№ 92
гр. Враца, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20231400900046 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 3204/12.05.2023 г.
на Г. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез
пълномощника й адв.Ж. Д., с която е предявен осъдителен иск против ЗД
"Евроинс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, за сумата
44 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени и търпени и
понастоящем неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП от
01.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.07.2022 г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на направените
съдебни и деловодни разноски по посочена в исковата молба банкова сметка.
В исковата молба се твърди, че на 01.05.2021 г. около 13:20 часа на път
VRC-1037 км. 2.200 м. /с.Борован и с.Малорад/ водачът В. Л. В. при
управление на лек автомобил "Пежо 207", рег.№ ВР *** СХ, с несъобразена
скорост на движение е загубил контрол върху управляваното МПС и е
реализирал ПТП като е ударил пресичащата пешеходка Г. А. П., вследствие на
което й е причинил средна телесна повреда. Посочва се, че ПТП е
документирано в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№
248р-7896 от 18.05.2021 г., както и че срещу виновния водач е образувано ДП
№ 248зм-192/2021 г. по описа на РУ-Бяла Слатина.
Твърди се също, че след претърпяното ПТП ищцата е постъпила за
лечение в МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца за времето от 01.05.2021 г. до
15.05.2021 г., където й е извършена оперативна интервенция чрез открита
репозиция на фрактура с вътрешна фиксация с остеосинтезни материали, след
което е поставена гипсова имобилизация на дясна глезенна става. Посочва се,
че след свалянето на гипса е насочена за активна рехабилитация и в периода
28.07.2021 г. - 04.08.2021 г. е била в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина на "Първа частна МБАЛ-Враца" ЕООД, а на
1
11.11.2021 г. е постъпила отново в Ортопедо-травматологично отделение към
МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца за оперативно лечение – екстракция на
остеосинтезен материал от дясна глезенна става.
Според изложеното в исковата молба, вследствие ПТП ищцата е
получила триглезенно счупване на долен десен крайник, охлузвания в
областта на дясна глезенна става и ходило, като тези травматични увреждания
са й причинили трайно затруднение на движенията на долен десен крайник.
Твърди се, че тя е изпитвала непоносими болки, за овладяването на които е
приемала ежедневно обезболяващи и протИ.възпалителни медикаменти, както
и множество затруднения в ежедневието си – придвижването й се е
осъществявало с помощни средства, а за осъществяване на елементарни
хигиенни и битови потребности е разчитала изцяло на помощта на своите
близки. Твърди се също, че и към момента ищцата все още не е напълно
възстановена и изпитва болки в областта на дясната глезенна става, които се
засилват дори при елементарно физическо натоварване, както и болки в
кръста, походката й все още е затруднена и накуцваща, което пречи на
ежедневието й, продължава медикаментозното лечение. Сочи се, че освен
физическите болки и страдания, при ищцата и до момента е налице
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на
апетита, главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно
разстройство.
Ищцата счита, че следва да бъде обезщетена за така претърпените
увреждания на физическото и психическото й здраве от ответното дружество
като застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на лек автомобил
"Пежо 207", рег.№ ВР *** СХ, тъй като към момента на настъпване на
произшествието помежду им е имало валидно застрахователно
правоотношение по полица № BG/07/120002942799, валидна от 22.10.2020 г.
до 21.10.2021 г. Ето защо на 27.07.2022 г. е депозирала претенция пред
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е
заведена щета № ***/2022 г. Посочва се, че е получила отговор от ЗД
"Евроинс" АД, с който й е определено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 21 000,00 лв., което й е изплатено преди предявяването на иска.
Ищцата счита, че изплатената сума не репарира в пълен размер търпените от
нея болки и страдания, а справедливият размер на обезщетението следва да е
65 000,00 лв., което поражда за нея правен интерес от предявяването на
настоящата претенция за присъждане допълнително на сумата от 44 000,00 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 5023/09.08.2023 г.
от ЗД "Евроинс" АД, чрез юрисконсулт Б. Г., в който се оспорва
основателността на предявения иск.
Твърди, че на 01.05.2021 г. В. В., в качеството си на водач на лек
автомобил марка "Пежо", с рег.№ ВР *** СХ се е движил с позволената за
съответния пътен участък скорост, когато ищцата е навлязла внезапно на
платното за движение, без да се съобрази с приближаващия се автомобил, като
по този начин е създала опасност за движението, на която водачът е реагирал
своевременно, но тъй като пешеходката е попадала в опасната зона за спиране
на превозното средство, ударът е бил непредотвратим. Ответникът поддържа,
че е налице случайно деяние, тъй като водачът В. не е бил длъжен да
2
предвиди, а и не е могъл за предотврати настъпването на вредите, с оглед на
което и предвид функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от тази на делинквента, искът се явява неоснователен.
Като допълнителна причина за настъпването на ПТП в отговора се
сочи и поведението на водача на лек автомобил марка "Рено", модел "Меган",
с рег.№ ВР *** ВМ, собственост на Д. П. Г., който е престоявал на платното за
движение в нарушение на чл.94 ЗДвП и по този начин е създал опасност и се е
явил пречка за движението в нарушение на чл.98 ЗДвП. Твърди се, че това
протИ.правно поведение на водача на посочения автомобил е допринесло в
изключителна степен за настъпването на ПТП.
В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, като се посочва, че на 07.09.2022 г. ответното
дружество вече е изплатило обезщетение в размер на 21 000,00 лв.
В отговора се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като поведението на ищцата не е било в съответствие с
установените правила за пешеходци – преди да навлезе на платното за
движение тя не се е съобразила с приближаващото я превозно средство, след
което ненужно е увеличила пътя и времето за пресичане и е спряла без
необходимост на платното за движение, като по този начин е поставила в риск
собствените си жИ.т и здраве и обективно е допринесла за възникналите
вреди.
На следващо място в отговора се прави възражение и срещу
претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя, доколкото съгласно чл.497 КЗ застрахователят
дължи лихва за забава след изтичането на 15 работни дни, считано от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ.
В отговора се посочва, че ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и В. В. към датата на
ПТП, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи
гражданската отговорност на застрахования, която може да възникне във
връзка с ползването на лек автомобил марка "Пежо", модел 207, рег.№ ВР ***
СХ.
Прави се искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
вх.№ 5701/14.08.2023 г., в която ищцата Г. А. П., чрез пълномощника си адв.Ж.
Д., заявява, че поддържа всички изложени твърдения в първоначалната искова
молба.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор вх.№
6325/11.10.2023 г., в който ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Б. Г., заявява, че поддържа подадения първоначален отговор,
както и че не оспорва обстоятелството, че застрахователната претенция на
ищцата е получена в застрахователното дружество на 28.07.2022 г.
По делото е привлечено и конституирано като трето лице-помагач ЗАД
"ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве", което е депозирало писмен отговор-становище
вх.№ 524/24.01.2024 г., в който признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил "Рено Меган", рег.
№ ВР *** ВМ, но счита привличането си за неоснователно, тъй като този
автомобил е бил паркиран и по никакъв начин не е участвал в ПТП. Оспорва
изцяло исковата претенция по основание и размер, като твърди, че
3
произшествието е настъпило единствено вследствие действията на водача В.
Л. В. при управлението на лек автомобил "Пежо 206", рег.№ ВР *** СХ.
Оспорва и твърденията на ищцата за настъпили вреди в описания вид и обем,
както и причинно-следствената връзка между транспортния инцидент и
неимуществените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, която е предприела внезапно пресичане на пътното
платно в необозначен за пресичане участък, с което сама е поставила в
опасност здравето си. Оспорва исковата претенция и по размер.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложена е
пр.пр.№ 2266/2021 . по описа на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина /ДП № 192/2021
г. по описа на МВР, РУ-Бяла Слатина/. Допуснати и изслушани са
заключенията на първоначална, повторна и тройна съдебна авто-техническа
експертиза /САТЕ/, съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и съдебно-
психологична експертиза /СПЕ/.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните и от представения по делото заверен
препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 248р-
7896/18.05.2021 г. се установява, че на 01.05.2021 г. около 13:20 часа на път
VRC-1037 /с.Борован - с.Малорад/ е настъпило ПТП с участници: лек
автомобил "Пежо 207", с рег.№ ВР *** СХ, собственост и управляван от В. Л.
В.; паркиран лек автомобил "Рено Меган", с рег.№ ВР *** ВМ, собственост
на Д. П. Г. и пешеходката Г. А. П., която е била пътник в паркирания
автомобил, но е била слязла от същия.
Не се спори и по обстоятелството, че по случая е образувано ДП №
192/2021 г. по описа на МВР, РУ-Бяла Слатина, пр.пр.№ 2266/2021 . по описа
на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина, което е приложено по настоящето дело.
Наказателното производство е прекратено с Постановление от 01.03.2022 г. на
РП-Враца на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, което е
потвърдено с Определение № 47/21.03.2022 г. по ЧНД № 121/2022 г. по описа
на РС-Бяла Слатина.
Между страните се спори относно механизма на настъпилото ПТП,
поради което по делото са допуснати гласни доказателства и експертизи за
изясняване на същия.
От показанията на свидетелите В. Х. и В. В., които са били очевидци и
участници в ПТП, се установява, че на 01.05.2021 г. са пътували от гр.Враца
за с.Малорад с автомобил, управляван от втория свидетел. Посочват, че след
с.Борован са забелязали на шосето спряла кола, като твърдят, че само десните
гуми на същата са били на банкета, а останалата част е била на пътното платно
и е заемала значителна част от него. Според показанията им, свидетелят В. е
карал със скорост от около 70 км/ч. при разрешена за пътния участък скорост
от 90 км/ч. Свидетелите заявяват, че са видели, че в лявата част на шосето стои
възрастна жена, която според свидетелката Х. е държала в ръка някакви билки.
Според свидетелите, когато са видели жената, тя е стояла и е наблюдавала,
като свидетелят В. твърди, че е била обърната към тяхната кола и е виждала,
че наближава. Свидетелката Х. също счита, че жената ги е виждала и са си
мислели, че стои отстрани на пътя и чака колата им да премине. Поясняват, че
4
участъкът е бил прав, а времето е било топло и ясно, около обяд и е имало
нормална видимост. Според свидетелите, когато тяхната кола е започнала да
се изравнява със спрялата кола, тази жена внезапно е решила да пресече
пътното платно, при което е навлязла в платното за движение на лекия
автомобил, с който са пътували. И двамата свидетели са категорични, че на
мястото, на което тя е предприела пресичане не е имало пешеходна пътека или
други знаци. Свидетелят В. казва, че жената буквално е скочила пред
автомобила, но впоследствие заявява, че не е пресичала платното тичешком, а
е ходела бързо. Според свидетелката Х., жената се е затичала, за да пресече
пътното платно. Свидетелите установяват, че в следващия момент е настъпил
удар между жената и лявата част на автомобила им в областта на лявото
огледало и лявата врата, при който жената се е преобърнала и е паднала на
шосето. Веднага след удара са спрели колата и са изтичали, за да помогнат да
я вдигнат, да я заведат до спрялата кола и да й помогнат да седне. Видели са,
че кракът й е счупен.
Свидетелката Х. заявява, че преди удара водачът на техния автомобил
В. В. е намалил скоростта на движение, за да изпревари спрялата кола.
Посочва също, че племенникът й се е опитал да предотврати удара, като е
завил надясно, но леко, поради спрялата кола. Свидетелят В. също твърди, че е
намалил скоростта, но причината за това е била, че е видял жената, че тръгва
да пресича шосето.
По делото е разпитан и свидетеля Г. Г., който е бил водач на спрелия
автомобил на мястото на ПТП. Свидетелят посочва, че на 01.05.2021 г. са
пътували до болницата до гр.Бяла Слатина, като на връщане на пътя между
с.Борован и с.Малорад ищцата Г. П. го е помолила да спре. Свидетелят
твърди, че е пуснал аварийните и е спрял вдясно плътно до канавката, като
само левите му гуми са били на пътното платно на около една педя от края на
платното. Установява, че Г. П. е слязла от колата и той е започнал да си говори
с внучката й Т., когато в един момент покрай тях е минала кола, която му е
счупила огледалото и е одраскала неговата кола. Този автомобил е спрял на
40-45 метра от неговата кола. Когато свидетелят се е обърнал, е видял, че Г. е
паднала на шосето, при което е слязъл, помогнал й е да стане, вдигнал е
задния капак и я е поставил да седне отзад на колата. Според свидетеля Г.,
другият автомобил се е движел бързо, като този извод си прави от
разстоянието, на което е спрял след удара. Свидетелят заявява, че не е видял
самия инцидент и не знае как е била ударена ищцата. Посочва, че когато е
слязла от колата е пресякла пътя, но той не знае къде е отишла. Когато е
видял, че Г. е паднала на платното, тя е била на разстояние около 2 метра от
неговата кола в платното за движение на неговия автомобил.
По делото е разпитана като свидетелка и Д. Г., която обаче не
установява релевантни за спора обстоятелства.
За установяване механизма на ПТП по делото е назначена и изслушана
и САТЕ. Според първоначалното заключението на в.л. В.П., изготвено въз
основа на събраните по настоящето дело писмени и гласни доказателства и
материалите от приложеното досъдебно производство, вероятният механизъм
на произшествието е следния:
На 01.05.2021 г., около 13:10 часа по платното на движение на път
VRC-1037 в посока от с.Борован към с.Малорад се е движел лек автомобил
"Пежо 207", рег.№ ВР *** СХ, управляван от В. В., със скорост около 81 км/ч.
5
В същото време пред него на платното за движение на същия път на км 2+200
е бил спрял и престоявал лек автомобил "Рено Меган", рег.№ ВР *** ВМ, с
десните колела разположени на десния банкет с предната си част, насочена в
посока от с.Борован към с.Малорад. В определен момент пешеходката Г. А. П.
е предприела пресичане от платното за движение в посока от левия банкет към
спрелия до десния банкет лек автомобил "Рено Меган". Водачът на лекия
автомобил "Пежо 207" е възприел пешеходката като опасност и е предприел
аварийно спиране с отклонение в дясно, за да избегне удара. Достигайки до
мястото на удара, лекият автомобил "Пежо 207", поради закъсняла реакция на
аварийно спиране е блъснал с предна лява част в областта на лявото
странично огледало и предна лява врата тялото на пешеходката. Под
действието на инерционните сили тялото на пешеходката се е завъртяло в
посока обратна на въртене на часовниковата стрелка, след което се е
установило в покой по средата на платното за движение. След удара, лекият
автомобил "Пежо 207" е продължил движението си около 20 метра, след което
се е установил в края на спирачните следи с предната си част, насочена в
посоката на движение от с.Борован към с.Малорад. Вещото лице посочва, че
ПТП е станало в светлата част на деня, в прав хоризонтален участък от пътя,
при нормална видимост, без релефно ограничение на видимостта към мястото
на удара от страна на водача на лекия автомобил "Пежо 207" и на
пешеходката. Сочи също, че в района на местопроизшествието няма
вертикална маркировка – пътни знаци, а хоризонталната маркировка се състои
от ограничаване на платното за движение от двете страни с единична
непрекъсната линия М1 и разделянето му в две ленти от единична прекъсната
линия МЗ. От двете страни на платното за движение има затревени банкети с
ширина от около 1,0 метър и затревени канавки с дълбочина около 0,6 метра,
като банкетите могат да бъдат използвани от участниците в движението в
случай на необходимост от спиране без възможност купето на автомобила да
бъде изведено изцяло от платното за движение. При станалото ПТП лекият
автомобил "Пежо 207" и лекият автомобил "Рено Меган" са получили повреди
и деформации, като първият автомобил е с увредени ляво и дясно странично
огледало за задно гледане и охлузване и побитости по предна лява врата, а
вторият автомобил е с увредено ляво странично огледало за задно гледане.
Според заключението на първоначалната САТЕ, от техническа гледна
точка причина за настъпване на ПТП са пресичане на платното за движение от
пешеходката Г. А. П. в непосредствена близост пред лекия автомобил "Пежо
207" и закъсняла реакция на аварийно спиране на водача на същия лек
автомобил при възникнала опасност за движението.
В заключението е отразено, че водачът на лекия автомобил "Пежо 207"
е извършвал маневра заобикаляне на спрелия лек автомобил "Рено Меган",
като се е движел в лявата лента на платното за движение по посока от
с.Борован към с.Малорад, а пешеходката е пресичала платното за движение от
ляво на дясно по посока на движение на лекия автомобил. Според вещото
лице В.П., от техническа гледна точка мястото на удара между лекия
автомобил "Пежо 207" и пешеходката се намира на около 1838,4 метра от
линията на ориентира по дължината на платното за движение и на 3,7 м.
вдясно от левия ръб по ширината на платното за движение, т.е.
съприкосновението между участниците в пътния инцидент е настъпило в
дясната лента на платното за движение по посока на огледа близо до
6
разделителната линия М. Скоростта на движение на пешеходката по време на
ПТП е била около 4,1 км/ч или 1,14 м/сек. Скоростта на движение на лекия
автомобил е била около 81 км/ч, а в момента на удара с пешеходката е била
около 60 км/ч.
Според първоначалното заключение на САТЕ, лекият автомобил "Рено
Меган" към момента на инцидента се е намирал в дясната лента на платното за
движение, като левият габарит е бил на разстояние около 1,36 м. от десния
ръб на платното за движение. Тъй като ширината на десния банкет е около 1
м., не е имало техническа възможност автомобилът да бъде спрян изцяло
извън платното платното за движение, тъй като съгласно техническите
характеристика на автомобила, ширината му с отворени огледала е 1,872 м.
В заключението е отразено също така, че дължината на опасната зона за
спиране на лекия автомобил "Пежо 207" при движение с определената
скорост от 81 км/ч е била около 64 м., а в момента на възникване на
опасността автомобилът е отстоял от мястото на удара на разстояние от 68,2
м., при което пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране при
движение със скорост от 81 км/ч и своевременно реагиране на опасността.
Вещото лице посочва и това, че пешеходката също е имала техническа
възможност да възприеме лекия автомобил "Пежо 207", когато той се е
намирал на разстояние около 150 м. от нея и тя все още се е намирала на левия
банкет и би могла да предотврати настъпването на ПТП, ако е спряла да
изчака автомобила да премине преди нея, след което да предприеме безопасно
пресичане на платното за движение.
В това първоначално заключение в.л. В.П. е приел, че лекият автомобил
"Рено Меган" преди и в момента на възникване на ПТП е престоявал в дясната
лента на платното за движение с десните си гуми, стъпили на десния банкет,
като не е спазил изискванията на ЗДвП – извън населено място да спира извън
платното за движение. Според вещото лице, ако този лек автомобил не е
престоявал в лентата за движение на лекия автомобил "Пежо 207" и
последният е продължил движението си по нея, то не би настъпил удар между
лекия автомобил "Пежо 207" и пешеходката, тъй като от мястото на удара до
десния край на платното за движение има разстояние от около 3 м., а
ширината на автомобила е по-малка от 2 м. В случай, че лекият автомобил
"Рено Меган" е престоявал възможно най-вдясно на пътното платно, то удар
между лекия автомобил "Пежо 207" и пешеходката не би настъпил само при
много прецизна маневра заобикаляне от страна на водача на лекия автомобил
"Пежо 207". Ето защо вещото лице прави извод, че водачът на лекия
автомобил "Рено Меган" е допринесъл за настъпване на ПТП.
По делото е допусната и изслушана и повторна САТЕ. В заключението
на в.л. Г.В. е отразено, че водачът на лек автомобил "Пежо 207" при движение
със скорост от около 84 км/ч е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез своевременно реагиране с намаляване на скоростта
и аварийно спиране. Заключението и на тази експертиза е, че пешеходката не е
попадала в опасната му зона за спиране, но водачът е реагирал със закъснение
на аварийно спиране на възникналата опасност. Според в.л. В., лекият
автомобил "Рено Меган" се е намирал в участъка на ПТП с насоченост към
с.Малорад, с надлъжна ос почти успоредна на оста на пътя, с десни гуми,
разположени на десния банкет на разстояние от 0,30 м. вдясно от десния ръб
на платното за движение на МПС и леви гуми, разположени на асфалтовата
7
покривка на платното за движение на ППС на 1,14 м. вляво от десния ръб на
платното за движение и на около 2,10 м. от осовата линия на пътя, гледано в
посока на първоначалното му движение към с.Малорад. В заключението на
повторната САТЕ е посочено, че лекият автомобил "Пежо 207" при спазване
условието за безопасно преминаване покрай спрелия лек автомобил "Рено
Меган" е разполагал в дясната лента с безопасен коридор от около 1,16 м.,
поради което е следвало да навлезе в лявата насрещна лента на разстояние от
около 0,56 м. вляво от осовата линия. Според вещото лице, мястото на удара
между лекия автомобил "Пежо 207" в неговата лява странична част и
пешеходката е настъпил по ширина на пътното платно в дясната лента на
около 0,35 м. вдясно от нея. При движение на лекия автомобил "Пежо 207" в
полагащата му се дясна лента и при спазване на условията за безопасност,
удар би настъпил с предна част на лекия автомобил в тялото на пешеходката, а
при спазване направлението на движение на лекия автомобил в лентата за
насрещно движение, в която се е намирал в момента на реагиране на аварийно
спиране, ПТП би било предотвратимо – пропускане преминаването на
пешеходката пред автомобила.
По делото е допусната и изслушана и тройна САТЕ, чието заключение
също е изготвено въз основа на събраните по настоящето дело писмени и
гласни доказателства и материалите от приложеното досъдебно производство.
Според това заключение попадането на пешеходката в опасната зона на лекия
автомобил "Пежо 207" от техническа гледна точка е необходимо, но не
достатъчно условие за предотвратяване на ПТП от страна на водача на този
автомобил. Дадени са варианти за изчисление на тази опасна зона в
зависимост от движението на пешеходката – при бързо бягане, при спокойно
бягане и при бърз ход, като при всеки от тези варианти е заключено, че
водачът на МПС е могъл да предотврати ПТП, тъй като е имал техническа
възможност да възприеме пешеходката като местонахождение, посока и
направление към момента, в който тя стъпва върху асфалтовата настилка на
пътното платно и своевременно да реализира действия с органите на
управление (натиск върху спирачния педал), като с тези действия при бърз ход
на пешеходката се реализира спиране до нейната траектория и мястото на
удара, а при спокойно или бързо бягане ще достигне мястото на удара по-
късно от това на пешеходката, с което се пропусне и предотврати ПТП. В
заключението е посочено също, че и пешеходката Г. П. е имала техническа
възможност към момента, в който е реализирала транслационно движение
върху асфалтовата настилка на пътното платно да възприеме
местонахождението и посоката на лекия автомобил "Пежо 207", да
преустанови движението си и да го пропусне, след което да продължи в
избраната посока, с което да предотврати ПТП.
