Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 06.01.2021 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 2521/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Н.Х.“ ЕООД твърди, че на 12.04.2018 г. сключил с ответника договор за строителство, по силата на който се задължил да извърши строително-монтажни работи (СМР) за обект „многофамилна жилищна сграда с гаражи, находяща се в гр. София, ул. „********“. На 01.03.2019 г. страните подписали анекси за довършителни работи, вкл. за полагане на структурна мазилка и демонтаж на скеле, за строителство по части Електро, ВиК и ОиВ. Ищецът изпълнил точно и първоначално договорените, и допълнително възложените работи, като същите били приети от ответника без възражения, но въпреки това той не заплатил в цялост дължимото възнаграждение. Неплатени останали следните суми: 4 327,74 лв. – разходи за материали (вж. уточнителна молба от 26.07.2021 г. и уточнителна молба от 12.08.2021 г.), 6 600 лв. – възнаграждение за полагане на структурна мазилка, 4 200 лв. – разходи за наем на скеле за периода май-юли 2020 г , както и 11 622,69 лв. – възнаграждение за СМР за част Електро. Ето защо ищецът моли съда да му присъди горепосочените суми и направените по делото разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „П.К.“ ООД твърди, че процесните дейности не били извършени от ищеца, както и че ищецът не бил вложил в обекта материалите, за закупуването на които претендира възстановяване на разходи. Отрича да е подписван представеният от ищеца договор за полагане на структурна мазилка и поддържа, че разходите за изпълнение на фасадата били платени директно на подизпълнителя А.Н.. Дължимото възнаграждение за изпълнение на СМР по част Електро пък било погасено с платения аванс в размер от 13 200 лв., а процесните дейности по протокол № 3.1. не били приети от възложителя като надлежно извършени. Тъй като работата не била изпълнена качествено и в срок, на 22.01.2020 г. възложителят изпратил уведомление за разваляне на договора за строителство, поради което за периода, за който ищецът претендирал разходи за изпълнение на СМР, договорът вече бил развален. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение за изпълнени по силата на договор СМР и на разходи за тяхното изпълнение. За основателността му ищецът следва да докаже, че изпълнението на процесните СМР му е било надлежно възложено от ответника – изрично или конклудентно, вкл. чрез последващо одобрение от оправомощено лице; че дейностите са изпълнени/разходите са извършени съобразно уговореното, както и каква е стойността на дължимото за тях възнаграждение, съответно каква е стойността на вложените материали и други разходи за изпълнение на работата.
От събраните доказателства се установява, че на 12.04.2018 г. между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е сключен договор за строителство, по силата на който ищецът се е задължил да изпълни СМР на обект, представляващ многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, съгласно количествено-стойностна сметка (КСС) по Приложение № 1 и № 2 към договора. На 01.03.2019 г. страните са подписали анекс за довършителни работи по част АС, ВиК, Електро, ОиВ и други съгласно КСС, като в приложението към анекса за СМР по част АС е посочена и позицията „монтаж и демонтаж на скеле + наем“. На същата дата в отделен документ е обективирано и съглашението на страните за възлагане изпълнението на СМР и по част Електро срещу заплащане на възнаграждение в приблизителен размер от 45 000 лв. без ДДС.
При тези доказателства безспорно може да се направи извод, че страните са били обвързани от валиден договор за изработка, който е бил допълнен чрез анекси за довършителни работи по част АС, ВиК, Електро, ОиВ. Налице са и доказателства за изпълнение от страна на ищеца на възложени с договора СМР, както и за извършени от ответника разплащания по договора.
Вън от тези доказани, а и безспорни, обстоятелства обаче следва пълно да бъдат доказани и онези конкретни факти, от които произтича вземането за възнаграждение за всяка от процесните допълнителни дейности, съответно за закупуване и влагане в обекта на процесните материали. Такова доказване не беше проведено от ищеца, носещ тежестта да го стори – представените от него писмени доказателства имат в преобладаващата си част характер на частни и едностранно съставени и поради това не могат да се противопоставят на насрещната страна с материална доказателствена сила, а доказателствената им стойност е ниска поради липса на други доказателства, които да подкрепят едностранно удостоверените от ищеца факти.
Относно вземането в размер от 6 600 лв.
За възникване на вземането от 6 600 лв., представляващо възнаграждение за нанасяне на структурна фасадна мазилка, ищецът е представил документ, наименуван „договор за строителство Структурна мазилка фасади“ и датиран на 02.07.2020 г., който обаче не обективира постигнато съглашение между страните, тъй като е подписан само от изпълнителя. За сключване на договор не може да се направи извод и от представените от ищеца разходни касови ордери, тъй като в тях е удостоверено, че суми са заплатени от ищеца и са получени от А.Н., действал за ответника. Сходен факт се поддържа и в исковата молба, където ищецът сочи, че за извършване на работата по фасадата е ползвал подизпълнител, на когото било заплатено от ответника, но със средства, предоставени му от самия ищец. Тези обстоятелства обаче противоречат напълно на основното твърдение – че е налице възлагане от ищеца на ответника за изпълнение на фасада, срещу което ответникът се е задължил да заплати на ищеца договорено възнаграждение.
Следователно не се доказа по безспорен начин договаряне
за извършването на такава строителна дейност от ищеца. Наред с това не се
установи и той или негов подизпълнител да е изпълнил процесната
дейност, тъй като този факт отново е едностранно удостоверен от
изпълнителя с подписан само от него протокол от 15.07.2020 г. Отделно,
ответникът е провел насрещно (и поради това непълно) доказване, че полагането
на мазилка е изпълнено от А.Н., на когото пряко е платил възнаграждение, с
което разколебава поддържаната от ищеца фактическа теза.
Относно вземането в размер от 4 200 лв.
Използването на скеле в периода май-юли 2020 г. за извършване на СМР по възлагане на ответника също не се доказа пълно, тъй като този факт е удостоверен единствено с едностранно подписан протокол и не се подкрепя от никакви други доказателства. Наличието на сключен от ищеца договор с трето лице за наемане на скелето не е факт, годен да докаже, че това скеле е било ползвано за процесния период по възлагане на ответника, още повече че представеният договор с третото лице е за период, различен от процесния. Фактът на извършено от ответника в полза на ищеца заплащане за същата услуга, но за предходен период, също не е годен да удостовери последващото й изпълнение, тъй като ответникът не отрича да е било налице първоначално договаряне за ползване на скелето, а твърди единствено, че не е била налице необходимост то да се използва в момент, към който твърди да е развалил договора.
Относно вземането в размер от 4 327,74 лв.
За възникване на вземането от 4 327,74 лв. са представени два документа – първият, датиран от 02.07.2020 г., касае материали и дейности, извършени в обекта в периода 17.06.2020 г. – 02.07.2020 г., на стойност 3 152,24 лв., а вторият се отнася до материали, вложени в процесния обект до 13.03.2020 г., на стойност 1 176,50 лв. И двата документа обаче не обективират волеизявление на ответника, с което същият изрично да възлага, приема или признава разходването на посочените материали в обекта. Върху първия протокол е обективирано съгласуване с Ал. Н., който е заявил, че следва „да се провери дали не се дублират в предходен протокол“. Дори да се приеме, че към момента на подписване на протокола това лице е имало представителна власт спрямо ответника за приемане на изпълнението (въпреки изявлението за разваляне на договора, което включва и оттегляне на даденото овластяване за приемане на изпълнена по договора работа), то в настоящия случай воля за това не е изразена, а напротив – приемането е под условие, ако няма „дублиране“ с материали по предходен протокол. Последният факт не се доказа.
Вторият протокол също не обективира признание на ответника за дължимост на сумата за разходваните материали, тъй като не е подписан от лице, за което може да се направи извод, че представлява ответника – липсва подпис за възложителя, а е налице подпис на лице, обозначено като „технически ръководител“, но без посочени имена и без данни от името на кого действа.
Извод, че ищецът е закупил и вложил процесните материали в обекта, не може да се направи и от представения Акт обр. 10 от 04.05.2020 г., тъй като в него не са описани наличните материали (препраща се към списък, непредставен по делото). Отделно от това, тъй като строителството на сградата е извършвано както от ищеца, така и от самия ответник (вж. Акт обр. 15, л. 38), удостоверяването в строителната документация относно наличните материали не би могло да доведе до еднозначния извод за закупуването им именно от ответника. Ето защо съдът не може да приеме, че е осъществено пълно доказване на факта на влагане на процесните материали в обекта по възлагане на ответника независимо от доказателствата за закупуване на сходни материали от страна на ищеца.
Относно вземането в размер от 11 622,69 лв.
Не се доказа пълно и съществуването на вземането за сумата от 11 622,69 лв., представляваща възнаграждение за изпълнение на СМР по част Електро. Във връзка с изпълнението на дейности по част Електро са съставени двустранно подписани протоколи, както следва: на 23.05.2019 г. за дейности на стойност 5 797,03 лв. след приспаднат аванс и на 01.07.2019 г. за дейности на стойност 13 817,86 лв. след приспаднат аванс. На 30.07.2020 г. изпълнителят е подписал и трети протокол за извършени СМР по част Електро (процесния) - на стойност 11 622,69 лв., за което е издал фактура от 06.08.2020 г. Протоколът от 30.07.2020 г., обективиращ процесните СМР, отново е едностранно съставен от изпълнителя, като няма данни за осчетоводяване на издадената въз основа на него фактура от страна на възложителя, нито каквито и да е други преки доказателства за изпълнение, предаване и приемане на работата. Наличието на протокол, съставен между ищеца и негов подизпълнител за извършване на същите дейности, е само косвено доказателство и с оглед единичния му характер не може да послужи за пълно доказване на възложения в тежест на ищеца факт.
Ищецът не ангажира други доказателства (вкл. свидетелски показания, заключение на СТЕ и ССчЕ) в подкрепа на поддържаните от него фактически твърдения. Доказателствата за връчване на ответника на едностранно съставените от ищеца протоколи и фактури не установяват конклудентно съгласие и приемане на работата, независимо от липсата на доказано противопоставяне, тъй като препоръчаната пратка е изпратена и връчена в момент, следващ общото изявление на ответника, че счита всички отношения за преустановени и че се противопоставя на „извършването на всякакви допълнителни работи, дейности, преговори, договорки, възлагания и/или плащания от или към под изпълнители и други трети лица“ от негово име и за негова сметка (вж. уведомление, връчено на 16.07.2020 г.).
От своя страна ответникът представи косвени доказателства за преустановяване на отношенията по договора за изработка към момент, предхождащ момента на изпълнение на процесните дейности, и така проведе насрещно доказване, което е достатъчно да е непълно, за да доведе до отхвърляне на иска.
Въз основа на изложеното съдът счита, че следва да отхвърли иска като недоказан.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокат в размер от 2 400 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед цената на иска и необходимостта от реализиране на защита по различни фактически твърдения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.Х.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „П.К.“ ООД, ЕИК*******, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за СМР от 12.04.2018 г. и неговите изменения, както следва: 4 327,74 лв. - стойност на вложени материали; 6 600 лв. – възнаграждение за изпълнение на фасадна мазилка; 4 200 лв. – наем на тръбно скеле за периода май-юли 2020 г.; 11 622,69 лв. – възнаграждение за СМР по част Електро.
ОСЪЖДА „Н.Х.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „П.К.“ ООД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 400 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: