РЕШЕНИЕ
№ 824
гр.Бургас, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 25 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Ирина Ламбова, в присъствието на прокурора Д.Х., като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 908 по описа на съда за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е М.И.М. ЕГН: ********** с постоянен адрес *** май 2. Жалбоподателят
участва в производството лично.
Ответник по касация е Агенция „Пътна Инфраструктура“ София. Ответникът по касация
участва в касационното производство чрез пълномощник - юрисконсулт К..
Жалбата е насочена срещу решение № 42/24.02.2020г. по АНД № 38/2020г. на
Районен съд Несебър. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 005592 от 05.12.2019г. на началник
отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура” (АНО).
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено,
че на 25.06.2019г., около 16,20 ч., в общ.Несебър, на
път I-9, 191 + 4 км., по пътния участък к. к. „Слънчев бряг” – с. Баня, с
посока на движение към с. Баня, М.И.М. управлявал
лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № РР1806ВМ, който бил нает от „Симбо Карс“
ЕООД. При извършена проверка от служител на „Контрол и правоприлагане“ Бургас в
НТУ се установило, че за превозното средство не е заплатена винетна такса за
движение по републиканската пътна мрежа, категория 3, съгласно чл.10, ал.1, т.1
от ЗП. На стъклото на автомобила не бил залепен винетен стикер. Справка в
електронната система показала, че не е налице и валидна електронна винетка.
В мотивите си първоинстанционният съд е установил, че не са налице
процесуални нарушения, както и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и
НП, които да обуславят отменително решение. Крайният извод на районния съд е,
че наказателното постановление е законосъобразно.
В касационната жалба, привлеченото към отговорност лице не оспорва липсата
на заплатена винетна такса, но твърди, че не е извършил нарушението, тъй като
нередовният автомобил не бил собствен, а нает. Иска се отмяна на постановеното
съдебно решение и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови
доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е
неблагоприятно.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност
на направените в жалбата оплаквания. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът прие, че първоинстанционния
съдебен акт е валиден и допустим.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства
настоящата инстанция приема, че фактите по делото са установени правилно и те
съответстват на посочените в наказателното постановление – на посочените в него
дата и част, М.И.М. управлявал лек автомобил „Форд
Фиеста” с рег. № РР1806ВМ, който бил нает от „Симбо Карс“ ЕООД. При извършена
проверка от служител на „Контрол и правоприлагане“ Бургас в НТУ се установило,
че за превозното средство не е заплатена винетна такса за движение по
републиканската пътна мрежа, категория 3, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. На
стъклото на автомобила не бил залепен винетен стикер. Справка в електронната
система показала, че не е налице и валидна електронна винетка. Пред
настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства. По делото няма спор,
че контролният орган указал на М. правото му да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторната такса
по чл.10, ал.1 от ЗП.
Възражението, че автомобилът, за който не била заплатена винетна такса не
бил собствен, а нает, поради което административнонаказателно отговорен е
неговият собственик е било наведено и с жалбата пред Районния съд, който го обсъдил
и намерил същото за несъстоятелно. Настоящата инстанция споделя напълно
изложените в тази насока мотиви. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че
разпоредбите на чл.139 ал.6 и чл.179 ал.3 от ЗДП,
сочат като субект на нарушението „водач на ППС”, т.е. лицето което управлява
автомобила. По делото е доказано и не се спори, че именно касаторът е
управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП дата, място и час. По тази
причина правилно е била ангажирана отговорността му. Без правно значение за
отговорността на водача е обстоятелството чия собственост е автомобила, поради
което несъбирането на доказателства в тази насока не може да се разглежда като
съществено процесуално нарушение. Правилно, при спазване разпоредбата на чл.179
ал.3 от ЗДП е определен размера на глобата.
По повод направеното искане и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по
касация разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42/24.02.2020г. по АНД № 38/2020г. на Районен
съд Несебър.
ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН:********** с постоянен адрес *** май 2, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ София
разноски по делото в размер 80лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.