08-20.12.2022 год. разговорите
между страните както по отправеното предложен ищеца за сключването на дългосрочен
договор за доставки на амоняк за цялата 2023 год., така и за януарската доставка,
продължават и в хода на същите ответникът е уведомил, че поради намирането на
заместваща доставка за януари ще може да приеме каргото от 10 КМТ от ищеца около
01/02.02.2023 год., последващо – 02-03.2023 год., но без да се обвързва с фиксирани дати.
Ищцовото дружество, при така водените разговори, отново отправя предложение за
увеличаване на количеството амоняк за доставка през януари 2023 год. на 15-25 КМТ, а на
21.12.2022 год. изпраща мейл, с който потвърждава доставката на 10 КМТ течен амоняк за
м.януари с посочени дати на очаквано време за пристигане на Босфора на товаря 15-
9
23.01.2023 год., каквито дати никога не са били коментирани между страните, а на
26.12.2022 год. – акредитив с коментари от Иточу и калкулация на цената, според която
танкерът е натоварен на 29.12.2022 год. Подчертава, че до този момент в комуникацията
между страните ответникът не е бил уведомяван за танкерът, който ще превозва стоката,
нито за очаквани дати на товарене, отплаване и др. Между страните започват и коментари
относно калкулацията на цената като поради непостигане на съгласие между тях, в
кореспонденция чрез WhatsApp, се договарят на 04.01.2023 год. да се проведе разговор
между страните за обсъждане на въпроса. На посочената дата ответникът получава мейл
проект на коносамент и сертификати, съгласно които танкерът е натоварен на 30.12.2022
год., като на проведените две срещи се е обсъждала възможността да бъде приет от
ответника танкера с оглед актуалната ситуация и осигурената поради забавата на ищеца по
изпълнението на първия договор между тях заместваща доставка и е посочено, че най-рано
каргото за месец януари може да бъде прието 07/08.02.2023 год., но без обвързващи дати и
ангажименти. Поради горното, ответникът е предложил на ищеца или ищецът да продаде
това карго на друг клиент като доставки на ответника цял танкер от 15 КМТ течен амоняк
през втората половина на март 2023 год. или ответникът да продаде каргото от името на
ищеца на клиент в Турция или доставката да остане за ответника, но с дата на приемане
07/08.02.2023 год. като демюрейджът бъде за сметка на ищеца, като на втората среща
ищецът е приел предложеният им трети вариант. С цел да се избегне изчакването за
приемане, ответникът е продължил да търси възможност за продажба на амоняка в Турция,
за което е отправил запитване към ищеца за евентуално намаление на цената. Въпреки
постигнатите на тази среща договорености, по-късно през деня ищецът е потвърдил
стартиране на 07.02.2023 год. като всички разходи за изчакване на танкера бъдат за
„Агрополихим“ АД. Така проведения разговор, с оглед неизпълнението от страна на
продавача на договора от 11.2022 год. и последващото му недобросъвестно поведение
относно януарската доставка, от ответното дружество е взето решение за прекратяване на
преговорите по сключването на тази сделка, за което и че нямат задължения по тази сделка
ищецът е уведомен на 05.01.2023 год., последвана от кореспонденция между страните, в
която същите са излагали становища относно двете доставки. Въпреки проведената на
11.01.2023 год. между представители на двете дружества среща, след приключването й
ответното дружество е получило покана за изпълнение, а след неговия отговор на 12.01.2023
год., уведомление за разваляне на договора.
Излагайки горните фактически отношения, оспорва предявения иск, на първо място,
поради липса на сключен между страните договор.Твърди, че през целия период страните са
били в преговори за сключване на договор за доставка на течен амоняк през м.януари 2023
год., като счита, че доколкото всеки отговор на направеното от ищеца предложение е
съдържало изменение, добавка и/или ограничение, не е налице приемане на предложението.
Позовава се на чл.19 т.3 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки, като счита, че доколкото през преговорния процес са се коментирали
условията за количеството на стоката, нейната цена, мястото и времето на доставка, които
условия са съществени за договора, не е налице приемане, а насрещно предложение.
10
Същевременно, поведението на страните и техните коментари по отношение на цената на
стоката оборва и презумцията на чл.55 от Конвенцията, поради което не може да се приеме,
е договорът е валидно сключен при приложена за него обичайна цена на стоката. Развивайки
правни доводи на горната плоскост анализира и конкретните взаимоотношения между
страните и счита, че доколкото всички отправени до 04.01.2023 год. от страните
предложения по повод същественото съдържание на договор за доставка на течен амоняк
през м.януари/м.февруари 2023 год., включително касаещите цената на стоката и времето на
доставка, са били отхвърлени от адресата на предложението, към тази дата липсва
обвързващо страните съгласие относно такъв договор.
В евентуалност, че ако се приеме, че е налице сключен договор за продажба на течен
амоняк от 17.11.2022 год. с доставка януари 2023 год., със съдържание, обективирано в мейл
от 17.11.2022 год., 12:33 ч. и период на доставка 08-11.01.2023 год. и разтоварване не по-
късно от 11.01/12.01.2023 год., се твърди, че същият е развален не от продавача, а от
купувача по делото. Излага се, че ответното дружество разполага с резервоарен капацитет от
10. КМТ, което определя и максималния обем на всяка една доставка течен амоняк. Същото
е и предприятие, работещо с непрекъснат цикъл на работа, като за да обезпечи
производствения си процес е необходимо изграждането и поддържането на график на
доставките, така че същите да не се застъпват една с друга, от една страна и от друга, да не
остане предприятието без суровина за производство. Горното обуславя и това, че едно от
най-съществените условия, от които се води ответника при осъществяване на преговорите и
сключване на договори, наред с цената, е срокът на доставката на суровината, което
определя сключваните от него сделки за доставка за течен амоняк като „фикс-сделки“, а
нарушението на срока – на пълно неизпълнение на договора. Важността на срока на
доставка е бил подчертаван от ответника през цялото време на преддоговорния процес и
ищецът е знаел това, което е и с оглед поведението му по повод закъснялата доставка през
м.ноември 2022 год. Позовава се на това, че в отговор на уведомлението на ищеца, че
реалистичният период на доставка на януарското карго е 20-25.01.2023 год. ответникът е
уведомил, че е успял да намери амоняк с доставка на датите, на които му трябва и предлага
каргото от ищеца да бъде доставено на 20-21 януари или през м.февруари 2023 год. Счита,
че това негово изявление по съществото си представлява уведомление за разваляне на
договора от 17.11.2022 год., съгласно чл.26 от Виенската конвенция поради неизпълнение на
задължението на ищеца, в качеството му на продавач по същия по същия да достави товаря
на договорените дати, на основание чл.72, т.1 от Конвенцията. Поради горното и
последващите предложения, включително изпратеният на 21.12.2022 год. проект на договор,
следва да се приемат за нови оферти. Излага също така, че във връзка с приетия от Съвета
Регламент /ЕС/ 2022/2465, с който временно се премахват митата за внос на обмитяем
амоняк и урея в ЕС от трети страни ищецът е започнал за отправя нови искания за
увеличаване на цената на януарското карго, по което не е постигнато съгласие.
Оспорва твърдението на ищеца, че кораб, предназначен за достака на течен амоняк
през м.януари или м.февруари 2023 год. да е бил натоварван от страна на ищеца за
11
изпълнение на такива доставки с получател ответното дружество. Сочи, че на 04.01.2023
год. ответникът е получил официална информация от страна на ищеца, че има натоварен
кораб с януарското карго, като са изпратени проект на комосамент и сертификати от
инспекцията при товарене, без посочен получател на товара и място на пристигане на
кораба за разтоварване. Ответното дружество не е било уведомявано изрично и за натоварен
кораб GAS SERENITY или заместващ по избор на продавача след съгласуване с купувача,
както е било договорено между страните.
Предвид изложените фактически отношения между страните и яснотата за ответното
дружество, че ищецът не ще може да достави договорените количества ямоняк на
посочените дати 08-11.01.2023 год., между представителите на страните са проведени две
онлайн срещи, на които е било обсъдено неизпълнението на страна на ищеца, както и
необходимостта ответникът да търси заместваща доставка и да пренареди програмата си.
Било е предложено сключването на нова сделка с дати на доставка в началото на февруари
2023 год., както и е било предложено от ответника съдействие относно реализацията на
стоката в Турция в случай, че ищецът не желае да продаде количеството амоняк на
ответника при предложените нови условия и нови дати на доставка, които предложения
първоначално ищецът е приел с необходимостта от последващи уточнения. Тази позиция е
била променена последващо от ищеца, който в телефонен разговор е приел по-късната дата
на разтоварване 07.02.2023 год., но при различни цени, касаещи най-вече заплащане на
демюрейджи.
Поради горното, с имейл, изпратен на 05.01.2023 год. от ответното дружество,
същото уведомява ищеца, че поради неговото неизпълнение се преустановяват преговорите
относно приемане на през м.февруари 2023 год. на количествата аномяк, предназначени за
януари, както и за сключване на нов договор за същите количества, което изявление по
същество е потвърждание, че ответното дружество не се счита за обвързано с уговорките от
17.11.2022 год., което е развнозначно на потвърждаване на вече настъпилото разваляне, ако
се приеме, че такъв договор е сключен. В евентуалност, се твърди, че това изяление разваля
договора по смисъла на чл.26 от Виенската конвенция поради неизпълнение на ищеца да
достави стока на договорените дати като се твърди, че продължаващото недобросъвестно
поведение на ищеца и обстоятелството, че цената на международните пазари на процесната
стока е започнала да пада, за ответника е отпаднал и интереса от продължаване на
преговорите за сключване на нов договор между страните. Поради разваляне на договора от
страна на ответното дружество, както и поради обстоятелството, че именно ищецът е
неизправна страна, изявлението за разваляне на договора от ищеца не е породило правно
действие. Оспорват се и твърденията за презапасяване от страна на ответника с амоняк и
сочената лоша търговска стратегия.
Исковете се оспорват и по размер. Оспорва се на първо място, че от страна на ищеца
са направени разходи за наемане, гориво и такси за преминаване на плавателен съд, с който
е следвало да се достави януарското карго, както и че такъв е бил предназначен за доставка
за ответника. Оспорват се на следващо място претендираното перо за наем на кораба за 15
12
дни, като се твърди, че от същите следва да се приспаднат дните за времето от датата на
изпращане на стоката до датата на пристигане на кораба и неговото разтоварване в Индия,
който разход е следвало да бъде сторен и за заместващата сделка. Идентични съображения
се излагат и по отношение на претендираните като вреда разходи за гориво, като се оспорва
и начина на определяне на разхода за гориво. Твърди се, че неправилно същият е определен
на база дневен разход, а не на реален такъв. В допълнение се твърди, че както разходът за
наемане на плавателен съд, така и разходът за гориво са включени като калкулация в
крайната цена на стоката, поради което и същите се поглъщат от предявения иск за
разликата в продажната цена. Оспорва се и претендираната такса за преминаване пред
Суецкия канал, като ищцовото дружество не твърди, нито представя доказателства за това
къде се е намирал плавателния съд към датата на разваляне на договора като се твърди както
необходимостта им от извършване, така и причинно-следствната им връзка със соченото
неизпълнение от страна на ответника.
Позовавайки се на чл.74, изр.2 от ВК и обстоятелството, че не е бил уведомяван за
наличието на превозен съд, който ще достави януарското карго, счита, че не носи
отговорност за така претендираните вреди.
По отношение на претендираната сума като пропусната полза, оспорва се от
ответника ищцовото дружество да е действал по разумен начин и в разумен срок, съгласно
чл.75 Виенската конвенция, както и твърдението, че сключеният договор от 19.01.2023 год.
за препродажба е с цена в границите на сключваните сделки за продажба на амоняк в този
период, респективно че същият е ограничил размера на вредите за ответника. Позовавайки
се именно на представените от ищеца доклади и анализирайки същите, счита, че ищецът е
препродал стоката на цени много под средните за съответния период, в съответния регион,
за който се твърди, че е бил предназначен товара. Сочи, че ако ищецът бе предложил цени
под средните за района на Северозападна Европа същият би ограничил вредите за ответника
с разходите за наем на плавателния съд, горивото и таксата а преминаване през Суецкия
канал, което важи и за възможността амонякът да бъде препродаден в Турция. Отправяйки
недобросъвестно оферти на цени, много по-високи от тези, за които реално са били
извършвани сделки и отказвайки да продължи преговорите със съконтрахенти на ответника
в Турция, ищецът е нарушил изискването на чл.75 от Виенската конвенция. Оспорва се и
твърдението, че препродажбата е извършена на цена, която е в горния диапазон на средните
цени на амоняка за мястото на доставка – Индия, позовавайки се на данните от приложените
към исковата молба доклади.
Оспорва се и предявеният в евентуалност иск по чл.12 ЗЗД, като се твърди, че в нито
един момент от взаимоотношения между страните по повод януарското карго ответното
дружество не е дествало недобросъвестно.
Поради неоснователност на главните искове се твърди и неоснователност на
акцесорните претенции.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът ИТОЧУ Корпорейшън, депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва наведените от ответника фактически и правни твърдения и
13
възражения. Позовава се на водената с ответника кореспонденция по повод договора за
доставка през ноември и обективираното на 17.11.2022 год., 11:33 часа потвърждение за
сключване на договора за януарското карго от представител на ответника Кристина Илиева,
като договореностите по него към този момент се сочи да покрива изискванията на
Виенската конвенция за сключване на договор доколкото са постигнати договорености
относно продажната цена, обем на товара и видът на стоката. Последващите водени между
страните разговори сочи да са насочени към уточняване на вторични елементи на договора.
Оспорва наведените фактически твърдения за изразена готовност от страна на ответника за
приемане на цена от 1.095 USD/МТ при допълнителни разговори по телефона на 18.11.2022
год. при договорена по-ниска цена от 1,036 USD/МТ, твърдението, че в телефонни разговори
и на проведена двустранна среща между представители на дружествата на 02.12.2022 год. в
офиса на ответното дружество последното е заявило, че при неспазване на срока за доставка
на януарско карго ще се започнат преговори с друг доставчик за заместваща доставка с
насрещното твърдение за приемане на действителна дата на доставка 01/02 февруари 2023
год. Позовава се на това, че всяка промяна в периода на доставка са били инициирани от
ответното дружество и двустранно обсъждани, приемани от страните с изключение на
датата 07.02.2023 год., ако таксите за демюрейдж не бъдат понесени като тежест от
ответника. Сочи, че последващите промени на датата на доставка или водените преговори
относно изменението на първоначално фиксираната цена не съставляват насрещни
предложения по смисъла на чл.19 от Виенската конвенция, а предложения за изменение на
вече сключен договор. Оспорва квалификацията на ответника на сделката като „фикс“
такава, както и твърденията му за резервоарния му капацитет. Пояснява, че предвиденият да
извърши доставката плавателен съд е пуснал котва на малайзийско пристанище на
24.12.2022 год., товаренето е завършено на 29.12.2022 год. и корабът е отплавал за Варна в
посока пристанище „Варна – Запад“ и че плавателният съд е преминал през Суецкия канал е
на 28.12.2023 год., като претендираните 15 дни за наем на кораб и гориво са дните,
неоходими танкера да премине от Варна, България до Индия, като периодът на
претендираното обезщетение е от 19.01.2023 год. /датата на сключване на договора с
индийския купувач/ до 17.02.2023 год., когато танкерът е разтоварен. Сочи се, че горивото се
определя в съответствие с количеството натоварен течен амоняк, като претендираното е
частично консумираното за 15 дни.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът „Агрополихим“ АД, депозира допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с която поддържа депозирания отговор и
изложените от него фактически отношения между страните. Поддържа, че ответникът не е
признавал сключване на договор от дата 17.11.2022 год. с доставка м.01.2023 год. като
твърди, че в периода 17.11.2022-05.01.2023 год. между страните са водени преговори за
сключване на такъв. За горното отново се анализира водената между страните
кореспонденция, като се подчертава, че в имейл от 09.12.2022 год. представител на
ответника изрично е заявил, че не може да отговори на отправеното предложение за
промяна на датите на доставка на 15-23 януари 2023 год. Оспорват и твърдението, че на
04.01.2023 год. се е състояла среща между представители на страните, както и че на
14
проведена на 01-02.12.2023 год. между представителите на двете дружества било постигнато
съгласие за изменение на датата на януарското карго на първоначално на 18-23.01.2023 год.
и последващо на 01.02.2023 год. Оспорва се и твърдението за постиганто съгласие относно
цената на каргото, като се твърди постигната такава само относно формулата за
определянето й. Изпратената оконачтелна калкулация за продажната цена не може да се
приеме за валидна предвид липсата на изпращане на оригинал на коносамент, номинация за
кораба, ведно данните за очакваните товарни операции, каквито не са били изпратени.
Наблягат на твърденията си, че съгласие относно цената на доставката не е постигнато и
поради обмитяемостта на товара предвид произхода му от Малайзия, което същата не може
да бъде приравнено на несъщественото съдържание на договора. Оспорват се и
фактическите твърдения за установен първоначален контакт от страна на ответното
дружество в търсене на помощ за „спешна доставка“, че активната страна в търговските
преговори между страните е бил ответника и че последният е бил наясно за определена и
натоварена пратка за Мароко, като за последното се твърди, че именно ищецът в началото
на 11.2022 год. е споделил за наличие на обсъждано количество амоняк и че е възможно да
направят пратка, доставена не в Мароко, а на ответното дружество за цялото количество от
15 КМТ. Оспорват се твърденията за преддоговорни отношения за сключване на
ноемврийската и януарската доставка с приоритет януарската такава, като се излагат отново
фактически твърдения. Развива правни доводи относно неоснователността на предявения
главен иск, позовавайки се на липсата на изрично или конклудентно приемане на офертата,
оспорвайки насрещните твърдения за обемите на съхранение на ответното дружество,
извеждани от извършените от него доставки за процесния период и излагайки доводи за
характера на сделката като „фикс“ такава. Сочат, че позоваването на развалянето на
договора на 05.01.2023 год. е в условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът от
17.11.2022 год. е бил сключен и че поради липса на неизпълнение от страна на ответника,
същият валидно го е развалил.
Излагат се и допълнителни правни доводи относно неоснователността на предявените
искове, свързани с недоказаността на сключването на валиден договор за наем /чартър/ на
кораб, натоварен с конкретното количество амоняк, оспорвайки позоваването на ищеца на
издадения доклад от сървейска организация, анализирайки данните от него. Твърди се
недопустимо изменение на претенцията за наем на кораб и разход гориво, като с
допълнителната искова молба се въвежда ново твърдение за движението на кораба вместо
15 дни от датата на изпращане на стоката до Варна – Запад на 15 дни като необходим период
за придвижване на танкера от Варна - Запад до Индия, анализирайки представените
доказателства и оспорвайки твърдението, че корабът е пристигал на Варна – Запад. Оспорва
се по същество извършването на разходи за сочената заместваща доставка.
По правната квалификация:
Предявеният главен иск черпи правото си основание в чл.61, ал.1 б.“б“ във връзка с
чл.74 и чл.75 ВК.
Доколкото ВК не урежда размера на предвиденото в чл.78 ВК обезщетение за забава
15
и е предявен евентуален иск, основан на преддоговорна отговорност на ответника, каквато
ВК не урежда, приложение следва да намери Регламент (EO) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.2008 год. относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I), в частност чл.4.1, б.“б“ от Регламента, предвиждаща, че приложимото
при договор за продажба на стоки е правото на държавата, където е обичайното
местопребиваване на продавача.
На основание чл.12.1 от Регламент (EO) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.07.2007 год. относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(Рим II), приложимо към предявения в евентуалност иск за извъндоговорно задължение,
произтичащо от делови отношения, предхождащи сключването на договора, е отново
японското право, поради което и съдът указва на страните, че правната квалификация
на предявения в евентуалност иск ще бъде дадена след издирване на приложимото
японско право.
ДА СЕ ИЗИСКА от Министерство на правосъдието на Япония:
1/ да посочи действащото в страната към 17.11.2022 право, относимо към
преддоговорните отношения между страните и договорни задължения, произтичащи от
договор за продажба на стоки между търговци, в това число /неизчерпателно/: разпоредби,
касаещи преддоговорния процес - оферта, приемане, време и място на сключване на
договора, culpa in contrahendo или извъндоговорна отговорност при прекъсване на
преговорите – основания и обхват, фактически състав по сключване на договор за продажба
на стоки, права и задължения на страните, изпълнение на договора, изискуемост на
задължението, неизпълнение, обезщетение за забава, основания за разваляне на двустранни
договори с и без предизвестие, основания за намаляване или изключване на отговорността
при неизпълнение на задължения на страните,последици на развалянето, обхват на
обезщетението за неизпълнение, намаляване и отпадане на обезщетението, недължимост на
предотвратими вреди, падеж на задължението, последици от забава на длъжника, забава при
неизпълнение на парично задължение – законна лихва и размер, регламентация на фикс-
сделки и други относими разпоредби, свързани с извъндоговорно задължение, произтичащо
от делови отношение, предхождащи сключване на договор и произхождащи от сключен
договор за продажба на стоки;
2/ да се посочи налице ли е изменение впоследствие на съответните закони и тяхното
действие във времето (ex tunc, ex nunc);
3/ да представи и съответните писмени извадки от нормативните актове или посочи
място (IP адрес), на което същите са достъпни онлайн с достатъчна степен на достоверност,
от които да се установя съдържанието на приложимите норми от законодателството на
Япония.
ДА СЕ ИЗГОТВИ молба в свободен текст за връчване на съдебни документи до
Министерство на правосъдието на Япония чрез Министерство на правосъдието на
Република България, която да съдържа данни за исковото производство, водено по
настоящото т.д. № 463/2023 год. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение и
16
изискваната информация, като се приложи и препис-извлечение от настоящото определение.
УКАЗВА на страните възможността да окажат съдействие за установяване на
чуждото право като представят доказателства, установяващи съдържанието на нормите от
японското законодателство, с които се уреждат посочените по-горе въпроси, придружени с
легализиран превод на български език.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело е по
предявения главен иск доказване на валидна облигационна връзка с характера на договор за
международна продажба на стока, изпълнение на задълженията на ищеца, неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, причинно следствена връзка между
неизпълнението и претърпените вреди, чието обезщетяване претендира, както и техния
размер, а по евентуалния иск – наличието на преддоговорни отношения между страните по
повод сключване на договор за международна продажба на стоки, добросъвестността му при
водене на преговорите, както и причинно-следствена връзка между сочената
недобросъвестност на ответника при воденето на преговори чрез отказа му да сключи
договора и претърпените вреди, чието обезщетяване претендира – по основание и размер.
В тежест на ответника е да установи направените от него правоизключващи,
правоунищожаващи и/или правопогасяващи възражения, в това число и добросъвестността
си при воденето на преговори по повод сключване на договора за международна продажба
на стока.
УКАЗВА на страните, че след издирване и запознаване с приложимото право,
докладът, в частта относно подлежащите на доказване факти и чия е тежестта за това, може
да бъде допълнен и/или изменен.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на
основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за
твърдяните от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата и
допълнителната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към отговора и
допълнителния отговор на искова молба писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „АГРОПОЛИХИМ“ АД най-късно в първо
съдебно заседание да конкретизира фактите и обстоятелствата, за установяването на които
иска събирането на гласни доказателства чрез трима души свидетели при режим на водене
17
чрез обективираното в писмения отговор на исковата молба доказателствено искане, на
основание чл.156, ал.2 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца ИТОЧУ Корпорейшън най-късно в първо съдебно
заседание да конкретизира фактите и обстоятелствата, за установяването на които иска
събирането на гласни доказателства чрез трима души свидетели при режим на водене чрез
обективираното в допълнителната искова молба доказателствено искане, на основание
чл.156, ал.2 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „АГРОПОЛИХИМ“ АД да се ползва от
показанията на един свидетел, при режим на водене, за установяване на притежаваните и
използвани към 01.2023 год. от него ответника съоръжения за съхранение, както и начина на
организиране към м.01.2023 год. графика на доставките на амоняк, неговото съхранение и
влагане в производството.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на
спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА , че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден
от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.** .
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 02.07.2024 год. от
18
10.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор на исковата молба.
УКАЗВА на деловодителя на състава след приключване на размяната на книжа по
уточняваща молба вх.№ 9793/16.04.2024 год. на ищеца, делото да се докладва за преценка
необходимостта от промяна на доклада в частта относно фактическите твърдения на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
19