Определение по дело №173/2020 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 143

гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VII-ми  адм.състав, в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 173/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по Молба, вх. № 1762/18.04.2022г. в АСВТ, депозирани от името на Община Свищов. Уточнена със становище вх. № 1841/26.04.2022г. Същата съдържа изявление за изменение на постановеното по делото съдебно Определение № 124/13.04.2022г., в частта за разноските. Съображения се свеждат до това, че съдът неправилно преценил, че общината е дала повод за завеждане на делото. Отказът да се присъдят разноските за АВ е в противоречие с правилото, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, съгласно чл.78, ал.4 от АПК.

От името на дружеството „Винпром Свищов“АД е ангажиран Отговор с вх. № 1775/19.04.2022г. в АСВТ. ПП на ответника намира молбата за недопустима, а евентуално неоснователна. Счита, че не са налице основания за приложението на  чл.248 от ГПК. Доколкото съдът оставил искането за присъждане на разноски без уважение, то защитата се реализирала с ЧЖ, а не с молба за изменение. Поради това настоящата била недопустима, т.к. процесуалният ред е  друг. Съображенията за приложение на чл.78, ал.4 от ГПК намира за неправилни, т.к. в АПК съществува понастоящем изрична уредба. Освен това поддържа становището си, че общината е дала повод за спора, за което свидетелства и оттеглянето й от втория кръг на преговорите за постигане на споразумение. Възразява и за прекомерност на претенцията за АВ. При това отбелязва, че към този момент, когато е извършено плащането//03.06.2020г./ е била отменена с Решение № 5419/08.05.2020г. на ВАС, увеличението на размерите на АВ/обн. ДВ бр.28/2014г./. Поради това се следва сума за АВ във фиксиран размер от 600лв. като дело по ЗУТ.

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е постановено Определение № 124/13.04.2022г., с което жалбата на дружеството „Винпром Свищов“АД  срещу Решение по Протокол № 3/20.11.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Свищов е оставена без разглеждане поради оттеглянето й. При последвалото прекратяване на производството претенцията на Община Свищов за присъждане на разноски е оставена без уважение, като неоснователна.

Относно допустимостта на производството съдът установи следното:

Молбата за изменение на съдебното Определение, в частта за разноските, е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а  ПП на страната е представил списък с разноските по чл.80 от ГПК в о.с.з./вж. л.105-107 от делото/. АСВТ не сподели виждането на ПП на жалбоподателя, че молбата е недопустима. Напротив, налице е изобилна практика на касационната инстанция, че провеждането на процедурата по чл.248 от ГПК е процесуална предпоставка за касационен контрол на акта на първата инстанция в частта за разноските. Независимо, че по съдържание искането е оставено без уважение, АСВТ разполага с правомощието да преразгледа въпроса за разноските и да измени определението си в тази му част.

  Разгледана по същество Молба вх. № 1762/18.04.2022 г. в АСВТ, подадена от името на Община Свищов е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Видно от мотивите и диспозитива на посочения съдебен акт съдът е приел, че Община Свищов е защитавана от адвокат, който е направил своевременно искане за възстановяване на сторените разноски за АВ като е представил доказателства за заплащането им. Независимо от това, съдът прие, че такива не следва да се присъждат. Нормата на чл.143, ал.3 на АПК в настоящата й редакция предвижда на ответника правото да получи разноски при прекратяване на делото, т.е. вклч. при оттегляне на жалбата. Понастоящем АПК урежда изрично въпроса с присъждането н разноските. Съдът намира, че нормата обаче е материално правна и не е била действаща към 03.06.2020г., когато е изплатена фактурата за АВ. Дори да допуснем в тази връзка субсидиарното приложение на чл.78, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, то и този процесуален закон поставя условието/вж. ал.2 от с.р./ ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.  С оглед конкретните данни по делото, съдът прие, че ответникът в случая е дал повод за завеждане  на делото като е определили по-нисък размер на обезщетението. Косвена подкрепа за този извод е и обстоятелството, че впоследствие общината е напуснал преговорите и не е част от споразумението между жалбоподателя и ЗС.

Поради тези съображения настоящият състав на АСВТ не намери основания да измени определението си в частта за разноските. В тази връзка молбата на Община Свищов за изменението му следва да бъде оставена без уважение.

Определението, чието изменение се иска подлежи на обжалване, поради това такава е съдбата и на настоящото определение.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът в посочения състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 1762/18.04.2022г. в АСВТ, депозирани от името на Община Свищов с изявление за изменение на постановеното по дело № 173/2020г. на АСВТ Определение № 124/13.04.2022г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на Републиката с ЧЖ, депозирана чрез АСВТ в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

Препис от настоящото да се изпрати на страните.

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: