Р Е Ш Е
Н И Е
260176/7.7.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на шести юли , две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина
Тонева
Секретар: Й.К.,
като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 385 по описа на ШРС за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на ОД на
МВР – Шумен, серия К № 4337822 от 02.01.2021г., за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на И.Х.К.,
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, за него се явява упълномощен
представител адв. С..
Процесуалният представител на
административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се явява лично в последното съдебно заседание и моли жалбата да
бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 02.01.2021г., около 13,58 часа, лек автомобил марка
“Ситроен
ксара ”, с ДК № ВТ 91 72 ВМ, собственост на И.Х.К.,
се движел по главен път І-4, км.253+346, посока на движение - към гр. Шумен,
със скорост 84км/ч, при ограничение, въведено с пътен знак В-26, с разрешена
скорост 60 км/ч и отчетен толеранс от -3%.
Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Процесният автомобил
се движел със скорост от 84 км/ч. Поради движението си с превишена скорост,
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
В посочения пътен участък, към датата на извършване на нарушението,
допустимата скорост на движение е 60 км/ч., автоматизираното техническо
средство фиксирало скорост на движение на МПС - 84 км/ч. Приложена е снимка № 11743С3/0226060.
За заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, от ОДМВР
гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото
описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение от 84 км/ч, при отчитане на допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 24 км/ч, както и разрешената скорост за движение. Същият бил връчен на жалбоподателя
на 12.02.21г.
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят не е
представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие
на свидетелството му за правоуправление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, показанията на свидетеля и от
приложената по делото схема на пътен участък .
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
допустимата скорост на движение в извън населени места, е 90 км/ч, а съгласно
ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената
дата – 02.01.2021 г., около 13,58 часа, лек
автомобил марка “Ситроен ксара ”, с ДК № ВТ 91 72 ВМ, собственост на И.Х.К.,
се движел по главен път І-4, км.253+346, посока на движение - към гр. Шумен,
при ограничение 60 км.ч., въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от -3%,
като се е движил със скорост 84 километра в час, т.е. превишената скорост е 24
км. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал .2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията
на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия
случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Системата е заснела и записала
скорост на движение на автомобила на жалбоподателя , като след приспадане на
допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 84 км/ч.
По делото, като писмено доказателство, е представено
ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става
ясно, че посочената скорост е била засечена на 02.01.2021 г. около 13,58 часа,
както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с
посочената скорост е ДК № ВТ 91 72 ВМ. Доколкото посочената
снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата
се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. От
представените като писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и доказателство за годност на
техническото средство, Протокол от проверка № 81 - С - ИСИС/29.10.2020г., се
установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена.
От представеното писмено доказателство по делото -
първоначална регистрация на МПС се установява, че към датата на заснемане на
нарушението, именно жалбоподателят е собственик на МПС.
От представеното по делото заверено копие на снимка за
временно поставено АТСС се установява местото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
Обжалваният електронен фиш е по образец и
със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазено е изискването на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/
да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба
е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10,
ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Приложеният по делото Протокол за
използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на
нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение,
в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.
Безспорно в случая към протокола е приложена снимка на разположението на уреда,
съобразно изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., налагащо извод, че от
описаните и анализирани по-горе доказателства става ясно, къде е било
разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото време.
В подкрепа на извода на съда са и гласните
доказателства на св. Г. , както и приложената по делото схема на пътен участък
с нанесени знаци, актуална към 02.01.2021г. Съдът намира, че в хода на
административно- наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне
на електронния фиш, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция приема, че фишът
притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, надлежно е връчен на
соченото за нарушител лице. Фишът е издаден в рамките на визираните в НК давностни срокове, поради което
не е преклудирана възможността да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
С оглед изложеното и отчитайки
приобщените писмени доказателства, сочещи, че към процесния период именно жалбоподателят е собственик на МПС и не се е
възползвал от правото си да посочи извършител на нарушението по предвидения в
чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, съдът
намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да
бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН страните имат на право присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно ал.4 на нормата, съдът, по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева.
Съгласно чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта представляващ АНО по делото в размер на 80лв., която сума следва
да се заплати от жалбоподателя .
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4337822 от
02.01.2021г., за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който, на И.Х.К., е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл.
182, ал. 2, т.3 от ЗДвП, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА И.Х.К., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен, сумата от 80,00лв. (осемдесет) лева -
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: