Решение по дело №10016/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. Велико Търново,  02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ     

 

При участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10016/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Подадена е касационна жалба от И.Е.Б.-С. с адрес ***, чрез *** Хр. К., срещу Решение № 513/14.12.2022г. по НАХД № 809/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 639992-F647283 от 07.06.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Велико Търново. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът излага доводи, че в АУАН няма констатации и описание за извършени 28 на брой нарушения, а тези нарушения са описани едва в обжалваното НП. Според него липсват доказателства, че реализираният оборот е облагаем по смисъла на ЗДДС и не е описано дали посредничеството е осъществено за своя или за чужда сметка. Сочи, че материалният закон ЗДДС урежда като нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС неподаването на заявление, а не на множество последователни еднородни заявления. Излага доводи, че е изтекла давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че в случая безспорно са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и на потвърденото с него НП. Претендира направените по делото разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Велико Търново, оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор от пълномощника юриск. П. С.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 513/14.12.2022г. по НАХД № 809/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 639992-F647283 от 07.06.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Велико Търново, с което на И.Е.Б.-С. от гр. В. Търново за извършени нарушения на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 178 от същия закон са наложени 24 бр. административни наказания – глоба, всяка в размер на 500 лв.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е установил от фактическа страна, че в ТД на НАП Велико Търново е извършена проверка, възложена с Резолюция № 042692204568390 от 18.03.2022г., издадена по повод Заявление за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 043912201565250/18.03.2022 г., подадено от И.Е.Б., приключила с издаване на Акт за регистрация по ЗДДС № 040422201746718/29.03.2022г. В хода на проверката е установено, че лицето, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, което е установено на територията на страната, за периода от 01.01.2019г. до 28.02.2022г. извършва независима икономическа дейност и реализира приходи от услуги по застрахователно посредничество на територията на Република България, за които получава комисионно възнаграждение. Извършена била проверка на предоставените от лицето извлечения от банкова сметка, ***, че облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за последните 12 последователни месеца, преди текущият /включително/ е надвишавал 50 000 лв. за всеки от периодите от ноември 2019г. до февруари 2022г. /без прекъсване/, като в законоустановения срок не е подавано заявление за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на извършените нарушения, обхващащи периодите от 01.01.2019г. до 30.11.2019г.; 01.01.2019г. до 31.12.2019г.; 01.02.2019г. до 31.01.2020г. и 01.03.2019г. до 28.02.2020г., наказващият орган е преценил, че съгласно изискванията на чл.34, ал.1 от ЗАНН за същите е изтекъл двугодишния срок за издаване на АУАН от довършване на нарушението. По отношение на останалите извършени нарушения на чл.96, ал.1 от ЗДДС, описани от т.4 до т.28 на НП, на основание чл.178 от ЗДДС са наложени двадесет и четири глоби, всяка в размер на по 500 лева.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта и НП. Според съда е налице пълно и точно описание на обективния признак от състава на нарушенията, а именно достигнат общ облагаем оборот над 50 хил.лв за предходните 12 последователни месеца. Посочил е, че не е необходимо в описателната част да се посочват изчерпателно и аналитично всички облагаеми сделки, които го формират съгласно чл.96, ал.2 от ЗДДС, а съдържанието на документацията във връзка с извършената проверка и в частност справката за облагаемия оборот, представена от ДЗЛ, потвърждават констатациите на контролния и наказващите органи. Въззивният съд е изложил мотиви, че не е процесуално нарушение установяването на няколко административни нарушения с един АУАН и съответно налагане на наказания поотделно за всяко от тях с едно НП, тъй като е спазен чл.18 от ЗАНН. Правилно е приложен материалния закон на чл.96, ал.1 от
ЗДДС /действал към момента на довършване на всяко адм.нарушение/, в който са посочени обективните признаци от състава на нарушението и съответно наложена санкция по относимата разпоредба на чл.178 от с.з. Наложени са глоби за всяко от нарушенията в минимален размер, което е най-благоприятно за жалбоподателя.
На следващо място по отношение спазването на сроковете на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът е счел, че в случая нарушителят е открит в хода на извършване на проверката през м.март 2022г., т.е. не е изтекъл тримесечния срок от откриването на същия до съставяне на АУАН на 31.03.2022г. Правилно наказващият орган е преценил, че по отношение на извършените нарушения от т.1 до т.4 вкл., обхващащи периодите от 01.01.2019г. до 30.11.2019г.; 01.01.2019г. до 31.12.2019г.; 01.02.2019г. до 31.01.2020г. и 01.03.2019г. до 28.02.2020г., е изтекъл двугодишния давностен срок за издаване на АУАН от довършване на всяко от нарушенията. Според съда в останалата част НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно, като са изложени подробни доводи за липсата на обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 28 от ЗАНН.

Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в съотв. редакция към всеки от периодите/ всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. По силата на чл. 73, ал. 1 от ППЗДДС всички данъчно задължени лица, установени на територията на страната, са длъжни да определят облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия, както и ежедневно за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е реализирала облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2019 г. в размер на 50 398,39 лв., при което е следвало да подаде заявление за регистрация до 09.12.2019г. /тъй като 07 и 08.12.2019 г. са неприсъствени дни/, а това не е сторено. Установява се също така, че и през следващите данъчни периоди облагаемият оборот на жалбоподателката за последните 12 последователни месеца преди текущия месец продължава да надхвърля 50 000 лв. Съгласно чл. 178 от ЗДДС данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. При така изложеното съдът споделя възражението на касатора, че задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС възниква веднъж – при наличие на обстоятелствата по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а именно при достигането на оборот от 50000 лева или повече. Действително самото неизпълнение на задължението продължава във времето, но задължението възниква веднъж с настъпване на конкретното обстоятелство, а периодът на бездействие би могло да има значение за размера на наказанието. В случая задължението за регистрация възниква еднократно, а не възниква отново всеки месец, за да се приеме, че всеки месец търговецът е извършил ново нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. При това положение жалбоподателката е можела да бъде санкционирана единствено за неизпълнението на задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 09.12.2019 г., но както е приел и наказващият орган, възможността за това е погасена от изтичането на двугодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от извършването на нарушението. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона, поради което същото следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна – да се отмени и оспореното наказателно постановление.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че за по-голямата част претендирани нарушения /описани от т. 7 до т. 28/, при описанието на нарушението са посочени 14-месечни периоди за определянето на облагаемия оборот /напр. от 01.04.2019г. до 31.05.2020г., от 01.05.2019г. до 31.06.2020г. и т.н./, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и е самостоятелно основание за отмяна на наложените във връзка с тях глоби. Дори да е допусната техническа грешка в НП при изписването периодите, през които е бил достигнат облагаем оборот, то административнонаказателния процес е строго формален и всяко допуснато нарушение било то по процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, било то до изписване на техните задължителни реквизити или при изписване на състава на нарушението, води до незаконосъобразност на издадения акт.

При този изход на делото в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатски възнаграждения за 2 инстанции, възлизащи на 2136 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 513/14.12.2022г. по НАХД № 809/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 639992-F647283 от 07.06.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Велико Търново.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на И.Е.Б.-С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2136 лв. /две хиляди сто тридесет и шест лева/, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                        2.