Между страните не се спори, че при ПТП ищцата Г. А. П. е получила
телесни увреждания.
От приложените по делото медицински документи се установява, че
непосредствено след инцидента на 01.05.2021 г.ищцата е приета за лечение в
ОТО на МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца с диагноза: Счупвания на други части
на подбедрицата, закрито. В анамнезата е отразено, че е пострадала при ПТП,
като е получила триглезенно счупване на долен десен крайник, както и че е
почувствала силна болка и не е могла да стъпи на крайника, който се е
деформирал и е отекъл в областта на дясна глезенна става. Посочено е, че при
8
приемането е в добро общо състояние, адекватна, спокойно и ориентирана.
Отразено е също, че дясна глезенна става е оточна и деформирана, като са
налице данни за костно хрущене, болезненост и ограничени по обем
движения, както и че е имала охлузвания в областта на дясна глезенна става и
ходило. От направената рьо графия са потвърдени данните за триглезенно
счупване. На 01.05.2021 г. й е извършена операция – оперативно наместване и
ОМ на счупените кости. Следоперативният период е протекъл гладко и е
проведено медикаментозно лечение и антитромботична профилактика.
Изписана е на 15.05.2021 г. с дадени указания.
На 25.05.2021 г. й е издадено съдебно-медицинско удостоверение №
113/25.05.2021 г. от съдебен лекар, в което е констатирано, че към момента на
прегледа долният й десен крайник е с гипсова имобилизация – шина на горна
трета на подбедрицата до основата на пръстите на крака, а последните са
оточни.
На 28.07.2021 г. П. е приета за рехабилитационно лечение във ФРМ на
"ПЧМБАЛ-Враца" ЕООД, гр.Враца, което е продължило до 04.08.2021 г. В
приложената епикриза е отразено, че постъпва с оплаквания от оток, болка и
скованост в дясна глезенна става, затрудняващи ДЕЖ, походка и
самообслужване. При приемането е с нормален соматичен статус, оперативен
белег на дясна глезенна става, с оток, ограничени болезнени активни и
пасивни движения във всички посоки на ставата,щадяща походка Проведено е
рехабилитационна програма и е изписана с подобрение – намалял болков и
оточен синдром и увеличен обем на активни движения в засегнатата става.
Дадени са указания за провеждане на два курса ФТР ежегодно или
санаториално лечение.
На 11.11.2021 г. ищцата е приета за лечение в ОТО при МБАЛ "Х.
Ботев", гр.Враца с диагноза: Последици от други счупвания на долен крайник.
При приемането е в добро общо състояние, като дясна глезенна става е леко
оточна, има слаба болезненост при движения и ограничен обем движения на
дясна глезенна става. На следващия ден е извършена екстракция на ОМ от
голям и малък пищял. Следоперативният период е протекъл гладко. Изписана
е на 14.11.2021 г.
На 19.10.2022 г. ищцата е постъпила за лечение в Клиника по
ортопедия и травматология при УМБАЛ "Царица Йоанна – Исул" ЕАД с
диагноза: Лошо зараснала фрактура, последици от други счупвания на долен
крайник. От приложената по делото епикриза е видно, че при снемане на
анамнезата е отразено, че Г. П. съобщава, че след извършената през м.11.2021
г. екстракция на ОСМ, дясна глезенна става не е спирала да я боли и да отича.
Отразено е обективно състояние – силно болезнена дясна глезенна става,
латерално наличие на оток и затруднения и ограничения в пълния обем на
движенията, придвижване с две помощни средства – патерици. Извършено е
оперативно лечение – тройна артродеза. Посочено е, че следоперативният
период е протекъл гладко. Изписана е на 24.10.2022 г. с подобрение и указания
за щадене и ненатоварване на оперирания крайник, ходене с помощта на две
помощни средства и рехабилитация в планов порядък.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на доведения от ищцата свидетел С. С., който е нейн
семеен приятел, се установява, че след ПТП и изписването й от болницата в
9
гр.Враца Г. П. е била на легло около месец-два, като през този период не е
могла да става и да се движи сама, а грижи за нея са били полагани от внуците
й. Впоследствие е започнала да става и да се движи с две патерици, а после и с
една. Свидетелят установява, че и до момента ищцата се движи с помощта на
една патерица и не ходи сама по улицата, а ако се налага да ходи някъде –
разчита да бъде закарана от своите близки. Пред свидетеля ищцата се оплаква
от продължаващи болки в крака и казва, че дори съжалява, че си е направила
последната операция, тъй като е била скъпа, но не й е помогнала, тъй като
кракът й постоянно се подува и има болки. Според показанията на св.Славчев,
след катастрофата ищцата има страх при пътуване с автомобил и когато се
возят заедно в колата, тя постоянно го предупреждава да шофира по-леко.
Свидетелят установява, че преди ПТП ищцата се е движела нормално,
грижела се е за домакинството и за внуците си, но след инцидента вече не
може да се движи и грижите за нея са поети основно от внуците й.
В същия смисъл са и показанията на св.Г. К., която е внучка на ищцата,
и установява, че след изписването й от болницата в гр.Враца баба й е била с
гипсиран крак не е можела да се движи дори и с помощта на помощни
средства. Това състояние е продължило до свалянето на гипса, като през този
период свидетелката е полагала грижи за нея – къпане, чистене, пазаруване,
готвене и пр. Свидетелката заявява, че след като е бил свален гипса не е
имало промяна в състоянието й – кракът е бил подут и болезнен, поради което
се е наложило извършването на втора операция. Според свидетелката и след
втората операция няма голямо подобрение, тъй като кракът й продължава да
се подува и все още се оплаква от болки. Два месеца след втората операция,
извършена в гр.София, също е била неподвижна, след което са започнали да я
повдигат и да й дават патерици, за да се придвижва. От показанията на св.К.
се установява, че е в момента баба й се придвижва с помощни средства, може
да се облича сама, но не и да поддържа домакинството. Свидетелката
установява, че преди ПТП ищцата е поддържала къщата и градината, грижела
се е за съпруга си и за внуците. До този момент е била здрава и не е била в
болница. Заявява, че и до момента приготвя храна за баба си, а брат й
пазарува. Посочва, че при промяна на времето баба й има силни болки от
коляното надолу.
Според заключението на изслушаната СМЕ, в резултат на ПТП Г. П. е
получила: триглезенно счупване на дясна подбедрица и охлузвания в областта
на дясна глезенна става и дясно ходило. Посочено е, че механизмът на тези
увреждания е индиректен – фиксирано стъпало и усукване на подбедрицата,
както и на притискащото действие в областта на ходилото. Според вещото
лице триглезенното счупване е причинило на П. трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник, а охлузванията са причинили болки и
страдания. При извършения личен преглед на 10.01.2024 г. вещото лице
констатира, че ищцата все още не е напълно възстановена, и са налице
остатъчни явления вследствие получените при ПТП увреждания –
невъзможни активни и пасивни движения в областта на десния глезен, както и
ограничени движения в областта на стъпалото. При изслушването му в с.з. на
25.01.2024 г. вещото лице пояснява, че при направената операция в ИСУЛ е
направено обездвижване на десния глезен със специален пирон, което
означава, че функцията на този глезен и на подглезенната става е блокирана.
Операцията е направена, тъй като е имала ограничение в движението и заради
10
силната болка, която нарушава функциите на крайника, а това е резултат от
настъпилото счупване при ПТП. При извършения преглед вещото лице е
констатирало, че общото състояние на ищцата е добро, но локалното
състояние на самия крайник не е добро и има нарушение на походката и към
момента на прегледа се придвижва с помощта на една патерица. При
настъпилото усложнение и развитие на артроза на глезенната става
възстановяването на ищцата няма да е пълно – премахнат е болковия синдром,
но остава нарушаването на походката и движението.
От заключението на изслушаната СПЕ се установява, че към момента
на извършване на експертизата у ищцата се наблюдава соматизация на
тревожността, изразяваща се в тахикардия, потене, болки в гърдите, чувство за
заседналост на буца в гърлото, главоболие, обща отпадналост, потиснато
настроение. Според експерта, емоционалната интензивност е съпроводена с
тревожност, предизвикана от нахлуване на непрестанни мисли за собственото
общо физическо състояние и невъзможността за упражняване на активна
физическа дейност. Вследствие злополуката към момента присъства
непреодолян травматичен стрес – непосредствено след инцидента, при пред и
пост-оперативните интервенции, който е свързан с процеса на възстановяване
и се изразява с висока тревожност. Отчитат се и данни за нарушение на съня и
колебания в настроението.
В експертизата се посочва, че от направените изследвания става ясно,
че личността на ищцата е предразположена към тревожност, но няма как да се
заключи дали е имало изявена тревожна симптоматика преди злополуката.
Според вещото лице, при високата личностова тревожност (изразена
склонност към опасения и безпокойство), която е особеност на личния профил
на ищцата отпреди инцидента, всяко високо стресово събитие може да изиграе
ролята на катализатор за проява или задълбочаване на тревожната
симптоматика.
В заключението е отразено, че прогноза за пълно възстановяване към
момента на извършване на експертизата би била неточна, тъй като
етиологията на тревожната симптоматика пряко корелира с общото физическо
състояние. В перспектива на бъдещето ищцата все още има страхове и
фрустрации, свързани с евентуална бъдеща оперативна интервенция, което
допринася за изостряне на тревожната симптоматика. Посочено е, че към
момента не се наблюдават структурни изменения на психиката или други
изразени психопатологии.
На вещото лице не са предоставени данни, въз основа на които да
направи заключение относно емоционалното и психично състояние на
ищцата преди ПТП. Няма и данни ищцата да е посещавала психолог или
психиатър и да е обследвана във връзка с емоционалното и психично
състояние преди експертизата.
В експертизата е посочено, че обичайните методи за лечение на
тревожната симптоматика са фармакологични и психотерапевтични, като по
отношение на ищцата може да се приеме, че за намаляване интензитета на
тревожната симптоматика може да предприеме действия по лечение с един от
тези два вида терапия, като преди това е необходимо да се консултира със
специалист – психиатър.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение №
332/27.11.2023 г. и обявен за окончателен в открито съдебно заседание на
11
25.01.2024 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните
обстоятелството, че към датата на събитието за лек автомобил "Пежо 207", с
рег.№ ВР *** СХ е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с
ответника ЗД "Евроинс" АД, както и че Г. А. П. е отправила до ЗД "Евроинс"
АД писмена застрахователна претенция на основание чл.380 КЗ, която е
уважена частично и на ищцата е изплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 21 000 лв. Тези обстоятелства се потвърждават и от
приложеното по делото заверено копие от щета № *** по описа на ответното
застрахователно дружество.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че към датата
на събитието за лек автомобил "Рено Меган", с рег.№ ВР *** ВМ е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с третото лице-
помагач ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве".
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 вр.
чл.52 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно протИ.правно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск срещу
застрахователя с наличието на следните предпоставки: започнала по
инициатива на пострадалия процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по ЗЗГОА и
изтичането на тримесечен срок по чл. 496 от КЗ от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител, в рамките на
който застрахователят не е платил обезщетение, отказал е да изплати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
12
или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установи по безспорен начин, че от ищцата Г.
А. П. е предявена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ до
ответника ЗД "Евроинс" АД, както и че в рамките на срока по чл.496 КЗ
застрахователят е определил и платил обезщетение, с чийто размер
увреденото лице не е съгласно, т.е. налице са визираните в чл.498, ал.3, пр.1
КЗ предпоставки за допустимост на исковата претенция.
Както бе посочено, по делото е безспорно обстоятелството, че към
датата 01.05.2021 г. реализиралият ПТП лек автомобил "Пежо 207", с рег.№
ВР *** СХ е бил застрахован при ответника ЗД "Евроинс" АД по застраховка
"Гражданска отговорност", като ПТП е настъпило в срока на застрахователно
покритие на договора.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване
на ПТП. От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приложеното досъдебно производство и заключенията на всички изслушани
САТЕ се установи по несъмнен начин механизмът на настъпване на ПТП, а
именно – на 01.05.2021 г. около 13:10 часа на път VRC-1037 на км 2+200
между с.Борован и с.Малорад е станало ПТП, при което лек автомобил "Пежо
207", с рег.№ ВР *** СХ, собственост и управляван от В. Л. В., при движение
в посока с.Борован-с.Малорад с лява странична част на автомобила в
областта на предно ляво огледало за обратно виждане е ударил пресичащата
пътното платно от ляво на дясно спрямо движението на автомобила
пешеходка Г. А. П., а с дясното странично огледало е влязъл в
съприкосновение с лявото странично огледало на спрелия и престояващ с
десните колела, стъпили на десния банкет лек автомобил "Рено Меган", с рег.
№ ВР *** ВМ.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага, като по делото не е проведено насрещно доказване
от страна на ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било
оборването на презумпцията.
Настъпилите вреди за ищцата се установяват от приложените по делото
медицински документи, събраните свидетелски показания и изслушаните по
делото СМЕ и СПЕ, които настоящият съдебен състав кредитира като
обективни и логически последователни, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните доказателства води
до извод за доказаност и на причинно-следствената връзка между деянието и
неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди на ищцата вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
Спорен е размерът на справедлИ.то обезщетение за неимуществените
вреди от ПТП, като включително в тази връзка се поддържат направени от
ответника и от третото лице-помагач възражения за съпричиняване на вредите
от страна на ищцата.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедлИ.ст – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г.,
понятието "справедлИ.ст" по смисъла на посочената законова разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
13
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на
телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и
брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на
оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване,
необходимост от спазване на специален режим на жИ.т и др., общо физическо
състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените
предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
жИ.т на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, съдебната практика при подобни случаи. При определяне на
дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и общественото възприемане на
критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване на следното:
От процесното ПТП ищцата е получил травматично увреждане,
изразяващо се в триглезенно счупване на дясна подбедрица, което й е
причинил трайно затруднение на движенията на долен десен крайник. Това
счупване е наложило оперативно лечение от спешен порядък с метална
фиксация и последващо медикаментозно лечение, антитромботична
профилактика и рехабилитационно лечение. Впоследствие е проведена втора
операция за отстраняване на ОСМ, а около година и половина по-късно е
извършена и трета операция, поради продължаващи болкови симптоми и
подуване на ставата. Както от заключението на СМЕ, така и от показанията на
разпитаните по делото свидетели С. С. и Г. К. се установява, че и до
настоящия момент, т.е. повече от три години след инцидента ищцата
продължава да изпитва болки в крака, да получава отоци и да се придвижва с
помощта на помощни средства. Прогнозата на вещото лице е, че няма да
настъпи пълно възстановяване с оглед получените вследствие на счупването
усложнения и развилата се артроза на глезенната става.
Освен това от заключението на СПЕ се установи, че вследствие ПТП
ищцата е претърпяла и психически вреди, а именно - тревожност, изразяваща
се в тахикардия, потене, болки в гърдите, чувство за заседналост на буца в
гърлото, главоболие, обща отпадналост, потиснато настроение. Според
експерта, емоционалната интензивност е съпроводена с тревожност,
предизвикана от нахлуване на непрестанни мисли за собственото общо
физическо състояние и невъзможността за упражняване на активна физическа
14
дейност. Вследствие злополуката към момента присъства непреодолян
травматичен стрес – непосредствено след инцидента, при пред и пост-
оперативните интервенции, който е свързан с процеса на възстановяване и се
изразява с висока тревожност. Отчитат се и данни за нарушение на съня и
колебания в настроението.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на
справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение съдът взема
предвид така установеното тежко травматично увреждане с продължителен
лечебен и възстановителен период от повече от две години, през който са
извършени три оперативни интервенции за лечение на травмата и
рехабилитационни процедури; неблагоприятната прогнозата за
възстановяване на ищца по отношение на пълния обем безболезнени активни
движения на десен долен крайник и невъзможността за пълно възстановяване;
първоначално изпитваните силни болки и продължаващите и до момента
болки в увредения крак; зависимостта на ищцата от чужди грижи, както
първоначално след операцията, така и при раздвижването й след оперативните
интервенции с помощни средства; претърпените множество негативни
психически изживявания. При тези факти, настоящата съдебна инстанция
приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и
страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на посочената в исковата
молба сума от 65 000 лв., като съобразява и обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие – 2021 г.
По възраженията за съпричиняване:
Правното основание на възраженията е чл.51, ал.2 ЗЗД, като в тежест на
ответника е да установи, че увредената ищца е допринесла за настъпването на
вредите.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
В конкретния случай от заключенията на всички изслушани по делото
15
САТЕ се установи по категоричен начин, че ПТП е настъпило не само
вследствие поведението на водача на лек автмобил "Пежо 207", който е имал
техническа възможност да възприеме пешеходката като местонахождение,
посока и направление към момента, в който тя стъпва върху асфалтовата
настилка на пътното платно и своевременно да реализира действия по
аварийно спиране, с които да предотврати ПТП, независимо от начина на
движение на пешеходката, така и вследствие поведението на самата
пешеходка Г. П., която също е имала техническа възможност към момента, в
който е реализирала транслационно движение върху асфалтовата настилка на
пътното платно да възприеме местонахождението и посоката на лекия
автомобил "Пежо 207", да преустанови движението си и да го пропусне, след
което да продължи в избраната посока, с което да предотврати ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че това поведение на пострадалата
пешеходка съставлява форма на съпричиняване на вредоносния резултат и
възраженията на ответника-застраховател и на третото лице-помагач, че
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди подлежи на
намаляване, съразмерно на доказания принос, е основателно. Съобразявайки
механизма на реализиране на произшествието и поведението на участниците в
него, настоящият състав на ВКС намира, че приносът на пострадалата ищца е
в размер на 50%.
При отчитане на тази степен на съпричиняване, приетият справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 65 000 лв., следва да се
редуцира на 32 500 лв. След приспадане на доброволно платените от
застрахователя 21 000 лв., размерът на обезщетението възлиза на 11 500 лв.
Що се касае до наведените от ответника доводи, че принос за
настъпване на произшествието има и водачът на лек автомобил "Рено Меган",
рег.№ ВР *** СХ, застрахован при третото лице-помагач ЗАД "ДаллБогг:
ЖИ.т и Здраве", съдът намира следното:
Според константната практика на ВКС, включително по постановени
по реда на чл.290 ГПК съдебни актове – Решение № 52 от 28.05.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1497/2018 г., ТК, I т.о., Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2859/2013 г. , ТК, I т.о., Решение № 37 от 01.09.2015 г. на ВКС по т.
д. № 1070/2014 г., ТК, II т.о., Решение № 192 от 02.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
416/2017 г., ТК, I т.о. и др., предвид регламентираната в чл.53 ЗЗД солидарна
отговорност на причинителите на вредата, застрахователят по гражданската
отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице
солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него
делинквент - за всички вреди в целия им размер, като отговорността на
застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по
договора за застраховка.
Ето защо съдът намира, че макар и от заключенията на първоначалната
и повторната САТЕ да се установява, че и водачът на лек автомобил "Рено
Меган", рег.№ ВР *** СХ има принос за настъпване на ПТП, това
обстоятелство не се отразява на размера на дължимото от ответника
обезщетение.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
16
предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 11 500 лв.
По претенцията за лихва за забава:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която
отговаря делинквентът, считано: 1) от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – чл.429, ал.3 КЗ.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна
претенция по смисъла на чл.106, ал.1, вр.чл.380 КЗ, адресирана от
пълномощника на ищцата до ответника, се установява, че ищцата е уведомила
застрахователя, който обезпечава деликтната отговорност на водача на МПС,
причинил процесното застрахователно събитие, на 28.07.2022 г., поради което
от този момент ответното дружество отговаря за причинените на пострадалата
имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования-делинквент за заплащане
пълния размер на заместващо обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди. Следователно, искането за заплащане на законна лихва
върху дължимото обезщетение от ответното застрахователно дружество
следва да се присъди от 28.07.2022 г. до окончателното му заплащане.
По разноските:
Ищцата е направила деловодни разноски в общ размер от 3 140,00 лв.,
от които: 1 760,00 лв. – внесена държавна такса; 300,00 лв. – внесен и
изплатен депозит за САТЕ; 500,00 лв. – внесен и изплатен депозит за СМЕ;
500,00 лв. – внесен и изплатен депозит за СПЕ и 80,00 лв. – внесени депозити
за свидетели. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъде
присъдена част от тези разноски в размер на 820,68 лв., съответстваща на
уважената част от исковата претенция.
С оглед изхода от делото на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв.Ж. Д. сумата от 1 435,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за осъщественото пред настоящата съдебна инстанция безплатно процесуално
представителство, чийто размер е определен съобразно уважената част от иска
за неимуществени вреди на база чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
разноски при отхвърляне на иска изцяло или частично. Ответникът е
направил следните разноски в рамките на настоящето производство: 60,00 лв.
– внесен и изплатен депозит за свидетели; 300,00 лв. – внесен и изплатен
депозит за САТЕ; 300,00 лв. – внесен и изплатен депозит за повторна САТЕ и 3
900,00 лв. – внесен и изплатен депозит за тройна САТЕ, т.е. общо 4 560,00 лв.
От така направените разноски следва да му бъдат присъдени 3 368,18 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт. С оглед обема на защита, съдът определя възнаграждение в
размер на 300,00 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като намира, че въпреки цената на исковете не следва да
бъде прилагана ал.2 от същата наредба предвид липсата на значителна
фактическа и правна сложност на делото. От така определеното
17
възнаграждение на ответника следва да бъде присъдена сумата 221,60 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Третото лице-помагач е претендирало присъждане на разноски, но
такива не му се дължат съобразно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД
Застрахователно дружество "ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата 11 500,00 лв. (единадесет хиляди и петстотин лева),
представляваща допълнително обезщетение (над доброволно изплатеното от
ответника в размер на 21 000 лв.) за претърпени неимуществени вреди -
физически и психически болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на
01.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.07.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над
уважения до пълния претендиран размер от 44 000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Застрахователно дружество
"ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 820,68
лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК присъдените
суми в полза на ищцата Г. А. П. да се преведат по посочената в исковата молба
банкова сметка: IBAN: BG 75 STSA ***, разкрита при "Банка ДСК" АД с
титуляр Г. А. П..
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА Застрахователно дружество
"ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Ж. Д. Д., с адрес: ***, сумата 1 435,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г. А. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество
"ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 3
368,18 лв., представляваща направени съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК Г. А. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество
"ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
221,60 лв. за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на ЗАД "ДаллБогг:ЖИ.т и
Здраве" АД като трето лице-помагач.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в 14-
18
дневен срок от връчване на преписи от същото на страните и третото лице-
помагач, чрез техните процесуални представители.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
19